Преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд (България) на 11 януари 2024 година – наказателно производство срещу CH
(Дело C-15/24, Стачев 1 )
Език на производството: български
Запитваща юрисдикция
Софийски районен съд
Подсъдим в наказателното производство
СН
Преюдициални въпроси
1. Съответства ли на разпоредба на чл. 12, § 2 от Директива 2013/48/ЕС1 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане във вр. с чл. 47, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална правна уредба и съдебна практика, въз основа на които съдът, разглеждащ въпроса за наличието на обосновано предположение за съпричастността на обвиняемия към вмененото му престъпно деяние с оглед вземането/изпълнението на адекватната мярка за неотклонение, е лишен от възможността да прецени дали доказателствата са събрани в нарушение на правото му на достъп до адвокат, произтичащо от посочената директива, докато е бил заподозрян и правото му на свободно придвижване е било ограничено от полицейските органи?
2. Спазено ли е изискването за зачитане правата на защита и справедливостта на производството по смисъла на чл. 12, § 2 от Директива 2013/48, ако съдът, разглеждащ въпроса за адекватната мярка за неотклонение, използва при формиране на вътрешното си убеждение доказателства, събрани в нарушение на изискванията на посочената директива, докато лицето е било заподозряно и правото му на свободно придвижване е било ограничено от полицейските органи?
3. Изключването на доказателства, събрани в нарушение на Директива 2013/48 от съда, разглеждащ въпроса за адекватната мярка за неотклонение, въпреки дадените указания от горестояща съдебна инстанция за противното, влияе ли негативно на изискванията на чл. 12, § 2 от Директива 2013/48 във вр. с чл. 47, § 1 и § 2 от Хартата за справедливост на производството и поражда ли съмнения в безпристрастността на съда?
4. Предвидената в чл. 3, § 6, б. „б“ от Директива 2013/48 възможност за временна дерогация на правото на достъп до адвокат при изключителни обстоятелства в досъдебната фаза, когато е наложително предприемането на незабавни действия от страна на разследващите органи, за да се предотврати сериозно възпрепятстване на наказателното производство, има ли директен ефект в съответната държава членка на ЕС, при условие че посочената разпоредба не е транспонирана в националното ѝ законодателство?
5. Спазени ли са гаранциите на чл. 9, § 1, б. „а“ и „б“ във вр. със съображение (39) от Директива 2013/48 при наличието на писмен отказ от правото на достъп до адвокат по отношение на заподозрян, който е неграмотен, на когото не са разяснени възможните последици от отказа и който впоследствие твърди пред съда, че не е бил запознат със съдържанието на подписания от него документ по време на ограничаване на правото му на свободно придвижване от полицейските органи?
6. Отказът на заподозрян към момента на неговото задържане от адвокатска защита, произтичаща от разпоредбите на Директива 2013/48, изключва ли задължението на държавните органи да му разяснят правото на достъп до адвокат и възможните последици от евентуалния отказ непосредствено преди извършването на всяко последващо действие по разследването с негово участие?
____________
1 Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.
1 OB L 294, 2013 г., стр. 1