Language of document : ECLI:EU:F:2014:220

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

18 септември 2014 година

Дело F‑118/13

Giorgio Lebedef

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Искания в хода на производството — Явна недопустимост“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Lebedef иска отмяна на доклада за кариерното му развитие за периода от 1 юли 2001 г. до 31 декември 2002 г., и при условията на евентуалност — отмяна на точките за заслуги, предоставени му в рамките на процедура за повишаване за 2003 г.

Решение:      Отхвърля жалбата като явно недопустима. Осъжда г‑н Lebedef да понесе направените от него съдебни разноски заедно с тези на Европейската комисия.

Резюме

Жалби на длъжностните лица — Правен интерес — Преценка към момента на предявяването на иска или подаването на жалбата — Жалба за отмяна на доклад за кариерно развитие, подадена от длъжностно лице, пенсионирано преди подаването на жалбата — Недопустимост

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

За да подаде валидно жалба по членове 90 и 91 от Правилника, всеки жалбоподател трябва да докаже, че има личен интерес, възникнал и реален, от отмяната на оспорвания акт, като този интерес се преценява към момента на подаване на жалбата и трябва да е налице до произнасянето на съдебното решение, в противен случай отпада основанието за постановяване на решение.

По отношение на правния интерес да се обжалва доклад за кариерно развитие, макар да е вярно, че играе важна роля в развитието на кариерата на длъжностното лице или на служителя, този доклад по принцип засяга интереса на атестираното лице само до окончателното прекратяване на неговите функции, така че след този момент жалбата на съответното длъжностно лице или служител по принцип не е допустима, освен ако не се установи съществуването на особено обстоятелство, обосноваващо личен и действителен интерес от постигане на отмяната на въпросния доклад.

(вж. точки 17 и 19)

Позоваване на:

Съд — решение Marenco и др./Комисия, 81/74—88/74, EU:C:1975:139, т. 6

Общ съд на Европейския съюз — решение Turner/Комисия, T‑49/91, EU:T:1992:72, т. 24; определения N/Комисия, T‑97/94, EU:T:1998:270, т. 26, изрично потвърдено в производство по обжалване с определение N/Комисия, C‑21/99 P, EU:C:1999:508, т. 24; Ross/Комисия, T‑147/04, EU:T:2005:255, т. 24, 25 и 27, и Attey и др./Съвет, T‑118/11, T‑123/11 и T‑124/11, EU:T:2012:270, т. 28

Съд на публичната служба — Solberg/ЕЦМНН, F‑148/12, EU:F:2013:154, т. 16 и 18