РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

8 февруари 2012 година

Дело F‑11/11

Vincent Bouillez и др.

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура по повишаване за 2010 г. — Отказ за повишаване — Съпоставяне на заслугите на длъжностните лица от функционална група AST в зависимост от кариерния им поток — Задължение на институция да не приложи незаконосъобразна разпоредба за прилагане на Правилника“

Предмет:      Жалба на основание на член 270 ДФЕС, приложим по отношение на Договора за Евратом съгласно член 106а от последния, с която се иска отмяната на решенията, с които Съветът отказва да повиши жалбоподателите в по-висока степен в процедурата по повишаване за 2010 г.

Решение:      Отхвърля жалбата. Съветът понася направените от него разноски и разноските на жалбоподателите.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Повишаване — Административна жалба на неповишен кандидат — Решение за отказ — Задължение за мотивиране — Обхват

(членове 25 и 45 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Способи — Длъжностни лица от функционална група AST — Отделно съпоставяне в зависимост от кариерния поток

(член 45 от Правилника за длъжностните лица; член 10 от приложение ХІІІ)

3.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Право на преценка на администрацията — Критерии, които могат да бъдат взети предвид — Ниво на упражняваните отговорности

(член 45, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Правилник — Общи разпоредби за прилагане —Компетентност на институциите — Граници — Неправомерна дерогация на разпоредби от по-висш ранг — Недопустимост

(член 110 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Макар органът по назначаването да не е длъжен да мотивира решенията за повишаване по отношение на неповишените кандидати, той все пак трябва да мотивира решението си, с което отхвърля жалбата, подадена по административен ред от неповишен кандидат.

При това положение дали мотивите са достатъчни се преценява предвид фактическия и правен контекст, в който се вписва приемането на обжалвания акт. Тъй като органът по назначаването избира кого да повиши съгласно 45 от Правилника, достатъчно е мотивите на решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба, да посочват как са били приложени спрямо индивидуалното положение на длъжностното лице законоустановените и предвидени в Правилника условия за повишаване.

Освен това, що се отнася до мотивите на решение, прието в процедура, засягаща голям брой длъжностни лица или служители, от органа по назначаването не би могло да се изисква да излага в решението си за отхвърляне на административната жалба повече мотиви от необходимите, за да се отговори на посочените в тази жалба оплаквания, и по-специално да пояснява защо всяко едно от повишените длъжностни лица е имало по-големи заслуги от подалото административната жалба лице.

(вж. точки 21—23)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 2 юни 2005 г., Strohm/Комисия, T‑177/03, точка 54

Съд на публичната служба: 10 ноември 2011 г., Merhzaoui/Съвет, F‑18/09, точка 60; 10 ноември 2011 г., Juvyns/Съвет, F‑20/09, точка 70

2.      По отношение на длъжностните лица от функционална група AST член 10 от приложение XIII към Правилника предвижда различни за отделните кариерни потоци коефициенти за еквивалентност за определяне на броя свободни длъжности за всяка степен. Тъй като администрацията трябва да се съобразява с тези коефициенти, органът по назначаването правилно извършва съпоставяне на заслугите на длъжностните лица от функционална група AST, което е отделно за всеки от кариерните потоци.

В това отношение извършващото се в рамките на процедурата по повишаване съпоставяне на заслугите на длъжностните лица AST съобразно кариерните потоци, не нарушава член 45 от Правилника, при положение че като специален закон член 10 от приложение XIII към Правилника дерогира общите разпоредби на Правилника.

(вж. точки 31, 32 и 34)

Позоваване на:

Съд на публичната служба: Juvyns/Съвет, посочено по-горе, точки 42 и 43

3.      От разпоредбите на член 45, параграф 1 от Правилника следва, че нивото на функциите, упражнявани от длъжностните лица, които могат да бъдат повишени, съставлява един от трите релевантни критерия, които администрацията трябва да вземе предвид при сравнителния анализ на заслугите на длъжностните лица, които могат да бъдат повишени.

(вж. точка 38)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 5 май 2010 г., Bouillez и др./Съвет, F‑53/08, точка 52

4.      Въпреки че институциите трябва посредством решения да установят реда и условията за изпълнение на предвидена в Правилника процедура, особено когато той изрично предвижда приемането на такива разпоредби за прилагане, тези решения не могат правомерно да предвиждат норми, които дерогират разпоредби от по-висш ранг, каквито са общите принципи на правото или разпоредбите на Правилника.

В това отношение, ако взето от институция решение от общ характер дерогира неправомерно разпоредби от по-висш ранг, тази институция трябва да не приложи решението от общ характер. Това е така по-специално когато институцията трябва да се произнесе по индивидуалното положение на дадено длъжностно лице и следва да изпълни обща разпоредба за прилагане, която нарушава норма от по-висш ранг: институцията трябва да се произнесе относно положението на длъжностното лице, като не приложи незаконосъобразната обща разпоредба за прилагане.

Така, що се отнася до обща разпоредба за прилагане, която поставя израстването в кариерата на длъжностно лице от функционална група AST — което е било атестирано по реда на член 10, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника — в зависимост от действителното упражняване на функциите на асистент, което институцията в нарушение на член 7, параграф 1 от Правилника запазва за определена категория длъжностни лица от функционална група AST, когато при това член 45 от Правилника не съдържа такова условие, институцията не допуска никаква грешка при прилагане на правото, ако се съобрази с разпоредбите от по-висш ранг на Правилника и не приложи тази незаконосъобразна обща разпоредба за прилагане.

(вж. точки 45, 46, 50 и 51)

Позоваване на:

Съд — 28 април 2011 г., El Dridi, C‑61/11 PPU, точка 61

Първоинстанционен съд — 20 ноември 2007 г., Ianniello/Комисия, T‑308/04, точка 38