РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)
24 септември 2015 година(*)
„Държавни помощи — Обществена услуга по разпространение на радио- и телевизионни програми — Решение, с което помощта се обявява за съвместима с вътрешния пазар — Помощ, предоставена от датските власти в полза на датския обществен радио- и телевизионен оператор TV2/Danmark — Държавно финансиране, предоставено за компенсиране на разходите за изпълнение на задължения за обществена услуга — Съвместимост на дадена помощ — Решение Altmark“
По дело T‑125/12
Viasat Broadcasting UK Ltd, установено в Уест Дрейтън (Обединеното кралство), за което се явяват S. Kalsmose-Hjelmborg и M. Honoré, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват L. Flynn и B. Stromsky, в качеството на представители,
ответник,
подпомагана от
Кралство Дания, представлявано първоначално от C. Vang и V. Pasternak Jørgensen, в качеството на представители, впоследствие от Pasternak Jørgensen, подпомагана от K. Lundgaard Hansen, адвокат, и накрая от C. Thorning, в качеството на представител, подпомаган от Lundgaard Hansen и R. Holgaard, адвокат,
и от
TV2/Danmark A/S, установено в Одензе (Дания) за което се явява O. Koktvedgaard, адвокат,
встъпили страни,
с предмет искане за частична отмяна на Решение 2011/839/ЕС на Комисията от 20 април 2011 година относно мерките, приведени в действие от Дания (C 2/03) за TV2/Danmark (OВ L 340, стр. 1),
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),
състоящ се от: D. Gratsias (докладчик), председател, N. J. Forwood и C. Wetter, съдии,
секретар: L. Grzegorczyk, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 15 януари 2015 г.,
постанови настоящото
Решение
Предхождащи спора обстоятелства и фактическа обстановка
1 Жалбата по настоящото дело има за предмет искане за частична отмяна на Решение 2011/839/ЕС на Комисията от 20 април 2011 година относно мерките, приведени в действие от Дания (C 2/03) за TV2/Danmark (OВ L 340, стр. 1, наричано по-нататък „обжалваното решение“), в частта, в която се констатира, че макар посочените мерки да представляват държавни помощи, те все пак са съвместими с вътрешния пазар по смисъла на член 106, параграф 2 ДФЕС. Жалбата е подадена от Viasat Broadcasting UK Ltd (наричано по-нататък „жалбоподателят“ или „Viasat“) — търговско дружество за разпространение на радио- и телевизионни програми, което осъществява дейност на датския пазар и е пряк конкурент на датското дружество за разпространение на радио- и телевизионни програми TV2/Danmark A/S (наричано по-нататък „TV2 A/S“).
2 TV2 A/S е създадено, за да замени, със счетоводно и данъчно действие от 1 януари 2003 г., автономното държавно предприятие TV2/Danmark (наричано по-нататък „TV2“), учредено през 1986 г. с Lov n° 335 om ændring af lov om radio-og fjernsynsvirksomhed от 4 юни 1986 г. (Закон за изменение на закона за услугата по разпространение на радио- и телевизионни програми). Също както предшественика си TV2, TV2 A/S е втората обществена телевизионна станция в Дания, като първата е Danmarks Radio (наричано по-нататък „DR“).
3 TV2 A/S, също както TV2 преди това, е натоварено със задача за обществена услуга, състояща се в производство и разпространение на национални и регионални телевизионни програми. Разпространението може да се осъществява по-специално чрез радиооборудване, чрез сателитни или кабелни системи. Датският министър на културата определя правилата относно задълженията за обществена услуга на TV2 A/S и TV2.
4 Освен обществените радио- и телевизионни оператори на датския национален телевизионен пазар присъстват и търговски оператори. Става дума по-специално за жалбоподателя, от една страна, и за обединение, създадено от дружествата SBS TV A/S и SBS Danish Television Ltd (наричано по-нататък „SBS“), от друга страна.
5 TV2 е създадено с помощта на държавен лихвен заем и подобно на DR дейността му трябва да се финансира от приходи от лицензионната такса, плащана от всички телевизионни зрители в Дания. Датският законодател обаче решава, че за разлика от DR, TV2 ще има възможност да получава и приходи от рекламна дейност.
6 В резултат на жалба, подадена на 5 април 2000 г. от дружеството SBS Broadcasting SA/TvDanmark, друг търговски радио- и телевизионен оператор на датския пазар, системата за финансиране на TV2 е анализирана от Комисията на Европейските общности с Решение 2004/217/ЕО от 19 май 2004 година относно мерките, взети от Дания в полза на [TV2] (OВ L 85, 2006 г., стр. 1 и поправка в OВ L 368, 2006 г., стр. 1, наричано по-нататък „решението TV2 I“). Това решение обхваща периода от 1995 г. до 2002 г. и се отнася до следните мерки: средствата, получени от лицензионната такса, прехвърлянията от фондовете, натоварени с финансирането на TV2 (фондовете TV2 и Radiofonden), суми, предоставени ad hoc, освобождаването от корпоративен данък, освобождаването от лихви и от връщане на главницата на заемите, предоставени на TV2 при учредяването му, държавната гаранция за оперативните заеми, както и благоприятните условия за плащане на таксата за използване на честота с национално покритие (наричани по-нататък общо „разглежданите мерки“). Накрая, разследването на Комисията обхваща и предоставеното на TV2 разрешение да излъчва на честоти с локално покритие, както и задължението на всички собственици на общински станции да излъчват програмите, свързани с предоставяната от TV2 обществена услуга, чрез своите съоръжения.
7 След анализа на разглежданите мерки Комисията стига до извода, че те представляват държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО (понастоящем член 107, параграф 1 ДФЕС). Този извод на Комисията се основава на преценката, че схемата за финансиране на TV2, чиято цел е да компенсира разходите за предоставяната от него обществена услуга, не отговаря на второто и четвъртото от четирите условия, установени от Съда с решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, Rec, наричано по-нататък „решението Altmark“, а що се отнася до горепосочените условия „условията Altmark“, EU:C:2003:415).
8 Освен това Комисията решава, че помощите, предоставени от Кралство Дания на TV2 в периода между 1995 г. и 2002 г. под формата на лицензионни такси и други мерки, описани в решение TV2 I, са съвместими с вътрешния пазар в съответствие с член 86, параграф 2 ЕО (понастоящем член 106, параграф 2 ДФЕС), с изключение на сумата от 628,2 милиона датски крони (DKK), която тя квалифицира като свръхкомпенсация (съображение 163 и член 1 от решение TV2 I). Така тя разпорежда на Кралство Дания да събере тази сума заедно с лихвите (член 2 от решението TV2 I) от TV2 A/S, което междувременно заема мястото на TV2 (вж. точка 2 по-горе).
9 Тъй като възстановяването на помощта, предвидено в член 2 от решение TV2 I, води до изпадането на TV2 A/S в несъстоятелност, с писмо от 23 юли 2014 г. Кралство Дания уведомява Комисията за проект за рекапитализаця на това дружество. Що се отнася до финансираните от държавата мерки, този проект предвижда, от една страна, увеличение на капитала с 440 милиона датски крони, и от друга страна, конвертиране на държавен заем от 394 милиона датски крони в капитал. С Решение C (2004) 3632 окончателен от 6 октомври 2004 година по преписка в областта на държавните помощи № 313/2004 относно рекапитализацията на [TV2 A/S] (OВ C 172, 2005 г., стр. 3, наричано по-нататък „решението за рекапитализацията“) Комисията стига до извода, че двете мерки, предвидени в полза на TV2 A/S, са „необходими за възстановяването на капитала, от който TV2 [A/S] има нужда след преобразуването си в акционерно дружество, за да изпълнява задачата си за обществена услуга“ [неофициален превод] (съображение 53 от решението за рекапитализацията). Като последица от това Комисията решава, че всеки елемент на държавна помощ, който би могъл да бъде свързан с предвидената рекапитализация на TV2 A/S, е съвместим с вътрешния пазар в съответствие с член 86, параграф 2 ЕО (съображение 55 от решението за рекапитализацията).
10 Срещу решение TV2 I са подадени четири жалби за отмяна, от една страна, от TV2 A/S (дело T‑309/04) и от Кралство Дания (дело T‑317/04), и от друга страна, от конкурентите на TV2 A/S, а именно от жалбоподателя (дело T‑329/04) и SBS (дело T‑336/04).
11 С решение от 22 октомври 2008 г., TV2/Дания и др./Комисия (T‑309/04, T‑317/04, T‑329/04 и T‑336/04, Сб., наричано по-нататък „решение TV2 I“, EU:T:2008:457) Общият съд отменя решение TV2 I. В решението си Общият съд приема, че Комисията основателно е достигнала до извода, че задачата за обществена услуга, поверена на TV2, съответства на определението за услуги по разпространение на радио- и телевизионни програми от общ икономически интерес (съдебно решение TV2 I, посочено по-горе, EU:T:2008:457, т. 124). Съдът обаче констатира и наличието на редица незаконосъобразности, които опорочават решение TV2 I и които в крайна сметка водят до отмяната му.
12 Така, първо, като анализира въпроса дали мерките, посочени в решение TV2 I, ангажират държавни ресурси, Общият съд констатира, че Комисията не е мотивирала решението си по отношение на отчитането de facto на рекламните приходи за 1995 г. и 1996 г. като държавни ресурси (решение TV2 I, т. 11 по-горе, EU:T:2008:457, т. 160—167). Второ, Общият съд е констатирал, че анализът на Комисията относно това дали са изпълнени второто и четвъртото условие Altmark не се основава на сериозен анализ на конкретните юридически и икономически условия, с оглед на които е определена сумата от лицензионната такса, която се полага на TV2. Следователно решение TV2 I е опорочено от липсата на мотиви по този въпрос (решение TV2 I, т. 11 по-горе, EU:T:2008:457, т. 224—233). Трето, Общият съд е констатирал, че изводите на Комисията относно преценката на съвместимостта на помощта от гледна точка на член 86, параграф 2 ЕО, и по-специално относно наличието на свръхкомпенсация, също са опорочени от липсата на мотиви. Според Общия съд тази липса на мотиви се обяснява с липсата на сериозен анализ по време на разследването на конкретните юридически и икономически условия, въз основа на които е определена сумата от лицензионната такса, която се полага на TV2 (решение TV2 I, т. 11 по-горе, EU:T:2008:457, т. 192 и 197—203).
13 Решението за рекапитализацията е предмет на две жалби за отмяна, подадени от SBS и от жалбоподателя. С две определения, постановени на 24 септември 2009 г., Общият съд констатира, че предвид отмяната на решение TV2 I и тясната връзка между задължението за възстановяване на помощта, произтичащо от това решение, и мерките, предмет на решението за рекапитализацията, липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по посочените дела (определения от 24 септември 2009 г., SBS TV и SBS Danish Television/Комисия, T‑12/05, EU:T:2009:357 и Viasat Broadcasting UK/Комисия, T‑16/05, EU:T:2009:358).
14 След отмяната на решение TV2 I Комисията преразглежда разглежданите мерки. По този повод тя провежда консултации с Кралство Дания и с TV2 A/S, а също така получава становища и от трети лица.
15 Комисията представя резултата от новия анализ на разглежданите мерки в обжалваното решение, което е предмет на жалбата по настоящото дело, както и на друга жалба, подадена от TV2 A/S (дело T‑674/11, TV2/Danmark/Комисия), по която Общият съд се произнася с решение днес.
16 Обжалваното решение се отнася до мерките, предоставени на TV2 в периода между 1995 г. и 2002 г. В анализа си обаче Комисията взима предвид и мерките за рекапитализация, приети през 2004 г. в резултат на решение TV2 I.
17 В обжалваното решение Комисията запазва позицията си относно квалификацията на разглежданите мерки като държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС в полза на TV2 (съображение 153 от обжалваното решение). На първо място, тя приема, че рекламните приходи за 1995 г. и 1996 г. представляват ресурси на държавата (съображение 90 от обжалваното решение), и на второ място, проверявайки наличието на селективно предимство тя заключава, че разглежданите марки не изпълняват второто и четвъртото условие Altmark (съображение 153 от обжалваното решение). За разлика от това, докато в решение TV2 I Комисията заключава, че сумата от 628,2 милиона датски крони представлява свръхкомпенсация, несъвместима с член 86, параграф 2 ЕО, в обжалваното решение тя приема, че тази сума представлява резерв от собствени средства на TV2 A/S (съображение 233 от обжалваното решение). Следователно в диспозитива на обжалваното решение тя посочва следното:
„Член 1
Мерките, приведени в действие от Дания в полза на [TV2] в периода между 1995 г. и 2002 г. под формата на ресурси от лицензионни такси и другите мерки, разгледани в настоящото решение, са съвместими с вътрешния пазар по смисъла на член 106, параграф 2 [ДФЕС]“.
18 Накрая, следва да се отбележи, че Кралство Дания взема мерки за оздравяването и преструктурирането на TV2 A/S. Така, от една страна, на 16 юни 2008 г. то изпраща уведомление за проект за помощ за оздравяване под формата на кредитна линия в полза на TV2 A/S. Тази помощ е одобрена от Комисията с Решение C(2008) 4224 окончателен от 4 август 2008 година по дело №°287/2008 относно помощта за оздравяване, предоставена на TV2 A/S (OВ C 9, 2009 г., стр. 1). Решението на Комисията е обжалвано от Viasat. С определение от 22 март 2012 г. Общият съд, като констатира, че одобрената с въпросното решение помощ е възстановена изцяло, решава, че жалбата е останала без предмет и липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество (определение от 22 март 2012 г., Viasat Broadcasting UK/Комисия, T‑114/09, EU:T:2012:144).
19 От друга страна, с писмо от 4 февруари 2009 г. Кралство Дания уведомява Комисията за плана за рекапитализация на TV2 A/S. В Решение 2012/109/ЕС от 20 април 2011 година относно държавна помощ C 19/09 (ex N 64/09), която Дания възнамерява да приведе в действие във връзка с преструктурирането на TV2 A/S (OВ L 50, 2012 г., стр. 21), Комисията констатира, че този план за преструктуриране е съвместим с вътрешния пазар в съответствие с член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС при някои условия, като едно от тях е забраната за привеждане в действие на мерки за помощ, предвидени с плана за преструктуриране, с мотива, че дружеството бенефициер се намира в по-добро положение. Това решение е предмет на жалба за отмяна, подадена от Viasat. Тъй като Viasat оттегля жалбата си, делото е заличено от регистъра на Общия съд с определение от 10 декември 2012 г., Viasat Broadcasting UK/Комисия (T‑210/12, EU:T:2012:660).
Производство и искания на страните
20 На 14 март 2012 г. жалбоподателят подава жалбата по настоящото дело в секретариата на Общия съд.
21 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 12 юни 2012 г., Кралство Дания иска да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Комисията.
22 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 29 юни 2012 г., TV2 A/S иска да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Комисията.
23 С определение от 12 септември 2012 г. председателят на трети състав на Общия съд уважава тези искания.
24 TV2 A/S представя писменото си становище си при встъпване на 30 ноември 2012 г. Кралство Дания представя писменото си становище при встъпване същия ден.
25 На 19 март 2013 г. жалбоподателят представя становището си по писмените становища при встъпване. Комисията не представя становище по писмените становища при встъпване.
26 След промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен, в качеството му на председател, в осми състав, на който съответно е разпределено настоящото дело.
27 След доклад на съдията докладчик Общият съд (осми състав) решава да започне устната фаза на производството.
28 Тъй като един от членовете на състава е възпрепятстван да заседава, на основание на член 32, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г. председателят на Общия съд определя друг съдия за попълване на състава.
29 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 15 януари 2015 г. По време на съдебното заседание в отговор на въпрос на Общия съд страните вземат становище по евентуалното отпадане на предмета на спора по настоящото дело в случай на отмяна на обжалваното решение в резултат на жалбата, подадена по дело T‑674/11, TV2/Danmark/Комисия.
30 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
31 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата като неоснователна,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
32 Кралство Дания и TV2 A/S молят Общия съд да отхвърли жалбата.
От правна страна
По допустимостта
33 Тъй като жалбоподателят не е адресат на обжалваното решение, трябва да се провери дали той е процесуално легитимиран да се конституира като жалбоподател по настоящото дело.
34 Съгласно постоянната съдебна практика субектите, които не са адресати на дадено решение, биха могли да твърдят, че са лично засегнати само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин както адресата на такова решение (решения от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия, 25/62, Rec, EU:C:1963:17 и от 22 декември 2008 г., British Aggregates/Комисия, C‑487/06 P, Сб., EU:C:2008:757, т. 26). В областта на държавните помощи съдебната практика признава специален статут по смисъла на решение Plaumann/Комисия, посочено по-горе (EU:C:1963:17), на жалбоподател, чиято позицията на пазара е съществено засегната от помощта, представляваща предмет на разглежданото решение (решение British Aggregates/Комисия, посочено по-горе, EU:C:2008:757, т. 30).
35 В случая обжалваното решение се отнася до мерки, които в периода от 1995 г. до 2002 г. представляват на практика цялото финансиране на TV2. От преписката по делото обаче е видно, че TV2 е най-големият играч и основен пряк конкурент на жалбоподателя на датския пазар на телевизионна реклама и на датския пазар на едро, на който радио- и телевизионните оператори предлагат своите канали на дистрибуторите. Следователно трябва да се констатира, че в случая позицията на жалбоподателя на пазара е съществено засегната от помощта, предмет на обжалваното решение, по смисъл на цитираната в точка 34 по-горе съдебна практика.
36 Предвид гореизложеното, както и предвид факта, че обжалваното решение се отнася до държавни помощи, които вече са изплатени и които са счетени за съвместими с вътрешния пазар, трябва да се приеме, че жалбата е допустима.
По съществото на спора
37 С жалбата по настоящото дело жалбоподателят оспорва извода в обжалваното решение, че предоставените на TV2 държавни помощи са съвместими с вътрешния пазар.
38 В това отношение трябва да се посочи, че в съображения 155—159 от обжалваното решение Комисията се позовава — като правна рамка на преценката за съвместимостта на разглежданите мерки с вътрешния пазар — на член 106, параграф 2 ДФЕС и на Съобщението си от 15 ноември 2001 година за прилагане на правилата за държавните помощи по отношение на публичната услуга разпространение на радио- и телевизионни програми (OВ C 320, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 19, наричано по-нататък „Съобщението относно разпространението на радио- и телевизионни програми от 2001 г.“), което определя принципите и методите, които тя възнамерява да приложи, за да осигури спазването на условията, посочени в член 106, параграф 2 ДФЕС.
39 Следва да се посочи, че на 2 юли 2009 г. Комисията приема ново Съобщение относно прилагане на правилата за държавните помощи по отношение на обществената услуга радио- и телевизионно разпространение (OВ C 257, стр. 1, наричано по-нататък „Съобщението относно радио- и телевизионното разпространение от 2009 г.“). В точка 100 от последния акт обаче се уточнява, че по отношение на помощите, за които не е постъпило уведомление и които са отпуснати преди публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз, като спорните помощи, Комисията ще прилага Съобщението относно разпространението на радио- и телевизионни програми от 2001 г.
40 В частта от обжалваното решение, посветена на съвместимостта на разглежданите мерки с вътрешния пазар, Комисията приема най-напред, че определението на услугите от общ икономически интерес, които трябва да предоставя TV2, е широко формулирано, но съответства на изискванията на член 106, параграф 2 ДФЕС в светлината на неговите тълкувателни разпоредби, включени в Протокола за системата на публичното радиоразпръскване в държавите членки, приложен към Договора за функционирането на ЕС, познат под името Протоколът от Амстердам (съображения 171 и 172 от обжалваното решение). По-нататък Комисията приема, че Lov om radio-og fjernsynsvirksomhed (Закон за разпространение на радио- и телевизионни програми) официално поверява на TV2 единствено задачата за телевизионна обществена услуга. Според Комисията обаче, за да е в съответствие с член 106, параграф 2 ДФЕС, започването на всяка друга допълнителна дейност от TV2 изисква ново възлагане (съображения 174 и 175 от обжалваното решение). Накрая Комисията анализира пропорционалността на предоставената на TV2 държавна помощи, като съсредоточава анализа си върху два аспекта: от една страна, тя изчислява нетните разходи за поверената на TV2 задача за обществена услуга и поверява дали тези разходи са били предмет на свръхкомпенсация, а от друга страна, анализира поведението на TV2 на рекламния пазар, за да установи дали TV2 не прилага изкуствено занижени рекламни цени в ущърб на своите конкуренти. Комисията достига до извода, че разглежданите мерки са съвместими с вътрешния пазар.
41 Жалбоподателят критикува тази преценка на съвместимостта на разглежданите мерки с вътрешния пазар от гледна точка на член 106, параграф 2 ДФЕС от точно определена методологична перспектива. Всъщност той поддържа, че когато Комисията е приложила член 106, параграф 2 ДФЕС, текстът на тази разпоредба е изисквал институцията да вземе предвид също и второто и четвъртото условие Altmark, за да провери дали предвидените от Договора правила относно конкуренцията биха препятствали изпълнението на задачата за обществена услуга на TV2 и дали помощта би засегнала търговията до степен, която е в противоречие с интересите на Европейския съюз.
42 Жалбоподателят не се позовава на друга грешка, допусната от Комисията в преценката ѝ. По-конкретно, той не твърди, че анализът относно съвместимостта на разглежданите мерки с вътрешния пазар, направен от Комисията въз основа на Съобщението относно разпространението на радио- и телевизионни програми от 2001 г., е опорочен от грешка в преценката.
43 Жалбата се подразделя на две правни основания, с които жалбоподателят изтъква, от една страна, че като е преценявала съвместимостта на разглежданите мерки с вътрешния пазар по силата на член 106, параграф 2 ДФЕС, без да вземе предвид второто и четвъртото условие Altmark, Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, и от друга страна, че Комисията не е мотивирала причините, поради които член 106, параграф 2 ДФЕС е приложим в случая, след като не са изпълнени второто и четвъртото условие Altmark, което представлявало нарушение на член 296 ДФЕС.
44 Най-напред трябва да се посочи пряката и тясна връзка между жалбата по настоящото дело и жалбата, подадена от TV2 A/S, правоприемник на бенефициера на разглежданите мерки по дело T‑674/11, TV2/Danmark/Комисия, в което жалбоподателят е встъпил в подкрепа на исканията на Комисията. Жалбата на TV2 A/S има за предмет отмяната на обжалваното решение в частта, в която, след като констатира, че разглежданите мерки не отговарят на второто и четвъртото условие Altmark, Комисията приема, че тези мерки представляват държавни помощи и че става дума за нови помощи.
45 В постановеното днес решение по дело T‑674/11, TV2/Danmark/Комисия, Общият съд уважава частично жалбата на TV2/Danmark и отменя обжалваното решение в частта, в която Комисията е приела, че рекламните приходи за 1995 г. и 1996 г., платени на TV2/Danmark чрез фонд TV2, представляват държавни помощи. В резултат на тази отмяна жалбата по настоящото дело остава без предмет, доколкото с нея се иска отмяна на обжалваното решение в частта, в която това решение квалифицира рекламните приходи за 1995 г. и 1996 г., получени чрез фонд TV2, като държавни помощи съвместими с вътрешния пазар. Всъщност, както постановява Общият съд в горепосоченото решение, прехвърлянето на тези приходи дори не представлява държавна помощ, така че не се поставя въпросът за съвместимостта на тази помощ с вътрешния пазар. Тъй като обаче жалбоподателят изтъква едни и същи правни основания и доводи по отношение на всички мерки, които са квалифицирани в обжалваното решение като съвместими с вътрешния пазар помощи, тези правни основания и доводи във всички случаи трябва да се разгледат във връзка с останалата част от обжалваното решение.
46 От друга страна, трябва да се посочи също, че в днешното си решение по дело T‑674/11, TV2/Danmark/Комисия (т. 88 и сл.) Общият съд достига до извода, че в обжалваното решение Комисията е заключила, че в случая не е изпълнено второто условие Altmark в резултат от грешка при прилагане на правото. Той обаче не постановява, че този извод обосновава отмяната на обжалваното решение, тъй като приема, че изводът на Комисията, че в случая не е изпълнено четвъртото условие Altmark, не е опорочен от грешка. Всъщност последният извод е достатъчен сам по себе си, за да обоснове извода, че разглежданите мерки (с изключение на посочената в точка 45 по-горе) представляват държавни помощи.
47 При положение че в доводите си жалбоподателят не прави разграничение между второто и четвъртото условие Altmark, а поддържа, по отношение и на двете условия, че при преценката на съвместимостта на спорните държавни помощи с вътрешния пазар Комисията е трябвало да вземе предвид факта, че тези условия не са изпълнени, изводът на Общия съд, посочен в точка 46 по-горе, не води до обезсмисляне на първото или второто правно основание, изтъкнати от жалбоподателя в подкрепа на жалбата му.
По първото правно основание, изведено от нарушение на член 106, параграф 2 ДФЕС
48 С първото си правно основание жалбоподателят по същество поддържа, че решение Altmark, точка 7 по-горе (EU:C:2003:415) неизбежно се отразява на начина, по който Комисията трябва да преценява съвместимостта на една държавна помощ с вътрешния пазар от гледна точка на член 106, параграф 2 ДФЕС.
49 Той поддържа по-специално, че член 106, параграф 2 ДФЕС трябва да се тълкува стриктно и да се прилага само когато разпоредбите на Договора, и по-специално член 107 ДФЕС, „препятстват“ изпълнението на задачата за съответната обществена услуга. Освен това съгласно текста на член 106, параграф 2 ДФЕС този член можел да се прилага само ако това не противоречи на интересите на Съюза. Накрая според жалбоподателя второто и четвъртото условие Altmark са част от член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като той определя понятието за държавна помощ. Така жалбоподателят упреква Комисията, че в обжалваното решение не е разгледала въпроса дали прилагането на второто и четвъртото условие Altmark би „препятствало изпълнението“ на задачата за обществена услуга, или пък би „засегнало търговията до степен, която би била в противоречие с интересите на Съюза“.
50 Съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС предприятията, които са натоварени с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес или които имат характер на фискален монопол, се подчиняват на разпоредбите, съдържащи се в Договорите, и в частност на правилата на конкуренцията, доколкото прилагането на тези правила не препятства юридически или фактически изпълнението на специфичните задачи, които са им възложени. Развитието на търговията не трябва да се засяга до степен, която би била в противоречие с интересите на Съюза.
51 Под посочените в член 106, параграф 2 ДФЕС правила на конкуренцията следва да се разбира по-специално забраната за предоставяне на държавни помощи на предприятията, произтичаща от член 107, параграф 1 ДФЕС, който гласи, че освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар.
52 Доводите на жалбоподателя поставят по същество въпроса за отношението между условията Altmark, от една страна, и условията, при които една държавна помощ, предоставена на предприятие, натоварено с управлението на услуги от общ икономически интерес, може да бъде счетена за съвместима с вътрешния пазар от гледна точка на член 106, параграф 2 ДФЕС, от друга страна.
53 В това отношение следва да се припомни, че анализът на съвместимостта на една държавна помощ с вътрешния пазар предполага, че анализираната мярка има характера на помощ. Нито от член 106, параграф 2 ДФЕС, нито от друга разпоредба обаче следва, че във всички случаи, когато държавата използва финансовите си ресурси, за да осигури осъществяването на услуга от общ икономически интерес, тя предоставя държавна помощ на предприятието, което извършва тази услуга.
54 Всъщност според установената съдебна практика квалификацията като държавна помощ изисква да са изпълнени всички посочени в член 107, параграф 1 ДФЕС условия. Следва да се припомни, че този член установява следните условия: първо, да е налице намеса на държавата или чрез ресурси на държавата; второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки; трето, тя трябва да предоставя предимство на своя получател; четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (вж. решение Altmark, т. 7 по-горе, EU:C:2003:415, т. 74 и 75 и цитираната съдебна практика).
55 Що се отнася по-специално до третото от тези условия, а именно че въпросната намеса трябва да предоставя предимство на своя получател, следва да се посочи, че както припомня Съдът в решение Altmark, точка 7 по-горе (EU:C:2003:415, т. 84 и цитираната съдебна практика), за помощи се считат намесите, които под каквато и да било форма са в състояние пряко или непряко да поставят предприятия в по-благоприятно положение или които трябва да се считат за икономическо предимство, което предприятието получател не би получило при нормални пазарни условия.
56 От това следва, че когато, за да осигури предоставянето на услуга от общ икономически интерес, държавата плаща на предприятието, което предоставя тази услуга, финансово възнаграждение, което съответства на цената на тази услуга при нормални пазарни условия, не става дума за предимство, което въпросното предприятие не би получило при нормални пазарни условия. Ето защо в тази хипотеза дори не става дума за държавна помощ, тъй като не е изпълнено едно от съществените условия за квалифицирането като държавна помощ на въпросната мярка.
57 Условията Altmark имат за цел да отговорят именно на въпроса дали една услуга от общ икономически интерес е предоставяна при нормални пазарни условия.
58 Тези условия са следните: първо, предприятието получател на компенсацията трябва да бъде действително натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга и тези задължения трябва да бъдат ясно определени; второ, параметрите, въз основа на които е изчислена компенсацията, трябва да бъдат предварително установени по обективен и прозрачен начин; трето, компенсацията не трябва да надхвърля необходимото за покриване изцяло или отчасти на разходите, направени при изпълнението на задълженията за обществена услуга, като се имат предвид свързаните с тях приходи, както и разумна печалба за изпълнението на тези задължения; четвърто, когато изборът на предприятието, което да бъде натоварено в конкретния случай да изпълнява задължения за обществена услуга, не е направен в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка, позволяваща да се избере кандидат, който може да предоставя тези услуги на най-ниската за териториалната общност цена, равнището на необходимата компенсация трябва да бъде определено въз основа на анализ на разходите, които добре управлявано и подходящо оборудвано, с цел да може да удовлетвори необходимите изисквания за обществена услуга, средно предприятие би направило, за да изпълни тези задължения, като се имат предвид свързаните с това приходи, както и разумна печалба (решение Altmark, т. 7 по-горе, EU:C:2003:415, т. 89—93).
59 Както следва от точка 94 от решение Altmark, точка 7 по-горе (EU:C:2003:415), ако всички тези условия са изпълнени, дори не може да се говори за държавна помощ, в смисъл че съответното предприятие не получава предимство, което не би получило при нормални пазарни условия.
60 Както вече бе посочено обаче, квалификацията на дадена мярка като съвместима с вътрешния пазар помощ с оглед на член 106, параграф 2 ДФЕС се основава на предположението, че въпросната мярка представлява помощ. С други думи, когато едно предприятие осигурява услуга от общ икономически интерес, тази квалификация неминуемо предполага, че въпросното предприятие получава в замяна на предоставянето на тази услуга предимство, което не би получило при нормални пазарни условия.
61 Що се отнася до прилагането на член 106, параграф 2 ДФЕС, следва да се припомни, че съдебната практика (вж. решение от 26 юни 2008 г, SIC/Комисия, T‑442/03, Сб., EU:T:2008:228, т. 144 и цитираната съдебна практика) е установила три условия, които трябва да са изпълнени, за да може една държавна помощ, предоставена като компенсация за изпълнението на задължения за обществена услуга, да се счита за съвместима с вътрешния пазар. Първото условие, свързано с определянето на обществената услуга, изисква въпросната услуга действително да е услуга от общ икономически интерес и да e ясно определена като такава от държавата членка. Второто условие, свързано с възлагането на обществената услуга, изисква предприятието бенефициер да е изрично натоварено от държавата членка да предоставя въпросната обществена услуга. Накрая, третото условие се основава на понятието за пропорционалност. Според това условие финансирането на предприятие, натоварено със задължения за обществена услуга, трябва да се счете за съвместимо с вътрешния пазар, доколкото прилагането на правилата на ДФЕС относно конкуренцията — в случая забраната на държавни помощи — препятства изпълнението на специфичната задача, която е възложена на това предприятие, като дерогацията от правилата на конкуренцията не трябва да засяга развитието на търговията до степен, която е в противоречие с интересите на Съюза.
62 По множество дела пред Общия съд страните посочват наличието на известно сходство между условията за прилагане на член 106, параграф 2 ДФЕС и някои от условията, формулирани от Съда в решение Altmark, точка 7 по-горе (EU:C:2003:415). Става дума по-специално за делата, по които са постановени решения от 12 февруари 2008 г., BUPA и др./Комисия (T‑289/03, Сб., EU:T:2008:29, т. 160, 162 и 224), SIC/Комисия, точка 61 по-горе (EU:T:2008:228, т. 134—136), от 11 март 2009 г., TF1/Комисия (T‑354/05, Сб., EU:T:2009:66, т. 116—118), от 1 юли 2010 г., M6/Комисия (T‑568/08 и T‑573/08, Сб., EU:T:2010:272, т. 128), от 7 ноември 2012 г., CBI/Комисия (T‑137/10, Сб., EU:T:2012:584) и от 16 октомври 2013 г., TF1/Комисия (T‑275/11, EU:T:2013:535, т. 122).
63 Не трябва да се забравя обаче, че макар да е налице известно сходство между условията за квалифициране на дадена мярка като съвместима с вътрешния пазар помощ и условията по решение Altmark, точка 7 по-горе (EU:C:2003:415), трябва да се има предвид фактът, че когато се прилага член 106, параграф 2 ДФЕС, трябва да се отговори на напълно различен въпрос, който предполага, че вече е даден утвърдителен отговор на засегнатия от решение Altmark, точка 7 по-горе (EU:C:2003:415), въпрос, който на свой ред е отделен и предхожда въпроса за съвместимостта на разглежданата помощ с вътрешния пазар.
64 Различните доводи, изтъкнати от жалбоподателя, трябва да се разгледат именно като се имат предвид тези общи съображения.
65 Жалбоподателят изтъква редица причини, поради които според него второто и четвъртото условие Altmark неминуемо трябва да се вземат предвид от Комисията при преценката на съвместимостта с вътрешния пазар от гледна точка на член 106, параграф 2 ДФЕС на мярка, която е била квалифицирана като държавна помощ поради неспазването на тези две условия.
66 От една страна, що се отнася до второто условие Altmark, първо, жалбоподателят твърди, че за да счете, че е изпълнен член 106, параграф 2 ДФЕС, Комисията изисква да бъдат спазени редица чисто формални условия, като например точното определяне на задачата за обществена услуга. Жалбоподателят обаче счита, че ако спазването на тези формални изисквания е необходимо за изпълнението на тази разпоредба, е логично тя да включва и изискването държавите членки да определят предварително по обективен и прозрачен начин критериите за изчисляване на компенсацията за обществената услуга.
67 Второ, жалбоподателят посочва, че второто условие Altmark вече фигурира в съобщения и решения на Комисията относно прилагането на член 106, параграф 2 ДФЕС. В това отношение той се позовава на документ на Комисията, озаглавен „Рамка на Общността за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги“ от 2005 г. (OВ C 297, стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 216, наричана по-нататък „Съобщение SIEG 2005“) и на Решение 2005/842/ЕО на Комисията от 28 ноември 2005 година относно прилагането на член [106], параграф 2 [ДФЕС] за държавната помощ във вид на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (OВ L 312, стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 2, стр. 186, наричано по-нататък „Решение SIEG 2005“), както и на два акта, които отменят и заменят двата горепосочени акта, а именно Рамка на Европейския съюз за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги (2011 г.) (OВ C 8, 2012 г., стр. 15, наричана по-нататък „Съобщение SIEG 2011“) и Решение 2012/21/ЕС на Комисията от 20 декември 2011 година относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (OВ L 7, стр. 3, наричано по-нататък „Решение SIEG 2011“). Жалбоподателят изтъква, че тези документи предвиждат, че за да е приложим член 106, параграф 2 ДФЕС, актът за възлагане на мандата за обществена услуга трябва да посочва параметрите на изчисляване, на контрол и на преразглеждане на компенсацията, както и условията и реда за възстановяване на евентуалните свръхкомпенсации и начините за избягване на тези свръхкомпенсации.
68 Трето, жалбоподателят посочва, че в точка 51 от Съобщението относно радио- и телевизионното разпространение от 2009 г. се съдържа изискване, аналогично с второто условие Altmark. Всъщност в тази точка се посочвало, че за да е съвместим с член 106, параграф 2 ДФЕС, актът за възлагане трябва да описва условията за предоставяне на компенсацията, както и мерките за предотвратяване и възстановяване на свръхкомпенсации.
69 Накрая и четвърто, според жалбоподателя, макар обжалваното решение да е прието въз основа на Съобщението относно разпространението на радио- и телевизионни програми от 2001 г., не съществува никаква убедителна причина, която да попречи на Комисията да приложи в случая възприетото от нея в съобщения SIEG 2005 и SIEG 2011, решения SIEG 2005 и SIEG 2011 и Съобщението относно радио- и телевизионното разпространение от 2009 г. тълкуване на член 106, параграф 2 ДФЕС.
70 От друга страна, що се отнася до влиянието на четвъртото условие Altmark върху преценката на съвместимостта на помощта с вътрешния пазар от гледна точка на член 106, параграф 2 ДФЕС, жалбоподателят посочва най-напред, че широко формулираното определение на обществената услуга крие риск компенсацията за обществената услуга в действителност да се използва като помощ за оздравяване и като оперативна помощ. За да се избегне този риск и за да се гарантира справедливо равновесие между широкото право на преценка, с което разполагат държавите членки в областта на определянето и възлагането на задачите за обществена услуга, от една страна, и защитата на конкуренцията на пазара, от друга страна, при прилагането на член 106, параграф 2 ДФЕС Комисията можела да използва изискването за ефективност, което произтича от четвъртото условие Altmark. По-нататък жалбоподателят твърди, че практиката на Общия съд, че критерият за ефективност е ирелевантен при анализа на съвместимостта на помощта с вътрешния пазар, е постановена въз основа на практика, която предхожда решение Altmark, точка 7 по-горе (EU:C:2003:415), и във всички случаи подлежи на критика. Той поддържа също, че самата Комисия е признала важността на критерия за ефективност в Съобщение SIEG 2011 и в Съобщение от 2011 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно реформата на правилата на ЕС за държавните помощи относно услугите от общ икономически интерес [документ COM(2011) 146 окончателен]. Накрая жалбоподателят изтъква, че от практиката на Съда относно членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС следва, че принципите на равно третиране и на прозрачност не допускат държавен орган да възлага концесия за обществена услуга на определено дружество без процедура за конкурентно възлагане.
71 От гореизложеното жалбоподателят достига до извода, че второто и четвъртото условие Altmark са част от теста за съвместимост на една държавна помощ с вътрешния пазар, установен с член 106, параграф 2 ДФЕС. Поради това тези две условия неминуемо трябва да се отразят на начина, по който Комисията прилага критерия за съвместимост от гледна точка на член 106, параграф 2 ДФЕС.
72 В заключение жалбоподателят счита, че обжалваното решение е опорочено от грешка при прилагане на правото, тъй като Комисията не е извела последиците, които се налагат от констатацията, че компенсацията за обществената услуга, платена на TV2, не изпълнява второто и четвъртото условие Altmark.
73 Трябва да се констатира, че макар жалбоподателят да изтъква редица причини, поради които второто и четвъртото условие Altmark неминуемо трябва да окажат влияние върху преценката на съвместимостта с вътрешния пазар от гледна точка на член 106, параграф 2 ДФЕС на мярка, която е била квалифицирана като държавна помощ поради неспазването на тези две условия, той се въздържа да уточни естеството и обхвата на твърдяното влияние.
74 Все пак предвид всички съображения, изтъкнати от жалбоподателя в писменото му становище, следва да се счете, че с първото си правно основание той поддържа по същество, че обжалваното решение е опорочено от грешка при прилагане на правото, тъй като Комисията е счела разглежданите мерки за съвместими с вътрешния пазар от гледна точка на член 106, параграф 2 ДФЕС, въпреки че те не отговарят на второто и четвъртото условие Altmark.
75 Такова правно основание не може да бъде уважено.
76 В това отношение, на първо място, от съдебната практика следва, че фактът, че разглежданите мерки не отговарят на второто и четвъртото условие Altmark, не пречи тези мерки да се счетат, когато са квалифицирани като държавни помощи, за съвместими с вътрешния пазар по силата на член 106, параграф 2 ДФЕС.
77 В решение TF1/Комисия, точка 62 по-горе (EU:T:2009:66, т. 130 и 140), Общият съд посочва именно, че от напълно недвусмислените мотиви на решението Altmark, точка 7 по-горе (EU:C:2003:415), следва, че единствената цел на всички посочени в него четири условия е квалифицирането на разглежданата мярка като държавна помощ, и по-точно установяване на наличието на предимство и че тези условия не трябва да се смесват с условията за прилагане на член 106, параграф 2 ДФЕС, чиято цел е да се установи съвместимостта на мярка, представляваща държавна помощ, с вътрешния пазар.
78 В същото решение TF1/Комисия, точка 62 по-горе (EU:T:2009:66, т. 132—139), Общият съд приема, че от решение Altmark, точка 7 по-горе (EU:C:2003:415, т. 105), следва, че член 106, параграф 2 ДФЕС продължава да се прилага, когато дадена компенсация трябва да се квалифицира като държавна помощ, тъй като не отговаря на условията Altmark. Общият съд посочва също, че съдебната практика след решение Altmark, точка 7 по-горе (EU:C:2003:415), не изключва прилагането на член 106, параграф 2 ДФЕС към компенсациите, платени на предприятията, натоварени със задължения за обществена услуга, които са били квалифицирани като държавна помощ, с мотива че не изпълняват условията Altmark.
79 Жалбоподателят не иска от Общия съд да се отклони от позицията си по решение TF1/Комисия, точка 62 по-горе (EU:T:2009:66). Той обаче твърди, че в това решение Общият съд не е отговорил на въпроса дали решение Altmark, точка 7 по-горе (EU:C:2003:415), се отразява по някакъв начин на анализа, който трябва да се направи от гледна точка на член 106, параграф 2 ДФЕС, когато става дума за компенсация за обществена услуга. Ето защо това решение не пречело да се счете, че решение Altmark, точка 7 по-горе (EU:C:2003:415), неизбежно трябва да се отрази на начина, по който Комисията прилага критерия за съвместимост от гледна точка на член 106, параграф 2 ДФЕС.
80 В това отношение следа да се констатира, че макар решение Altmark, точка 7 по-горе (EU:C:2003:415), да поставя четири самостоятелни условия, те не са напълно независими едно от друго. Що се отнася до последните три условия, между тях съществува вътрешна съгласуваност и в този смисъл известна взаимозависимост.
81 Всъщност установяването на обективни и прозрачни параметри за изчисляване на компенсацията, каквото е изискването на второто условие Altmark, е необходима предпоставка, за да се отговори на въпроса дали тази компенсация превишава необходимото за покриване изцяло или отчасти на разходите, направени при изпълнението на задълженията за обществена услуга, каквото е изискването на третото условие Altmark. За да се отговори на въпроса дали компенсацията превишава необходимото, най-напред трябва да се определи какво е необходимо. За да се провери дали е изпълнено третото условие обаче, трябва да се използват обективни и прозрачни параметри, каквото е изискването на второто условие Altmark.
82 Що се отнася до четвъртото условие Altmark, то допълва второто условие Altmark. Не е достатъчно параметрите за изчисляване на компенсацията, която трябва да бъде платена на предприятие, натоварено да изпълнява задължения за обществена услуга, да бъдат обективни и прозрачни, каквото е изискването на второто условие Altmark. С изключение на хипотезата, при която изборът на въпросното предприятие е направен в рамките на процедура по възлагане на обществена поръчка, позволяваща да се избере кандидат, който може да предоставя тези услуги на най-ниската за териториалната общност цена, четвъртото условие Altmark изисква тези параметри да се основават на примера на добре управлявано и подходящо оборудвано средно предприятие, за да изпълнят необходимите изисквания за обществена услуга.
83 Освен това трябва да се има предвид и целта на теста, част от който е анализът за спазването на четвъртото условие Altmark, а именно да се избегне възможността компенсацията да включва икономическо предимство, което може да постави в по-благоприятно положение предприятието получател спрямо неговите конкурентни предприятия (решение Altmark, т. 7 по-горе, EU:C:2003:415, т. 90). Така, както вече бе посочено (точка 57 по-горе), трябва да се определи дали една услуга от общ икономически интерес е предоставяна при нормални пазарни условия, в който случай финансовото възнаграждение, плащано на предприятието, което предоставя тази услуга, не представлява предимство, което това предприятие не би получило при тези условия, нито следователно държавна помощ (точка 59 по-горе).
84 Що се отнася до прилагането на член 106, параграф 2 ДФЕС, разбира се, вярно е, че в решение BUPA др./Комисия, точка 62 по-горе (EU:T:2008:29, т. 224), Общият съд е посочил, че третото условие Altmark в голяма степен съвпада с критерия за пропорционалността, възприет от съдебната практика в рамките на прилагането на тази разпоредба.
85 Трябва да се уточни обаче, че макар в двата случая да се прилага по същество един и същ критерий, във всеки от случаите контекстът и целта на неговото прилагане са различни.
86 В рамките на прилагане на член 106, параграф 2 ДФЕС вече не става дума да се определи дали една услуга от общ икономически интерес е предоставяна при нормални пазарни условия. Прилагането на тази разпоредба предполага наличието на държавна помощ, което по дефиниция (вж. точка 83 по-горе) означава, че въпросната услуга не е предоставяна при такива условия.
87 Както посочва Общият съд в точка 140 от решение M6/Комисия, точка 62 по-горе (EU:T:2010:272), с преценката на пропорционалността на помощта член 106, параграф 2 ДФЕС цели да предотврати възможността операторът, натоварен с предоставянето на услуга от общ икономически интерес, да се ползва от финансиране, което надхвърля нетните разходи за обществената услуга. Следователно въпросът дали предприятие, натоварено с услуга от общ икономически интерес по разпространение на радио- и телевизионни програми, би могло да изпълни своите задължения за обществена услуга с по-ниски разходи, е без значение за преценката на съвместимостта на държавното финансиране на тази услуга с оглед на разпоредбите на Съюза в областта на държавните помощи.
88 С други думи, разходите за услуга от общ икономически интерес, които трябва да се имат предвид при прилагането на член 106, параграф 2 ДФЕС, са реалните разходи за тази услуга, такива каквито са — а не такива каквито са могли или е трябвало да бъдат — въз основа на обективни и прозрачни критерии за изчисление, основани на примера на добре управлявано и подходящо оборудвано средно предприятие.
89 В този контекст критерият за пропорционалност се взема предвид, за да се оценят реалните разходи за услуга от общ икономически интерес, ако при липсата на доказателства, които позволяват на Комисията да изчисли с точност тези разходи, тя трябва да им направи оценка. По-общо казано, именно прилагането на принципа на пропорционалност е това, което води до извода, че помощ, предназначена за покриване на разходите за услуга от общ икономически интерес, е несъвместима с вътрешния пазар, тъй като размерът ѝ превишава реалните разходи за тази услуга.
90 Ето защо, макар евентуалното неспазване на второто и четвъртото условие Altmark да е от значение при анализа на въпроса дали такава услуга е предоставяна при нормални пазарни условия, то е без значение при преценката на пропорционалността на помощта в рамките на прилагане на член 106, параграф 2 ДФЕС. Всъщност тезата на жалбоподателя в крайна сметка води до необходимостта услугите от общ икономически интерес винаги да се предоставят при нормални пазарни условия. Ако бъде признато едно такова изискване обаче, прилагането на правилата на конкуренцията би могло да препятства юридически или фактически изпълнението на специфичната задача, възложена на предприятията, натоварени с управлението на услуга от общ икономически интерес, нещо което член 106, параграф 2 ДФЕС цели именно да предотврати (вж. в този смисъл решение M6/Комисия, т. 62 по-горе, EU:T:2010:272, т. 136).
91 От друга страна, тази теза води до логическа безизходица, тъй като тя предполага, че за да може дадена помощ да се обяви за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС, трябва да са изпълнени всички условия Altmark, в който случай въпросната мярка дори не би представлява помощ (решениеTF1/Комисия, т. 62 по-горе, EU:T:2013:535, т. 144).
92 Освен това в светлината на съображенията, изложени в точки 76—91 по-горе, следва да се отхвърлят, като лишени от релевантност, доводите на жалбоподателя, основани на разпоредбите на съобщения SIEG 2005 и SIEG 2011 и на решения SIEG 2005 и SIEG 2011. Всъщност, както следва от преамбюлите и от член 1 от решения SIEG 2005 и SIEG 2011, както и от точка 2, последно изречение от Съобщение SIEG 2005 и от точка 7 от Съобщение SIEG 2011, всички тези разпоредби се отнасят до преценката на съвместимостта на компенсациите, които трябва да се квалифицират като държавни помощи, тъй като не отговарят на условията Altmark. Поради това фактът, че в тези разпоредби се споменават понятия, които може да изглеждат близки до понятията, използвани при формулирането на второто или четвъртото условие Altmark, не може да се тълкува като указание, че когато анализира съвместимостта на компенсации, които са били квалифицирани като държавни помощи, тъй като не отговарят на условията Altmark, Комисията трябва да взема предвид неизпълнението на тези две условия.
93 Освен това следва да се посочи, както прави Комисията, че във всички случаи нито една от тези разпоредби не е приложима към платените на TV2 компенсации. Всъщност, от една страна, що се отнася до съобщения SIEG 2005 и SIEG 2011, те изключват изрично — първото в точка 3, а второто в точка 8, сектора на обществената услуга по разпространение на радио- и телевизионни програми от приложното си поле. От друга страна, що се отнася до решения SIEG 2005 и SIEG 2011, те са приложим към помощи, чийто максимален размер е по-малък от предоставения на TV2.
94 Съобщението относно радио- и телевизионното разпространение от 2009 г. също е неприложимо в случая (вж. точка 39 по-горе).
95 Приложимият към преценката на съвместимостта на разглежданите мерки с вътрешния пазар от гледна точка на член 106, параграф 2 ДФЕС текст в случая е Съобщението относно разпространението на радио- и телевизионни програми от 2001 г. В този текст обаче не се съдържа никакво изискване за съвместимост, което да е аналогично с второто и четвъртото условие Altmark. В това отношение следва да се посочи, подобно на Комисията, Кралство Дания и TV2 A/S, че жалбоподателят не е оспорил валидността на Съобщението от 2001 г. от гледна точка на нормите от по-висок ранг.
96 Накрая трябва да се припомни, че противно на поддържаното от жалбоподателя, Комисията не само не трябва да се ръководи от цитираните в жалбата разпоредби на съобщенията и решенията, приети след 2005 г., но и не може да го направи.
97 Всъщност, когато Комисията разполага с широка свобода на преценка, какъвто е случаят с преценката на съвместимостта на държавните помощи с вътрешния пазар, тя може да приема насоки относно начина, по който ще прилага съответната разпоредба към определен сектор или към конкретен вид помощи.
98 Важно е обаче да се отбележи, че като приема правила за поведение и обявява чрез тяхното публикуване, че занапред ще ги прилага към съответните случаи, за които се отнасят, Комисията се самоограничава в упражняването на споменатото право на преценка и не може да се отклони от тези правила под страх от евентуални санкции за нарушение на общи принципи на правото като равното третиране или защитата на оправданите правни очаквания (решение от 11 септември 2008 г., Германия и др./Kronofrance, C‑75/05 P и C‑80/05 P, Сб., EU:C:2008:482, т. 60).
99 Накрая, що се отнася до довода, че членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, както и принципите на равно третиране и на прозрачност не допускат държавен орган да възлага концесия за обществена услуга на определено дружество без процедура за конкурентно възлагане, трябва да се припомни, че самото решение Altmark, точка 7 по-горе (EU:C:2003:415), не изключва възможността една задача за обществена услуга да бъде възложена на предприятие без процедура за конкурентно възлагане. Всъщност това решение установява метод за проверка на равнището на компенсацията, който се прилага, когато изборът на предприятието, натоварено да изпълнява задължения за обществена услуга в конкретния случай, не е направен в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка. Във всички случаи според съдебната практика условията за прилагане на член 106, параграф 2 ДФЕС не съдържат изискване, че за да възложи услуга от общ икономически интерес, държавата членка трябва да следва процедура за конкурентно възлагане (вж. в този смисъл решение SIC/Комисия, т. 61 по-горе, EU:T:2008:228, т. 145 и 146).
100 От гореизложеното следва, че Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, като е констатирала в обжалваното решение, че разглежданите мерки са съвместими с вътрешния пазар от гледна точка на член 106, параграф 2 ДФЕС, въпреки извода си, че същите тези мерки не отговарят на второто и четвъртото условие Altmark
101 Поради това първото правно основание следва да се отхвърли като необосновано.
По второто правно основание, изведено от липса на мотиви по смисъла на член 296 ДФЕС
102 С второто правно основание жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е опорочено от липса на мотиви, тъй като Комисията не е посочила съображенията, които обосновават одобряването от гледна точка на член 106, параграф 2 ДФЕС на предоставената на TV2 помощ, въпреки че разглежданите мерки не отговарят на второто и четвъртото условие Altmark. От съображения 159 и сл. от обжалваното решение следвало, че в случая Комисията е направила само „стандартен“ анализ на съвместимостта, основан на Съобщението относно разпространението на радио- и телевизионни програми от 2001 г., който се състои от три етапа. Тя обаче не е проверила дали дерогацията от второто и четвъртото условие е в съответствие с член 106, параграф 2 ДФЕС, и по-специално дали прилагането на тези условия неизбежно би препятствало изпълнението на обществената услуга.
103 В това отношение е достатъчно да се констатира, че мълчанието на Комисията относно ролята на второто и четвъртото условие Altmark при преценката на съвместимостта на разглежданите мерки с вътрешния пазар не се дължи на грешка в разсъжденията на Комисията или на липса на мотиви, опорочаващи обжалваното решение, а на факта, че в това решение е приложена различна аналитична рамка от тази, на която отдава предпочитание жалбоподателят.
104 Впрочем трябва да се констатира, че в съображения 157—207 от обжалваното решение Комисията е изложила подробни мотиви, за да обоснове съвместимостта на разглежданите мерки с вътрешния пазар в светлината на Съобщението относно разпространението на радио- и телевизионни програми от 2001 г., и че жалбоподателят не е формулирал никакво оплакване по отношение на тези мотиви.
105 При тези обстоятелства не може да се счете, че обжалваното решение е опорочено от липса на мотиви.
106 Следователно второто правно основание трябва да се отхвърли.
По квалифицирането като държавна помощ на средствата, предназначени за финансирането на регионалните канали на TV2
107 В репликата жалбоподателят излага доводи в отговор на изявленията, направени от Комисията в писмената ѝ защита по дело T‑674/11, TV2/Danmark/Комисия, по което жалбоподателят е встъпил в подкрепа на исканията на Комисията.
108 Изявленията на Комисията, посочени в точка 107 по-горе, имат за цел да дадат отговор на третото правно основание на жалбата, подадена от TV2 A/S по дело T‑674/11, TV2/Danmark/Комисия. С това правно основание ТV2 A/S изтъква, че от съображение 194 от обжалваното решение следва, че според Комисията приходите от лицензионна такса, получени от TV2 в периода от 1997 г. и 2002 г. от фонд TV2, които впоследствие то прехвърля на своите регионални станции, представляват държавни помощи в полза на TV2. TV2 A/S поддържа, че противно на произтичащото от това съображение, TV2 не е получател на приходите от лицензионна такса, които прехвърля на регионалните си станции. Всъщност, като прехвърля паричните суми от фонд TV2 на своите регионални станции, TV2 действало само като „канал за плащане“.
109 В писмената си защита по въпросното дело Комисията поддържа, че TV2 A/S е тълкувало неправилно съображение 194 от обжалваното решение. В това отношение тя посочва, че TV2 не е получател на средствата, прехвърляни на неговите регионални станции, и поради това признава правното основание, изтъкнато от TV2 A/S по горепосоченото дело. Според Комисията това слага край на спора по този въпрос.
110 В писмената си защита при встъпване по дело T‑674/11, TV2/Danmark/Комисия, Viasat се разграничава от съображенията на Комисията. То обаче посочва, че понеже е встъпило в подкрепа на исканията на Комисията, не може да оспори становището на последната. Освен това то не можело да поиска от Общия съд да разгледа законосъобразността на обжалваното решение, що се отнася до квалификацията на средствата, прехвърляни от TV2 на неговите регионални станции, при положение че в резултат на изявленията на Комисията TV2 A/S е поискало от Общия съд да отхвърли третото му правно основание като лишено от предмет. Ето защо жалбоподателят избира да представи доводите си в рамките на настоящото дело.
111 Що се отнася до съществото на спора, жалбоподателят поддържа, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е констатирала в съображение 194 от обжалваното решение, че средствата, прехвърляни от TV2 на неговите регионални станции, не представляват държавни помощи. Той твърди, че TV2 не е било само посредник, чрез който държавните ресурси са били насочвани към регионалните канали, а действителен получател на тези ресурси.
112 В това отношение трябва да се припомни, че съгласно разпоредбата на член 44, параграф 1, буква в) във връзка с член 48, параграф 2 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. исковата молба или жалбата трябва да указва предмета на спора и да съдържа кратко изложение на посочените основания, като в хода на производството не могат да се въвеждат нови основания, освен ако не почиват на правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството.
113 От съдебната практика следва също, че не може да се счете за основание, почиващо на правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството, основание, което почива на твърдяна незаконосъобразност, която е можело да бъде известна и заявена още при подаването на жалбата или исковата молба (вж. в този смисъл решения от 30 септември 1982 г., Amylum/Съвет, 108/81, Rec, EU:C:1982:322, т. 25 и от 2 март 2010 г., Evropaïki Dynamiki/EMSA, T‑70/05, Сб., EU:T:2010:55, т. 120).
114 В случая най-напред трябва да се констатира, че в жалбата си жалбоподателят не е изтъкнал никакво правно основание относно квалифицирането или липсата на квалифициране като държавна помощ на средствата, предоставени на TV2 и прехвърлени от последното на неговите регионални станции. Поради това настоящото правно основание не може да се счете за допълнение на посочено в жалбата правно основание, а представлява ново правно основание, изтъкнато в хода на производството. Допустимостта му следователно зависи от евентуалното наличие на нови фактически или правни обстоятелства, установени в хода на производството.
115 Жалбоподателят поддържа по същество, че изявленията относно въпросната помощ, които се съдържат в писмената защита на Комисията по дело T‑674/11, TV2/Danmark/Комисия, представляват обстоятелство, установено в хода на производството.
116 С тези изявления обаче Комисията само представя собственото си становище относно тълкуването на съображение 194 от обжалваното решение. Това съображение, както и цялото обжалвано решение, са били известни на жалбоподателя при подаването на жалбата и очевидно не представляват обстоятелства, установени в хода на производството. Поради това настоящото правно основание, което е представено в хода на производството, без да са налице условията, които могат да обосноват това представяне, така както са предвидени в член 48, параграф 2 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г., трябва да се отхвърли като недопустимо.
117 Тъй като са отхвърлени всички правни основания за обжалване, трябва да се заключи, че жалбата по настоящото дело трябва да бъде отхвърлена в частта, в която запазва предмета си (вж. точка 45 по-горе).
По съдебните разноски
118 По смисъла на член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят по същество е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на Комисията.
119 По смисъла на член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Ето защо Кралство Дания следва да понесе направените от него съдебни разноски.
120 Предвид факта че TV2 A/S не е направило официално искане за осъждането на жалбоподателя да заплати съдебните разноски, свързани с встъпването, то следва да понесе направените от него съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)
реши:
1) Липсва основание за произнасяне по жалбата, доколкото с нея се иска отмяната на Решение 2011/839/ЕС на Комисията от 20 април 2011 година относно мерките, приведени в действие от Дания (C 2/03) за TV2/Danmark, в частта, в която Комисията е приела, че рекламните приходи за 1995 г. и 1996 г., платени на TV2/Danmark A/S чрез фонд TV2, представляват държавни помощи.
2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3) Viasat Broadcasting UK Ltd понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Европейската комисия.
4) Кралство Дания понася направените от него съдебни разноски.
5) TV2/Danmark A/S понася направените от него съдебни разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 24 септември 2015 година.
Подписи