РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(трети състав)
14 септември 2011 година
Дело F‑12/09
A
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Професионално заболяване — Отношения между производствата, предвидени в членове 73 и 78 от Правилника за длъжностните лица — Авансово обезщетение — Възстановяване на медицински разходи — Достъп до личното досие“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която A иска по същество отмяната на решението от 28 април 2008 г., с което органът по назначаването отказва да се произнесе по „прилагането“ спрямо него на член 73, параграф 2, буква б) от Правилника; отмяната на решението от 29 май 2008 г., с което ОН отказва да му предаде известен брой документи, които са част или е трябвало да бъдат част от неговото медицинско досие; отмяната на решенията от 29 май 2008 г. и 14 юли 2008 г., с които му се отказва възстановяването на някои пътни разноски; поправяне на вредите, които са му били причинени от всички грешки, в които той упреква Комисията при провеждането на процедурата за признаване на професионалния произход на неговото заболяване
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда жалбоподателя да заплати всички съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Инвалидност — Обезщетение — Право на плащане — Условия — Пълно стабилизиране на здравословното състояние
(член 73, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица; член 19, параграфи 3 и 4 от Правилата относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания)
2. Длъжностни лица — Жалба — Предварителна административна жалба — Искания, направени въз основа на едни и същи правни основания, но с различен от правна гледна точка предмет — Допустимост
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Нетрудоспособност — Пълна трайна инвалидност — Отделни понятия
(членове 73 и 78 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Определяне на професионалния характер на заболяването — Производство — Достъп на длъжностното лице до документите от медицинското досие — Непряк достъп
(членове 26 и 73 от Правилника за длъжностните лица; член 17 от Правилата относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания)
5. Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Възстановяване на разноските
(член 72 и член 73, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица; член 9 от Правилата относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания)
1. По силата на член 19, параграф 3 от Правилата относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания на длъжностните лица решението за определяне на степента на инвалидност се взема след стабилизиране на здравословното състояние на осигуреното лице. Следователно правото на плащане на обезщетенията, предвидени за пълна трайна инвалидност и за частична трайна инвалидност, съответно предвидени в член 73, параграф 2, букви б) и в) от Правилника, може да възникне едва след стабилизиране на здравословното състояние на осигуреното лице.
Въпреки това член 19, параграф 4 от Правилата относно осигурителното покритие гласи, че при признато професионално заболяване ОН предоставя авансово обезщетение, съответстващо на безспорната част от процента на трайна инвалидност, като това обезщетение се приспада от окончателното обезщетение. При все че в текста на член 19, параграф 4 от Правилата относно осигурителното покритие това не е изрично уточнено, от систематичното тълкуване на тази разпоредба следва, че тя трябва да се разглежда като приложима за признато професионално заболяване, при което все още не е налице стабилизиране на здравословното състояние. Всъщност разпоредбата на член 19, параграф 4 от Правилата относно осигурителното покритие следва непосредствено тази на член 19, параграф 3 от същите правила, според която решението за определяне на степента на инвалидност се взема след стабилизиране на здравословното състояние на осигуреното лице.
От тези разпоредби следва, че при признат от администрацията професионален характер на заболяването на осигурено лице същата има различни задължения в зависимост от това дали здравословното състояние на това лице е стабилизирано или не. В първия случай администрацията е длъжна да определи степента на увреждане на физическото и психическото здраве на осигуреното лице. Това задължение не е определящо за решението, което тя трябва да вземе по този въпрос, доколкото е възможно осигурено лице да има професионално заболяване, без да страда от подобни увреждания. Във втория случай администрацията е длъжна да провери дали осигуреното лице е засегнато от безспорна част от процента на постоянна инвалидност, която му дава право да получи авансово обезщетение. Тук също задължението на администрацията не е определящо за решението, което тя трябва да вземе по този въпрос, тъй като не е изключено при подобна проверка да се констатира, че не съществува част от постоянна инвалидност, която вече да е станала окончателна.
По този начин при признат от администрацията професионален характер на заболяването на осигурено лице тя е длъжна да заеме позиция относно правата на изплащане на парични суми, предвидени в член 73, параграф 2 от Правилника и в член 19, параграф 4 от Правилата относно осигурителното покритие. Администрацията не би използвала докрай правомощията, предоставени ѝ с член 73 от Правилника и с Правилата относно осигурителното покритие, ако, след като е сезирана с искане на осигурено лице за признаване на професионалния характер на неговото заболяване, тя се ограничи да направи подобно признаване, без да изведе от това евентуални финансови последици.
(вж. точки 99—102)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 17 февруари 2011 г., Strack/Комисия, F‑119/07, точка 89
2. Длъжностно лице може да се позове на едно и също правно основание, един и същ довод или един и същ факт в подкрепа на няколко подадени по административен ред жалби с различен от правна гледна точка предмет.
(вж. точка 136)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 13 януари 2010 г., A и G/Комисия, F‑124/05 и F‑96/06, точка 205
3. Съществува основно разграничение между трайната инвалидност по смисъла на член 78 от Правилника, понятие, равнозначно на нетрудоспособност, при която следователно е обосновано отпускането на заместващ доход под формата на обезщетение за инвалидност, и трайната инвалидност по смисъла на член 73 от Правилника, равнозначна на увреждане на физическото и психическото здраве, без непременно да става въпрос за нетрудоспособност и следователно за изплащане на заместващ доход. Вследствие на това пълна неспособност за полагане на труд — нетрудоспособност, която е предмет на член 78 от Правилника — и трайна пълна инвалидност по член 73 от Правилника са две напълно различни неща. Всъщност, ако пълна инвалидност по смисъла на посочения член 73 води по принцип до пълна нетрудоспособност, не е задължително обратното да е вярно, тъй като длъжностно лице може да е напълно неспособно да полага труд по смисъла на посочения член 78, при все че страда само от много малка частична трайна инвалидност по смисъла на посочения член 73.
(вж. точки 149 и 150)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 27 юни 2000 г., Plug/Комисия, T‑47/97, точки 73 и 74
4. Член 26 от Правилника предвижда за всяко длъжностно лице да се води служебно досие, което съдържа всички документи относно неговия административен статут и всички доклади относно неговите професионални умения, ефикасност и поведение, както и всички бележки на самото длъжностно лице по тези документи. Документите не могат да бъдат използвани или противопоставяни от институцията срещу длъжностното лице, освен ако са му били съобщени преди завеждането им. Целта на тези разпоредби е да гарантират правото на защита на длъжностното лице.
Що се отнася до достъпа до документи от медицинско естество в рамките на процедура за признаване на заболяване за професионално, правилата относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания на длъжностните лица въвеждат специална процедура, предвиждаща предаване на пълния медицински доклад, на който е основано решението, което органът по назначаването възнамерява да вземе, на избрания от длъжностното лице лекар, както и прибягване до лекарска комисия, в която влиза и посоченият от длъжностното лице лекар. Действително, зачитането на правата на длъжностното лице изисква да му бъде призната възможност за достъп до отнасящите се до него документи от медицинско естество. Това признато на длъжностното лице право на достъп обаче трябва да се съчетава с изискванията на лекарската тайна, според които всеки лекар преценява възможността да предостави на лицата, които лекува или преглежда, сведения относно естеството на заболяванията, от които те евентуално страдат. Като предвиждат непряк достъп до документи от медицинско естество чрез намесата на доверен лекар, посочен от длъжностното лице, правилата относно осигуряването съчетават правата на длъжностното лице с изискванията на лекарската тайна.
Зачитането на правата на длъжностното лице изисква да му се признае възможност за достъп не само до документите от медицинско естество, но и до документите, с които се установяват фактите, на които се основава решението, което следва да бъде прието. Така за медицински следва да се признаят и документите, съдържащи фактическите констатации във връзка с произшествие, настъпило по време на работа, на които може да се основе процедура за признаване на наличието на трудова злополука или на професионално заболяване по смисъла на правилата относно осигуряването.
Освен това медицинският характер на някои документи не изключва възможността те евентуално да се отнасят и до административното положение на длъжностното лице. В такъв случай тези документи трябва да присъстват в служебното досие на заинтересованото лице.
Така, от една страна, досието, на което посоченият от институцията лекар или лекарската комисия основават преценката си за професионалния характер на дадено заболяване, е от медицинско естество и следователно запознаването с него може да се извърши единствено непряко чрез посочен от длъжностното лице лекар и от друга страна, данните от административно естество, които може да се съдържат в това досие и да се отразят върху административното положение на длъжностното лице, трябва да се съдържат и в служебното досие, където в съответствие с член 26 от Правилника длъжностното лице може да се запознае пряко с тях. Така за всички документи, предоставени на посочения от институцията лекар или на лекарската комисия, се прилага режимът, предвиден в правилата относно осигуряването. Включването в служебното досие на длъжностното лице на някои от тези документи, както и възможността за последното да се запознае с тях следователно се налагат само ако тези документи се използват за преценка или изменение на административното положение на длъжностното лице от администрацията, към която спада то.
(вж. точки 189—195)
Позоваване на:
Съд — 28 юни 1972 г., Brasseur/Парламент, 88/71, точка 11; 7 октомври 1987 г., Strack/Комисия, 140/86, точки 7 и 9—13; 1 октомври 1991 г., Vidrányi/Комисия, C‑283/90 P, точки 20—22, 24 и 25
Първоинстанционен съд — 12 юли 1990 г., Vidrányi/Комисия, T‑154/89, точки 33 и 36; 3 март 2004 г., Vainker/Парламент, T‑48/01, точки 136 и 137
5. Макар член 73, параграф 3, втора алинея от Правилника да предвижда, че разноските за професионално заболяване подлежат на възстановяване само ако и доколкото те не са покрити от сумите, изплатени на длъжностното лице по член 72 от Правилника, член 9, параграф 1, трета алинея от Правилата относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания на длъжностните лица разпорежда, че разноските за злополука се възстановяват, след като здравноосигурителната схема, предвидена в член 72 от Правилника, е поела онази част от разноските, които спадат към нея съгласно предвидените в този член условия.
При това положение както член 73, параграф 3 от Правилника, така и член 9, параграф 1, трета алинея от Правилата относно осигурителното покритие трябва да се тълкуват в смисъл, че предвиждат единствено допълващо възстановяване на разноските, направени за услуги, покрити от член 72 от Правилника, след като бъде възстановена частта от разноските, която се покрива от здравноосигурителната схема. Следователно схемата за осигуряване за злополука е допълваща и не предвижда никакво възстановяване на разноски, направени за услуги, които не се покриват от здравноосигурителната схема и които по тази причина не са били поети от здравноосигурителната схема.
(вж. точки 206 и 207)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 1 декември 2010 г., Gagalis/Съвет, F‑89/09, точка 42