РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)
26 ноември 2014 година(*)
„Конкуренция — Административно производство — Решение, с което се констатира отказ за подлагане на проверка и с което се налага глоба — Член 23, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 1/2003 — Презумпция за невиновност — Право на защита — Пропорционалност — Задължение за мотивиране“
По дело T‑272/12,
Energetický a průmyslový holding a.s., установено в Бърно (Чешка република),
EP Investment Advisors s.r.o., установено в Прага (Чешка република), представлявани първоначално от K. Desai, solicitor, J. Schmidt и M. Peristeraki, впоследствие от J. Schmidt, R. Klotz и M. Hofmann, адвокати,
жалбоподатели,
срещу
Европейска комисия, представлявана първоначално от A. Antoniadis и R. Sauer, впоследствие от R. Sauer и C. Vollrath, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за отмяна на Решение C(2012) 1999 окончателен на Комисията от 28 март 2012 г. относно производство по прилагане на член 23, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 1/2003 (отказ за подлагане на проверка) (преписка COMP/39793 — EPH и др.),
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),
състоящ се от: S. Frimodt Nielsen, председател, F. Dehousse и A. M. Collins (докладчик), съдии,
секретар: N. Rosner, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 6 март 2014 г.,
постанови настоящото
Решение
Правна уредба
1 Член 20, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ 2003, L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), гласи, че „[д]лъжностните лица и другите придружаващи лица, упълномощени от Комисията да извършат проверка, разполагат с правомощия […] да вземат или получават под всякаква форма копия или извлечения от […] книги или документи [, свързани със стопанската дейност]“.
2 Член 20, параграф 4 от този регламент гласи следното:
„Предприятията и сдруженията на предприятия са длъжни да се подчинят на проверките, разпоредени с решение на Комисията. В решението се посочват предметът и целта на проверката, насрочва се дата, на която тя ще започне, и се посочват санкциите, предвидени в членове 23 и 24, и правото на обжалване на решението пред Съда на Европейските общности […]“.
3 Съгласно член 23, параграф 1, буква в) от същия регламент „[с] решение Комисията може да налага на предприятия и на сдружения на предприятия санкции, които не надвишават 1 % от общия размер на оборота от предходната стопанска година, когато умишлено или поради небрежност […] представят изисканите книги или друга документация, свързана със стопанската дейност, в непълен вид по време на проверки по член 20 или отказват да се подчинят на проверки, разпоредени с решение, прието по реда на член 20, параграф 4“.
Обстоятелства, предхождащи спора
4 С решение от 16 декември 2009 г. Комисията на Европейските общности разпорежда на основание член 20 от Регламент № 1/2003 да се извърши проверка в помещенията на Energetický a průmyslový holding a.s. (наричано по-нататък „EPH“) и на предприятията, контролирани от последното. Проверката в EPH и в EP Investment Advisors s.r.o. (наричано по-нататък „EPIA“), изцяло притежавано от него дъщерно дружество (наричани заедно по-нататък „жалбоподателите“), е започнала в 9,30 ч. на 24 ноември 2009 г. в общите помещения, разположени на петия етаж от сграда в Прага (Чешка република). След като се запознали с решението за проверка жалбоподателите са заявили, че нямат възражения.
5 Проверката е извършена от седем представители на Комисията и четирима представители на чешката Служба за защита на конкуренцията. Този екип връчва решението за проверка, както и обяснителна бележка на г‑н J., изпълнителен директор на EPIA и член на управителния съвет на EPH.
6 Г‑н N., член на проверяващия екип, е поискал от г‑н J. да опише организацията на жалбоподателите и да се свърже с лицето, отговарящо за тяхната компютърна служба. Също така той е информирал г‑н J., че електронната му поща, както и тези на трима други сътрудници, които като него заемат ключови постове в дружеството, а именно г‑н K., г‑н S. и г‑н M., трябва да бъдат идентифицирани и блокирани от компютърната служба. Той е уточнил, че тези четири електронни пощи трябва да бъдат реинициализирани, като се въведе нова парола, която да е известна само на инспекторите на Комисията, с цел те да разполагат с изключителен достъп до посочените пощи по време на проверката им.
7 Към момента на проверката жалбоподателите не са разполагали със самостоятелен компютърен отдел. J&T Banka, едно от дъщерните дружества на бившето дружество майка EPH, J&T Finance Group, временно е предоставяло на жалбоподателите компютърни услуги, докато след продажбата им на 8 октомври 2009 г. те са напуснали помещенията. За да може да управлява електронната поща на жалбоподателите, компютърният отдел, който се намира на третия етаж на заеманата от тях сграда, е използвал сървър на J&T Finance Group. Този отдел е наброявал осем служители, ръководени от г‑н H. Всички тези служители са работили в една и съща компютърна зала, където се намират бюрата им.
8 Електронните съобщения, изпратени до електронната поща на EPIA, преминавали през сървъра на J&T Finance Group, преди да бъдат разпределени в различните електронни пощи. Това се отнасяло и до EPH, доколкото служителите на жалбоподателите са ползвали само една електронна поща, която е била обща и за двете дружества. Такъв е случаят и с четиримата сътрудници, посочени в точка 6 по-горе, като в рамките на упражняваните от тях функции в двете дружества на жалбоподателите всеки един от тях е разполагал само с една електронна поща.
9 При срещата си с г‑н N. през първия ден от проверката г‑н J. е посочил г‑н H. като лице, отговарящо за компютърната служба на жалбоподателите. След като е бил приканен от г‑н J. да отговори на въпросите, свързани с информационните технологии, г‑н H. се среща с г‑н D., инспектор на Комисията относно информационните технологии. По време на това заседание около 11,30 ч. г‑н D. е поискал от г‑н H. електронната поща на четирите лица, заемащи ключови постове, да бъде блокирана до ново нареждане от инспекторите на Комисията, като в 12,00 ч. блокирането е извършено. След това към 12,30 ч. в компютърната зала г‑н Ko., служител от компютърната служба, е сменил в присъствието на г‑н H и г‑н D паролите на електронните пощи.
10 Към 14,00 ч. на същия ден г‑н M., който работи от вкъщи, телефонира на компютърната служба, за да уведоми, че няма достъп до електронната си поща. Г‑н Šp., един от подчинените на г‑н H., отговаря на това обаждане и възстановява паролата на г‑н M., за да може той отново да използва електронната си поща.
11 На 25 ноември 2009 г., а именно на втория ден от проверката, г‑н D. напразно се опитва да влезе в електронната поща на г‑н M., преди да установи, че паролата на пощата е сменена. Г‑н D. е поискал тази парола да бъде реинициализирана, с цел да се блокира отново споменатата електронна поща и да се позволи на инспекторите да я проверят.
12 На същия ден Комисията съставя протокол, в който е посочено по-конкретно следното:
„[Н]а 24 ноември, вторник, към 11,30 ч. Комисията нарежда на г‑н [H.] да промени паролата на акаунтите Active Directory за пощите на четири лица, а именно на г‑н [K., г‑н J., г‑н S. и г‑н M.]. Ясно е било заявено на г‑н [H.], че достъпът до въпросните пощи трябва да остане блокиран по време на проверката или най-малко докато инспекторите уведомят предприятието, че паролите могат да бъдат променяни. По нареждане на г‑н [H.] г‑н [Ko.] променя паролите и на тези електронни пощи е въведена парола, известна само на инспекторите на Комисията.
Към 14 часа на същия ден г‑н [Šp.], служител от компютърния отдел, променя паролата на електронната поща на г‑н [М.] по негово искане.
Г‑н [H.] също така потвърждава, че […] на 26 ноември, четвъртък, към 12 часа, [той] е уведомил инспекторите на Комисията относно това, че на 25 ноември по искане на г‑н [J.] е наредил на външния компютърен отдел да блокира всички входящи електронни съобщения на четирите пощи […].
Г‑н [H.] потвърждава, че посочените по-горе факти са изложени правилно.
Предприятието може да направи поправка, изменение или допълнение към това обяснение преди 1 декември 2009 г.“.
13 Този протокол е подписан, от една страна, от инспекторите и от друга страна, от г‑н H.
14 На 26 ноември 2009 г., а именно на третия ден от проверката, в 12 часа при проверка на електронната поща на г‑н J. инспекторите на Комисията са установили, че в електронната му пощенска кутия няма никакви нови електронни съобщения. Г‑н H. е обяснил на инспекторите, че на втория ден от проверката към 12 часа по искане на г‑н J. той е наредил на компютърния отдел да възпрепятства пристигането на електронни съобщения в електронната пощенска кутия на всяко едно от четирите лица, заемащи ключови постове. Така че входящите електронни съобщения остават на сървъра на J&T Finance Group и не се прехвърлят към електронните пощенски кутии на техните адресати.
15 По-късно е било потвърдено, че тази мярка е била приложена само към пощата на г‑н J., но не и към тези на другите лица, заемащи ключови постове.
16 На 17 май 2010 г. Комисията решава да започне производство срещу EPH и J&T Investment Advisors s.r.o. (с предишно наименование EPIA) с цел съгласно глава VI от Регламент № 1/2003 да приеме решение при отказ за подлагане на проверка и при непълно представяне на изисканите документи, свързани със стопанската дейност. Решенията за започване на това производство са съобщени на горепосочените дружества на 19 май 2010 г.
17 Съгласно член 18, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на 8 септември 2010 г. Комисията отправя искане до жалбоподателите за предоставяне на информация, на което те са отговорили с писма от 22 септември 2010 г.
18 На 23 септември 2010 г. Комисията и жалбоподателите провеждат „среща за обобщаване на резултатите“, по време на която последните имат възможност да изразят становищата си.
19 На 22 декември 2010 г. Комисията изпраща на жалбоподателите изложение на възраженията за предполагаемо нарушение по смисъла на член 23, параграф 1, буква в) от Регламент № 1/2003.
20 На 17 февруари 2011 г. жалбоподателите представят становищата си във връзка с изложението на възраженията. На 25 март 2011 г. е проведено изслушване.
21 На 1 април 2011 г. Комисията отново отправя към жалбоподателите на основание член 18 от Регламент № 1/2003 искане за предоставяне на информация с цел да се изяснят сведенията, предоставени по време на изслушването. В отговор на това искане на 14 април 2011 г. жалбоподателите по-конкретно са предоставили нова информация относно деблокирането на една от електронните пощи.
22 На 16 юли 2011 г. на основание член 18 от Регламент № 1/2003 Комисията отправя към жалбоподателите ново искане за предоставяне на информация, на което те отговарят с писмо от 22 юни 2011 г. В този отговор те посочват по-конкретно, че през 2010 г. общият оборот на EPH възлиза на 990 700 000 EUR.
23 На 23 юни 2011 г. по време на друга „среща за обобщаване на резултатите“ на жалбоподателите е съобщено предварителното становище на Комисията, прието след изслушването и писмените им обяснения.
24 На 19 юли 2011 г. Комисията изпраща на жалбоподателите допълнително изложение на възраженията, в което посочва още елементи, свързани с едно от възраженията, а именно деблокирането на една от електронните пощи.
25 На 12 септември 2011 г. жалбоподателите представят становищата си по допълнителното изложение на възраженията. На 13 октомври 2011 г. е проведено изслушване.
26 На 28 март 2012 г. Комисията приема Решение C(2012) 1999 окончателен относно производство по прилагане на член 23, параграф 1, буква в) от Регламент № 1/2003 (отказ за подлагане на проверка) (преписка COMP/39793 — EPH и др.) (наричано по-нататък „обжалваното решение“), в чиято заключителна част е посочено следното:
„Член 1
EPH и EPIA са отказали да се подложат на проверката, извършена в помещенията им на 24—26 ноември 2009 г. в съответствие с член 20, параграф 4 от Регламент […] № 1/2003, като поради небрежност са разрешили достъп до блокирана електронна поща и умишлено са отклонили електронни съобщения към сървър, като по този начин са извършили нарушение по смисъла на член 23, параграф 1, буква в) от посочения регламент.
Член 2
За посоченото в член 1 нарушение се налага глоба от 2 500 000 EUR солидарно на EPH и EPIA […]“.
Производство и искания на страните
27 На 12 юни 2012 г. жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
28 Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (шести състав) решава да започне устна фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния си правилник, поставя писмени въпроси на Комисията, на които тя отговаря в определения срок.
29 Устните състезания и отговорите на страните на зададените им от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 6 март 2014 г.
30 Жалбоподателите искат Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да отмени, при условията на евентуалност, наложената глоба изцяло или да я намали до символична сума или поне значително да я намали,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
31 Комисията иска Общия съд:
– да отхвърли изцяло жалбата,
– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
От правна страна
32 В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват четири основания. Първото основание е изведено от нарушение на правото им на защита, второто основание — от неправилната констатация на Комисията, че са отказали да се подложат на проверката, третото основание — от нарушение на принципа на презумпцията за невиновност и четвъртото основание — от нарушение на принципа на пропорционалност при определяне на размера на глобата.
33 Най-напред, следва да се разгледа второто основание, свързано с констатирането на спорното нарушение. След това, трябва да се разгледат заедно първото и третото основание, които се отнасят до развитието на административното производство. Накрая, следва да се разгледа четвъртото основание, което се отнася до изчисляване на размера на глобата.
По второто основание, изведено от неправилно прилагане на член 23, параграф 1, буква в) от Регламент № 1/2003
34 Нарушението, констатирано в член 1 от обжалваното решение, а именно отказ за подлагане на проверката, се изразява, от една страна, в разрешаване по небрежност на достъп до блокирана електронна поща и от друга страна, в умишлено отклоняване на електронни съобщения към сървър. От обжалваното решение е видно, че констатирането на нарушението се основава на преки и обективни доказателства, а именно на протокола (възпроизведен в точка 12 по-горе) и на „лог-файла“ на електронната поща на г‑н M. (съображения 28 и 33 от обжалваното решение). По време на изслушването в отговор на поставените от Общия съд въпроси жалбоподателите уточняват, че не оспорват съдържанието на този протокол. Те никога не са оспорвали доказателствената стойност на „лог-файла“. Следователно между страните не се спори, че противно на нарежданията на инспекторите, г‑н M. е имал достъп до електронната си поща по време на проверката и че входящите електронни съобщения в електронната поща на г‑н J. са били блокирани по негово искане.
35 С настоящото основание обаче жалбоподателите твърдят, че Комисията не е доказала надлежно, че обстоятелствата, които са им вменени, са довели до непълното представяне на поисканите от инспекторите документи, свързани със стопанската дейност, така че не може да им се вмени, че са отказали да се подложат на проверка. Според тях разглежданото в обжалваното решение поведение е породено просто от случайно невнимание, а не е резултат от небрежност или от умишлено действие. Поради това обжалваното решение трябва да се отмени.
36 Комисията оспорва доводите, изтъкнати от жалбоподателите.
37 Най-напред следва да се припомни, че съгласно член 23, параграф 1, буква в) от Регламент № 1/2003 Комисията може да налага глоби, когато умишлено или поради небрежност предприятията откажат да се подчинят на проверката ѝ. Става дума за един от двата случая, при които съгласно тези разпоредба може да се наложи глоба. Съгласно съдебната практика Комисията е длъжна да докаже този отказ (вж. в този смисъл решение E.ON Energie/Комисия, C‑89/11 P, EU:C:2012:738, т. 71). Следователно трябва в светлината на изложените от жалбоподателите доводи да се разгледа дали тези доказателства позволяват надлежно да се установи нарушението, така както то е посочено в обжалваното решение.
По даденото по небрежност разрешение за достъп до блокирана електронна поща
38 Налага се изводът, без това да се оспорва от жалбоподателите, че проверяваната от инспекторите електронна поща на г‑н M. не е била под пълния им контрол, и то от първия ден на проверката. Освен това обстоятелството, че г‑н M. е имал достъп до своята поща е било установено едва когато през втория ден от проверката г‑н D. е направил опит да влезе в нея. Ето защо само по себе си обстоятелството, че инспекторите не са получили поискания от тях изключителен достъп до електронната поща на г‑н M., едно от четирите лица, заемащи ключови постове, и по отношение на което е било наредено да се блокира пощата му (вж. точка 12 по-горе), е достатъчно да характеризира спорното събитие като отказ за подлагане на проверката.
39 На първо място, не може да се уважи доводът на жалбоподателите, че Комисията е допуснала грешка, като е квалифицирала като нарушение, извършено по небрежност, обстоятелството, че е бил разрешен достъп до блокираната електронна поща, независимо от това дали електронните съобщения са били променяни или изтрити. Съгласно съображение 28 от обжалваното решение не само г‑н H. е потвърдил в протокола, че е бил предоставен достъп до въпросната електронна поща по време на проверката, но също така че „[и]нспекторите освен това са получили списък на свързванията с електронната поща на г‑н [M.]“ и че „[от т]ози лог-файл става ясно, че електронната поща на г‑н [M.] е била проверявана без прекъсване между 14,50 часа на първия ден и 13,05 часа на втория ден [от проверката]“. Съгласно горепосочените съображения Комисията трябва да докаже предоставянето на достъп до данните в блокираната електронна поща на г‑н M., но не е длъжна да докаже, че тези данни са били променяни или изтрити (вж. по аналогия решение от 15 декември 2010 г., E.ON Energie/Комисия, T‑141/08, Сб., EU:T:2010:516, т. 85 и 86).
40 В този контекст жалбоподателите не твърдят, че по време на извършваната от инспекторите проверка в електронната поща на г‑н M. са се съдържали всички данни. За сметка на това те изтъкват доводи от технически характер относно „устойчивостта“ на електронните файлове и автоматичното създаване на техни копия на сървъра, поради което посочват, че след като данните са били съхранени на техния сървър, липсва отказ да се подложат на проверката. Този довод не може да бъде приет, тъй като в случая отказът да се подложат на проверката възниква в момента, когато инспекторите не са получили изключителен достъп до пощата на г‑н M. (вж. точка 38 по-горе).
41 Дори и да се приеме за доказан фактът, че съответните електронни файлове, а именно получените и изпратените електронни съобщения от електронната поща на г‑н M., са били във всеки едни момент достъпни за инспекторите на сървъра, той е неотносим, тъй като Комисията не е била длъжна да разследва възможността тези файлове да се намират непокътнати на място, различно от електронната поща, чието блокиране е било наредено от инспекторите в началото на проверката. Инспекторите трябва да могат да събират доказателства както на хартиен, така и на електронен носител на местата, на които те обикновено се намират, без да бъдат възпрепятствани от жалбоподателите, какъвто е случаят с електронната поща на г‑н M. (вж. в този смисъл решение от 26 октомври 2010 г., CNOP и CCG/Комисия, T‑23/09, Сб., EU:T:2010:452, т. 69 и цитираната съдебна практика). В това отношение доводът на жалбоподателите, че г‑н M. е имал достъп до пощата си от разстояние и поради това не е могъл да промени данните, записани на твърдия диск на компютъра му, също така е ирелевантен.
42 Това се отнася и до довода, че Комисията е трябвало да провери кога е запазено последното архивно копие на сървъра, за да определи дали проверката на съдържанието на пощата е била действително възпрепятствана. Комисията не е длъжна да извърши такава проверка (вж. точка 39 по-горе). Освен това изтъкнатото от жалбоподателите обстоятелство, че Комисията е действала по различен начин в предишна преписка, като е възстановила изтрити файлове, само по себе си не може да ѝ наложи такова задължение в рамките на настоящото дело и не означава, че тя е пристрастна към тях.
43 На второ място, според жалбоподателите Комисията не е доказала надлежно, че те са проявили небрежност спрямо достъпа до блокираната поща. Този довод се отнася до съображение 72 от обжалваното решение, според което „г‑н [H.] е бил длъжен бързо да уведоми подчинените си, включително и г‑н [Šp.] за инструкциите на инспекторите и да го направи по начин, при който те да бъдат спазени точно“, а „[ф]актът, че не го е направил, налага извода, че нарушението е извършено поради небрежност“.
44 Първо, дори и да се приеме за доказан фактът, че г‑н M. не е знаел, че пощата му е била блокирана и че в този момент се извършва проверка, както се твърди от жалбоподателите, това е ирелевантно, тъй като небрежността се установява въз основа на бездействието на г‑н H. Съгласно съображение 73 на обжалваното решение „г‑н [H.], [в] качеството си на ръководител на компютърния отдел, е бил уведомен лично и подробно от един от инспекторите на Комисията, поради което той е бил длъжен да информира бързо своите подчинени от компютърния отдел за задълженията [за блокиране на електронните пощи] и за свързаните с тях приложими правила в компютърната област […] с цел да се избегне нарушение на произтичащите от Регламент 1/2003 процесуални задължения“. По време на изслушването жалбоподателите уточняват, че не оспорват съдържанието на протокола. Те също така не твърдят, че инцидентът е породен „просто от невнимание“, тъй като г‑н H. е получил нареждане четирите определени от инспекторите електронни пощи да останат блокирани по време на цялата проверка и те са били длъжни да се подчинят на тези нареждания съгласно 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003.
45 Освен това жалбоподателите не биха могли да обосноват пропуска, допуснат от г‑н H., с липсата на дължима грижа от страна на инспекторите, а именно последните да бъдат упрекнати, че не са го информирали съответно за задълженията му и за санкциите в случай на неспазване на техните инструкции. Всъщност, тъй като целта на член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 е да позволи на Комисията да извърши изненадващи проверки на предприятията, подозирани в извършването на нарушение по член 101 ДФЕС и член 102 ДФЕС, когато в съответствие с изискванията е връчено мотивирано решение за проверка на оправомощеното лице в тези предприятия, Комисията трябва да може да извършва проверките си, без да бъде длъжна да уведомява всяко едно от засегнатите лица за задълженията му при обстоятелствата на конкретния случай. Едно такова задължение би довело до забавяне на проверката, чиято продължителност е точно определена. По време на изслушването жалбоподателите са потвърдили, че г‑н J. и г‑н H., съответно в качеството им на законен представител и на директор на компютърната служба, са лицата, оправомощени да получават инструкции от инспекторите на Комисията. Налага се изводът, че след като решението е връчено на оправомощените лица в началото на проверката, жалбоподателите е трябвало да вземат всички необходими мерки, за да изпълнят инструкциите на инспекторите, както и да гарантират, че лицата, които са оправомощени да действат за сметка на предприятията, няма да възпрепятстват изпълнението на тези инструкции (вж. по аналогия решение E.ON Energie/Комисия, точка 39 по-горе, EU:T:2010:516, т. 260).
46 Второ, следва да се отхвърли също така посоченият в писмената реплика довод, че като служител на независимо дружество г‑н H. следователно не е бил упълномощен да действа за сметка на жалбоподателите. От обжалваното решение е видно, и това не е оспорено от жалбоподателите, че още в началото на проверката г‑н J. е посочил пред инспекторите г‑н H. като лице, отговарящо за компютърната служба на жалбоподателите (съображение 22 от обжалваното решение). Във връзка с това следва да се припомни, че правомощието на Комисията да санкционира извършилото нарушение предприятие предполага единствено наличието на нарушение от страна на лице, което по принцип има право да действа за сметка на предприятието (вж. решение E.ON Energie/Комисия, точка 39 по-горе, EU:T:2010:516, т. 258 и цитираната съдебна практика).
47 Трето, следва да се отбележи, че оспорените от жалбоподателите „субективни предположения“ на Комисията относно нивото на познания на г‑н Šp. всъщност представляват констатации, съдържащи се в изложението на възраженията, които не са били възприети в обжалваното решение. Следователно при всички случаи доводите на жалбоподателите по този въпрос са неотносими (вж. точка 44 по-горе), понеже констатацията за небрежност се основава на пропуска, допуснат от г‑н H., а не на познанията на г‑н Šp.
48 С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че в случая Комисията правилно е приела, че разрешаването на достъпа до блокираната електронната поща е извършено по небрежност.
По умишленото отклоняване на входящите електронни съобщения към сървър
49 Жалбоподателите поддържат, че що се отнася до отклоняването на входящите електронни съобщения, за което се твърди, че е ограничило обхвата на достъпа на инспекторите през голяма част от проверката, Комисията не е доказала надлежно фактите, представляващи нарушение на член 23, параграф 1, буква в) от Регламент № 1/2003.
50 На първо място, следва да се отхвърлят твърденията на жалбоподателите, според които електронните съобщения, предназначени за пощата на г‑н J., са продължили да преминават през сървъра и са били записвани на този носител, който във всеки един момент е бил достъпен за инспекторите, в случай че те са искали да го проверят. Всъщност инспекторите трябва да имат достъп до всички електронни съобщения, които обикновено се намират в електронната пощенска кутия на г‑н J., предмет на проверката, без да са длъжни, за да извършат проверката си, да събират от други места тези данни (вж. точка 40 по-горе).
51 Най-напред, жалбоподателите не оспорват факта, че противно на инструкциите на инспекторите, тези електронни съобщения по искане на г‑н J. са били отклонени от пощата му. След това и както беше посочено в точки 38—42 по-горе, като е доказала въз основа на неоспорени доказателства непълното постъпване по време на проверката на файлове в пощата на г‑н J., Комисията не е била длъжна да провери дали липсващите данни могат да се намират на друго място в компютърната система на жалбоподателите. Следователно съгласно съображение 57 от обжалваното решение дадената от г‑н J. инструкция всички нови входящи електронни съобщения, пристигащи в пощите на четирите лица, заемащи ключови постове при жалбоподателите, да се отклоняват към сървъра, и нейното изпълнение от компютърния отдел, поне що се отнася до електронните съобщения, адресирани до собствената му поща, са извършени, без инспекторите на Комисията да са били уведомени. По време на проверката инспекторите са открили, че нямат достъп до всички електронни съобщения от пощата на г‑н J., въпреки че от самото ѝ начало са поискали изключителен достъп до тази поща (вж. точка 12 по-горе). Накрая, с оглед на горепосочените съображения, доводът на жалбоподателите, изведен от това, че Комисията не може да не е знаела за възможността данните да се намират на сървъра, е неотносим.
52 За целите на изчерпателността, от приложение 2 от доклада за проверката на Комисията относно информационното разследване е видно, че в случая инспекторите се опитали да възстановят някои електронни файлове, но резултатът е бил „странен“, и че голям брой документи все още са липсвали. Поради това доводът на жалбоподателите, че данните, предмет на решението за проверка, са били достъпни чрез сървъра във всеки един момент за инспекторите, трябва да се отхвърли като неоснователен.
53 Освен това в рамките на задължението за сътрудничество по време на проверка е важно да се подчертае, че съгласно съдебната практика разследваното предприятие трябва, ако Комисията поиска от него, да ѝ предостави документите, с които разполага и които са свързани с предмета на разследването, дори ако тези доказателства могат да бъдат използвани от Комисията, за да се установи съществуването на нарушение (вж., що се отнася до Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година, първи регламент за прилагане на членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (ОВ 1962, 13, стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3), решение Комисия/SGL Carbon, C‑301/04 P, EU:C:2006:432, т. 44). По този начин жалбоподателите не могат да се ограничат до твърдението, че инспекторите са можели да намерят съответните данни на друго място в техните помещения, щом като те са били задължени да предоставят електроните съобщения на г‑н J. на разположение на инспекторите. Освен това за целите на прилагането на член 23, параграф 1, буква в) от Регламент № 1/2003 е достатъчно, че отклонените електронни съобщения са включени в решението за проверка, което жалбоподателите не оспорват.
54 Що се отнася до довода, че отклоняването е настъпило през много кратък период от време при проверката и следователно обхваща само ограничен брой електронни съобщения, които не са от значение за започналото през 2006 г. разследване, този довод не от естество да представи по различен начин установените от Комисията факти. Във всеки случай за предмета на разследване количеството или значението на отклонените електронни съобщения е ирелевантно за установяването на разглежданото нарушение.
55 Също така фактът, че след спорната проверка Комисията не е разследвала жалбоподателите за нарушение на материалното право по смисъла на член 101 ДФЕС, е ирелевантен за квалификацията на процесуалното нарушение. Като се има предвид обстоятелството, че решенията за проверка се приемат в началото на разследването, на този етап не може да става въпрос за окончателна преценка дали актовете или решенията на образуванията, които са техни адресати, или на други образувания, могат да бъдат квалифицирани като споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия или съгласувани практики, които противоречат на член 101, параграф 1 ДФЕС, или още като практики, които са посочени в член 102 ДФЕС (решение CNOP и CCG/Комисия, точка 41 по-горе, EU:T:2010:452, т. 68).
56 На второ място, жалбоподателите поддържат, че посочената в съображение 75 от обжалваното решение хипотезата не позволява надлежно да се докаже, че те са действали умишлено.
57 Това съображение гласи следното:
„Що се отнася до отклоняването на входящите електронни съобщения (пристигнали по време на проверката) от електронните пощи към сървъра на J&T FG, Комисията счита, че както г‑н [J.], така и г‑н [H.] са знаели, че трябва да осигурят на инспекторите на Комисията изключителен достъп до посочените четири електронни пощи и следователно, че не им е било разрешено да променят параметрите на електронните пощи по време на проверката. Не е предвидено никакво изключение за входящите електронни съобщения, които обикновено пристигат в пощите; тези входящи електронни съобщения подлежат на провежданата към момента проверка, като спрямо тях се прилагат и съответните инструкции. Г‑н [J.], който е помолил г‑н [H.] да нареди на компютърния отдел да отклони входящите електронни съобщения, адресирани до определени електронни пощи, и самият г‑н [H.] е трябвало да знаят, че това действие представлява нарушение на задълженията, вменени на EPIA и EPH по време на проверката. Следователно входящите електронни съобщения са отклонени умишлено (поне що се отнася до електронната поща на г‑н [J.])“.
58 Следва да се отбележи, че в бележката под линия на страница 87 от обжалваното решение Комисията препраща към съображения 20 и 21 от това решение за обясненията и инструкциите, дадени от инспекторите на Комисията на г‑н J. и на г‑н H. Съдържанието на тези две съображения е възпроизведено по същество в точки 6—8 по-горе. Налага се изводът, че дадените на г‑н H. обяснения и инструкции в действителност се намират в съображение 22 от обжалваното решение (вж. точка 9 по-горе).
59 Тези факти не са оспорени от жалбоподателите и следователно те неправилно претендират, че Комисията се е основала само на една „хипотеза“. От една страна, дадените на г‑н H. инструкции са потвърдени от протокола (вж. точка 12 по-горе). От друга страна, е безспорно, че съобщението относно решението за проверка на жалбоподателите е връчено на г‑н J. и че той е посочил на инспекторите г‑н H. като отговарящо за компютърната им служба лице, което да извърши блокиране на пощите (вж. точки 5 и 9 по-горе). Както г‑н J., така и г‑н H. са получили директно от инспекторите инструкциите за блокиране на пощите и са били длъжни да им предоставят електронните документи, свързани с предмета на разследването (вж. точка 53 по-горе). Следователно Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че отклоняването на входящи електронни съобщения към сървър е извършено умишлено, доколкото тези две лица са наредили и осъществили отклоняване на електронните съобщения от пощата на г‑н J., за да не бъде възможно чрез пощата на последния да се осъществи достъп до електронните му съобщения, което явно противоречи както на дадените им инструкции, така и на целта на проверката.
60 Колкото до довода, че съответните лица не са могли да знаят, че тяхното поведение представлява нарушение, по същество този довод се отнася към първото основание и следователно ще бъде разгледан заедно с него.
61 Налага се изводът, че в рамките на настоящото основание жалбоподателите не излагат никакво правдоподобно обяснение на фактите, което да е различно от възприетото от Комисията и въз основа на което тя е направила извод за наличието на нарушение (вж. в този смисъл решение E.ON Energie/Комисия, EU:C:2012:738, т. 74—76).
62 Следователно второто основание трябва да се отхвърли.
По първото и третото основание, изведени съответно от нарушение на правото на защита и от нарушение на принципа на презумпцията за невиновност
63 С първото основание жалбоподателите изтъкват, че двете събития, пораждащи разгледаното нарушение, са свързани с липса на дължима грижа от страна на инспекторите на Комисията, и считат, че с оглед на недостатъчните инструкции е било нарушено правото им на защита. Според тях тези събития не биха настъпили, ако съответните лица, а именно г‑н J. и г‑н Н. и екипът на последния, са били правилно информирани за задълженията им по време на проверката и за последиците от неспазването им.
64 С третото основание жалбоподателите твърдят, че по време на административното производство Комисията е показала по отношение на тях предразсъдъци, което е довело до заемането на прекалено стриктна позиция в обжалваното решение, прието в нарушение на принципа на презумпцията за невиновност.
65 Комисията отхвърля всички тези твърдения като неоснователни.
По първото основание
66 Най-напред следва да се припомни, че административното производство по Регламент № 1/2003, което протича пред Комисията, се подразделя на две отделни, последователни фази, всяка от които има своя собствена вътрешна логика, а именно, от една страна, фаза на предварително разследване, а от друга — състезателна фаза. Фазата на предварителното разследване, през която Комисията упражнява предвидените в този регламент правомощия за разследване и която продължава до изложението на възраженията, има за цел да позволи на Комисията да събере всички релевантни доказателства, които потвърждават или не наличието на нарушение на правилата относно конкуренцията, и да заеме първоначална позиция във връзка с по-нататъшния ход и насоката на производството. Обратно, състезателната фаза, обхващаща периода от изложението на възраженията до приемането на окончателно решение, трябва да позволи на Комисията да се произнесе окончателно по твърдяното нарушение (вж. решение от 12 декември 2012 г., Almamet/Комисия, T‑410/09, EU:T:2012:676, т. 24 и цитираната съдебна практика).
67 Взетите от Комисията мерки по разследването през фазата на предварителното разследване, по-специално исканията за предоставяне на информация и проверките на основание членове 18 и 20 от Регламент № 1/2003, по естеството си включват обвинение в извършване на нарушение и могат да имат съществено отражение върху положението на заподозрените предприятия. Следователно е важно да се избягва непоправимото увреждане на правото на защита в хода на тази фаза от административното производство, тъй като предприетите действия по събиране на доказателства могат да бъдат от решаващо естество за осигуряване на доказателства относно неправомерния характер на действията на предприятията, които могат да доведат до ангажиране на тяхната отговорност. Така че Комисията е длъжна да посочи възможно най-точно какво се издирва и обстоятелствата, които трябва да бъдат проверени (вж. в този смисъл решение Almamet/Комисия, точка 66 по-горе, EU:T:2012:676, т. 26—29 и цитираната съдебна практика).
68 Също така следва да се посочи наличието на пет категории гаранции, предоставени на засегнатите предприятия в рамките на проверките, а именно първо — мотивите за решенията за проверка, второ — наложените на Комисията граници при осъществяване на проверките, трето — невъзможността Комисията да осъществи проверките чрез сила, четвърто — намесата на националните власти, и пето — съществуването на последващи средства за защита (вж. в този смисъл решение от 6 септември 2013 г., Deutsche Bahn и др./Комисия, T‑289/11, T‑290/11 и T‑521/11, Сб., което се обжалва, EU:T:2013:404, т. 74). В случая доводът на жалбоподателите, че инспекторите не са информирали в достатъчна степен засегнатите от проверката лица за задълженията им и за възможните санкции в случай на неспазване, по същество попада в първите две категории, посочени по-горе.
69 На първо място, що се отнася до мотивирането на решение, с което се разпорежда проверка, от съдебната практика е видно, че то има за цел да се разкрие обоснования характер на предвидената намеса в съответните предприятия. Така в мотивите трябва да се посочват хипотезите и презумпциите, които Комисията възнамерява да провери (решение Deutsche Bahn и др./Комисия, точка 68 по-горе, EU:T:2013:404, т. 75). С това решение също така трябва да се спазват изискванията, посочени в член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 (вж. точка 2 по-горе).
70 Налага се изводът, че в случая тези изисквания са били спазени. По-конкретно от член 1 от решението за проверка е видно, че жалбоподателите са били ясно информирани за обхвата на задължението им за сътрудничество в рамките на проверката. Те по-конкретно е трябвало да предоставят книгите, както и всички други документи, свързани със стопанската дейност, независимо от техния носител, които са поискани за целите на извършвания контрол от инспекторите през периода на проверката. В член 3 от решението за проверка се посочват санкциите при неспазване на посочените подробно в член 1 задължения. По-конкретно в член 3, буква а) от решението за проверка се посочва възможността за налагане на глоба, когато умишлено или по непредпазливост предприятията откажат да се подложат на проверката.
71 Следва да се отбележи, както правилно твърди Комисията, че инспекторите не са били длъжни да посочат на съответните лица, че при неизпълнението на задълженията им може да се наложи глоба. За да се спази правото на защита е достатъчно решението за проверка и обяснителната бележка да бъдат надлежно връчени на оправомощените лица в обжалващите предприятия. Задължението за сътрудничество възниква от момента на съобщаване на решението за проверка, а не от момента на евентуални отделни предупреждения (вж. точка 45 по-горе).
72 На второ място, следва да се спомене, че в обяснителните бележки, които са представени на предприятията заедно с обжалваните решения, се уточнява по полезен начин съдържанието на принципа на зачитане на правото на защита и на принципа на добрата администрация, както те се разбират от Комисията. В тези обяснителни бележки се уточнява начинът, по който трябва да се проведат някои етапи от проверката, и се съдържа полезна за предприятието информация, когато неговите представители трябва да преценят докъде се простира задължението им за сътрудничество (вж. в този смисъл решение Deutsche Bahn и др./Комисия, точка 68 по-горе, EU:T:2013:404, т. 83 и 84).
73 В представената на жалбоподателите обяснителна бележка се уточняват по-конкретно следните елементи: задължението на Комисията да съобщи решението, с което се разрешава проверката (точка 3), изчерпателно посочване на правомощията на длъжностните лица (точка 4), правото на прибягване до услугите на адвокат (точка 6), условията за консултиране, търсене и копиране на някои електронни документи (точки 10 и 11), решенията за по-късно ползване на запис на някои данни, предоставени на електронен носител (точки 11 и 12), и условията за поверително ползване на някои данни или някои търговски тайни след разследването (точки 13 и 14). В точка 15 се посочва подробно как трябва да се извърши запечатването.
74 Страните не спорят, че през първия ден от проверката при пристигане на инспекторите в помещенията на жалбоподателите на г‑н J. са връчени решението за проверка и обяснителната бележка (вж. съображение 18 от обжалваното решение). По този начин Комисията е осигурила гаранциите, посочени в точка 68 по-горе.
75 В решението за проверка по-конкретно се съдържат предвидените в член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 елементи. Комисията се е погрижила да посочи имената на адресатите, причините, поради които подозира наличието на представляваща нарушение практика, вида на практиките, които предположително биха могли да се окажат антиконкурентни, съответния пазар на стоки и услуги, географския пазар, на който се предполага, че практиките са били осъществявани, взаимоотношението между тези предполагаеми практики и поведението на предприятието — адресат на решението, длъжностните лица, оправомощени да осъществят проверката, наличните средства на тяхно разположение и задълженията на компетентните лица в предприятието, датата на проверката и местата на провеждането ѝ, предвидените санкции в случай на препятстване, възможността за обжалване и условията за това. По този начин Комисията е спазила напълно правото на защита на жалбоподателите и другите им доводи не могат да поставят под съмнение този извод.
76 Що се отнася до довода, че преписката на Комисията не съдържа обстоятелства за начина, по който е гарантирала, че засегнатите от проверката лица са информирани правилно за задълженията им и за последиците от неспазването им, от горепосоченото следва, че при връчването на решението за проверка на г‑н J. е предоставена цялата релевантна информация, включително възможността за преследване в случай на процесуални нарушения.
77 По-конкретно, жалбоподателите не могат да се позоват на неизпълнение на задължението за съобщаване от страна на инспекторите на Комисията, за да обосноват едностранните действия на г‑н J., на който като законен представител на жалбоподателите е съобщено за тези документи и който е наредил входящите електронни съобщения да бъдат отклонявани. Следователно твърдението им, че той е разбрал нареждането в смисъл да не уведомява никого за проверката, е неотносимо. Всъщност, както следва от точки 74—76 по-горе, Комисията му е предоставила непосредствено цялата изискуема информация. Поради това не може да става въпрос за нарушение на правото на защита на жалбоподателите. Освен това, както става ясно от съображения 21 и 22 от обжалваното решение, чието съдържание не е оспорено от жалбоподателите, за да се изпълнят инструкциите за блокиране на електронните пощи, г‑н J. е посочил пред инспекторите г‑н H. като лице, отговарящо за компютърната служба, което доказва, че е разбрал наложеното на жалбоподателите по време на проверката задължение за сътрудничество.
78 Обратно на това, което твърдят жалбоподателите, без значение е, че другите лица, заемащите ключови постове при жалбоподателите, не са били уведомени за блокирането на електронните им пощи. Тъй като в решението за проверка е било точно посочено предоставеното на Комисията време за извършване на проверките, при предаване на инструкциите на предприятията инспекторите е трябвало да бъдат в състояние да предположат, че тези предприятия ще вземат необходимите мерки за тяхното изпълнение, без да е необходимо инструкциите им да бъдат повтаряни. Тъй като в случая решението за проверка и обяснителната бележка са връчени на оправомощените лица от Комисията, се налага изводът, че жалбоподателите са били длъжни да вземат всички необходими мерки, за да гарантират, че инструкциите относно блокирането на електронните пощи ще бъдат изцяло изпълнени (вж. точка 45 по-горе). Следователно доводите относно претендираната липса на достатъчно информация трябва да бъдат отхвърлени, включително и непотвърдените с доказателства твърдения, че г‑н J. е заявил пред инспекторите намерението си да поиска електронните му съобщения да не бъдат изпращани повече към електронната му пощенска кутия.
79 По същите съображения следва да се отхвърли доводът, че наложеното на Комисията задължение за информиране е от по-голямо значение за гарантиране на правото на защита, защото за разлика от поставянето на печат, който е видим за всички и представлява извънредно събитие, блокирането на електронна поща само по себе си не е видимо. След като са получили недвусмислени инструкции от инспекторите, жалбоподателите са били длъжни да ги приложат.
80 Също така не може да се приеме доводът, че персоналът на компютърния отдел не е бил нает на работа при жалбоподателите. Обстоятелството, че заплатите на членовете на компютърния отдел са плащани от J&T Banka и те са предоставяли временно услуги на жалбоподателите или обстоятелството, че г‑н H. е бил нает на работа от независимо дружество, не препятства Комисията да приеме, че те са работили в полза и под ръководството на жалбоподателите (вж. точка 46 по-горе). Освен това в качеството си на законен представител на жалбоподателите г‑н J. е посочил още от началото на проверката г‑н H. като лице, отговарящо за тяхната компютърна служба.
81 Твърдението, че г‑н H. не е имал време да уведоми членовете на компютърния отдел и да им даде инструкции относно блокирането на четирите електронни пощи, не се подкрепя от доказателствата. Освен това в писмото, изпратено на 30 ноември 2009 г. от жалбоподателите на Комисията, озаглавено „Известие за обясненията по време на проверката по член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 на Съвета“, не се споменава това ограничение.
82 От всичко изложено по-горе следва, че първото основание трябва да се отхвърли.
По третото основание
83 Жалбоподателите твърдят, че по време на административното производство Комисията е действала пристрастно спрямо тях по-конкретно като е изтъкнала изтичането в чешкия печат на свързана с EPH информация за евентуална проверка, като по този начин е нарушила принципа на презумпцията за невиновност. Те припомнят, че по време на проверката и административното производство без очевидна причина Комисията е наблягала на определени факти. Следователно тя е била убедена, че жалбоподателите са знаели за тази проверка и са били подготвени за нея, което противоречи на задължението за безпристрастно анализиране на фактите.
84 Следва да се подчертае, че този довод на жалбоподателите се отнася не до обжалваното решение, а до приетото на 17 декември 2010 г. спрямо тях изложение на възраженията, което им е връчено на 22 декември 2010 г. (вж. точка 19 по-горе). В жалбата те оспорват, че „решението на Комисията се позовава на изложението на възраженията“.
85 Най-напред следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика изложението на възраженията трябва да е написано достатъчно ясно, макар и обобщено, за да позволи на заинтересованите лица действително да се запознаят с поведението, в което ги упреква Комисията, и по този начин да им позволи да упражнят ефективно своята защита, преди Комисията да приеме окончателно решение. Освен това съгласно постоянната съдебната практика това изискване е спазено, ако в решението не се твърди, че заинтересованите лица са извършили нарушения, различни от посочените в изложението на възраженията, и ако са взети предвид само фактите, по които заинтересованите лица са имали възможност да дадат обяснения (вж. решение от 28 февруари 2002 г., Compagnie générale maritime и др./Комисия, T‑86/95, Rec., EU:T:2002:50, т. 442 и цитираната съдебна практика). В подкрепа на формулираните от нея възражения в административното производство Комисията може да измени или да допълни фактическите и правни доводи (решение от 22 октомври 2002 г., Schneider Electric/Комисия, T‑310/01, Rec., EU:T:2002:254, т. 438).
86 Преценкта на настоящия довод следва да се извърши в светлината на горепосоченото.
87 В точка 13 от изложението на възраженията от 17 декември 2010 г. Комисията посочва следното относно фактическата обстановка:
„Трябва да се спомене, че на 23 ноември 2009 г. Euro.cz (което е свързано с EPH) съобщава за опасността от извършване на проверка от Комисията, т.е. един ден преди началото на проверката. В статията в пресата има изявление на г‑н [M.] (външен специалист в областта на връзките с обществеността, които работи както за J&T IA, така и за EPH), който е дал интервю в качеството си на говорител на EPH. Г‑н [M.] е заявил, че като се има предвид пазарния дял на дружеството и действителната пазарна ситуация, започването на производство срещу него би било много учудващо, но то не възразява срещу такова производство. На 23 ноември 2009 г. в 17,47 ч. г‑н [M.] по-конкретно е уведомил чрез електронна поща г‑н [K.] (изпълнителен директор на J&T IA и председател на управителния съвет на EPH), г‑н [S.] (правен съветник на J&T IA и EPH) и г‑н [J.] за интервюто и им е посочил адреса към статията на сайта Euro.cz“.
88 Първо, следва да се отхвърли доводът, изведен от текста на точка 13 от изложението на възраженията, тъй като той се основава на погрешния му прочит. От тази точка не се установява Комисията да е упрекнала EPH или г‑н M., че информацията е изтекла от тях, макар да е посочила съществуването на връзка между дружеството, което е направило репортажа относно евентуалната проверка, и EPH. Освен това от точка 14 от изложението на възраженията, в която Комисията посочва „конкретното положение, при което заплахата от проверки от страна на Комисията е посочено [в националния печат]“, следва че Комисията изтъква напомнянето, което инспекторите са направили на г‑н J. относно задължението за сътрудничество по време на проверката в контекста на разглежданите последвали трудности.
89 Второ, във всеки случай нито в допълнителните изложения на възраженията от 15 юли 2011 г., нито в обжалваното решение Комисията не поддържа, че информацията е изтекла от жалбоподателите. Освен това между страните е безспорно, че в обжалваното решение не е споменато за изтичането на информация. Позоваване на статията е направено единствено в съображение 101 от обжалваното решение, в което се дава отговор на повдигнатите от жалбоподателите доводи във връзка с конкретните обстоятелства, и то има следния текст:
„Г‑н [M.], специалист в областта на връзките с обществеността на страните, е също така и техен говорител. Макар и той да не взема търговски решения, съществува твърде голяма вероятност да е бил запознат с важни търговски въпроси. Освен това в качеството си на говорител на страните един ден преди проверката той е дал изявление пред пресата, в което е изразил опасения от бъдещо разследване, свързано с антитръстови споразумения и злоупотреба с господстващо положение на чешкия пазар за електроенергия“.
90 Поради това Комисията е отхвърлила довода, че г‑н M. не бил свързан с търговската дейност на жалбоподателите и по никакъв друг начин не е споменала изтичането на информация за проверката. Следователно изтичането на информация не е сред взетите под внимание от Комисията елементи при определяне на размера на глобата. Освен това в обжалваното решение не се твърди, че жалбоподателите са били предупредени за проверката. Всъщност фактът, че деблокирането на електронната поща на г‑н M. е прието за нарушение, извършено по небрежност (съображение 70 от обжалваното решение), показва че Комисията не е взела предвид твърдението, че последният е знаел за проверката.
91 Трето, доводът, че в позицията си срещу жалбоподателите Комисията „е продължила без очевидни причини да набляга на определени факти по време на проверката и на административното производство“, представлява само твърдение, което не е подкрепено от никакви доказателства.
92 Четвърто, не могат също така да бъдат приети доводите относно липсата на дължима грижа от страна на Комисията и относно ограничените последици от твърдения отказ за подлагане на проверка и на други административни производства. Всъщност посочените доводи по същество се включват към тези, които вече са отхвърлени в рамките на разглеждането на второто основание. Във връзка с това следва да се припомни, че Комисията е установила две събития, представляващи процесуално нарушение, чиито факти не са били оспорени от жалбоподателите пред Общия съд.
93 От гореизложените съображения е видно, че по време на административното производство Комисията не е нарушила принципа на презумпцията за невиновност. Поради това третото основание следва да се отхвърли изцяло.
По четвъртото основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност при определяне на размера на глобата
94 Тъй като първите три основания бяха отхвърлени, следва да се разгледа изтъкнатото при условията на евентуалност четвърто основание.
95 Доколкото жалбоподателите твърдят, че не разбират как е бил определен размерът на глобата в обжалваното решение, на първо място, Общият съд счита, че следва да разгледа дали във връзка с това обжалваното решение е опорочено от липсата на мотиви.
96 Според постоянната съдебна практика мотивите, които се изискват въз основа на член 296 ДФЕС, трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на даден акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. решение E.ON Energie/Комисия, точка 39 по-горе, EU:T:2010:516, т. 277 и цитираната съдебна практика).
97 В случая Комисията определя размера на оспорваната глоба по-конкретно въз основа на критериите за тежест и продължителност на нарушението. Тя отхвърля повдигнатите от жалбоподателите доводи, с които целят да докажат, че съществуват смекчаващи обстоятелства (съображения 83—103 от обжалваното решение).
98 Първо, по този начин Комисията изтъква значението на налагането на глоба с възпиращ ефект, така че за проверяваното предприятие да не бъде по-изгодно да подправя електронни съобщения с цел да се избегне налагането на голяма глоба за нарушение на материалното право (съображение 83). Второ, тя подчертава специфичния характер на електронните документи, които според нея по-лесно могат да бъдат променяни от документите на хартиен носител (съображения 83 и 87). Трето, тя отбелязва, че спорното нарушение се състои от две отделни събития (съображение 88) и счита, че дори едното от тях да е извършено по небрежност, това по никакъв начин не променя тежестта на това нарушение (съображение 89). Четвърто, тя счита, че нарушението е продължило през значителна част от проверката (съображение 90).
99 След това Комисията отхвърля доводите, изтъкнати от жалбоподателите, относно смекчаващите обстоятелства. Във връзка с това, от една страна, тя поддържа позицията, че жалбоподателите са имали познания в областта на конкурентното право и че EPH е бил важен участник в енергийния отрасъл (съображения 92—98 от обжалваното решение). От друга страна, тя отхвърля като неотносим доводът на жалбоподателите, че г‑н J. и г‑н M. не са упражнявали функции, свързани с търговската дейност на жалбоподателите (съображения 99—101 от обжалваното решение). Накрая, тя отбелязва ограничения обхват на сътрудничеството на жалбоподателите относно установяване на спорното нарушение (съображение 102 от обжалваното решение).
100 Поради това следва да се отхвърли доводът на жалбоподателите, че в обжалваното решение Комисията не е обяснила защо е приела, че не трябва да се вземат предвид посочените от тях доказателства.
101 Тъй като по отношение на член 23, параграф 1, буква в) от Регламент № 1/2003 Комисията не е приела насоки, в които се посочва методът за изчисляване, който тя се задължава да използва при определянето на размера на глобите по силата на тази разпоредба, и съображенията на Комисията са изложени по ясен и недвусмислен начин в обжалваното решение, тя не е била длъжна да даде цифрово изражение на основната сума и на евентуалните утежняващи и смекчаващи обстоятелства в абсолютна стойност или в процент. От гореизложеното следва, че оплакването, изведено от твърдяната непълнота на мотивите на обжалваното решение, следва да се отхвърли.
102 На второ място, жалбоподателите твърдят, че наложената им глоба е непропорционална. В първата част на основанието те оспорват направената от Комисията оценка на тежестта и на продължителността на нарушението. Във втората част на основанието те твърдят, че съществуват смекчаващи обстоятелства, които Комисията не е взела надлежно предвид. В третата част от основанието те посочват причините, поради които размерът на глобата е прекомерен.
103 Комисията иска доводите на жалбоподателите да се отхвърлят.
104 В това отношение следва да се напомни, че принципът на пропорционалност изисква актовете на институциите да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, следвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (вж. решение E.ON Energie/Комисия, точка 39 по-горе, EU:T:2010:516, т. 286 и цитираната съдебна практика).
105 От това следва, че глобите не трябва да са несъразмерни с преследваните цели, т.е. по отношение на спазването на правилата на конкуренцията, и че размерът на наложената глоба на предприятие за нарушение в областта на конкуренцията трябва да бъде съразмерен на нарушението, преценено в неговата цялост, като се държи сметка по-специално за тежестта на последното. В това отношение съгласно постоянната съдебна практика тежестта на дадено нарушение се определя, като се вземат предвид много фактори, по отношение на които Комисията разполага с право на преценка (вж. решение E.ON Energie/Комисия, точка 39 по-горе, EU:T:2010:516, т. 287 и цитираната съдебна практика).
106 В съображения 85—89 от обжалваното решение Комисията излага причините, поради които е приела, че само по себе си разглежданото нарушение най-общо представлява тежко нарушение.
107 Първо, подобно на съображенията, изложени в точка 66 по-горе, се налага изводът, че правомощието да извършва проверки е от особено значение за откриване на нарушенията, посочени в член 101 ДФЕС и член 102 ДФЕС. Следователно правилно в съображение 86 от обжалваното решение Комисията е отбелязала, че в Регламент № 1/2003 законодателят е определил по-тежки санкции от предвидените в предходната правна уредба при отказ за подлагане на проверка с цел да се вземе предвид особено тежкият характер на това процесуално нарушение. Също така тя има основание да вземе предвид необходимостта от гарантиране на достатъчно възпиращ ефект (вж. в този смисъл решение Musique Diffusion française и др./Комисия, 100/80—103/80, EU:C:1983:158, т. 108) с цел предприятията да не считат, че за тях би било по-изгодно да представят в рамките на дадена проверка само част от електронните документи, за да възпрепятстват Комисията да установи въз основа на тези доказателства нарушение на материалното право.
108 Противно на твърдяното от жалбоподателите, този възпиращ ефект придобива още по-голямо значение за електронните файлове, които с оглед на особеното им естество могат по-лесно и по-бързо да бъдат променяни, отколкото преписките на хартиен носител. Дори и, както твърдят жалбоподателите, унищожаването на електронни файлове от електронна поща не винаги да е необратимо, доколкото те могат да бъдат възстановени от други електронни носители — което от друга страна е възможно и за някои документи, чиято физическа цялост е нарушена — е безспорно обаче, че възможността тези файлове да бъдат лесно променяни поражда специфични трудности по отношение на ефективността на проверката. Когато преписките на хартиен носител бъдат взети от инспекторите, те остават физически под техен контрол по време на проверката. За сметка на това електронните файлове могат бързо да бъдат укрити, дори и в присъствието на инспектори. Ето защо последните не знаят дали имат достъп до пълни и непроменени електронни данни. В случая, когато инспекторите са проверявали електронната поща на г‑н J., за която се е смятало, че е блокирана, те не са знаели, че до последния ден от проверката входящите електронни съобщения са били отклонявани към сървъра. Следователно, без да е допуснала грешка, Комисията е приела в съображение 87 от обжалваното решение, че когато по време на проверката предприятие не спазва инструкциите на инспекторите, според които електронните пощи не трябва да са достъпни за техните титуляри, но изцяло достъпни за инспекторите, следва да се приеме, че поради характера си това неспазване представлява тежко нарушение на процесуалните задължения, наложени на предприятията при проверка.
109 Второ, тъй като в рамките на предходните основания жалбоподателите не са установили липса на дължима грижа, в рамките на настоящото основание те не могат да претендират, че Комисията е трябвало да вземе предвид липсата им на познания в областта на конкурентното право на Съюза или ограничените им ресурси. Също така трябва да се отхвърли доводът им, че обжалваното решение, като първо решение включващо търсене в електронни файлове и свързано с отказ да се подложат на проверка, не би могло да служи за прецедент по същите причини като тези относно твърдяната липса на дължима грижа.
110 Всъщност, най-напред, както беше установено в точки 70 и 73 по-горе, още от началото на проверката жалбоподателите са били ясно информирани за задължението им за сътрудничество и за правото им на използване на услугите на адвокат. Впрочем от следобеда на втория ден на проверката в помещенията са се намирали адвокати, специалисти в тази материя (съображения 97 и 98 от обжалваното решение). След това, дори и да се приемат за установени, посочените от жалбоподателите обстоятелства, свързани с това че не са голямо предприятие, пренебрежимо малката им трансгранична дейност и създаването им малко преди проверката, те не биха могли да повлияят на непълнотата при предоставяне на достъп до електронните пощи в разглеждания случай, което е в нарушение на недвусмислените инструкции на инспекторите. Следователно правилно Комисията е отхвърлила всички тези доводи (съображение 93 от обжалваното решение). Накрая, не могат също така да бъдат уважени доводите, изведени от твърдения нов характер на нарушението им, тъй като в обяснителната бележка изрично се посочва възможността да се извършва търсене на електронни файлове (вж. точка 73 по-горе), а в решението за проверка се описва подробно задължението за сътрудничество в рамките на такова търсене.
111 Трето, противно на поддържаното от жалбоподателите, с оглед на обстоятелствата на разглеждания случай глоба от 2 500 000 EUR не би могла да се счита за непропорционална спрямо големината на тяхното дружество. Съгласно член 23, параграф 1 от Регламент № 1/2003 Комисията е оправомощена да налага на предприятията и на сдруженията на предприятия глоби до 1 % от общия размер на оборота им от предходната финансова година, когато са извършили процесуални нарушения. Както е установено в съображение 103 от обжалваното решение, наложената на жалбоподателите глоба съответства на 0,25 % от годишния оборот на EPH за 2010 г. Следва да се отбележи, че информация за този оборот, който възлиза на 990 700 000 EUR (съображение 3 от обжалваното решение), е представена по време на административното производство от жалбоподателите. Жалбоподателите не са изтъкнали никакъв довод, който да е от естество да докаже, че размерът на наложената им глоба е непропорционален спрямо големината на тяхното дружество.
112 От една страна, се налага изводът, че не е подкрепен от никакво убедително доказателство доводът, с който жалбоподателите оспорват, че пазарният им дял е 6,9 % от производството, така както е възприето в обжалваното решение (съображение 95). Те цитират презентация, която са направили по време на административното производство, и в която се посочва цифрата 1,7 % от „инсталираните мощности“ към датата на проверката и 6,7 % за 2012 г., но без да предоставят данни, позволяващи да се провери това изчисление и неговият източник. Те само твърдят, че не са „вече важен участник в енергийния отрасъл към момента на проверката“ (съображение 95 от обжалваното решение). Във всички случаи големината на дружеството на жалбоподателите е взета предвид, доколкото в член 23, параграф 1 от Регламент № 1/2003 се определя горна граница от 1 % от оборота им.
113 От друга страна, следва да се отхвърли твърдението, че наложената глоба, отговаряща на 0,25 % от съответния оборот, е завишена и непропорционална спрямо глобата, наложена от Комисията на E.ON Energie AG (преписка COMP/B-1/39.326 — E.ON Energie AG), която е била равна само на 0,14 % от съответния оборот и е била по-ниска от наложената по настоящия случай, и то въпреки съществуването на утежняващи обстоятелства и факта, че се отнася за по-очевидно и по-сериозно нарушение, а именно увреждането на печат. В посочения контекст Съдът е приел, че нарушение, което се изразява в увреждане на печат, пораждащ съмнение дали са запазени в тяхната цялост доказателствата в запечатаното помещение, по самото си естество представлява особено тежко нарушение (решение E.ON Energie/Комисия, EU:C:2012:738, т. 128 и 129). Сходни съображения се прилагат и в настоящото дело, доколкото целта на член 20, параграф 2 буква б) и на член 23, параграф 1, буква в) от Регламент 1/2003 е проверките да бъдат защитени от заплахата, която произтича от незапазване в тяхната цялост на събраните от инспекторите данни, свързани със стопанската дейност. Налага се обаче изводът, че предвид разликата в положението на E.ON, обстоятелствата, при които е прието обжалваното решение, се отнасят до две различни събития, едното от които е извършено умишлено.
114 При всички положения фактът, че в миналото за определени видове нарушения Комисията е налагала глоби в определен размер, не я лишава от възможността да увеличи този размер в границите, определени с Регламент № 1/2003, ако това е необходимо, за да се гарантира прилагането на политиката на Съюза в областта на конкуренцията. Ефективното прилагане на тези правила всъщност изисква Комисията да може във всеки един момент да съобрази размера на глобите с нуждите на тази политика (вж., що се отнася до Регламент № 17, решение Musique Diffusion française и др./Комисия, EU:C:1983:158, т. 109).
115 Четвърто, относно вземането предвид на продължителността на спорното нарушение Комисията е приела в съображение 90 от обжалваното решение, че нарушението „е продълж[ило] през значителна част от проверката в помещенията на EPIA и EPH [, че] електронната поща на г‑н [M.] е [била] деблокирана през първия и втория ден и електронните съобщения на г‑н [J.] са били отклонявани през втория и третия ден [и че] колкото повече продълж[ава] деблокирането на дадена електронна поща или отклоняването на електронни съобщения, толкова по-голям е рискът от фалшифициране на електронните съобщения“.
116 Най-напред, следва да се отбележи, че съгласно член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 при определянето на размера на глобата се взема предвид както тежестта, така и продължителността на нарушението. В тази разпоредба не се прави разлика между глоби, наложени за нарушения на материалното право, и процесуални нарушения. Следователно, противно на твърдяното от жалбоподателите, Комисията има право да вземе предвид продължителността на спорното процесуално нарушение при определяне на размера на глобата.
117 След това, следва да се отхвърли доводът, че Комисията не е мотивирала преценката си относно това, че нарушението е продължило през значителна част от проверката. Както следва от точки 101 и 115 по-горе, Комисията надлежно е мотивирала основанията си за определяне на оспорваната глоба, като по-конкретно е уточнила, че продължителността на нарушението увеличава риска за фалшифициране на електронните данни. В отговор на въпрос, поставен от Общия съд в съдебно заседание, Комисията отново подчертава, че продължителността на двете събития влияе пряко на разглежданото нарушение, защото колкото тяхната продължителност е по-голяма, толкова е по-голям рискът инспекторите да не могат да намерят очакваните файлове в електронните пощи.
118 Накрая, следва да се отхвърли доводът, че при определяне на продължителността на нарушението Комисията е трябвало да вземе предвид пълното сътрудничество, което жалбоподателите са оказали на инспекторите. От анализа на второто основание е видно, че това нарушение е установено от Комисията въз основа на обективни доказателства, които не са оспорени пред Общия съд. Фактът, че жалбоподателите по други начини са сътрудничили на инспекторите, както са посочили в точка 57 от репликата, не е от естество да повлияе нито върху преценката относно продължителността на двете събития, представляващи нарушението, нито върху вземането под внимание на смекчаващите обстоятелства. Налага се изводът, че такова сътрудничество не надхвърля задължението им да се подложат на проверката (вж. точка 40 по-горе).
119 На трето място, що се отнася до твърденията на жалбоподателите, свързани със смекчаващите обстоятелства, достатъчно е да се посочи, най-напред, че сходни доводи относно големината на тяхното дружество и значението им за енергийния отрасъл към момента на настъпване на фактите вече бяха отхвърлени в точки 111 и 112 по-горе. Големината на дружеството на жалбоподателите е била взета предвид при определяне на горната граница от 1 % от оборота им, като сама по себе си тя не обосновава намаляване на размера на наложената глоба.
120 След това, що се отнася до довода на жалбоподателите, че сътрудничеството им е позволило на инспекторите да установят обстоятелствата, при които е извършено нарушението, се налага изводът, че в обжалваното решение Комисията е взела предвид това обстоятелство, но жалбоподателите изтъкват, че то не е направено по адекватен начин.
121 Съгласно съображение 102 от обжалваното решение:
„[… З]а да определи размера на глобата, Комисията е взела предвид факта, че страните са сътрудничили по начин, който ѝ е позволил да установи обстоятелствата относно отказа да се подложат на проверка по отношение на електронните съобщения: лицето, отговорно за компютърното обслужване, което е действало от името на страните, е подписало протокола, като е описало деблокирането на електронната поща и отклоняването на електронните съобщения, а след проверката страните също така са изпратили писмо, в което са признали, че както отклоняването на електронните съобщения, така и деблокирането на една от електронните пощи са извършени по време на проверката. Също така следва да се отбележи, че г‑н [H.] не е признал спонтанно за извършените процесуални нарушения в компютърната област. Той го е направил, едва когато инспекторите са намерили доказателства за отказа за подлагане на проверка (а именно фактът, че пощата на г‑н [M.] вече не е била достъпна и че електронните съобщения вече не са постъпвали в електронната пощенска кутия на г‑н [J.]). Също така макар да е вярно, че страните не са оспорили определени факти, те са поставили под въпрос доказателствената сила на подписания протокол и най-общо са се опитали да изразят съмнения относно съществуването на процесуално нарушение“.
122 Следва да се отбележи, че жалбоподателите не са уведомили инспекторите за двете събития, съставляващи разглежданото нарушение. И в двата случая инспекторите са забелязали нередност в електронните пощенски кутии, за които се предполага, че са под техен контрол, и е трябвало да разследват поради какви причини достъпът им до електронните съобщения е бил нарушен (вж. точки 11 и 14 по-горе). Освен това жалбоподателите са оспорили доказателствената стойност на протокола (вж. точка 12 по-горе), но не и пред Общия съд (вж. точка 34 по-горе). Доколкото към момента няма насоки за определяне размера на глобите за процесуални нарушения, обжалваното решение е надлежно мотивирано (вж. точка 101 по-горе) и с оглед на двусмисленото поведение на жалбоподателите при установяване на обстоятелствата относно отказа им да се подложат на проверка Общият съд приема, че при определяне размера на глобата Комисията е отчела в достатъчна степен тяхното сътрудничество.
123 Накрая, що се отнася до довода, че проверката не е била нито необходима, нито обоснована, тъй като е нямало материални доказателства за основателността на преписката, следва да се направи препращане към съображенията, посочени в точка 55 по-горе. Освен това, както жалбоподателите потвърдиха в отговор на въпрос, поставен от Общия съд в съдебното заседание, те не са възразили срещу решението за проверка нито по време на административното производство, нито пред Общия съд (вж. точка 4 по-горе).
124 От всички изложени по-горе съображения следва, че наложената на жалбоподателите глоба не е непропорционална.
125 От това следва, че четвъртото основание трябва да бъде отхвърлено, както и жалбата в нейната цялост.
По съдебните разноски
126 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник всяка страна, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако има искане в този смисъл.
127 Тъй като исканията на жалбоподателите са отхвърлени, те трябва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Energetický a průmyslový holding a.s. и EP Investment Advisors s.r.o. да заплатят съдебните разноски.
Frimodt Nielsen | Dehousse | Collins |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 26 ноември 2014 година.
Подписи
Съдържание
Правна уредба
Обстоятелства, предхождащи спора
Производство и искания на страните
От правна страна
По второто основание, изведено от неправилно прилагане на член 23, параграф 1, буква в) от Регламент № 1/2003
По даденото по небрежност разрешение за достъп до блокирана електронна поща
По умишленото отклоняване на входящите електронни съобщения към сървър
По първото и третото основание, изведени съответно от нарушение на правото на защита и от нарушение на принципа на презумпцията за невиновност
По първото основание
По третото основание
По четвъртото основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност при определяне на размера на глобата
По съдебните разноски