РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети разширен състав)

18 октомври 2023 година(*)

„Конкуренция — Картели — Пазар на етилен — Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС — Съгласуване на елемент от покупната цена — Процедура за постигане на споразумение — Глоба — Коригиране на основния размер на глобата — Точка 37 от Насоките за определяне на глобите — Рецидив — Точка 28 от Насоките за определяне на глобите — Правомощие за пълен съдебен контрол — Насрещно искане за увеличаване на размера на глобата“

По дело T‑590/20,

Clariant AG, установено в Мютенц (Швейцария),

Clariant International AG, установено в Мютенц,

представлявани от: F. Montag и M. Dreher, адвокати,

жалбоподатели,

срещу

Европейска комисия, представлявана от A. Boitos, I. Rogalski и J. Szczodrowski,

ответник,

ОБЩИЯТ СЪД (трети разширен състав),

състоящ се по време на разискванията от: M. van der Woude, председател, G. De Baere (докладчик), G. Steinfatt, M. K. Kecsmár и S. Kingston, съдии,

секретар: I. Kurme, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството

и в съдебното заседание от 24 ноември 2022 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателите Clariant AG и Clariant International AG искат главно частична отмяна на Решение C(2020) 4817 final на Комисията от 14 юли 2020 година относно производство по член 101 ДФЕС (AT.40410 — Етилен) (наричано по-нататък „обжалваното решение“), а при условията на евентуалност — намаляване на „солидарно“ наложената им с това решение глоба. С насрещно искане Европейската комисия иска увеличаване на размера на посочената глоба.

I.      Обстоятелства, предхождащи спора

А.      Административна процедура

2        На 29 юни 2016 г. едно от четирите предприятия, участвали в тайни контакти, свързани със закупуване на етилен, подава заявление за освобождаване от глоби съгласно Известие на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 298, 2006 г., стр. 17; Специално издание на български език, глава 8, том 5, стр. 3, наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството“).

3        През периода 23 май—3 юли 2017 г. другите три предприятия, участвали в тайните контакти, също подават заявления за освобождаване от глоби или, при условията на евентуалност, за възможност да се ползват от намаляване на размера на глобите съгласно Известието относно сътрудничеството.

4        На 10 юли 2018 г. Комисията образува производството по член 11, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 и 102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, глава 8, том 1, стр. 167) по отношение на четирите предприятия, срещу които се води производството (наричани по-нататък заедно „участниците в картела“), за да започне разговори за постигане на споразумение съгласно Известие на Комисията относно воденето на производства за постигане на споразумение с оглед приемане на решения съгласно член 7 и член 23 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета при дела за картели (ОВ C 167, 2008 г., стр. 1, наричано по-нататък „Известието относно процедурата за постигане на споразумение“).

5        С писмо от 23 юли 2018 г. жалбоподателите потвърждават пред Комисията желанието си за започване на разговори за постигане на споразумение.

6        По време на разговорите Комисията уведомява жалбоподателите за възраженията, които възнамерява да предяви срещу тях, и им представя основните доказателства по делото, обосноваващи тези възражения. Комисията ги уведомява и за приблизителния диапазон на глобите, които възнамерява да им наложи.

7        На 20 ноември 2019 г. жалбоподателите подават заявление за постигане на споразумение съгласно член 10а, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове [101 и 102 ДФЕС] (ОВ L 123, 2004 г., стр. 18; Специално издание на български език, глава 8, том 1, стр. 242), в което се признават за „солидарно“ отговорни за участието си в нарушението. Освен това жалбоподателите посочват максималния размер на глобата, който биха приели в процедурата за постигане на споразумение, а именно 159 663 000 евро.

8        На 7 февруари 2020 г. Комисията приема изложение на възраженията. На 24 февруари 2020 г. жалбоподателите потвърждават, че това изложение надлежно отразява съдържанието на тяхното заявление за постигане на споразумение и че те продължават да са изцяло ангажирани с процедурата за постигане на споразумение.

Б.      Обжалвано решение

9        На 14 юли 2020 г. Комисията приема обжалваното решение.

1.      Описание на нарушението

10      Комисията установява, че жалбоподателите са участвали в единично и продължително нарушение, което се състои в обмен на чувствителна търговска и свързана с ценообразуването информация и в определянето на ценови елемент, свързан с покупките на етилен в Белгия, Германия, Франция и Нидерландия през периода от 26 декември 2011 г. до 29 март 2017 г. [член 1, буква в) от обжалваното решение].

11      Нарушението се отнася до покупката на етилен на търговския пазар и не обхваща етилена, произведен за собствени цели, тоест произведен и използван от производителите за собствено потребление.

12      Етиленът обикновено се купува на базата на дългосрочни споразумения за доставка. С цел рискът от нестабилност на покупните цени на етилен да се отрази споразуменията за доставка често включват месечна договорна цена (наричана по-нататък „МДЦ“). За да се определи МДЦ за предстоящ месец, трябва да бъдат постигнати две отделни, но идентични двустранни споразумения, наричани заедно „споразуменията“, между две различни двойки доставчици и купувачи. След като първото споразумение е сключено, страните могат го съобщят на частна и независима агенция за докладване на цените, която публикува това първо споразумение на пазара. Когато друга двойка доставчик и купувач постигнат споразумение за същата цена, тя се публикува от агенциите за докладване на цените като МДЦ за следващия месец.

13      Комисията подчертава, че МДЦ не е нетна цена на етилена, а променлива част от формулата за ценообразуване в някои споразумения за доставка на етилен. По този начин МДЦ оказва пряко влияние върху действителната покупна цена на етилена, заплащана при сделки по такива споразумения за доставка на етилен и при някои сделки на спот пазара на етилен.

14      Комисията счита, че участниците в картела са съгласували поведението си на пазара чрез двустранни контакти във връзка с МДЦ, като са се договорили, от една страна, за целевите цени, които смятат да използват по време на преговорите за постигане на споразумение за МДЦ с продавачите на етилен, а от друга страна, за окончателните МДЦ, които искат да постигнат и които се основават на общо разбиране за ценообразуващите фактори и за публичните пазарни анализи. Участниците съгласували също така бъдещите си позиции в процедурата за преговори за постигане на споразумения с продавачите на етилен. Накрая те обменяли информация за пазарните тенденции.

15      Целта на разглежданото нарушение била да се повлияе на преговорите за МДЦ, за да бъде закупен етилен на възможно най-ниската цена в процеса на постигане на споразумение с продавачите на етилен.

16      Комисията стига до заключение, че разглежданото поведение притежава белезите на споразумение или на съгласувана практика по смисъла на член 101 ДФЕС, което има за цел ограничаването на конкуренцията на пазара за закупуване на етилен. Поради това не било необходимо да се разглеждат последиците от нарушението върху този пазар, нито да се проверява дали участниците в картела в крайна сметка са успели да осигурят желаната МДЦ.

17      Що се отнася до участието на жалбоподателите в нарушението, Комисията отбелязва, от една страна, че вторият жалбоподател, Clariant International, е признал изцяло отговорност за прякото си участие в нарушението, извършено през периода от 26 декември 2011 г. до 29 март 2017 г., а от друга страна, че първият жалбоподател, Clariant, се е признал изцяло за „солидарно“ отговорен за участието на неговото дъщерно дружество, от което притежава 100 %, в нарушението, извършено през периода от 26 декември 2011 г. до 29 март 2017 г. Следователно Комисията приема, че вторият жалбоподател е „солидарно“ отговорен, поради прякото му участие, а първият жалбоподател, като предприятие майка на втория жалбоподател, за нарушението в посочения период.

2.      Определяне на размера на наложената на жалбоподателите глоба

18      На жалбоподателите е наложена „солидарно“ глоба в размер на 155 769 000 евро [член 2, буква в) от обжалваното решение].

19      В това отношение, първо, за изчисляването на основния размер на глобата Комисията взема предвид стойностите на покупките на етилен, направени през периода, обхващащ последната пълна година на участие на жалбоподателите в нарушението, а именно 2016 г.

20      Според Комисията за отправна точка при определяне на основния размер на глобите не било подходящо да се използват стойности на продажбите надолу по веригата, тъй като нарушението се отнасяло до картел за закупуване и не всички страни били представени на същия пазар или пазари надолу по веригата.

21      Освен това Комисията счита, че следвало да се вземат предвид само, от една страна, стойностите на покупките, направени съгласно споразуменията за доставка на етилен, при които се използва формула за ценообразуване, основана на МДЦ, а от друга страна, стойностите на покупките въз основа на МДЦ, направени на спот пазара на етилен.

22      Второ, при определяне на основния размер на глобата Комисията взема предвид тежестта на нарушението и неговата продължителност, както и необходимостта от възпиране.

23      Най-напред, като се има предвид, че нарушението се изразява в хоризонтално споразумение за фиксиране на цени, което поради самото си естество е сред най-вредните ограничения на конкуренцията, Комисията определя коефициента за тежест на 15 %.

24      По-нататък Комисията взема предвид обстоятелството, че жалбоподателите са участвали в нарушението от 26 декември 2011 г. до 29 март 2017 г., т.е. в продължение на 1 921 дни, което съответства на умножаващ коефициент от 5,25 на основание на продължителността.

25      Накрая Комисията определя допълнителен размер от 15 %, който се прилага с възпираща цел с оглед на тежестта на нарушението.

26      Трето, Комисията извършва корекции на основния размер на глобата.

27      От една страна, прилагайки точка 28 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, глава 8, том 4, стр. 264, наричани по-нататък „Насоките за определяне на глобите“), Комисията увеличава с 50 % основния размер на глобата с мотива, че жалбоподателите вече са извършили подобно нарушение на член 101 ДФЕС. В това отношение Комисията се позовава на Решение C(2004) 4876 окончателен от 19 януари 2005 година относно производство по член [101 ДФЕС] и по член 53 от Споразумението за ЕИП (COMP/E-1/37.773 — МХОК, наричано по-нататък „решението относно картел в сектора МХОК“), с което първият жалбоподател и дъщерното му дружество Clariant GmbH са счетени за отговорни за картел на пазара на монохлороцетна киселина (наричан по-нататък „картел в сектора МХОК“).

28      Комисията счита също така, че не са налице смекчаващи обстоятелства, обосноваващи намаляване на основния размер на глобата.

29      От друга страна, в съответствие с точка 37 от Насоките за определяне на глобите Комисията увеличава с 10 % основния размер на глобата, за да отчете особеностите на случая и необходимостта от постигане на достатъчно възпиращ размер на глобата.

30      Четвърто, Комисията се е уверила, че глобата не надвишава 10 % от общия оборот на жалбоподателите през 2019 г. в съответствие с член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003.

31      Пето, Комисията намалява глобата и поради освобождаването от глоби или намаляването на техния размер. Така на жалбоподателите е предоставено намаляване от 30 % на основание на Известието относно сътрудничеството.

32      Шесто, размерът на глобата е намален с 10 % за компенсиране на сътрудничеството на жалбоподателите в рамките на процедурата за постигане на споразумение.

II.    Искания на страните

33      Жалбоподателите молят Общия съд:

–        да отмени член 2, буква в) от обжалваното решение, доколкото с него се налага глоба, която надхвърля 94 405 800 евро,

–        при условията на евентуалност, да намали глобата, която им е наложена съгласно член 2, буква в) от посоченото решение, до пропорционален размер,

–        да отхвърли искането на Комисията за увеличаване на наложената им глоба на 181 731 000 евро,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

34      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да определи размера на наложената на жалбоподателите глоба в член 2, буква в) от обжалваното решение на 181 731 000 евро,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

III. От правна страна

А.      По исканията за отмяна и за намаляване на размера на глобата

35      В подкрепа на жалбата жалбоподателите изтъкват три основания, като първите две са в подкрепа на искането за отмяна, а третото — на искането за намаляване на размера на глобата. С първото основание жалбоподателите твърдят, че Комисията неправилно е увеличила основния размер на глобата на основание точка 28 от Насоките за определяне на глобите. С второто основание жалбоподателите изтъкват, че Комисията неправилно е увеличила основния размер на глобата на основание точка 37 от посочените насоки. Третото основание е изведено от непропорционалния характер на размера на глобата спрямо тежестта на извършеното нарушение.

1.      По първото основание, изведено от обстоятелството, че Комисията неправилно е увеличила основния размер на глобата на основание точка 28 от Насоките за определяне на глобите

36      Най-напред следва да се припомни, че от точки 107—113 от обжалваното решение е видно, че глобата е наложена на жалбоподателите на основание член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 в съответствие с член 10а, параграф 3 от Регламент № 773/2004.

37      Съгласно член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 при определяне на размера на санкцията се взема предвид както тежестта, така и продължителността на нарушението.

38      В това отношение евентуалният рецидив е сред факторите, които трябва да бъдат взети предвид при анализа на тежестта на разглежданото нарушение (решения от 17 юни 2010 г., Lafarge/Комисия, C‑413/08 P, EU:C:2010:346, т. 63, и от 12 декември 2014 г., Eni/Комисия, T‑558/08, EU:T:2014:1080, т. 276; в този смисъл вж. също решение от 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, EU:C:2004:6, т. 91).

39      Утежняващото обстоятелство, свързано с рецидива, е определено в точка 28, първо тире от Насоките за определяне на глобите, като продължаване на извършването или извършване на същото или подобно нарушение, след като Комисията или национален орган в областта на конкуренцията е установил, че предприятието е нарушило член 101 ДФЕС или член 102 ДФЕС. В такъв случай основният размер на глобата може да бъде увеличен с до 100 % за всяко установено нарушение.

40      Първото основание се състои от три части, като първата е изведена от нарушение на член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 и на принципите на пропорционалност и добра администрация, доколкото Комисията не е изпълнила задължението си за преценка, втората — от нарушение на член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 и на принципа на пропорционалност, доколкото Комисията неправилно е квалифицирала извършеното от жалбоподателите като рецидив, и третата — от нарушение на задължението за мотивиране.

а)      По първата част на първото основание, изведена от неупражняване от страна на Комисията на правото ѝ на преценка 

41      Жалбоподателите упрекват Комисията, че не е отчела в достатъчна степен особените обстоятелства, обусловили извода за нарушение в рамките на картела в сектора МХОК. Комисията само била посочила в съображение 138 от обжалваното решение, че обстоятелствата, обосновали освобождаването от глоба в рамките на посочения картел, не били релевантни в случая.

42      Жалбоподателите изтъкват няколко обстоятелства, които Комисията трябвало да вземе предвид. Те твърдят, че адресат на решението относно картела в сектора МХОК бил първият жалбоподател поради отговорността, която носел като дружество майка. Картелът бил създаден по-конкретно от дружество, което първият жалбоподател изкупил впоследствие. Към момента на изкупуването този картел съществувал вече поне от четиринадесет години. Освен това двамата служители на посоченото дружество, изкупено от първия жалбоподател, отговорни за съответните дейности на този картел, продължили тайно да участват в него, без участието на друго лице от състава на първия жалбоподател. Последният разкрил въпросния картел чрез вътрешни мерки за съответствие и го разобличил, поради което му било предоставено пълно освобождаване от глоби от страна на Комисията. Що се отнася до разглежданото в случая нарушение, в него участвал само един служител, без знанието на всички останали служители и персонал на жалбоподателите. Това лице обаче не било наето от първия жалбоподател към момента на спорните практики на пазара на монохлороцетна киселина и действало въпреки предприетите от първия жалбоподател мерки за съответствие.

43      Освен това жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила принципа на пропорционалност при определяне на процента на увеличаване на глобата. Доколкото в това отношение точка 28 от Насоките за определяне на глобите предвижда диапазон за увеличаване от 0 % до 100 %, Комисията била длъжна съгласно принципа за пропорционалност да прецени къде в този диапазон попада тежестта на дадено повторно нарушение. Според жалбоподателите в обжалваното решение изобщо не били обяснени причините, поради които тежестта на повторното нарушение обосновава увеличаване с 50 %.

44      Жалбоподателите считат, че Комисията е използвала едни и същи критерии, за да обоснове едновременно установяването на повторно нарушение и избора на процент на увеличаване, въпреки че става въпрос за различни аспекти, които следвало да бъдат оценявани различно. Освен това приложените от Комисията критерии били общи за всички случаи на рецидив и не следвало да бъдат изтъквани като основание за конкретно увеличаване в даден случай на рецидив.

45      Освен това от предходната административна практика на Комисията било видно, от една страна, че единственият фактор, който се взема предвид при определяне на процента на увеличаване на глобата поради рецидив, е броят на предходните нарушения, а от друга страна, че не се взема предвид първата половина от предвидения диапазон за увеличаване. По този начин Комисията не изпълнявала задължението си да налага подходящи санкции, която да отразяват тежестта на конкретно нарушение.

46      Като не отчитала първата част от предвидения в точка 28 от Насоките за определяне на глобите диапазон за увеличаване на глобите и като прилагала едно и също общо увеличаване с 50 % във всички случаи на първи рецидив, Комисията нарушавала принципите на равно третиране, на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност.

47      Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.

48      Следва да се припомни, че Комисията разполага с право на преценка относно данните, които би следвало да бъдат взети предвид при определяне на размера на глобите, по-точно особените обстоятелства в конкретния случай, контекстът му и възпиращото действие на глобите, като не е необходимо да се придържа към обвързващ и изчерпателен списък със задължителни критерии. Установяването и преценката на характеристиките, специфични за повторността, са част от посоченото правомощие на Комисията (вж. в този смисъл решения от 8 февруари 2007 г., Groupe Danone/Комисия, C‑3/06 P, EU:C:2007:88, т. 37 и 38, и от 29 септември 2021 г., Nec/Комисия, T‑341/18, EU:T:2021:634, т. 103 и 104).

49      Отчитането на повторността има за цел да поощри предприятията, склонни да се отклоняват от правилата за конкуренция, да променят поведението си. Ето защо Комисията може във всеки конкретен случай да вземе предвид данните, потвърждаващи склонността към подобно отклонение, включително например времето, което е изтекло между разглежданите нарушения (решения от 7 юни 2011 г., Arkema France и др./Комисия, T‑217/06, EU:T:2011:251, т. 294, и от 29 септември 2021 г., Nec/Комисия, T‑341/18, EU:T:2021:634, т. 77 и 104).

50      Що се отнася до пропорционалния характер на увеличение на глобата поради рецидив, следва да се припомни, че на Общия съд може да се наложи да провери дали Комисията е спазила принципа на пропорционалност, когато е увеличила наложената глоба поради рецидив, и в частност дали подобно увеличение е било необходимо, с оглед по-конкретно на времето, изтекло между разглежданото нарушение и предходното неспазване на правилата за конкуренция (решения от 17 юни 2010 г., Lafarge/Комисия, C‑413/08 P, EU:C:2010:346, т. 70, и от 29 септември 2021 г., Nec/Комисия, T‑341/18, EU:T:2021:634, т. 117).

51      В случая Комисията налага на жалбоподателите увеличение с 50 % на размера на глобата поради рецидив. Тя установява, че към момента на извършване на разглежданото нарушение първият жалбоподател вече е бил счетен за отговорен за антиконкурентно поведение с решението относно картела в сектора МХОК.

52      По-конкретно в съображение 138 от обжалваното решение Комисията излага елементите, които е взела предвид при преценката си за наличието на рецидив. Тя посочва, че:

–        противоправното поведение в случая, що се отнася до жалбоподателите, е започнало на 26 декември 2011 г., т.е. след приемането на решението относно картела в сектора МХОК на 19 януари 2005 г.,

–        изтекъл е кратък период между приемането на посоченото решение и началото на противоправното поведение в случая,

–        двете нарушения следва да се считат за „подобни“ по смисъла на точка 28 от Насоките за определяне на глобите, доколкото и двете представляват нарушения на член 101 ДФЕС,

–        доколкото първият жалбоподател е предприятие-майка на Clariant GmbH, което е участвало пряко в нарушението, и образува с него едно-единствено предприятие през периода на нарушението, следва да се вземат предвид предходните действия на това предприятие, а не единствено тези на Clariant GmbH,

–        особените обстоятелства на нарушението, установени в решението, които са обосновали освобождаването на жалбоподателите от глоба, не са релевантни за проверката на неспазването на правилата на конкуренцията от страна на жалбоподателите след приемането на въпросното решение.

53      От това съображение следва, че при упражняване на правото си на преценка Комисията е определила признаците, които да ѝ позволят да прецени наличието на рецидив в поведението на жалбоподателите.

54      По-конкретно Комисията е взела предвид факта, че първият жалбоподател е извършил две нарушения, осъществяващи признаците на нарушение по член 101 ДФЕС, между които е изтекъл сравнително кратък период, което в достатъчна степен потвърждава склонност да се отклонява от правилата за конкуренция (вж. в този смисъл решение от 8 февруари 2007 г., Groupe Danone/Комисия, C‑3/06 P, EU:C:2007:88, т. 40).

55      Що се отнася до избора на процент на увеличаване на глобата, жалбоподателите неправилно твърдят, че Комисията не е имала право да обоснове избора на този процент въз основа на същите критерии, които е посочила и при преценката за наличието на рецидив. Всъщност, за да избере процент на увеличаване поради рецидив, Комисията трябва да прецени признаците, които ѝ позволяват да определи наличието на такъв рецидив и по-конкретно времето, изтекло между разглежданото нарушение и предходното неспазване на правилата за конкуренция в съответствие със съдебната практика, посочена в точка 50 по-горе.

56      Макар Комисията да има право да вземе предвид и други признаци за целите на анализа относно наличието на рецидив и за избора на процента на увеличаване на глобата, подобно отчитане попада в обхвата на нейното право на преценка съгласно съдебната практика, посочена в точки 48—50 по-горе. Тъй като изтъкнатите от жалбоподателите специфични за случая обстоятелства на нарушението, предмет на решението относно картел в сектора МХОК, не са релевантни, Комисията следователно е упражнила правото си на преценка.

57      Освен това жалбоподателите неоснователно изтъкват обстоятелството, че Комисията не е определила процента на увеличаване на глобата с 50 % в зависимост от конкретната тежест на нарушението. Всъщност Комисията е отчела именно краткия период, изтекъл между приемането на решението относно картела в сектора МХОК, и началото на противоправното поведение в настоящия случай. Преценката на времето, изтекло между установяването на предходно нарушение, и новото нарушение, зависи от конкретната ситуация, така че този признак дава възможност на Комисията да разгледа конкретната тежест на рецидива във всеки отделен случай.

58      Доколкото жалбоподателите твърдят, че в съображение 138 от обжалваното решение не се съдържа изрична аргументация, обосноваваща причините, поради които Комисията е счела за ирелевантни някои обстоятелства във връзка с нарушението, извършено в рамките на картела в сектора МХОК, следва да се посочи, подобно на Комисията, че с този довод се навеждат твърдения за липса на мотиви на обжалваното решение. Поради това той ще бъде разгледан в рамките на третата част на първото основание.

59      По същество жалбоподателите изтъкват още, че Комисията е нарушила принципите на пропорционалност, равно третиране, оправдани правни очаквания и правна сигурност, тъй като от нейната административна практика във връзка с рецидива следвало, че тя държи сметка единствено за броя на предходните нарушения и прилага процент на увеличаване с 50 % във всички случай на първи рецидив, без да взема предвид първата половина от предвидения в точка 28 от Насоките за определяне на глобите диапазон за увеличаване на глобата. Линията на поведение на Комисията не давала възможност за оценка на конкретната тежест на дадено нарушение във всеки отделен случай.

60      Следва обаче да се констатира, че тези доводи произтичат от анализ на административната практика на Комисията. Съдът все пак многократно е постановявал, че предходната административна практика на Комисията не служи за правна уредба на глобите в областта на конкуренцията и че решенията по други дела имат само ориентировъчна стойност по отношение на наличието на дискриминация (решение от 26 януари 2017 г., Zucchetti Rubinetteria/Комисия, C‑618/13 P, EU:C:2017:48, т. 38).

61      При всички положения, първо, бе установено, че макар да не е изключено отчитането на други фактори, времето между извършването на две еднакви или подобни нарушения дава възможност на Комисията да прецени наличието на рецидив в действията на определено предприятие в даден случай и по този начин да определи подходящия процент на увеличение на глобата в съответствие с принципа на пропорционалност.

62      Второ, що се отнася до нарушението на принципа на равно третиране, следва да се припомни, че този принцип изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. решение от 24 септември 2020 г., Prysmian и Prysmian Cavi e Sistemi/Комисия, C‑601/18 P, EU:C:2020:751, т. 101 и цитираната съдебна практика). Доколкото жалбоподателите изтъкват нарушение на този принцип, те трябва да уточнят и докажат какво е положението, сравнимо с друго положение, което е било третирано по различен начин (решение от 12 април 2013 г., Du Pont de Nemours (Франция) и др./Комисия, T‑31/07, непубликувано, EU:T:2013:167, т. 311; в този смисъл вж. също решение от 28 май 2020 г., Agrochem-Maks/Комисия, T‑574/18, EU:T:2020:226, т. 105 (непубликувано). Жалбоподателите обаче се позовават на решения на Комисията, без да обясняват дали обстоятелствата по тези дела са сходни с тези по настоящото дело, или се различават.

63      Трето, що се отнася до нарушението на принципите на оправданите правни очаквания и на правната сигурност, е достатъчно да се отбележи, че тези твърдения не са обосновани.

64      Предвид изложеното следва да се отбележи, че Комисията е упражнила правото си на преценка, когато е установила наличието на рецидив и е решила да увеличи основния размер на глобата с 50 %. Освен това при упражняването на това право тя не е нарушила принципите на пропорционалност, равно третиране, оправдани правни очаквания и правна сигурност.

65      Поради това първата част на първото основание следва да се отхвърли.

б)      По втората част на първото основание, изведена от неправилното квалифициране на извършеното от жалбоподателите като рецидив

66      Жалбоподателите твърдят, че преценката на Комисията относно наличието на рецидив била опорочена от грешка при прилагането на правото, като в тази насока изтъкват по същество четири оплаквания, оспорени от Комисията.

1)      По първото оплакване, свързано с липсата на сходство между нарушението, извършено в рамките на картела в сектора МХОК, и нарушението, разглеждано в случая

67      Жалбоподателите твърдят, че Комисията е допуснала грешка при прилагането на правото, като е приела, че нарушението, извършено в рамките на картела в сектора МХОК, и нарушението, разглеждано в случая, са същите или подобни нарушения по смисъла на точка 28 от Насоките за определяне на глобите.

68      Според жалбоподателите Комисията била длъжна да извърши подробно сравнение между двете разглеждани нарушения, чието естество и характеристики се различавали значително. Картелът в сектора МХОК представлявал картел в областта на продажбите, чиято цел била увеличаване на продажните цени надолу по веригата чрез съгласувани обяви за крайната продажна цена. Основната цел на посочения картел била да се поддържат пазарните дялове на участниците чрез система за разпределяне на обемите на продажбите и на клиентите, съпроводена с компенсаторен механизъм, за да се гарантира на практика спазването на квотите на договорения обем. Обменът на информация за продажните цени бил спомагателен с оглед на основната цел на картела.

69      За сметка на това разглежданият в случая картел се отнасял до закупуването на суровина. За разлика от картела в сектора МХОК, покупката на етилен подлежала на процедура за преговори на търговския пазар, по време на която купувачите можели да избират измежду голям брой продавачи. Противоправното поведение не включвало елемент за разпределение на пазара или клиентите, а участниците в картела нямали никакво контакти, свързани със съответните им дейности за продажби надолу по веригата. Освен това разглежданото в случая противоправно поведение, било породено от специфични обстоятелства, които се различавали от тези при картела в сектора МХОК. Например това поведение произтичало от правомерно сътрудничество в областта на покупките, което било налице между трима от посочените участници поради структурни и договорни връзки.

70      В обжалваното решение Комисията е установила, че и двете разглеждани нарушения, за които първият жалбоподател и неговите дъщерни дружества носят отговорност, представляват нарушения на член 101 ДФЕС, така че трябва да се считат за подобни по смисъла на точка 28 от Насоките за определяне на глобите.

71      Тази преценка не е опорочена от грешка. Всъщност според съдебната практика за установяването на рецидив дадени нарушения са подобни или от същия вид, когато и с двете се нарушава член 101 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 12 декември 2007 г., BASF и UCB/Комисия, T‑101/05 и T‑111/05, EU:T:2007:380, т. 64, и от 30 септември 2009 г., Hoechst/Комисия, T‑161/05, EU:T:2009:366, т. 147).

72      Действително нарушението в рамките на картела в сектора МХОК се изразява в споразумение в областта на продажбите за въвеждане на увеличение на продажните цени надолу по веригата, докато разглежданото в случая нарушение е картел за закупуване, който има за цел получаването на ниска покупна цена за определена суровина, а именно етилен. Достатъчно е обаче да се посочи, че първият жалбоподател и неговите дъщерни дружества са участвали в забранено от член 101 ДФЕС споразумение.

73      Освен това, както посочва Комисията, двете разглеждани нарушения действително имат общи характеристики. Всъщност съгласно диспозитива на решението относно картела в сектора МХОК първият жалбоподател се счита за отговорен за нарушение на член 101 ДФЕС, по-конкретно поради това, че съгласувано е увеличил цените и е обменял информация за обема на продажбите и цените. Съгласно диспозитива на обжалваното решение жалбоподателите са нарушили член 101 ДФЕС поради участието си в нарушение, което се състои по-конкретно в определяне на ценови елемент и в обмен на чувствителна търговска и свързана с ценообразуването информация. От това решение също така следва, че целта на нарушението е била да се повлияе на преговорите за споразумение за МДЦ, за да се постигне възможно най-ниска покупна цена на етилена. Следователно практиките за съгласувано определяне на цените или на даден ценови елемент и обменът на информация за цените са налични и при двата картела, в които първият жалбоподател и неговите дъщерни дружества са участвали.

74      Освен това с оглед на съдебната практика, посочена в точка 71 по-горе, фактът, че противоправното в случая поведение е в резултат на специфични обстоятелства, и по-конкретно на правомерно сътрудничество между няколко участници, е ирелевантен за преценката за наличието на повторяемост при нарушения, които са подобни.

75      Поради това Комисията не е допуснала грешка, като е констатирала повторяемост на извършването на подобно нарушение по смисъла на точка 28 от Насоките за определяне на глобите.

2)      По второто оплакване, свързано с времето, изтекло между двете нарушения

76      Жалбоподателите считат, че за отправна точка при определяне на времето, изтекло между разглежданото и предходното нарушение, следва да служи моментът, в който Clariant GmbH по собствена инициатива е предприело действия за прекратяване на нарушението, извършено в рамките на картела в сектора МХОК, и е поискало освобождаване от глоба. По тази логика били изтекли повече от дванадесет години между двете нарушения, поради което поведението на жалбоподателите не разкривало определена склонност за нарушаване на правилата на конкуренцията.

77      По-конкретно от решение от 17 юни 2010 г., Lafarge/Комисия (C‑413/08 P, EU:C:2010:346), следвало, че Комисията трябва да отчете по-скоро момента на извършване на нарушението като отправна точка за определяне на времето, изтекло между двете нарушения, отколкото момента на първото установяване на нарушението. По съображения за справедливост и пропорционалност продължителността на административната процедура по предходното нарушение не следвало да се взема предвид.

78      В обжалваното решение Комисията установява, че противоправното поведение на жалбоподателите е започнало на 26 декември 2011 г., т.е. след приемането на решението относно картела в сектора МХОК на 19 януари 2005 г., както и че следователно между тези две дати е изтекъл кратък период.

79      Тази преценка не е опорочена от грешка. Всъщност съгласно съдебната практика, посочена в точка 49 по-горе, като признак за рецидив Комисията може да вземе предвид например времето, което е изтекло между нарушенията.

80      По-конкретно, Съдът е приел, че период от по-малко от десет години между нарушенията потвърждава склонността на определено предприятие да не извлича съответните изводи от вeче констатирано негово нарушение на правилата на конкуренцията (вж. в този смисъл решение от 8 февруари 2007 г., Groupe Danone/Комисия, C‑3/06 P, EU:C:2007:88, т. 40, и от 29 септември 2021 г., Nec/Комисия, T‑341/18, EU:T:2021:634, т. 105).

81      Като се има предвид, че поведението на жалбоподателите във връзка с разглеждания в случая картел е започнало почти седем години след приемането на решението относно картела в сектора МХОК, Комисията правилно е констатирала, че това по-скоро кратко време свидетелства за склонност на жалбоподателите да не извличат съответните изводи от вeче констатираното в посоченото решение нарушение на правилата на конкуренцията.

82      Жалбоподателите твърдят, че за отправна точка при определяне на времето, изтекло между двете разглеждани нарушения, следва да служи по-скоро моментът, в който Clariant GmbH по собствена инициатива е предприело действия за прекратяване на нарушението, извършено в рамките на картела в сектора МХОК, и е поискало освобождаване от глоба, отколкото моментът на установяване на нарушението в решението относно този картел.

83      Следва да се припомни обаче, че отчитането на повторността се обосновава с необходимостта от допълнително възпиране, за която свидетелства обстоятелството, че предходното установяване на нарушениe не е било достатъчно, за да попречи на извършването на нарушение отново. Така повторността задължително е налице след установяването и санкционирането на първото нарушение, тъй като тя се обяснява с обстоятелството, че тази санкция не е била достатъчно възпираща (вж. в този смисъл решения от 8 юли 2008 г., BPB/Комисия, T‑53/03, EU:T:2008:254, т. 392, и от 7 юни 2011 г., Arkema France и др./Комисия, T‑217/06, EU:T:2011:251, т. 299).

84      Освен това от текста на точка 28 от Насоките за определяне на глобите следва, че повторността на нарушението се състои в продължаване на извършването или в повторно извършване на същото или подобно нарушение, след като от Комисията или от национален орган в областта на конкуренцията е „установено“, че съответното предприятие е нарушило разпоредбите на член 101 ДФЕС или на член 102 ДФЕС. Макар действително насоките да не са правното основание на решението за налагане на глоба, което почива на Регламент № 1/2003, те определят общо и абстрактно методологията, която Комисията се е задължила да прилага за целите на определяне на размера на наложените с това решение глоби, и следователно гарантират правната сигурност на предприятията (вж. решение от 5 октомври 2011 г., Romana Tabacchi/Комисия, T‑11/06, EU:T:2011:560, т. 71 и цитираната съдебна практика).

85      Следователно Комисията не е допуснала грешка, когато за отправна точка при преценката на времето, изтекло от установяването на първото нарушение, е взела предвид датата на решението относно картела в сектора МХОК, с което е установено, че първият жалбоподател и Clariant GmbH са извършили нарушение на правилата на конкуренцията.

86      Следва да се отбележи също така, че в подкрепа на оплакването си жалбоподателите се основават на неправилен прочит на точка 70 от решение от 17 юни 2010 г., Lafarge/Комисия (C‑413/08 P, EU:C:2010:346). В тази точка Съдът е постановил, че на съда на Съюза може да се наложи „да провер[и] дали Комисията е спазила […] принцип[а] [на пропорционалност], когато е увеличила наложената глоба поради рецидив, и в частност дали подобно увеличение е било необходимо, с оглед по-конкретно на времето, изтекло между разглежданото нарушение и предходното неспазване на правилата за конкуренция“. Следователно жалбоподателите неправилно считат, че изразът „предходно неспазване на правилата на конкуренцията“ означава, че за отправна точка при определяне на времето, което е изтекло между две нарушения, следва да се вземе предвид моментът на извършване на предходното нарушение. Всъщност в точка 86 от посоченото съдебно решение Съдът е постановил, че „изводът на [Общия] съд, че за да може Комисията да отчете, че е налице рецидив, е достатъчно предприятието да е било предварително счетено за виновно за нарушение от същия вид, дори съответното решение все още да подлежи на съдебен контрол“. От тази точка е видно, че именно установяването на отговорността на дадено предприятие за предходно нарушение е определящо при преценката за наличието на рецидив.

87      Освен това моментът, в който Clariant GmbH е прекратило нарушението, извършено в рамките на картела в сектора МХОК, и е поискало освобождаване от глоба, не може да се счита за равнозначен на установяването на предходно нарушение, тъй като на този етап Комисията все още не се е произнесла относно антиконкурентния характер на разглежданото поведение и относно отговорността на първия жалбоподател и на Clariant GmbH. Всъщност заявлението за освобождаване от глоби само дава възможност на Комисията за установяване на нарушение на член 101 ДФЕС в нейното окончателно решение (вж. т. 8 и 11 от Известието относно процедурата за постигане на споразумение) (вж. в този смисъл решение от 20 януари 2016 г., DHL Express (Италия) и DHL Global Forwarding (Италия), C‑428/14, EU:C:2016:27, т. 54).

88      Накрая, обстоятелството, че административната процедура за предходното нарушение е продължила няколко години не е релевантно за извода относно наличието на рецидив в случая, тъй като за отправна точка за този извод следва да служи решението относно картела в сектора МХОК.

89      Следователно Комисията правилно е стигнала до заключението, че между приемането на решението относно картела в сектора МХОК и началото на поведението, за което в случая се търси отговорност, е изтекъл кратък период.

3)      По третото оплакване, свързано с липсата на наложена на предходна имуществена санкция

90      Жалбоподателите твърдят, че основанието за увеличаване на глобата при рецидив било неразривно свързано с непостигането на възпиращия ефект на предходна имуществена санкция. Поради това липсата на предходна глоба трябвало да бъде взето предвид при разглеждането на особените обстоятелства на даден случай и на необходимото равнище на възпиране. Жалбоподателите не били предприятия, на които е била наложена имуществена санкция. Основният размер на наложената глоба сам по себе си бил възпиращ в достатъчна степен и увеличаване на размера на глобата не било обосновано.

91      В това отношение е достатъчно да се посочи, че съгласно съдебната практика понятието „повторност“ не предполага непременно установяване на наличието на предходна имуществена санкция, а единствено наличието на предходно нарушение на правото на Съюза в областта на конкуренцията (решения от 25 октомври 2005 г., Groupe Danone/Комисия, T‑38/02, EU:T:2005:367, т. 363, и от 8 юли 2008 г., BPB/Комисия, T‑53/03, EU:T:2008:254, т. 387).

92      Всъщност отчитането на повторността има за цел да поощри предприятията, склонни да се отклоняват от правилата за конкуренция, да променят поведението си, когато се оказва, че предходно установяване на нарушение от тяхна страна не е било достатъчно да предотврати повтарянето на поведение, представляващо нарушение. По този начин определящият фактор за повторността не е предходното налагане на глоба и a fortiori нейният размер, а предходното установяване на нарушение (решение от 8 юли 2008 г., BPB/Комисия, T‑53/03, EU:T:2008:254, т. 388).

93      Поради това фактът, че на жалбоподателите не е била наложена глоба с решението относно картела в сектора МХОК, не може да постави под съмнение прилагането спрямо тях на точка 28 от Насоките за определяне на глобите.

4)      По четвъртото оплакване, свързано с неотчитане на други обстоятелства

94      Жалбоподателите твърдят, че Комисията и съдилищата на Съюза вече били взели предвид други обстоятелства при цялостната оценка на склонността на дадено предприятие да нарушава правилата на конкуренцията. Според жалбоподателите, ако подобни обстоятелства били взети предвид от Комисията, тя нямало да определи поведението им като рецидив.

95      От разглеждането на първата част на първото основание обаче следва, че установяването и преценката за конкретните признаци на рецидив са част от правото на Комисията на преценка. Последната може законосъобразно да се ограничи до установяване на обстоятелството, че жалбоподателите са извършили две нарушения, осъществяващи признаците на нарушение по член 101 ДФЕС, между които е изтекло относително кратко време, и да приеме, че изтъкнатите от жалбоподателите обстоятелства не са релевантни.

96      Доколкото оплакванията на жалбоподателите трябва да бъдат отхвърлени, втората част на първото основание не следва да бъде уважена.

в)      По третата част на първото основание, изведена от липсата на мотиви

97      Жалбоподателите твърдят, че Комисията е приложила стандартно увеличаване от 50 % на основния размер на глобата, без да представи мотиви за избора на този процент и без да разгледа подробните доводи, които са представили в хода на административната процедура.

98      Жалбоподателите се позовават на решения от 13 декември 2016 г., Printeos и др./Комисия (T‑95/15, EU:T:2016:722, т. 55), и от 24 септември 2019 г., HSBC Holdings и др./Комисия (T‑105/17, EU:T:2019:675, т. 351), с които Общият съд задължил Комисията да мотивира точния размер на извършваните от нея корекции.

99      Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.

100    Съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, издала спорния акт, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на съда на Европейския съюз — да упражни своя контрол. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията, определени в член 296 ДФЕС, трябва да се преценява не само с оглед на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (решения от 2 април 1998 г., Комисияn/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, EU:C:1998:154, т. 63, от 10 юли 2019 г., Комисия/Icap и др., C‑39/18 P, EU:C:2019:584, т. 23, и от 16 юни 2022 г., Sony Optiarc и Sony Optiarc America/Комисия, C‑698/19 P, EU:C:2022:480, т. 79).

101    В случая следва да се отбележи, че в съображение 138 от обжалваното решение Комисията е изложила подробно причините, поради които е приела наличието на рецидив по отношение на жалбоподателите (вж. т. 52 по-горе).

102    Освен това тази аргументация е позволила на жалбоподателите да разберат съображенията на Комисията и да ги оспорят пред Общия съд, както и на Общия съд да провери тяхната основателност.

103    Също така, противно на това, което твърдят жалбоподателите, съгласно задължението си за мотивиране Комисията не е трябвало да обяснява в обжалваното решение причините, поради които измежду различните възможни процентни стойности на увеличаване е избрала процент на увеличаване от 50 % за повторност (вж. в този смисъл решение от 23 януари 2014 г., Evonik Degussa и AlzChem/Комисия, T‑391/09, непубликувано, EU:T:2014:22, т. 164 и цитираната съдебна практика).

104    Освен това, както правилно отбелязва Комисията, решенията от 13 декември 2016 г., Printeos и др./Комисия (T‑95/15, EU:T:2016:722), и от 24 септември 2019 г., HSBC Holdings и др./Комисия (T‑105/17, EU:T:2019:675), не са релевантни. Всъщност в първото от тези решения Общият съд установява липса на мотиви във връзка с прилагането на процент за намаляване на общия размер на глобите, който е различен за засегнатите предприятия, като подчертава, че Комисията се е отклонила от общата методология, изложена в Насоките за определяне на глобите. Във второто от тези решения Общият съд установява липса на мотиви относно определянето на фактор за намаляване, като подчертава, че без да се отклонява от общата методология, Комисията все пак е избрала да определи стойността на продажбите чрез конкретна заместваща стойност, тъй като предприятията не генерират продажби в обичайния смисъл на това понятие.

105    В случая обаче Комисията е приложила точка 28 от Насоките за определяне на глобите, без да се отклонява от предвидените в нея критерии, като е приложила процент на увеличаване, който попада в изрично посочения в тази точка диапазон. Следователно не може да се направи подходяща аналогия с посочените в точка 104 по-горе съдебни решения.

106    Поради това третата част от първото основание следва да се отхвърли, а следователно и основанието в неговата цялост.

2.      По второто основание, изведено от обстоятелството, че Комисията неправилно е увеличила основния размер на глобата на основание точка 37 от Насоките за определяне на глобите

107    Най-напред, следва да се отбележи, че съгласно точки 9—12 и 19 от Насоките за определяне на глобите, „[б]ез да се засяга точка 37 [от посочените насоки], Комисията ще използва двустепенна методология при определяне на глобите, налагани на предприятия“, „[п]ърво, Комисията ще определи основния размер за всяко предприятие“ и „[в]торо, тя може да увеличи или намали основния размер“, като е уточнено, че основният размер на глобата трябва да се „обвързва с дела на стойността на продажбите, в зависимост от степента на тежестта на нарушението“.

108    В точка 13 от Насоките за определяне на глобите е предвидено, че „[п]ри определяне на основния размер за налаганите глоби Комисията ще отчита стойността на продажбите на стоки и услуги на предприятието, с които нарушението е свързано пряко или косвено […] в даден географски район в [Европейското икономическо пространство (ЕИП)]“.

109    Целта на точка 13 от Насоките за определяне на глобите по принцип е при изчисляването на глобата, наложена на дадено предприятие, като отправна точка да се приема сума, отразяваща икономическото значение на нарушението и относителната тежест на предприятието в него (вж. в този смисъл решения от 22 октомври 2015 г., AC-Treuhand/Комисия, C‑194/14 P, EU:C:2015:717, т. 64, и от 26 януари 2017 г., Zucchetti Rubinetteria/Комисия, C‑618/13 P, EU:C:2017:48, т. 57).

110    Съгласно точка 37 от Насоките за определяне на глобите, „[в]ъпреки че [посочените] насоки представляват обща методология за определяне на глобите, особеностите на даден случай или необходимостта да се постигне възпиращ ефект в конкретен случай може да обоснове отклонение от тази методология“.

111    Второто основание се състои от три части, изведени, първата, от нарушение на член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 и на принципите на пропорционалност и добра администрация, поради това, че Комисията не е упражнила правото си на преценка при прилагането на точка 37 от Насоките за определяне на глобите, втората, от нарушение на член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 и на принципите на пропорционалност, оправдани правни очаквания и правна сигурност във връзка с неправилното прилагане на увеличението на глобата на основание на тази точка и третата, от нарушение на задължението за мотивиране.

а)      По първата част на второто основание, изведено от неупражняване от страна на Комисията на правото ѝ на преценка

112    Жалбоподателите по същество упрекват Комисията, че е приложила точка 37 от Насоките за определяне на глобите механично, без да упражни правомощието си за преценка.

113    Жалбоподателите твърдят, че в обжалваното решение Комисията се основала на общото и недоказано предположение, че е малко вероятно стойността да покупките да отрази икономическото значение на картелите за закупуване. Жалбоподателите сочат, че в хода на административната процедура са предоставили и множество доказателства, които установявали, че поради специфичните обстоятелства на случая и на съответния пазар, никога не е съществувала разумна възможност нарушението да окаже значително влияние върху този пазар. Комисията обаче не взела предвид тези доказателства.

114    Освен това жалбоподателите упрекват Комисията, че се позовала само на предходната си административна практика, макар точка 37 от Насоките за определяне на глобите да била приложена в един-единствен случай, свързан с нарушение на пазара за покупки, който значително се различавал фактически от настоящия случай. Следователно Комисията не действала внимателно и безпристрастно в съответствие с принципа на добра администрация и не упражнила правото си на преценка.

115    Жалбоподателите твърдят, че неупражняването на преценка от страна на Комисията обхващало също така и избора на процент на увеличаване на глобата, тъй като тя не обяснявала избора, а в обжалваното решение само посочвала, че увеличаване с 10 % съответства на предходната ѝ административна практика, без да взема предвид особеностите на конкретния случай.

116    Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.

117    Следва да се припомни, че Комисията разполага с широко право на преценка по отношение на методиката за изчисляване на глобите за нарушения на правилата на Съюза в областта на конкуренцията. Тази методика съдържа различни елементи на гъвкавост, позволяващи на Комисията да упражни своето право на преценка в съответствие с разпоредбите на член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 (вж. решение от 1 август 2022 г., Daimler (Картели — Камиони за битови отпадъци), C‑588/20, EU:C:2022:607, т. 58 и цитираната съдебна практика).

118    Макар член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 да оставя на Комисията свобода на преценка, той все пак ограничава нейното упражняване, като въвежда обективни критерии, към които тя трябва да се придържа. По този начин по-специално упражняването на това право на преценка е ограничено и от правилата за поведение, които Комисията сама си е наложила (вж. в този смисъл решение от 1 август 2022 г., Daimler (Картели — Камиони за битови отпадъци), C‑588/20, EU:C:2022:607, т. 59 и цитираната съдебна практика).

119    В този смисъл от точки 107—110 по-горе е видно, че в рамките на общата методология, определена в Насоките за определяне на глобите, при изчисляване на наложената глоба на дадено предприятие Комисията използва за отправна точка стойността на продажбите, за да приеме по принцип размер, който отразява икономическо значение на нарушението и относителната тежест на предприятието, участвало в него. Предвид това точка 37 от посочените насоки позволява на Комисията да се отклони от общата методология, когато особеностите на даден случай или необходимостта да се постигне възпиращ ефект в конкретен случай обосновават това отклонение.

120    В конкретния случай в съображения 116—118 от обжалваното решение Комисията установява, че тъй като нарушението относно етилена представлява картел за закупуване, а не всички участници в него са представени на същия пазар или пазари надолу по веригата, според нея общият размер на глобата следва да се определи по-скоро чрез стойността на покупките, отколкото чрез стойността на продажбите на продадените стоки на пазарите надолу по веригата.

121    В съображения 141—148 от обжалваното решение Комисията приема, че увеличаване на основния размер на глобата е оправдано на основание точка 37 от Насоките за определяне на глобите. Тя посочва следното:

–        съгласно 5 от Насоките за определяне на глобите за постигане на целите за специфично и общо възпиране е необходимо да се прави позоваване на стойността на продажбите на стоките или услугите, с които е свързано нарушението, като основа за определянето на глобата (съображение 141 от обжалваното решение),

–        предвиденият с общата методология за определяне на размера на глобите механизъм е такъв, че колкото по-успешен е един картел в областта на продажбите, по-висока е стойността на продажбите, а съответно и размера на глобата. Съгласно точка 6 от посочените насоки комбинацията от стойността на продажбите, с които е свързано нарушението, и продължителността на нарушението осигурява подходящ еквивалент за отразяване на икономическото значение на нарушението, както и относителната тежест на всяко предприятие в нарушението. (съображение 142 от обжалваното решение),

–        разглежданото в случая нарушение обаче не се отнася до споразумение относно продажните цени, а до споразумение относно покупните цени. Характерната цел на такова споразумение не е да се постигне увеличаване на цената (на покупките), а напротив, да се постигне нейното намаляване или да се попречи на увеличаването ѝ; определянето на основния размер на глобата с отчитане на стойността на покупките води до положение, при което равнището на размера на глобата е обратно пропорционално на целта на картела: колкото по-успешен е такъв картел, по-ниска е стойността на продажбите, а съответно и размерът на глобата (съображение 143 от обжалваното решение). Поради факта, че разглежданият картел е картел за закупуване, малко вероятно е стойността на покупките сама по себе си да представлява подходящ заместител за отразяване на икономическото значение на нарушението; това се дължи и на факта, че при функциониращите предприятия стойността на покупките обикновено е по-ниска от тази на продажбите, което систематично води до по-ниска база за изчисляване на глобите (съображение 144 от обжалваното решение),

–        следователно прилагането на общата методология, предвидена в тези насоки, без да се извърши никаква корекция, няма да позволи осигуряването на достатъчен възпиращ ефект, който е необходим не само за да се санкционират съответните предприятия с обжалваното решение (специфично възпиране), но и за да се попречи на други предприятия да участват в същия вид поведение (общо възпиране) (съображение 145 от обжалваното решение),

–        за да се вземе предвид тази особеност и да се осигури достатъчен възпиращ ефект, е необходимо в съответствие с предходната административна практика да се приложи увеличаване на глобата с 10 % по отношение на всички засегнати предприятия (съображение 146 от обжалваното решение),

–        съгласно съдебната практика увеличаването на глобата на основание точка 37 от Насоките за определяне на глобите не е обвързано с предварителното доказване на възможните действителни последици от инкриминираното поведение върху пазара (съображение 147 от обжалваното решение),

–        отчетено е конкретното положение на всяка от страните както при определяне на основния размер на глобата, тъй като стойността на покупките е различна за всяка от страните, така и при изчисляване на продължителността на тяхното участие (съображение 148 от обжалваното решение).

122    Следователно Комисията надлежно е упражнила правото си на преценка. Всъщност от съображенията, изложени в точки 120 и 121 по-горе, е видно, че Комисията е счела за необходимо в случая в рамките на това правомощие да приложи точка 37 от Насоките за определяне на глобите и да увеличи основния размер на глобата с 10 %.

123    В това отношение Комисията е взела предвид особеностите на конкретния случай, а именно че разглежданият картел е картел за закупуване и че сама по себе си стойността на покупките, отчетена вместо стойността на продажбите, не представлява подходяща заместваща стойност, която да отрази икономическото значение на нарушението. Комисията е отчела също така необходимостта от достигането на възпиращ размер на глобата, като е констатирала, че ако бъде приложена общата методология без никаква корекция, възпиращият ефект няма да бъде постигнат.

124    Жалбоподателите твърдят, че Комисията не е упражнила правото си на преценка, доколкото не е взела предвид липсата на последици от поведението, за което се търси отговорност, върху пазара.

125    Достатъчно е да се констатира обаче, че Комисията напълно правилно припомня, че увеличаването на глобата на основание точка 37 от Насоките за определяне на глобите не е обвързано с предварителното доказване на възможните действителни последици от инкриминираното поведение върху пазара (решение от 7 ноември 2019 г., Campine и Campine Recycling/Комисия, T‑240/17, непубликувано, EU:T:2019:778, т. 345).

126    Всъщност точка 37 от Насоките за определяне на глобите има за цел да позволи на Комисията да се отклони от общата методология, която понякога може да се окаже неподходяща за конкретните обстоятелства по даден случай (вж. в този смисъл решение от 22 октомври 2015 г., AC-Treuhand/Комисия, C‑194/14 P, EU:C:2015:717, т. 65—67, и от 10 юли 2019 г., Комисия/Icap и др., C‑39/18 P, EU:C:2019:584, т. 27). За да бъде приложена, тази точка предвижда, че особеностите на даден случай или необходимостта да се постигне достатъчен възпиращ ефект в конкретен случай обосновават отклонение от общата методология. Тези критерии обаче не се основават непременно на анализ на последиците на нарушението върху пазара.

127    Следователно жалбоподателите нямат основание да упрекват Комисията, че не е упражнила правото си на преценка, като не е извършила анализ на последиците от противоправното поведение на участниците в картела относно цената на етилена.

128    Освен това обстоятелството, че Комисията е следвала същия подход, като приложения в Решение C(2017) 900 окончателен на Комисията от 8 февруари 2017 година относно производство по член 101 ДФЕС (AT.40018 — Рециклиране на автомобилни акумулатори) (наричано по-нататък „решението за рециклирането на автомобилни акумулатори“, разгледано от Общия съд в решения от 23 май 2019 г., Recylex и др./Комисия (T‑222/17, EU:T:2019:356), и от 7 ноември 2019 г., Campine и Campine Recycling/Комисия (T‑240/17, непубликувано, EU:T:2019:778), не представлява неупражняване на правото ѝ на преценка или нарушение на принципа на добра администрация. Всъщност Комисията не се е ограничила само до позоваване на решението или на съдебните решения, а е изложила особеностите на дадения случай, както и причините, поради които тези особености не позволяват да се постигне достатъчен възпиращ ефект.

129    Същото се отнася и до избора на приложения процент на увеличаване на глобата. Всъщност Комисията не се е ограничила само до извода, че увеличаването с 10 % съответства на предходната ѝ административна практика, а е изложила особеностите на дадения случай и необходимостта да се постигне достатъчен възпиращ ефект, което е довело до коригиране на основния размер на глобата с увеличение с 10 % на основание точка 37 от Насоките за определяне на глобите. По този начин Комисията е упражнила правото си на преценка.

130    По отношение на твърденията на жалбоподателите, че Комисията не е обяснила в достатъчна степен избора на процента на увеличаване на глобата, следва да се посочи, че с този довод се изтъква липса на мотиви на обжалваното решение и той следва да бъде отхвърлен по съображенията, изложени в третата част на второто основание.

131    Поради гореизложеното първата част на второто основание следва да се отхвърли.

б)      По втората част на второто основание, изведена от неправилното прилагане на увеличаване на глобата на основание точка 37 от Насоките за определяне на глобите

132    Следва да се припомни, че в областите, в които Комисията разполага със свобода на преценка, контролът за законосъобразност на тази преценка се свежда до контрол дали не е налице явна грешка в преценката (решения от 18 юли 2005 г., Scandinavian Airlines System/Комисия, T‑241/01, EU:T:2005:296, т. 64 и 79, и от 19 май 2010 г., IMI и др./Комисия, T‑18/05, EU:T:2010:202, т. 120).

133    Жалбоподателите твърдят, че преценката относно корекцията на основния размер на глобата на основание точка 37 от Насоките за определяне на глобите, изложена в съображения 141—148 от обжалваното решение, страда от пороци, като в това отношение изтъкват пет оплаквания, които се оспорват от Комисията.

1)      По първото оплакване, изведено от обстоятелството, че стойността на покупките в настоящия случай не представлява омаловажаване на икономическото значение на нарушението

134    Жалбоподателите твърдят, че никога не е съществувала разумна възможност разглежданото противоправно поведение да окаже значително влияние върху стойността на покупките на етилен, което било доказано с икономически анализ, представен на Комисията в хода на административната процедура.

135    По-специално от разглеждания икономическия анализ следвало, най-напред, че предвид по-големия брой купувачи, отколкото доставчици, на пазара на етилен, било невъзможно дадена малка група от купувачи да контролира резултата от споразуменията за МДЦ. По-нататък, цената на етилена не просто следвала цената на нафтата, която е основен фактор за разходите за етилен, но се увеличавала постоянно през годините, в това число и през периода на нарушението. Накрая, споразуменията за МДЦ обикновено следвали прогнозите, публикувани от някоя от частните и независими агенции за докладване на цените. Обстоятелството, че окончателните споразумения за МДЦ почти винаги били в предвидения от тази агенция диапазон доказвало, че споразуменията са били сключени на обективно подходящи цени в съответствие с пазарните данни.

136    С оглед на тези данни жалбоподателите поставят под въпрос основателността на съображенията на Комисията в частта, в която е приела, че стойността на покупките ще доведе до омаловажаване на икономическото значение на разглежданото в случая нарушение.

137    Настоящото оплакване обаче се дължи на неправилен прочит на обжалваното решение.

138    Всъщност, както следва от точка 120 по-горе, Комисията е счела, че разглежданото в случая нарушение представлява картел за закупуване и че основният размер на глобата следва да бъде изчислен на базата на стойността на покупките, което не се оспорва от жалбоподателите.

139    Както по същество е видно от точка 121 по-горе, по-нататък Комисията установява, че е малко вероятно стойността на покупките сама по себе си да представлява подходящ заместител за отразяване на икономическото значение на нарушението. В това отношение тя обяснява, от една страна, че целта на даден картел за закупуване е да се постигне намаление на покупните цени или да се попречи тяхното увеличаване, така че вземането предвид на стойността на покупките щяло да доведе до положение, при което размерът на глобата е обратнопропорционален на целта на картела. От друга страна, Комисията констатира, че при действащи предприятия стойността на покупките обикновено е по-ниска от тази на продажбите, което систематично води до по-ниска отправна точка за изчисляване на основния размер на глобата.

140    Следователно съображенията на Комисията не се основават на обстоятелството, че разглежданият картел е бил успешен и е позволил да се намали цената на етилена, и поради това вземането предвид на стойността на покупките не е подходящ критерий за изчисляване на размера на глобата. Съображенията на Комисията се основават на обстоятелството, че независимо от последиците от нарушението върху пазара, за картелите за закупуване е характерно, че отчитането на стойността на покупките сама по себе си не представлява стойност, която да отрази икономическото значение на нарушението. Следователно заключението, че стойността на покупките представлява омаловажаване на икономическото значение на разглежданото нарушение не се дължи на последиците от противоправното поведение върху пазара, а на недостатъчния характер на стойността на покупките, взета предвид при изчисляването на основния размер на глобата.

141    Тази преценка е в съответствие със съдебната практика, съгласно която за прилагането на точка 37 от Насоките за определяне на глобите Комисията не длъжна да взема предвид възможните действителни последици от инкриминираното поведение върху пазара (вж. т. 125 по-горе). Следователно представеният от жалбоподателите икономически анализ, с който се цели да се докаже, че разглежданият картел не е бил ефективен и че участниците в него не са успели да окажат влияние върху споразуменията за МДЦ, не може да обори заключението на Комисията, че стойността на покупките води до омаловажаване на икономическото значение на нарушението. Поради това доводите на жалбоподателите не могат да бъдат споделени.

2)      По второто оплакване, изведено от обстоятелството, че увеличаването на глобата не е било необходимо за осигуряването на възпиращ ефект

142    Жалбоподателите твърдят, че тъй като разглежданите практики не генерирали печалби, наложената им глоба, без увеличението от 10 %, приложено на основание точка 37 от Насоките за определяне на глобите, вече било в по-висок размер спрямо евентуалните ползи, които можели разумно да очакват от нарушението. Освен това, след като Комисията вече била увеличила с 15 % глобата на основание точка 25 от посочените насоките, тя нямала право механично да налага допълнително увеличаване на глобата с 10 % на основание точка 37 от тях.

143    Както е видно от точка 121 по-горе, Комисията е установила, че ако се приложи общата методология, предвидена в Насоките за определяне на глобите, която се основава на стойността на продажбите, без да извърши никаква корекция, това няма да позволи осигуряването на достатъчен възпиращ ефект на глобата. Необходимостта от този възпиращ ефект е още по необходима, не само за да се санкционират съответните предприятия с обжалваното решение (специфично възпиране), но също така и за да се попречи на други предприятия да участват в същия вид поведение (общо възпиране) в съответствие с точка 4 от посочените насоки. Този извод по същество произтича от обстоятелството, че стойността на покупките е недостатъчна, за да отрази икономическото значение на нарушението.

144    Следователно, противно на това, което твърдят жалбоподателите, съображенията на Комисията не се основават на предположението, че разглежданият картел е успешен и е генерирал ползи за жалбоподателите, а на констатацията, че сама по себе си стойността на покупките не дава възможност да се осигури в достатъчна степен възпиращ ефект.

145    От това следва, че евентуалните ползи, които жалбоподателите са можели да извлекат от картела, не са релевантни. В това отношение следва също така да се припомни, че Комисията има възможност да вземе предвид липсата на ефективност на картела и съответно липсата на ползи за участниците в него на друг етап от изчисляването на размера на глобите, по-специално при определянето на коефициентите за тежест. Всъщност съгласно съдебната практика сред елементите, които могат да се включат в преценката на тежестта на нарушенията, са поведението на всяко от предприятията, изпълняваната от всяко от тях роля при установяването на картела, изгодата, която са могли да извлекат от него, размерът им и стойността на съответните стоки, както и рискът, който този вид нарушения представляват за целите на Съюза (вж. решение от 26 януари 2017 г., Roca Sanitario/Комисия, C‑636/13 P, EU:C:2017:56, т. 49 и цитираната съдебна практика).

146    Що се отнася до довода, че Комисията вече била приложила процент на увеличаване за възпиране на основание точка 25 от Насоките за определяне на глобите, така че не било обосновано да прилага допълнително увеличаване на основание точка 37 от тези насоки, следва да се припомни, че тези две точки имат различни цели и може да бъдат прилагани едновременно.

147    Всъщност точка 25 от Насоките за определяне на глобите предвижда възможност за Комисията да приложи допълнителен размер с цел да възпира предприятията да встъпват в хоризонтални споразумения за фиксиране на цените, подялба на пазара и ограничаване на продукцията, или при други нарушения, и то независимо от продължителността на тяхното участие в нарушението. Този механизъм има за цел да възпре предприятията да нарушават правото на конкуренцията, макар и само за кратък период. Що се отнася до точка 37 от посочените насоки, тя има за цел да предостави на Комисията известна гъвкавост, за да се гарантира, че общият размер на глобата е достатъчно висок, за да възпира с оглед на особеностите на конкретния случай (решение от 7 ноември 2019 г., Campine и Campine Recycling/Комисия, T‑240/17, непубликувано, EU:T:2019:778, т. 346).

3)      По третото оплакване, изведено от обстоятелството, че прилаганото по отношение на всички картели за закупуване увеличаване на глобата водело до систематично прекомерно възпиране

148    Жалбоподателите твърдят, че в рамките на картелите в областта на продажбите, прилаганият от Комисията метод водел до положение, при което автоматично наложената глоба на неефективни картели била по-ниска от тази, която се налага на ефективни картели. Според тях този механизъм гарантирал, че неефективните картели няма да бъдат санкционирани с непропорционални глоби. Жалбоподателите считат, че същият механизъм трябвало да се прилага и към неефективните картели за закупуване. Подходът на Комисията, който се изразява в прилагането по отношение на картелите за закупуване на увеличение на глобата с 10 %, водел обаче до положение, при което неефективните картели за закупуване систематично били третирани по-неблагоприятно в сравнение с неефективните картели в областта на продажбите.

149    Следва да се констатира, че сравнението с неефективните картели в областта на продажбите не е релевантно. Безспорно, що се отнася до картелите за закупуване, те обикновено водят до определяне на основен размер на глобата, който е свързан с постигането на целта на нарушението.

150    При това положение следва да се отбележи, че за разлика от случая на картел в областта на продажбите, осъществяването на целта на картел за закупуване води до по-ниска стойност на покупките в сравнение с тази при липсата на нарушение, така че глобата не би могла да има възпиращ ефект (вж. в този смисъл решение от 7 ноември 2019 г., Campine и Campine Recycling/Комисия, T‑240/17, непубликувано, EU:T:2019:778, т. 345). Всъщност, както посочва Комисията в обжалваното решение, колкото по-успешен е такъв картел, толкова по ниска е стойността на покупките и съответно размерът на глобата. Поради това стойността на покупките не е подходяща отправна точка, която да отрази икономическото значение на нарушението по смисъла на съдебната практика, посочена в точка 109 по-горе.

151    От друга страна, вземането предвид на стойността на покупките, дори когато картелът не е ефективен, не отразява изцяло икономическото значение на нарушението. В това отношение, както изтъква Комисията в обжалваното решение, при функциониращите предприятия стойността на покупките обикновено е по-ниска от тази на продажбите. В отговор на процесуално-организационно действие Комисията правилно уточнява, че рационален пазарен оператор обикновено фиксира продажната цена на даден продукт на по-високо равнище от покупната му цена или от покупната цена на суровината, използвана при продажба на цялостен продукт. Поради това стойността на покупките обикновено е механично по-ниска от тази на продажбите, което обосновава евентуално прилагането на корекция на основание точка 37 от Насоките за определяне на глобите.

4)      По четвъртото оплакване, изведено от ирелевантността на решението за рециклирането на автомобилни акумулатори, тъй като разглежданият картел се отнасял до незначителен ценови елемент

152    Жалбоподателите упрекват Комисията, че се е позовала на решението за рециклирането на автомобилни акумулатори, за да обоснове наложеното увеличение с 10 % на размера на глобата на основание точка 37 от Насоките за определяне на глобите, въпреки че обстоятелствата в този случай се различавали значително от настоящия. Разглежданото поведение се отнасяло само до изключително малка част от общата стойност на покупките на етилен, докато по случая, предмет на решението за рециклирането на автомобилни акумулатори, съответните предприятия били определили съвместно действителните покупни цени, платени на доставчиците. Освен това Комисията била установила в последния случай, че купувачи били ограничен брой предприятия със значителен пазарен дял, докато в настоящия случай пазарната мощ и влиянието върху ценообразуването били само от страна продавачите. Според жалбоподателите обстоятелството, че същото увеличение от 10 % е било приложено и по двата случая, които освен това се различават, доказвало, че наложената им глоба не била пропорционална на нарушението.

153    Следва да се констатира, че в решението на Комисията за рециклирането на автомобилни акумулатори, разгледано в решения от 23 май 2019 г., Recylex и др./Комисия (T‑222/17, EU:T:2019:356), и от 7 ноември 2019 г., Campine и Campine Recycling/Комисия (T‑240/17, непубликувано EU:T:2019:778), тя взема предвид при определяне на основния размер на глобата стойността на покупките вместо стойността на продажбите и прилага увеличение с 10 % на основния размер на глобата на основание точка 37 от Насоките за определяне на глобите. За да обоснове това увеличаване, Комисията изтъква съображения, които са свързани, от една страна, с особеностите на случая, а именно че става въпрос за картел за закупуване, в който участниците имат за цел да подържат възможно най-ниско равнище на покупните цени и за който трябва да се отчете стойността на покупките при определяне на размера на глобата, а от друга страна, съображения, които са свързани с необходимостта да се осигури възпиращ ефект.

154    От това следва, че делото, по което е постановено решението за рециклирането на автомобилни акумулатори и настоящото дело имат общи характеристики. Следователно позоваването на него от страна на Комисията в обжалваното решение е релевантно.

155    Освен това жалбоподателите не могат да черпят доводи от сравнението между действителната част от цената, върху която е оказано въздействие от страна на участниците в случая, по който е постановено решението за рециклирането на автомобилните акумулатори, и в настоящия случай. Всъщност това сравнение не е релевантно, като се има предвид, че за прилагането на точка 37 от Насоките за определяне на глобите не е необходимо да се разглеждат действителните последици от нарушението върху пазара (вж. т. 125 по-горе).

5)      По петото оплакване, изведено от твърдението, че потенциалните ползи за картелите за закупуване са по-маловажни в сравнение с ползите за картелите в областта на продажбите

156    Жалбоподателите твърдят, че необходимостта от възпиране е неразривно свързана с потенциалните предимства, които дадено предприятие може да очаква от участието си в нарушение. Според тях потенциалните ползи, които дадено предприятие може хипотетично да извлече от участието си в картел за закупуване били по принцип по-маловажни в сравнение с тези за картелите в областта на продажбите и не можели да обосноват допълнително увеличаване на глобите с цел възпиране. Жалбоподателите критикуват приложената от Комисията логика, че всички наложени глоби, включително и тези по отношение на картелите в областта на продажбите, трябва да бъдат коригирани на основание точка 37 от Насоките за определяне на глобите, за да се избегне прекомерност или недостатъчност на възпиращия ефект в зависимост от взетата предвид стойност на стоките.

157    Както е видно от точка 144 по-горе обаче, съображенията на Комисията не се основават на факта, че разглежданият картел е успешен и е генерирал печалба за жалбоподателите, а на констатацията, че сама по себе си стойността на покупките не дава възможност да се осигури в достатъчна степен възпиращ ефект. Следователно сравнението между потенциалните ползи, които участниците в картел за закупуване, от една страна, и участниците в картел в областта на продажбите, от друга, биха могли евентуално да извлекат от посочените споразумения, не е релевантно.

158    Освен това доводът на жалбоподателите, че по логиката на Комисията всяка глоба, в това число и наложената в рамките на картели в областта на продажбите, трябва систематично да бъде коригирана на основание точка 37 от Насоките за определяне на глобите, не може да бъде споделен. Всъщност важно е да се отбележи, че посочената точка не се прилага, когато не се налага отклонение от общата методология, предвидена с посочените насоки, по-специално когато се отчита стойността на продажбите в рамките на картел в областта на продажбите съгласно точка 13 от тях. Точка 37 от посочените насоки се прилага само когато се установи, че общата методология е неподходяща и трябва да се направи отклонение от нея, тъй като особеностите на даден случай или необходимостта да се постигне възпиращ ефект в конкретен случай го налагат. Следователно не може да се приеме, че Комисията трябва систематично да коригира размера на глобата на това основание.

159    От изложеното дотук следва, че оплакванията за допуснати явни грешки в преценката при прилагането на точка 37 от Насоките за определяне на глобите трябва да бъдат отхвърлени. Тези доводи изобщо не доказват, че увеличаването на глобата с 10 % е непропорционално с оглед на търсения възпиращ ефект.

160    От доводите на жалбоподателите прозира също така, че според тях налагането на стандартно увеличаване на глобата на картели за закупуване на основание точка 37 от Насоките за определяне на глобите противоречи на целта и на текста на посочената точка, и следователно е в разред с принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност. Следва обаче да се посочи, че тези твърдения са необосновани.

161    Следователно втората част на второто основание следва да се отхвърли.

в)      По третата част на второто основание, изведена от нарушение на задължението за мотивиране

162    Жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила задължението си мотивиране, тъй като в обжалваното решение не е обяснила причините, поради които особеностите на настоящия случай обосновават увеличаване на глобата на основание точка 37 от Насоките за определяне на глобите, както и причините, поради които процентът на това увеличаване трябва да е определен на 10 %.

163    В това отношение, първо, жалбоподателите изтъкват, че съображение 146 от обжалваното решение се отнасяло единствено до твърдяната обща необходимост от увеличаване на глобата на основание точка 37 от Насоките за определяне на глобите, за да се постигне възпиращ ефект на глобата, без да дава разяснения относно конкретния процент на увеличаване, за който се твърди, че е необходим за постигането на този възпиращ ефект.

164    Второ, позоваването от страна на Комисията в съображение 146 от обжалваното решение на предходната ѝ административна практика не било релевантно, тъй като, от една страна, Комисията не била обвързана с предходната си практика, а от друга — случай, по който фактите се различават от тези по настоящото дело, не можел надлежно да обоснове увеличаване на глобата, която трябва да е пропорционална на тежестта на нарушението в конкретния случай.

165    Трето, изложената в съображение 146 от обжалваното решение аргументация била в разрез със задължението за мотивиране, тъй като Комисията била длъжна да обясни с точност по какъв начин е упражнила правото си на преценка, особено поради факта, че е решила да се отклони от общата методология и да коригира глобата на основание точка 37 от Насоките за определяне на глобите. Точни съображения в тази насока били задължителни, доколкото посочената точка не предвиждала конкретен диапазон на корекция, който да ограничава свободната преценка на Комисията. Последната била длъжна да посочи ясни и конкретни причини, с които да обясни защо избраният процент на увеличаване е необходим с оглед на особеностите на конкретния случай, за да се постигне възпиращ размер на глобата, както и защо по-нисък процент не би бил достатъчен.

166    Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.

167    Освен принципите, припомнени в точка 100 по-горе, следва да се отбележи, че когато се позовава на точка 37 от Насоките за определяне на глобите, Комисията е длъжна да изложи съображенията, които ѝ дават основание да приеме, че особеностите на случая, с който е сезирана, или необходимостта да се постигне възпиращ ефект оправдават отклонение от метода, посочен във въпросните насоки (решение от 10 юли 2019 г., Комисия/Icap и др., C‑39/18 P, EU:C:2019:584, т. 30). С оглед на това тези изисквания се налагат с още по-голяма сила (решения от 13 декември 2016 г., Printeos и др./Комисия, T‑95/15, EU:T:2016:722, т. 48, и от 12 юли 2019 г., Hitachi-LG Data Storage и Hitachi-LG Data Storage Korea/Комисия, T‑1/16, EU:T:2019:514, т. 80).

168    В случая в съображения 141—148 от обжалваното решение Комисията подробно е изложила причините, поради които е приела, че особеностите на случая и необходимостта от постигане на възпиращ размер на глобата обосновават отклонение от общата методология и увеличаване на този основен размер с 10 % на основание точка 37 от Насоките за определяне на глобите. Както е видно от точка 121 по-горе, тя е посочила, че случаят се отнася до картел за закупуване, което изисква вземането предвид на стойността на покупките при определяне на основния размер на глобата, но тази стойност е недостатъчна за определяне на основния размер на глобата, отразяващ икономическото значение на нарушението.

169    От друга страна, следва да се посочи, че тази аргументация е позволила на жалбоподателите да разберат съображенията на Комисията и да ги оспорят пред Общия съд, както и на Общия съд — да провери тяхната основателност.

170    Също така, противно на това, което твърдят жалбоподателите, подобни съображения не представляват „общи опасения“, а напротив, конкретни съображения по дадения случай, които са свързани с естеството на разглеждания картел, а именно картел в областта на покупките.

171    Както правилно уточнява Комисията в отговор на процесуално-организационно действие и в съдебно заседание, особеностите на даден случай по смисъла на точка 37 от Насоките за определяне на глобите може да бъдат особености, които са свързани с вида на въпросния картел, без да е необходимо да представляват особености само на разглеждания случай.

172    Доколкото тези съображения са достатъчно конкретни и подробни, те са в съответствие с по строгите изисквания към Комисията за мотивиране на прилагането на точка 37 от Насоките за определяне на глобите.

173    Що се отнася до мотивирането на избора на процента на увеличаване от 10 %, приложен на основание точка 37 от Насоките за определяне на глобите, от съображение 146 от обжалваното решение по същество следва, че за да вземе предвид особеностите на случая и да осигури достатъчен възпиращ ефект, Комисията е счела за подходящо да приложи в съответствие с предходната си административна практика, и по-конкретно с решението за рециклирането на автомобилни акумулатори, увеличаване на размера на глобата с 10 % по тази точка.

174    В това отношение в отговор на процесуално-организационно действие и в съдебно заседание Комисията уточнява, че в случая е счела за подходящо 10 % увеличаване, подобно на това, което е приела в решението за рециклирането на автомобилни акумулатори, тъй като прилагането на точка 37 от Насоките за определяне на глобите към картел за закупуване било съвсем скорошна практика, а настоящият случай бил едва вторият случай на прилагането ѝ след посоченото решение.

175    Тези уточнения обаче не могат да бъдат взети предвид от Общия съд при осъществявания от него контрол за спазването на задължението за мотивиране, тъй като не се съдържат в обжалваното решение. Всъщност спазването на задължението за мотивиране трябва да се преценява в зависимост от информацията, с която разполага жалбоподателят към момента на подаване на жалбата, и мотивите не може за първи път да бъдат изложени изрично едва впоследствие пред съда, освен при изключителни обстоятелства (вж. в този смисъл решение от 19 май 2021 г., Ryanair/Комисия (KLM; COVID‑19), T‑643/20, EU:T:2021:286, т. 66 и цитираната съдебна практика).

176    Липсата на такива уточнения обаче не може до доведе до липса на мотиви относно избора на процента на увеличаване на глобата.

177    В тази връзка следва да се отбележи, че противно на това, което твърдят жалбоподателите, в съображение 146 от обжалваното решение Комисията не се е задоволила само накратко да се позове на решението за рециклирането на автомобилни акумулатори, за да обоснове избора на процент на увеличаването на глобата, а се е позовала освен тава най-вече на особеностите на случая и на необходимостта да се достигне равнище на възпиране.

178    В това отношение съгласно съдебната практика Комисията изпълнява задължението си за мотивиране, когато в решението си посочи факторите за преценка, които са ѝ позволили да определи тежестта и продължителността на нарушението. Въпреки че не е длъжна да посочи всички данни относно всеки от междинните етапи на възприетите методи за изчисляване на глобата, Комисията е задължена да обясни значението, което е придала, и оценката, която е направила на взетите предвид елементи (вж. решение от 10 юли 2019 г., Комисия/Icap и др., C‑39/18 P, EU:C:2019:584, т. 31 и цитираната съдебна практика). Както е видно от точка 168 по-горе, Комисията надлежно е обяснила взетите предвид елементи, за да определи, че увеличаване с 10 % на основния размер на глобата е подходящо на основание точка 37 от Насоките за определяне на глобите. Противно на това, което твърдят жалбоподателите, поради факта, че Комисията не е длъжна да посочи всички данни относно всеки от междинните етапи на възприетите методи за изчисляване на глобата, тя не е била длъжна да предостави допълнителни разяснения относно конкретно избрания процент на увеличаване.

179    Освен това следва да се уточни, че в хода на административната процедура Комисията е уведомила жалбоподателите за намерението си да увеличи основния размер на основание точка 37 от Насоките за определяне на глобите. По-конкретно, от последната среща във връзка със споразумението от 29 октомври 2019 г. е видно, че Комисията ясно е посочила на жалбоподателите, че прилагането на общата методология към картел в областта на покупките ще доведе до омаловажаване на икономическото значение на нарушението и до намаляване на възпиращия размер на глобата, поради което за целта смята да приложи увеличаване с 10 % на основание на посочената точка. В съответствие с цитираната в точка 100 по-горе съдебна практика тези елементи са част от контекста, в който е издадено обжалваното решение и с оглед на който следва да бъде преценено дали то е мотивирано в достатъчна степен.

180    Поради това третата част на второто основание следва да се отхвърли, а следователно и това основание в неговата цялост.

181    След като първото и второто основание не са уважени, исканията за отмяна следва да бъдат отхвърлени. Понастоящем следва да се разгледа искането за намаляване на размера на глобата, направено в условията на евентуалност, в подкрепа на което е изтъкнато третото основание.

3.      По третото основание, изведено от непропорционалния размер на глобата 

182    Жалбоподателите твърдят, че дори Общият съд да отхвърли по същество първите две основания, следвало да се приеме, че наложената им глоба не е пропорционална на тежестта на извършеното нарушение. Те считат, че макар обстоятелствата по случая да оправдават някакво увеличаване на глобата, то трябва да бъде значително по ниско от 50 %, що се отнася до повторното нарушение по точка 28 от Насоките за определяне на глобите, и в значително по-нисък процент, що се отнася до увеличаването по точка 37 от същите насоки.

183    В това отношение жалбоподателите посочват определен брой елементи, които Общият съд да вземе предвид при упражняване на правомощието си за пълен съдебен контрол, и с оглед на тях искат да намали размера на наложената им глоба.

184    Комисията оспорва изтъкнатите елементи и твърди, че искането на жалбоподателите е неоснователно.

185    Следва да се припомни, че контролът за законосъобразност е съпътстван от правомощието за пълен съдебен контрол, признато на съда на Съюза по силата на член 31 от Регламент № 1/2003 в съответствие с член 261 ДФЕС. Това правомощие позволява на Съда на Съюза да излезе от рамките на обикновения контрол за законосъобразност на санкцията и да замени преценката на Комисията със своята преценка и в резултат на това да отмени, намали или увеличи наложената глоба или периодична имуществена санкция (решения от 8 декември 2011 г., Chalkor/Комисия, C‑386/10 P, EU:C:2011:815, т. 63, и от 16 юли 2020 г., Nexans France и Nexans/Комисия, C‑606/18 P, EU:C:2020:571, т. 96).

186    За да определи размера на налаганата глоба, Съдът на Съюза следва да прецени обстоятелствата по случая и вида на разглежданото нарушение. Това предполага съгласно член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 да се вземе предвид за всяко санкционирано предприятие тежестта на разглежданото нарушение, както и неговата продължителност при спазване по-специално на принципите на мотивиране, пропорционалност, индивидуализиране на санкциите и равно третиране, като Общият съд не е обвързан от примерните правила, определени от Комисията в нейните насоки (вж. в този смисъл решения от 21 януари 2016 г., Galp Energía España и др./Комисия, C‑603/13 P, EU:C:2016:38, т. 89 и 90, и от 16 юни 2022 г., Sony Optiarc и Sony Optiarc America/Комисия, C‑698/19 P, EU:C:2022:480, т. 173 и 174).

а)      По искането за намаляване на процента на увеличаване на глобата на основание точка 28 от Насоките за определяне на глобите

187    Жалбоподателите твърдят, първо, че са прекратили картела в сектора МХОК и са го разобличили повече от дванадесет години преди началото на разглежданото в случая нарушение, второ, че извършеното в рамките на посочения картел нарушение и разглежданото в случая нарушение били от различно естество, отнасяли се до различни стоки и включвали различни предприятия, трето, че картелът бил разкрит чрез техните вътрешни мерки за постигане на съответствие, четвърто, че самото Clariant GmbH не участвало в създаването и функционирането на същия картел, пето, че разглежданото поведение, съставляващо нарушение, произтичало от първоначално правомерно сътрудничество с други участници във въпросния картел, шесто, че нарушенията относно покупните цени по принцип имали по-малко вредно въздействие върху конкуренцията, и по-конкретно върху потребителите в сравнение с картелите в областта на продажбите, и седмо, че увеличаване с 50 % на размера на глобата поради рецидив било непропорционално спрямо други случаи, в които е бил наложен същият процент на увеличаване, но рецидивът бил много по тежък в сравнение с настоящия.

188    Най-напред следва да се посочи, че жалбоподателите само повтарят обстоятелствата, които вече са били изтъкнати в рамките на първото основание, с цел да поискат намаляване на глобата. Съгласно съдебната практика, посочена в точка 50 по-горе, Общият съд счита, че независимо от тези обстоятелства прилагането на процент на увеличение от 50 % не изглежда непропорционално с оглед на относително краткото време, изтекло между констатирането на първото нарушение на член 101 ДФЕС с решението относно картела в сектора МХОК и началото на нарушението на същия член, за което се отнася обжалваното решение.

189    По-нататък, доводът на жалбоподателите, че процентът на увеличение от 50 % не е пропорционален спрямо други случаи, при които е прилаган същият процент за много по-тежки форми на рецидив, не може да доведе до намаляване на глобата. В това отношение е достатъчно да се отбележи, че в точка 60 от репликата си жалбоподателите се позовават на 28 решения, в които Комисията е приложила увеличение с 50 % при първи рецидив, както е в случая.

190    Накрая, доводът на жалбоподателите, че даден картел за закупуване е с по-малко вредни последици за нормалната конкуренция, отколкото картел в областта на продажбите, не е релевантно обстоятелство при преценката дали увеличението с 50 %, що се отнася до повтарящо се нарушение съгласно точка 28 от Насоките за определяне на глобите, е пропорционално на тежестта на извършеното нарушение. При всички положения в това отношение е важно да се припомни, че първият пример за картел в член 101, параграф 1, буква а) ДФЕС, който изрично се обявява за несъвместим с общия пазар, е точно този, който се състои в „пряко или косвено определя[не] на покупни или продажни цени или други условия на търговията“. Така практиката, предмет на картела, а именно съгласуване на елемент от цената на етилена, е изрично забранена в член 101, параграф 1 ДФЕС, тъй като са ѝ вътрешно присъщи ограничения на конкуренцията в общия пазар (вж. в този смисъл решение от 7 ноември 2019 г., Campine и Campine Recycling/Комисия, T‑240/17, непубликувано, EU:T:2019:778, т. 297 и цитираната съдебна практика).

б)      По искането за намаляване на процента на увеличаване на глобата на основание точка 37 от Насоките за определяне на глобите

191    Жалбоподателите твърдят, от една страна, че икономическият анализ, който са представили на Комисията в хода на административната процедура, доказва, че разглежданото поведение не може да се отрази значително върху покупната цена на етилена, а от друга — че развитата от Комисията теза по делото за рециклирането на автомобилни акумулатори, съгласно която стойността на покупките не е подходяща база за изчисляване на основния размер на глобата, не е приложима в случая.

192    Достатъчно е да се отбележи обаче, от една страна, че съгласно съдебната практика, посочена в точка 125 по-горе, увеличаването на основния размер на глобата на основание точка 37 от Насоките за определяне на глобите не е обвързано с предварителното доказване на възможните действителни последици от инкриминираното поведение върху пазара, като по този начин икономическият анализ на инкриминираното поведение върху покупните цени на етилена не е релевантен и не може да доведе до намаляване на глобата. От друга страна, прилагането на 10 % за коригиране на недостатъчния характер на стойността на покупките, взета предвид при изчисляването на основния размер на глобата, изглежда пропорционално. Жалбоподателите не изтъкват никакви други релевантни елементи, които до обосноват намаляване на този процент.

193    Поради това третото основание следва да бъде отхвърлено.

194    От изложеното дотук следва, че искането за намаляване на размера на глобата трябва да бъде отхвърлено, а поради това и жалбата следва да бъде отхвърлена в своята цялост.

Б.      По насрещното искане на Комисията

195    Комисията иска при упражняване на правомощието си за пълен съдебен контрол Общият съд да увеличи глобата, като не предостави предимство от 10 % за сътрудничеството на жалбоподателите в хода на административната процедура на основание точка 32 от Известието относно процедурата за постигане на споразумение.

196    Комисията твърди, че с настоящата жалба жалбоподателите оспорват размера на глобата, който обаче представлявал основен елемент от тяхното заявление за постигане на споразумение и предмет на общо разбиране.

197    В това отношение Комисията посочва, че жалбоподателите не са се оттеглили от процедурата за постигане на споразумение, макар да не са били съгласни с прилагането на точки 28 и 37 от Насоките за определяне на глобите. Напротив, жалбоподателите се ангажирали да следват процедурата за постигане на споразумение, като представили заявление за постигане на споразумение и признали, че изложението на възраженията отразява надлежно съдържанието на заявленията.

198    Комисията добавя, че именно наличието на „общо разбиране“ относно обхвата на евентуалните възражения и на приблизителния диапазон на вероятните глоби, които ще бъдат наложени, е причината да отправи покана до дадено предприятие за подаване заявление за постигане на споразумение. Този диапазон трябва да е посочен в заявленията за постигане на споразумение. Според Комисията, тъй като размерът на глобата, посочен в окончателното решение, не надвишавал максималния размер от диапазона на вероятната глоба, който бил предмет на разговорите, довели до заявлението за постигане на споразумение, трябва да се приеме, че окончателното решение в това отношение отразява заявлението за постигане на споразумение.

199    Оспорването обаче от страна на жалбоподателите на основен елемент от заявлението за постигане на споразумение излагало на риск целта на процедурата за постигане на споразумение.

200    В това отношение, първо, Комисията твърди, че процедурата за постигане на споразумение е с двустранен характер. Страните разполагали с възможност и дори със задължение да сигнализират за всякакви пречки за постигането на общо разбиране. Според Комисията възприетият от жалбоподателите в хода на административната процедура подход бил чисто стратегически и само средство за намаляване на размера на глобата, за да може впоследствие да се оспори решението въз основа на същите елементи, като тези, които са били предмет на общото разбиране, така че да се постигне ново намаляване на размера на глобата от съда на Съюза.

201    Второ, Комисията изтъква, че в случая преследваните с процедурата за постигане на споразумение ползи от ефикасността вече не били напълно налице. Целта на процедурата за постигане на споразумение била да ѝ позволи, от една страна, да обработва по-бързо делата за картели, а от друга — да обработва повече дела за картели със същите ресурси. Доколкото обаче били мобилизирани ресурсите на Комисията както за административната, така и за съдебната фаза на настоящото дело, което водело до допълнително работно натоварване, тя нямала възможност да обработва по-голям брой дела.

202    Макар да признава, че се е възползвала от обстоятелството, че жалбоподателите не са оспорили някои елементи във връзка с тяхната отговорност и с нарушението, както и че не са поискали достъп до документите по преписката, Комисията все пак подчертава, че е вложила допълнителни ресурси в организирането на няколко срещи със страните по повод на двете спорни увеличения на глобата. Освен това не пестила и ресурси във връзка с мотивирането и обосновката на размера на глобата, посочен в изложението на възраженията и в окончателното решение.

203    Комисията подчертава, че е невъзможно последващо количествено определяне на степента на сътрудничество на дадена страна в процедурата за постигане на споразумение. Тя посочва, че ѝ е трудно да определи дали би се ангажирала с процедура за постигане на споразумение при липсата на сътрудничество от страна на предприятията, или при сътрудничество в ограничена степен, но така или иначе някои ползи от ефикасността можело да бъдат извлечени.

204    Трето, Комисията посочва, че в решение от 29 април 2004 г., Tokai Carbon и др./Комисия (T‑236/01, T‑244/01—T‑246/01, T‑251/01 и T‑252/01, EU:T:2004:118), Общият съд е приел, че възможността за намаляване на глобата на основание освобождаването от глоби може да бъде оттеглена и по този начин глобата да бъде увеличена, когато поведението на жалбоподателя се промени и той оспори за пръв път пред Общия съд елементи, които не са били оспорени и са били признати в хода на процедурата за постигане на споразумение. Освен в посоченото съдебно решение при упражняване на правомощието си за пълен съдебен контрол и по други дела Общият съд е разглеждал въпроса дали следва да се оттегли намаляването на глобата, от което се ползват страните в замяна на тяхното сътрудничество в хода на процедурата за постигане на споразумение, дори когато условията за това оттегляне не са били налице.

205    Четвърто, Комисията счита, че правото на жалбоподателите на съдебен контрол е спазено изцяло. Според нея упражняването на това право не означава, че жалбата няма да има последици върху глобата. Оттеглянето на намаляването на глобата с 10 % съгласно процедурата за постигане на споразумение не представлявало санкция спрямо жалбоподателите за упражняване на правото им на обжалване, а просто последица от обстоятелството, че жалбоподателите поставят под въпрос елементи, които са признали и потвърдили в хода на процедурата за постигане на споразумение.

206    В резултат на това Комисията твърди, че възможността да се ползват от намаляването на глобата, предоставена на жалбоподателите като компенсиране за тяхното сътрудничество, трябва да бъде оттеглена. Поради това тя моли Общият съд да увеличи наложената на жалбоподателите глоба и да определи нейния размер на 181 731 000 евро.

207    Жалбоподателите оспорват доводите на Комисията.

1.      Предварителни бележки относно процедурата за постигане на споразумение

208    Процедурата за постигане на споразумение е създадена с Регламент (ЕО) № 622/2008 на Комисията от 30 юни 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията относно провеждането на процедури за постигане на споразумение при дела за картели (ОВ L 171, 2008 г., стр. 3). Процедурата е уточнена с Известието относно процедурата за постигане на споразумение.

209    Съгласно съображение 4 от Регламент № 622/2008 процедурата за постигане на споразумение позволява на Комисията да разглежда по-бързо и по-ефикасно делата за картели. Следователно целта на тази процедура е да опрости и ускори административните производства, за да позволи на Комисията да обработва повече дела със същите ресурси (вж. в този смисъл решение от 20 май 2015 г., Timab Industries и CFPR/Комисия, T‑456/10, EU:T:2015:296, т. 60).

210    По същество процедурата за постигане на споразумение предвижда, че предприятията, които са предмет на разследване, изправени са пред уличаващи доказателства и са решили да постигнат споразумение, признават участието си в нарушението, отказват се при определени условия от правото си на достъп до административната преписка и от правото си да бъдат изслушани и приемат да получат изложението на възраженията и окончателното решение на договорен от тях официален език на Съюза (Известие относно процедурата за постигане на споразумение, т. 20). Освен това, ако изложението на възраженията отразява техните заявления за постигане на споразумение, посочените предприятия са длъжни да му отговорят в определения срок, като потвърдят, че изложението на възраженията съответства на съдържанието на техните заявления и че следователно те продължават да са ангажирани с процедурата за постигане на споразумение (Известие относно процедурата за постигане на споразумение, т. 26). В замяна на това Комисията може да намали с 10 % размера на глобата, която е щяла да им наложи в резултат на обикновено производство съгласно Насоките за определяне на глобите, както и съгласно Известието за сътрудничеството (Известие относно процедурата за постигане на споразумение, т. 30—33) (вж. в този смисъл решение от 20 май 2015 г., Timab Industries и CFPR/Комисия, T‑456/10, EU:T:2015:296, т. 61 и 62).

211    От съображение 4 от Регламент № 622/2008 и от точка 5 от Известието относно процедурата за постигане на споразумение става ясно, че Комисията трябва да вземе предвид вероятността в разумен срок да бъде постигнато общо разбиране с участващите страни относно обхвата на потенциалните възражения предвид фактори като броя на участващите страни, предвидими конфликтни позиции относно разпределянето на отговорността и степен на оспорване на фактите. От същото съображение става ясно, че Комисията може да вземе предвид фактори, различни от тези във връзка с евентуални ползи от гледна точка на ефективност, като възможността да се създаде прецедент. От това следва, че Комисията разполага с широка свобода на преценка, що се отнася до определянето на делата, които могат да бъдат предмет на постигане на споразумение (вж. в този смисъл решение от 20 май 2015 г., Timab Industries и CFPR/Комисия, T‑456/10, EU:T:2015:296, т. 64).

212    Процедурата за постигане на споразумение основно се развива по следния начин. Процедурата си инициира от Комисията със съгласието на засегнатите предприятия (Известие относно процедурата за постигане на споразумение, точки 5, 6 и 11). След като процедурата е започнала, предприятията, които са предмет на разследване и участват в процедурата за постигане на споразумение, се уведомяват от Комисията в хода на двустранни разговори за основните елементи „като предполагаеми факти, квалифициране на тези факти, сериозност и продължителност на предполагаемия картел, разпределяне на отговорности, приблизителна оценка на вероятните глоби, както и доказателства, използвани в подкрепа на потенциалните възражения“ (Известие относно процедурата за постигане на споразумение, т. 16). Това позволява на страните да представят убедително своите становища относно възраженията, които Комисията би могла да предяви спрямо тях, и им дава възможност да вземат осведомено решение дали да се насочат към постигане на споразумение или не (Известие относно процедурата за постигане на споразумение, т. 16) (решение от 20 май 2015 г., Timab Industries и CFPR/Комисия, T‑456/10, EU:T:2015:296, т. 66 и 67).

213    Едва след съобщаването на тази информация засегнатите предприятия имат избор да приложат процедурата за постигане на споразумение и да подадат заявление за постигане на споразумение. Заявлението за постигане на споразумение трябва да съдържа по-специално ясно и недвусмислено признаване от страна на страните на отговорността им за нарушението, посочване на максималния размер на глобите, които страните очакват да им бъдат наложени от Комисията и които приемат в рамките на процедурата за постигане на споразумение, както и потвърждение, че не възнамеряват да искат достъп до преписката или да бъдат изслушвани отново при устно изслушване, освен в случаите, в които Комисията не е отразила тяхното заявление за постигане на споразумение в изложението на възраженията и в решението (Известие относно процедурата за постигане на споразумение, точка 20) (вж. в този смисъл решение от 20 май 2015 г., Timab Industries и CFPR/Комисия, T‑456/10, EU:T:2015:296, т. 68).

214    След признаването на отговорността и след предоставените от засегнатите предприятия потвърждения Комисията им връчва изложението на възраженията, след което приема окончателно решение. То се позовава основно на факта, че страните недвусмислено са признали отговорността си, не са оспорили изложението на възраженията и са потвърдили ангажимента си да постигнат споразумение (Известие относно процедурата за постигане на споразумение, точки 23—28) (решение от 20 май 2015 г., Timab Industries и CFPR/Комисия, T‑456/10, EU:T:2015:296, т. 69).

215    Ако съответното предприятие реши да не постигне споразумение, производството, което води до постановяване на окончателното решение, се урежда от общите разпоредби на Регламент № 773/2004, вместо от тези, които уреждат процедурата за постигане на споразумение. Същият е резултатът и ако Комисията реши по своя инициатива да прекрати процедурата за постигане на споразумение (Известие относно процедурата за постигане на споразумение, т. 19, 27 и 29) (решение от 20 май 2015 г., Timab Industries и CFPR/Комисия, T‑456/10, EU:T:2015:296, т. 70).

216    Окончателните решения, приети на основание членове 7 и 23 от Регламент № 1/2003 в резултат на процедура за постигане на споразумение, подлежат на обжалване в съответствие с член 263 ДФЕС (Известие относно процедурата за постигане на споразумение, т. 41).

2.      По протичането на процедурата за постигане на споразумение

217    По време на разговорите, проведени между Комисията и жалбоподателите в периода от 18 септември 2018 г. до 29 октомври 2019 г., Комисията посочва възраженията, които възнамерява да предяви срещу тях, както и намерението си да увеличи глобата на основание точки 28 и 37 от Насоките за определяне на глобите съответно с 50 % и с 10 %. На жалбоподателите е предоставена възможност да представят своите становища.

218    На 20 ноември 2019 г. жалбоподателите представят заявление за постигане на споразумение, в което по-специално признават отговорността за участието си в разглеждания в случая картел и изразяват съгласие с налагането на глоба до 159 663 000 евро.

219    Комисията приема изложение на възраженията, в което по-конкретно посочва увеличенията на основния размер на глобата на основание точки 28 и 37 от Насоките за определяне на глобите, без обаче да посочва точния процент на предвижданите увеличения. В отговор на това изложение жалбоподателите потвърждават, че то надлежно отразява съдържанието на заявлението им за постигане на споразумение и че продължават изцяло да са ангажирани с процедурата за постигане на споразумение.

3.      По основателността на насрещното искане на Комисията

220    Както бе припомнено в точка 185 по-горе, съдът на Съюза е оправомощен да излезе от рамките на обикновения контрол за законосъобразност на санкцията и да отмени, намали или увеличи наложената глоба или периодична имуществена санкция на основание на правомощието си за пълен съдебен контрол.

221    Независимо че жалбоподателите по-често правят искане за упражняване на пълната му юрисдикция с цел намаляване на размера на глобата, нищо не изключва възможността за Комисията също да постави пред съда на Съюза въпроса за размера на глобата и да направи искане за увеличаване на посочения размер (решение от 8 октомври 2008 г., Schunk и Schunk Kohlenstoff-Technik/Комисия, T‑69/04, EU:T:2008:415, т. 244).

222    Макар следователно да не е изключено Общият съд да реши да увеличи глобата в резултат на насрещно искане на Комисията, последната трябва все пак да докаже, че поисканото увеличаване на размера на глобата е подходящо, по-специално с оглед на фактите и обстоятелства, възникнали в хода на съдебното производство, които не са ѝ били известни към момента на приемането на нейното решение. Следва да се констатира обаче, че Комисията не е успяла да докаже, че такова увеличаване е подходящо в случая.

223    Всъщност доводът на Комисията, свързан с предимството от 10 %, предоставено за сътрудничеството в административната процедура, се основава на погрешното разбиране, че с настоящата жалба жалбоподателите оспорват елементи, които са признали в заявлението си за постигане на споразумение или които са приели в хода на тази процедура.

224    В това отношение следва да се припомни, че точка 16 от Известието относно процедурата за постигането на споразумение предвижда, че при разговорите за постигане на споразумение страните се уведомяват по-конкретно за „приблизителна[та] оценка на вероятните глоби“. От точка 17 от посоченото известие следва, че този елемент трябва да бъде предмет на постигнато „общо разбиране“ в резултат на двустранните разговори, преди Комисията да е определи да определи срок на предприятията, в който да се представят заявления за споразумение. Точка 20 от това известие предвижда, що се отнася до размера на глобата, че предложенията за постигане на споразумение съдържат „посочване на максималния размер на глобата, която страните предвиждат да бъде наложена от Комисията, и която страните биха приели в рамките на процедурата за постигане на споразумение“.

225    Следователно за постигане на споразумение не се изисква страните в процедурата за постигане на споразумение да приемат окончателния размер на глобата и всички нейни параметри, като например корекциите на основание точки 28 и 37 от Насоките за определяне на глобите, а само приблизителен размер на вероятна глоба или максимален размер на глобата.

226    В случая, както е видно от точка 218 по-горе, в заявлението си за постигане на споразумение жалбоподателите са приели само максимален размер на глобата, която Комисията възнамерява да им наложи. Следователно увеличенията на основание точки 28 и 37 от Насоките за определяне на глобите не са съществен елемент от това заявление. По-нататък, потвърждаването от страна на жалбоподателите, че изложението на възраженията надлежно отразява тяхното заявление за постигане на споразумение, не може да се тълкува като приемане на увеличенията на основание на посочените точки, особено като се има предвид, че това изложение не посочва процента на увеличаване, който Комисията възнамерява да приложи.

227    Доводът на Комисията, че максималният размер на глобата включва предвижданите увеличения на основание точки 28 и 37 от Насоките за определяне на глобите не може да бъде споделен. Всъщност, както правилно твърдят жалбоподателите в отговор на процесуално-организационно действие, обстоятелството, че са приели максимален размер на глобата в заявлението за постигане на споразумение, не е равносилно на приемане на точен окончателен размер на глобата, на начина на нейното изчисляване и на причините, въз основа на които Комисията е определила този окончателен размер.

228    В това отношение следва да се отбележи, че в обжалваното решение Комисията е можела да реши да не увеличава размера на глобата на основание точки 28 и 37 от Насоките за определяне на глобите или пък да приложи по-нисък процент на увеличаване спрямо този, който окончателно е приложила. Следователно, както изтъкват жалбоподателите в отговор на процесуално-организационно действие, едва след запознаване с обжалваното решение, в което Комисията е решила какъв е окончателният размер на глобата в съответствие с точка 30 от Известието относно процедурата за постигане на споразумение, те са можели надлежно да оспорят параметрите на определения размер.

229    Освен това, както признава самата Комисия, важно е да се припомни, че двустранните разговори за постигане на споразумение не са довели до консенсус между Комисията и жалбоподателите относно прилаганите увеличения на основание точки 28 и 37 от Насоките за определяне на глобите. Всъщност от окончателните бележки в протокола от последната среща за постигане на споразумение от 29 октомври 2019 г. е видно, че жалбоподателите отново са потвърдили несъгласието си относно прилаганото на посочените две точки. Поради това не може да се приеме, че увеличенията са били предмет на общо разбиране, постигнато между Комисията и жалбоподателите.

230    Следователно, противно на това, което твърди Комисията, увеличенията на глобата, приложени на основание точки 28 и 37 от Насоките за определяне на глобите, не са били приети изрично от жалбоподателите в заявлението им за постигане на споразумение и не са били предмет на общо разбиране. Като се има предвид, че с настоящата жалба жалбоподателите оспорват размера на наложената им глоба, като изтъкват, че прилагането на посочените точки е неправилно, Комисията не е успяла да докаже, че е обосновано да не им предоставя предимството от 10 %, за да ги компенсира за тяхното сътрудничество в хода на административната процедура.

231    Останалите доводи, изтъкнати от Комисията, не могат да оборят този извод.

232    Първо, Комисията твърди, че жалбоподателите не са се оттеглили от процедурата за сключване на споразумение и не са ѝ посочили, че според тях е невъзможно постигането на общо разбиране, въпреки че са имали задължение да сигнализират за всяка пречка за постигането на подобно разбиране. Счита, че възприетият от жалбоподателите подход в хода на административната процедура бил чисто стратегически и само средство за получаването на намаляване на размера на глобата чрез сътрудничество, за да може впоследствие пред съда на Съюза да се направи опит за получаването на ново намаляване на глобата.

233    Както е видно от точка 225 по-горе обаче, от страните в процедурата за постигане на споразумение не се изисква да приемат окончателния размер на глобата и всички нейни параметри, като например корекциите на основание точки 28 и 37 от Насоките за определяне на глобите, за да могат да се споразумеят. По отношение на останалото е достатъчно да се отбележи, както бе посочено в точка 229 по-горе, че при двустранните разговори жалбоподателите са изразили несъгласието си относно прилагането на точки 28 и 37 от Насоките за определяне на глобите, така че, противно на това, което твърди Комисията, тя не е била въведена в заблуждение от жалбоподателите.

234    Освен това следва да се припомни, както бе посочено в точка 211 по-горе, че съгласно точка 5 от Известието относно процедурата за постигане на споразумение Комисията разполага с широка свобода да преценява за кои дела може да бъде целесъобразно да се проучи интересът на страните от участие в разговори за постигане на споразумение, както и да решава да започне такива разговори, да ги прекрати или да постигне окончателно споразумение. Следователно Комисията може да реши във всеки момент по време на процедурата да прекрати изцяло разговорите за постигане на споразумение. В конкретния случай тя не е счела за подходящо прекратяването на разговорите, въпреки че е била наясно с несъгласието на жалбоподателите за прилагането на точки 28 и 37 от Насоките за определяне на глобите.

235    Второ, Комисията твърди, че ползите от ефикасността, към която се стреми процедурата за постигане на споразумение, не са налице изцяло.

236    В това отношение следва да се припомни, че процедурата за постигане на споразумение има за цел да позволи на Комисията да разглежда по-бързо и по-ефикасно делата за картели и по този начин да ѝ позволи да обработва повече дела със същите ресурси (вж. т. 209 по-горе).

237    Както обаче признава Комисията, тя е извлякла процедурни ползи от провеждането на процедурата за постигане на споразумение с жалбоподателите. В това отношение, от една страна, тя е имала възможност да изготви опростен вариант на изложението на възраженията и на обжалваното решение само на един език. От друга страна, не е била длъжна да изготвя неповерителен вариант на изложението, да организира устно изслушване или да предоставя достъп на жалбоподателите до преписката. Следователно тя е имала процедурни ползи от ефикасността, които, както правилно изтъкват жалбоподателите, продължават да са налице, независимо от подаването на настоящата жалба.

238    По отношение на мобилизирането на допълнителни ресурси за организирането на срещи със страните по повод на двете спорни увеличения, то трябва да се разглежда като мобилизиране на ресурси, което е присъщо на процедурата за постигане на споразумение.

239    Освен това невъзможността да се извърши последващо количествено определяне на ползите, които биха се запазили или не в хода на административната процедура, не е от значение. От точка 17 от Известието относно процедурата за постигане на споразумение следва, че Комисията отправя покана до дадено предприятие да подаде заявление за постигане на споразумение само ако „предварителната позиция [на Комисията] е, че с оглед на цялостния напредък е вероятно да бъде постигната ефективност на процедурите“. Следователно Комисията трябва да извърши предварителна оценка на ефикасността на процедурата с оглед на разговорите, инициирани със страните, и въз основа на тях в рамките на правото си на преценка да реши дали да продължи процедурата да постигане на споразумение.

240    Трето, Комисията твърди, че макар да признава правото на жалбоподателите на жалба срещу обжалваното решение, упражняването на това право не означава, че обжалването не се отразява на глобата. По-конкретно тя се позовава на решение от 29 април 2004 г., Tokai Carbon и др./Комисия (T‑236/01, T‑244/01—T‑246/01, T‑251/01 и T‑252/01, EU:T:2004:118), постановено в контекста на намаляване на глоба съгласно Известие на Комисията относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер по дела във връзка с картели (ОВ C 207, 1996 г., стр. 4), в което Общият съд е приел, че подобно намаляване може да бъде оттеглено по отношение на жалбоподателя.

241    Действително в съдебното решение, посочено в точка 240 по-горе, Общият съд е уважил искане на Комисията за увеличаване на глобата, като посочил, че Комисията противно на всякакво очакване, което разумно би могла да има поради обективното съдействие на жалбоподателя по време на административната процедура, е била принудена да изработи и представи пред Общия съд защита срещу оспорването на свързани с нарушението факти, за които с пълно право е считала, че повече няма да бъдат поставяни под съмнение от жалбоподателя.

242    Достатъчно е да се отбележи обаче, че в случая жалбоподателите оспорват увеличенията, приложени на основание точки 28 и 37 от Насоките за определяне на глобите, които не са фигурирали в заявлението им за постигане на споразумение и не са били приети в хода на административната процедура. Следователно Комисията не може да изхожда от презумпцията, че те няма повече да поставят под въпрос тези увеличения при обжалване.

243    Предвид гореизложеното насрещният иск на Комисията следва да се отхвърли.

 По съдебните разноски

244    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно член 134, параграф 3 от същия правилник, ако всяка от страните е загубила съответно по едно или няколко от предявените основания, то всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Общият съд обаче може да реши една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна, ако обстоятелствата по делото оправдават това.

245    В случая са отхвърлени както жалбата на жалбоподателите, така и насрещното искане на Комисията. Тъй като последното е насочено само към незначително увеличаване на размера на глобите, се налага констатацията, че по същество не са приети исканията на жалбоподателите и те са загубили по предявените от тях правни основания. При тези условия следва да се постанови, че жалбоподателите понасят, наред с направените от тях съдебни разноски, и 90 % от тези на Комисията, а Комисията понася 10 % от направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения,

ОБЩИЯТ СЪД (трети разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Отхвърля насрещния иск на Европейската комисия.

3)      Осъжда Clariant AG и Clariant International AG да понесат направените от тях съдебни разноски и 90 % от съдебните разноски, направени от Комисията.

4)      Осъжда Комисията да понесе 10 % от направените от нея съдебни разноски.

van der Woude De Baere Steinfatt

Kecsmár       Kingston

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 18 октомври 2023 година.

Подписи

Съдържание

I. Обстоятелства, предхождащи спора

А. Административна процедура

Б. Обжалвано решение

1. Описание на нарушението

2. Определяне на размера на наложената на жалбоподателите глоба

II. Искания на страните

III. От правна страна

А. По исканията за отмяна и за намаляване на размера на глобата

1. По първото основание, изведено от обстоятелството, че Комисията неправилно е увеличила основния размер на глобата на основание точка 28 от Насоките за определяне на глобите

а) По първата част на първото основание, изведена от неупражняване от страна на Комисията на правото ѝ на преценка

б) По втората част на първото основание, изведена от неправилното квалифициране на извършеното от жалбопадателите като рецидив

1) По първото оплакване, свързано с липсата на сходство между нарушението, извършено в рамките на картела в сектора МХОК, и нарушението, разглеждано в случая

2) По второто оплакване, свързано с времето, изтекло между двете нарушения

3) По третото оплакване, свързано с липсата на наложена на предходна имуществена санкция

4) По четвъртото оплакване, свързано с неотчитане на други обстоятелства

в) По третата част на първото основание, изведена от липсата на мотиви

2. По второто основание, изведено от обстоятелството, че Комисията неправилно е увеличила основния размер на глобата на основание точка 37 от Насоките за определяне на глобите

а) По първата част на второто основание, изведено от неупражняване от страна на Комисията на правото ѝ на преценка

б) По втората част на второто основание, изведена от неправилното прилагане на увеличаване на глобата на основание точка 37 от Насоките за определяне на глобите

1) По първото оплакване, изведено от обстоятелството, че стойността на покупките в настоящия случай не представлява омаловажаване на икономическото значение на нарушението

2) По второто оплакване, изведено от обстоятелството, че увеличаването на глобата не е било необходимо за осигуряването на възпиращ ефект

3) По третото оплакване, изведено от обстоятелството, че прилаганото по отношение на всички картели за закупуване увеличаване на глобата водело до систематично прекомерно възпиране

4) По четвъртото оплакване, изведено от ирелевантността на решението за рециклирането на автомобилни акумулатори, тъй като разглежданият картел се отнасял до незначителен ценови елемент

5) По петото оплакване, изведено от твърдението, че потенциалните ползи за картелите за закупуване са по-маловажни в сравнение с ползите за картелите в областта на продажбите

в) По третата част на второто основание, изведена от нарушение на задължението за мотивиране

3. По третото основание, изведено от непропорционалния размер на глобата

а) По искането за намаляване на процента на увеличаване на глобата на основание точка 28 от Насоките за определяне на глобите

б) По искането за намаляване на процента на увеличаване на глобата на основание точка 37 от Насоките за определяне на глобите

Б. По насрещното искане на Комисията

1. Предварителни бележки относно процедурата за постигане на споразумение

2. По протичането на процедурата за постигане на споразумение

3. По основателността на насрещното искане на Комисията

По съдебните разноски

*      Език на производството: английски.