РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)

4 декември 2013 година

Дело T‑108/11 P

Европейската фондация за обучение (ETF)

срещу

Gustave Michel

„Обжалване — Публична служба — Срочно наети служители — Договор за неопределено време — Решение за прекратяване — Компетентност на Съда на публичната служба — Членове 2 и 47 от Условия за работа на другите служители — Задължение за полагане на грижа — Понятие за интерес на службата — Забрана за произнасяне ultra petita — Право на защита“

Предмет:      Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 9 декември 2010 г. по дело Vandeuren/ETF (F‑88/08), с която се иска отмяна на това решение

Решение:      Отменя Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 9 декември 2010 г. по дело Vandeuren/ETF (F‑88/08) в частта, в която e отмeнeно решение на Европейската фондация за образование (ETF) от 23 октомври 2007 г. за прекратяване на договора за неопределен срок като срочно нает служител на г‑жа Monique Vandeuren и съответно искането ѝ за обезщетение за претърпените имуществени вреди е отхвърлено като преждевременно предявено. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Връща делото за ново разглеждане на Съда на публичната служба. Общият съд не се произнася по въпроса за разноските.

Резюме

1.      Жалба за отмяна — Компетентност на съда на Съюза — Обхват — Забрана за произнасяне ultra petita — Задължение за съобразяване с определения от страните предмет на спора — Задължение за постановяване на решението само въз основа на изложените от страните доводи — Липса

2.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Прекратяване на договор за неопределено време — Ограничаване на сферата на дейност на агенция на Съюза — Формулирано от Съда на публичната служба задължение за изследване на възможността съответното длъжностно лице да бъде назначено отново — Задължение, което не е предвидено в Условията за работа на другите служители

(член 2, буква а) и член 47, буква в), подточка i) от Условията за работа на другите служители)

3.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Прекратяване на договор за неопределено време — Право на преценка на администрацията — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Взимане предвид на интересите на съответния служител и интереса на службата

(член 2 и член 47, буква в), подточка i) от Условията за работа на другите служители)

1.      Доколкото сезираният с жалба за отмяна съд на Съюза не може да се произнася ultra petita, той не е оправомощен нито да предефинира главния предмет на жалбата, нито служебно да разглежда правно основание извън особените случаи, в които общественият интерес изисква неговата намеса. В рамките на очертания от страните спор, макар да трябва да се произнася само по искането на страните, съдът на Съюза не е обвързан само от доводите, изтъкнати от тях в подкрепа на исканията им, защото в противен случай евентуално би се оказал принуден да основе решението си на погрешни правни съображения.

(вж. точки 42 и 51)

Позоваване на:

Общ съд — 5 октомври 2009 г., Комисия/Roodhuijzen, T‑58/08 P, Сборник, стр. II‑3797, точки 34 и 35 и цитираната съдебна практика

2.      Като посочва, че преди уволнението по член 47, буква в), подточка i) от Условията за работа на другите служители на назначен с договор за неопределено време служител компетентният орган трябва да провери дали този служител не може да бъде назначен отново на друга съществуваща длъжност или длъжност, която трябва скоро да бъде създадена, Съдът на публичната служба формулира задължение за този орган, което не е предвидено в посочените Условия за работа на другите служители.

Наистина стабилността на трудовата заетост въз основа на договор за неопределено време е важен елемент на закрилата на съответните работници и служители, въпреки че сама по себе си тя не е общ принцип на правото.

Все пак член 2, буква а) от посочените по-горе условия за работа предвижда, че „срочно нает служител“ означава служител, назначен на длъжност, на която е придаден временен характер, докато Правилникът предоставя на длъжностните лица по-голяма стабилност на трудовата заетост, доколкото хипотезите на окончателно прекратяване на служебното правоотношение против волята на заинтересованото лице са строго ограничени.

Независимо че от гледна точка на сигурността на заетостта трудовите договори за неопределено време се отличават от срочните трудови договори, не може да се отрече, че служителите на публичната служба на Съюза, назначени въз основа на договор за неопределено време, не може да не знаят, че назначаването им е временно и че то не гарантира заетост.

С определеното от Съда на публичната служба задължение за предварително изследване на възможността за назначаване на друга длъжност този съд променя естеството на заетостта на срочно наетия служител, определено в Условията за работа на другите служители.

(вж. точки 82—85 и 89)

Позоваване на:

Съд — 22 ноември 2005 г., Mangold, C‑144/04, Сборник, стр. I‑9981, точка 64

3.      Независимо че органът, който има право да сключва договори за наемане на работа, има голяма свобода на преценка при прилагането на член 47, буква в), подточка i) от Условията за работа на другите служители, за да прецени дали поради конкретно положение или факт има основание за уволнение на служител, назначен с договор за неопределено време, компетентният орган следва да вземе предвид интереса на службата, но за да изпълни задължението си за полагане на грижа, също и интереса на съответния служител. В това отношение, независимо че при оценяване на интереса на службата компетентният орган действително разполага с широко право на преценка и поради това контролът на съда на Съюза трябва да се сведе до проверка дали съответният орган се е придържал в разумни граници и не е използвал правото си на преценка по очевидно неправилен начин, когато този орган се произнася по положението на служител, задължението за полагане на грижа, което отразява равновесието на взаимните права и задължения между публичния орган и неговите служители, налага да се вземе предвид съвкупността от обстоятелствата, които могат да имат значение за решението му, а именно интересът на съответния служител.

Когато обаче в производство по жалба за отмяна на решение за прекратяване на трудов договор за неопределено време на срочно нает служител Съдът на публичната служба съпоставя интереса на службата и интереса на съответния служител едва след като преди това е определил задължението за компетентния орган предварително да провери наличието на възможност този служител да бъде назначен отново и като посочва, че при осъществяването на тази проверка трябва да се съпоставят интересът на службата, който налага да се назначи лицето, което е най-подходящо за съществуващата длъжност или за длъжността, която трябва да бъде създадена скоро, и интересът на служителя, този съд не взима предвид интереса на службата, когато формулира принципа, според който ограничаването на сферата на дейност на агенция представлява основателна причина за уволнение само ако в тази агенция няма длъжност, на която съответният служител би могъл да бъде назначен отново.

Наличието на специални за съответната агенция вътрешни процедури за подбор, които се прилагат при наличие на свободно работно място или при вътрешни премествания, обаче може да бъде конкретно приспособен към особеното естество на възложените на агенцията задачи елемент от политиката на управление на персонала, който ѝ налага в интерес на службата да насочи засегнатия от намаляване на дейността служител към участие в такива процедури, за да намери нова работа в същата институция. Освен това подпомагането на този служител да намери нова работа в агенцията, като следва посочените стандартни процедури за подбор, може да бъде част от вземането предвид на интереса на съответния служител, а по този начин и проява на спазването на задължението за полагане на грижа.

Изследването от компетентния орган на възможностите за прехвърляне на застрашения от уволнение служител в друга агенция или институция, или особеният контекст, в който поначало действат агенциите на Съюза, може също да бъде съществен елемент при съпоставянето на интереса на служителя и интереса на службата.

(вж. точки 92, 94, 95, 97 и 98)

Позоваване на:

Общ съд — 8 септември 2009 г., ETF/Landgren, T‑404/06 P, Сборник, стр. II‑2841, точки 215 и 216