Жалба, подадена на 2 април 2013 г. — Bouwfonds Ontwikkeling и Schouten & De Jong Projectontwikkeling/Комисия

(Дело T-193/13)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподатели: Bouwfonds Ontwikkeling BV (Хувелакен, Нидерландия) и Schouten & De Jong Projectontwikkeling BV (Лейдсхендам, Нидерландия) (представители: E. Pijnacker Hordijk и X. Reintjes)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите искат от Общия съд:

да отмени обжалваното решение,

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Обжалва се Решение C (2013) 87 на Комисията от 23 януари 2013 година относно държавна помощ SA.24123 (12/C) (ex 11/NN), приведена в действие от Нидерландия — предполагаема продажба на земя от Община Лейдсхендам Ворбург под пазарната цена.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят сочи три правни основания.

Първо правно основание: несъобразяване на основополагащото изискване към Комисията да спазва разумен срок при упражняването на правомощията си и съответно нарушение на принципа на правната сигурност и на правото на защита, както и на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Тъй като оставила да изтекат 38 месеца от момента, в който узнала за спорните мерки, до издаването на обжалваното решение, Комисията действала твърде бавно, в разрез с основополагащото изискване за спазване на разумен срок. Освен това поради извънредно голямата продължителност на разследването жалбоподателите били затруднени да оборят доводите на Комисията, така че с поведението си Комисията нарушила и правото им на защита.

Второ правно основание: сериозни грешки при установяването и преценката на релевантните факти и/или неизпълнение на задължението за мотивиране и/или нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС поради неправилно прилагане на принципа за частния инвеститор.Жалбоподателите като цяло не получили финансово предимство, а и изобщо не получили финансово предимство, което да може да се окачестви като неправомерна държавна помощ.Комисията определила неправилно стойността на твърдяното от нея предимство, като например приела, че договорените ценови намаления са изцяло за сметка на общината, докато всъщност те били за сметка на публично-частно партньорство, в рамките на което общината носела само 50 % от риска. Освен това, без да се обоснове по този въпрос, Комисията не взела предвид уговорените по-рано

ценови намаления в рамките на това партньорство.В обжалваното решение Комисията приложила неправилно и принципа за частния инвеститор, като съпоставила действията на о

бщината с юридически неосъществими, а и финансово изключително неизгодни хипотетични действия на въображаем частен инвеститор.Трето правно основание: неправилно прилагане на член 107, параграф 3 ДФЕС.Ако все пак се приеме, че е налице държавна помощ, същата при всички случаи била напълно съвместима с вътрешния пазар. Комисията неправилно сметнала, че общината не може да обоснове спорните мерки със съображения от общ интерес

. Освен това Комисията неправилно преценила спорните мерки за 2009—2010 г. в контекста на (по-благоприятните) пазарни условия през 2004 г.Ето защо Комисията не съобразила, че спорните мерки са необходими, целесъобразни и пропорционални с оглед н

а съживяването на западналия градски център на Лейдсхендам — цел, която отг

оваря на признатата на равнището на ЕС и закрепена в член 3 ДЕС и член 174 ДФЕС цел за икономическо и социално сближаване. Изобщо не можело да се говори за неоправдано нарушаване на конкуренцията.