ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Y. BOT
представено на 8 септември 2016 година(1)
Дело C‑339/15
Openbaar Ministerie
срещу
Luc Vanderborght
(Преюдициално запитване, отправено от Nederlandstalige rechtbank van eerste aanleg Brussel (Първоинстанционен съд за нидерландскоговорящата част — Брюксел, Белгия)
„Преюдициално запитване — Национална правна уредба, с която на лицата, предоставящи дентални услуги, се забранява рекламата на услугите им пред обществеността — Национална правна уредба, с която се определят изискванията за дискретност, на които трябва да отговаря табела пред кабинет по дентална медицина — Съвместимост — Членове 49 и 56 ДФЕС — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Съществуване на международен елемент — Ограничение — Опазване на общественото здраве — Пропорционалност — Директива 2000/31/ЕО — Електронна търговия — Приложно поле — Член 3, параграф 3 — Изключване на националните разпоредби относно здравеопазването — Член 3, параграф 8 — Изключване на националните разпоредби относно регламентираните професии — Директива 2005/29/ЕО — Нелоялни търговски практики — Член 3, параграф 1 — Разпоредба за вътрешния пазар — Приложимост на правния режим на държавата членка, в която е установен доставчикът на услуги — Член 8 — Ограничаване на свободното предоставяне на услуги на информационното общество с цел да се гарантира спазването на професионалните правила“
I – Въведение
1. Настоящото преюдициално запитване дава повод на Съда да се произнесе за пореден път по въпроса за съвместимостта на белгийското законодателство, което регламентира много строго рекламата в областта на денталната медицина, както с първичното право, и по-специално с разпоредбите относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги, така и с вторичното право, приложимо спрямо нелоялните търговски практики и електронната търговия.
2. Всъщност в решение от 13 март 2008 г., Doulamis(2) Съдът вече се е произнесъл по съвместимостта на определени разпоредби на това законодателство с правилата в областта на конкуренцията, с които се забраняват картелните споразумения и съгласуваните практики между предприятия.
3. Настоящото дело е образувано вследствие на наказателно производство в Белгия срещу г‑н Luc Vanderborght, общопрактикуващ лекар по дентална медицина, който е упрекван, че от 1 март 2003 г. до 24 януари 2014 г. е рекламирал услугите си в областта на денталната медицина по начин, който нарушава белгийското законодателство.
4. Всъщност в член 8d от Koninklijk besluit houdende reglement op de beoefening der tandheelkunde (Кралски указ относно регулиране на упражняването на професията лекар по дентална медицина) от 1 юни 1934 г.(3) в редакцията, приложима към момента на настъпване на обстоятелствата в главното производство(4), са описани подробно изискванията за дискретност, на които трябва да отговарят доставчиците на услуги в областта на денталната медицина, когато поставят табела или надпис на входа на сградата, в която упражняват професията си, като целта е да се защити достойнството на професията.
5. Тази разпоредба предвижда следното:
„С цел да се информира обществеността, на сградата, в която квалифицирано лице упражнява професията лекар по дентална медицина […], може да се постави само надпис или табела с малки размери и невпечатляващ външен вид, на които са посочени името на практикуващия лекар по дентална медицина и евентуално законовото му наименование, дните и часовете на консултации, названието на търговеца или на здравната организация, за чиято сметка то упражнява професионалната си дейност; разрешено е също да се посочи областта от денталната медицина професия, която практикуващото лице упражнява основно: оперативно зъболечение, протези, ортодонтско лечение, дентална хирургия.
[…]“.
6. В настоящия случай г‑н Vanderborght е упрекван, че с цел информиране на обществеността е поставил на входа на своя кабинет голям рекламен пилон, който не е с дискретен размер и е с впечатляващ външен вид. Тази информационна табела се състояла от три щамповани части, като всяка от тях била висока 47 сантиметра и широка 75 сантиметра и на тях били посочени името на квалифицираното лице, фактът, че той е зъболекар, както и уебсайтът и телефонният номер на кабинета по дентална медицина.
7. В член 1 от Wet bettreffende de publiciteit inzake tandverzorging (Закон за рекламата в областта на денталната медицина) от 15 април 1958 г.(5) в редакцията, приложима към момента на настъпване на обстоятелствата в главното производство, се забранява на доставчиците на услуги в областта на денталната медицина(6), в рамките на упражняването на свободна професия или на работа в кабинет по дентална медицина, да извършват, пряко или непряко, каквато и да е предназначена за обществеността реклама за услугите си.
8. Тази разпоредба гласи:
„Не може да се извършва, пряко или непряко, каквато и да е реклама за лекуване или осигуряване на лечение от квалифицирано или неквалифицирано лице в Белгия или в чужбина на заболявания, наранявания или аномалии на устната кухина или на зъбите, по-специално чрез витрини или чрез табели, надписи или пана, които могат да доведат до заблуждение относно законния характер на обявената дейност, чрез проспекти, листовки, каталози и брошури, чрез пресата, радиото и киното […]“.
9. В настоящия случай г‑н Vanderborght е упрекван, че е публикувал обяви в местни ежедневници и чрез уебсайта си е препоръчвал експертния си опит в областта на денталната медицина, като за целта е използвал снимки, показващи състоянието „преди/след“, както и мнения на пациенти, които посочвали разликата с лечения, предлагани от други зъболекари.
10. В настоящото дело Rechtbank van eerste aanleg te Brussel (Първоинстанционен съд за нидерландскоговорящата част— Брюксел, Белгия), компетентен за разглеждането на дела за леки престъпления, иска да установи доколко разпоредбите, на които се основава това наказателно преследване, са съвместими с разпоредбите на правото на Съюза, относно, на първо място, нелоялните търговски практики и предвидени в Директива 2005/29/ЕО(7), на второ място — разпоредбите относно електронната търговия, предвидени в Директива 2000/31/ЕО(8), и на трето място — свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги, прогласени съответно в членове 49 и 56 ДФЕС.
11. В настоящото заключение най-напред ще посоча, че разглежданото в главното производство законодателство не попада в приложното поле на Директивата за нелоялни търговски практики поради изрично предвидените от законодателя на Съюза ограничения в член 3, параграфи 3 и 8 от тази директива.
12. От друга страна, ще покажа, че национална правна уредба като установената с член 1 от закона от 1958 г., с която се забранява всякаква реклама чрез интернет, свързана с денталните услуги, попада в приложното поле на Директивата за електронната търговия. Ще разясня обаче, че предвид член 3, параграф 1 и член 8, параграф 1 от тази директива, изглежда, тя допуска тази правна уредба, при условие че последната има за цел да осигури спазване на правилата на една регламентирана професия и че тя се прилага спрямо лице, предоставящо услуги, установено на националната територия.
13. Накрая ще разгледам съвместимостта на посочената правна уредба с членове 49 и 56 ДФЕС, свързани със свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги. На първо място, ще покажа, че в спора в главното производство е налице международен елемент, доколкото рекламата, за която е упреквано заинтересованото лице, е направена в уебсайт, който представлява средство за разпространение по целия свят и поради това позволява да се достигне до определена аудитория, а оттам и да се привлекат пациенти, намиращи се в държава членка, различна от държавата членка, в която е установено заинтересованото лице.
14. На второ място, ще изложа причините, поради които считам, че забраната на каквато и да е реклама сред населението в областта на денталната медицина съставлява ограничение на свободното предоставяне на услуги, като ще се позова в основни линии на разсъжденията си, изложени за изчерпателност в заключението ми по дело Doulamis (C‑446/05, EU:C:2007:701). Ще покажа защо според мен това ограничение е обосновано с оглед на закрилата на общественото здраве, при положение че разглежданото в главното производство национално законодателство не забранява на лице, предоставящо дентални услуги, единствено да посочи, без това посочване да има привлекателен или насърчителен характер, в телефонен указател или чрез други достъпни за населението средства данните, които позволяват да се научи за неговото съществуване като специалист.
II – Преюдициалните въпроси
15. В рамките на висящия пред него спор Nederlandstalige rechtbank van eerste aanleg Brussel (Първоинстанционен съд занидерландскоговорящата част — Брюксел) решава да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли [Директивата за нелоялни търговски практики] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която забранява абсолютно на всички лица да рекламират в каквато и да било форма грижи за устната кухина или дентални услуги, както е предвидено в член 1 от [Закона] от […] 1958 г. […]?
2) Следва ли забраната за рекламиране на грижи за устната кухина и на дентални услуги да се разглежда като „разпоредба относно здравеопазването и безопасността на [продуктите]“ по смисъла на член 3, параграф 3 от [Директивата за нелоялни търговски практики]?
3) Трябва ли [Директивата за нелоялни търговски практики] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като член 8d от Кралския указ от […] 1934 г. […], в който са описани подробно изискванията за дискретност, на които трябва да отговаря предназначена за обществеността табела пред кабинет по дентална медицина?
4) Трябва ли [Директивата за електронната търговия] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която забранява абсолютно на всички лица да рекламират в каквато и да било форма грижи за устната кухина или дентални услуги, както и търговска реклама в електронна форма (уебсайт), както е предвидено в член 1 от [Закона] от […] 1958 г. […]?
5) Как следва да се тълкува понятието „услуги на информационното общество“, дефинирано в член 2, буква а) от [Директивата за електронната търговия] във връзка с член 1, параграф 2 от Директива 98/34/ЕО[(9)], изменена с Директива 98/48/ЕО [на Европейския парламент и на Света от 20 юли 1998 година[(10)]?
6) Трябва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази в главното производство, с която се налага пълна забрана на рекламирането на дентални услуги с цел закрила на общественото здраве?“.
III – Правната уредба на Съюза
А – Директивата за нелоялни търговски практики
16. Съображения 6, 8 и 9 от Директивата за нелоялни търговски практики гласят:
„(6) […] настоящата директива сближава законодателствата на държавите членки относно нелоялните търговски практики, включително нелоялната реклама, които пряко нарушават икономическите интереси на потребителите и в тази връзка непряко нарушават и икономическите интереси на конкурентите действащи законосъобразно […]
[…]
(8) Тази директива пряко защитава икономическите интереси на потребителите от нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители […]
(9) Тази директива […] не накърнява също и законодателството на Общността и националното законодателство в областта на […] здравословните условия и безопасността на стоките […]. Така държавите членки ще могат да запазват или въвеждат ограничения и забрани за търговски практики на основание защита на здравето и безопасността на потребителите на тяхна територия, независимо от местонахождението на седалището на търговеца, например относно алкохол, тютюн или фармацевтични препарати […]“.
17. Съгласно член 1 от тази директива целта ѝ е „да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар и постигане на високо ниво на защита на потребителите чрез сближаване на законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите членки по отношение на нелоялните търговски практики, накърняващи икономическите интереси на потребителите“.
18. В член 2, буква г) от същата директива като „търговски практики“ се определят „всяко действие, бездействие поведение или представяне, търговски съобщения, включително реклама и маркетинг, извършвани от търговец, пряко свързан с производството, продажба или доставка на [продукт] до потребители“(11).
19. Член 3 от Директивата за нелоялни търговски практики, в който се определя приложното ѝ поле, гласи:
„1. Настоящата директива се прилага по отношение на нелоялни търговски практики от страна на търговците към потребителите, съгласно разпоредбата на член 5, преди, по време на и след търговска сделка във връзка със стока.
[…]
3. Настоящата директива не засяга националните или на Общността разпоредби относно здравеопазването и безопасността на стоките.
[…]
8. Настоящата директива не засяга каквито и да е условия за регистрационни и разрешителни режими, или морални кодекси за поведение или други специфични правила, които уреждат регулирани професии, с цел поддържане на високи стандарти на почтеност от страна на представителите на професията, които държавите членки могат да наложат на професионалистите в съответствие с правото на Общността.
[…]“.
20. Съгласно член 5, параграф 2 от тази директива една търговска практика е нелоялна, ако противоречи на изискванията за дължимата професионална грижа и съществено изопачава или е възможно да изопачи съществено икономическото поведение по отношение на продукта на средния потребител, до когото достига или за когото е предназначена стоката, или на средния представител на група, когато една търговска практика е ориентирана към група потребители.
Б – Директивата за електронната търговия
21. Съображения 7, 17, 18, 22, 32 и 33 от Директивата за електронната търговия гласят:
„(7) За да се гарантира правна яснота и доверие от страна на клиента, настоящата директива следва да определи ясна обща рамка, която да обхваща някои правни аспекти на електронната търговия на вътрешния пазар.
[…]
(17) Определението на услуги на информационното общество […] обхваща всяка услуга, обикновено предоставена срещу заплащане, на разстояние, посредством електронно оборудване за обработка (включително цифрова компресия) и съхраняване на данни, при индивидуално поискване от страна на получателя на услугата […]
(18) Услугите на информационното общество обхващат широк кръг от икономически дейности, които се извършват онлайн […] [Те] не се ограничават единствено до услуги, които водят до онлайн сключване на договори, но също дотолкова, доколкото представляват икономическа дейност, обхващат и услуги, които не се заплащат от техните получатели, като тези, които предлагат онлайн информация или търговски съобщения […]
[…]
(22) Услугите на информационното общество трябва да се контролират при източника на дейността, за да се гарантира ефективна защита на целите от обществен интерес […] [О]свен това, за да се гарантира ефективно свободата на предоставяне на услуги и правната сигурност за доставчиците и получателите на услуги, такива услуги на информационното общество трябва, по принцип, да са предмет на законодателството на държавата членка, в която доставчикът на услугата е установен.
[…]
(32) За да се премахнат бариерите за развитие на трансгранични услуги в Общността, които членове на регламентираните професионални гилдии могат да предлагат по интернет, е необходимо да се гарантира съответствие на равнището на Общността с професионалните правила, които имат за цел по-специално да защитават потребителите и опазват общественото здраве […]
(33) Настоящата директива допълва правото на Общността и националното право по отношение на регламентираните професии, като поддържа пълен набор от правила, които са приложими в тази област“.
22. Съгласно член 1, параграф 1 от Директивата за електронната търговия тя има за цел „да допринесе за нормалното функциониране на вътрешния пазар, като осигурява свободното движение на услуги на информационното общество между държавите членки“.
23. Съгласно член 1, параграф 2 от тази директива, тя „сближава […] определени национални разпоредби за услугите на информационното общество по отношение на вътрешния пазар, установяване на доставчиците на услуги, търговските съобщения, електронните договори, отговорността на посредниците, кодекси за поведение, извънсъдебно уреждане на спорове, средства за правна защита и сътрудничество между държавите членки“.
24. В член 2, буква a) от посочената директива се дава определение на „услуги на информационното общество“ чрез позоваване на разпоредбата на член 1, точка 2 от Директива 98/34, така както е изменена, която гласи „каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба от получателя на услугите“.
25. В член 2, буква е) от Директивата за електронната търговия се дава определение за „търговско съобщение“, а именно „всяка форма на съобщение, което има за цел да рекламира, директно или косвено, стоките, услугите или имиджа на дружество, организация или лице, което извършва търговска, производствена или занаятчийска дейност, или упражнява регламентирана професия“.
26. Член 2, буква з) от тази директива, където се дава определение на „координирана област“, гласи:
„„координирана област“: изисквания, предвидени в правните системи на държавите членки, приложими към доставчиците на услуги на информационното общество или услуги на информационното общество, независимо дали са от общ характер или специално предназначени за тях:
i) координираната област се отнася до изисквания, на които доставчикът на услуги трябва да отговаря по отношение на:
– достъпа до дейност за предоставяне на услуги на информационното общество, като изисквания за квалификации, разрешително или нотификация,
– извършване на дейност за предоставяне на услуги на информационното общество, като изисквания за поведението на доставчика на услуги, качеството или съдържанието на услугата, включително по отношение на рекламата и договорите, или изисквания за отговорността на доставчика на услуги;
[…]“.
27. Член 3 от посочената директива гласи:
„1. Всяка държава членка гарантира, че услугите на информационното общество, които се предоставят от доставчика на услуги, който е установен на нейна територия, съответстват на националните разпоредби на съответната държава членка, които са част от координираната област.
2. Държавите членки не могат, по причини, свързани с координираната област, да ограничават свободата на предоставяне на услуги на информационното общество от друга държава членка.
[…]
4. Държавите членки не могат да предприемат мерки за дерогиране от параграф 2 по отношение на дадена услуга на информационното общество, ако са изпълнени следните условия:
a) мерките трябва да бъдат:
i) необходими поради една от следните причини:
[…]
– опазване на общественото здраве,
[…]
– защита на потребителите […]
ii) предприети срещу услуга на информационното общество, която е в ущърб на целите, посочени в i), или които представляват сериозен риск за накърняването на тези цели;
iii) пропорционални на тези цели;
[…]“.
28. Член 8 от Директивата за електронната търговия, озаглавен „Регламентирани професии“, гласи следното в параграф 1:
„Държавите членки гарантират, че ползването на търговски съобщения, които са част от или съставляват услуга на информационното общество, предоставена от член на регламентирана професионална гилдия, е разрешено при спазване на професионалните правила, по-специално по отношение на независимостта, достойнството и честта на професията, професионалната тайна и лоялност към клиентите и други членове на професионалната гилдия“.
IV – Анализ
А – По съвместимостта на спорните разпоредби на Закона от 1958 г. и Кралския указ от 1934 г. с Директивата за нелоялни търговски практики
29. С първите си три въпроса запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали национална правна уредба като предвидената в спорните разпоредби съответно на Закона от 1958 г. и Кралския указ от 1934 г. попада в приложното поле на Директивата за нелоялни търговски практики и ако е така, дали тя не допуска такава правна уредба.
30. Въпросът е поставен във връзка с това, че Директивата за нелоялни търговски практики пристъпва към пълна хармонизация на националните правила в областта на нелоялните търговски практики, което означава, че държавите членки не могат да запазят или приемат в своето законодателство по-ограничителни мерки от определените от тази директива дори с цел да осигурят по-висока степен на защита на потребителите(12).
31. От постоянната съдебна практика е видно, че Директивата за нелоялни търговски практики се характеризира с особено широко материално приложно поле, като Съдът се произнася, че то обхваща „всички търговски практики, които имат пряка връзка с рекламата с цел продажба, с продажбата или доставянето на стока на потребителите“(13). Всъщност понятието „търговски практики от търговците към потребителите“ е определено в член 2, буква г) от тази директива като „всяко действие, бездействие поведение или представяне, търговски съобщения, включително реклама и маркетинг, извършвани от търговец, пряко свързан с производството, продажба или доставка на [продукт] до потребители“(14). Съгласно член 2, буква в от посочената директива понятието „продукт“ означава всички стоки или услуги.
32. Освен това в член 3, параграф 1 от Директивата за нелоялни търговски практики законодателят на Съюза определя по положителен начин приложното ѝ поле, като предвижда, че тя се прилага по отношение на нелоялни търговски практики от страна на търговците към потребителите преди, по време на и след търговска сделка във връзка с продукт.
33. Следователно Директивата за нелоялни търговски практики се прилага а priori спрямо всички сделки между предприятия и потребители, като се обхващат всички отрасли.
34. Впрочем законодателят на Съюза е предвидил изрично определени ограничения на приложението ѝ.
35. От една страна, съгласно член 3, параграф 3 от Директивата за нелоялни търговски практики, тя „не засяга националните или на Общността разпоредби относно здравеопазването“(15). В съображение 9 от тази директива законодателят на Съюза уточнява, че по този начин „държавите членки ще могат да запазват или въвеждат ограничения и забрани за търговски практики на основание защита на здравето […] на потребителите на тяхна територия“.
36. Следователно, макар Директивата за нелоялни търговски практики да има за цел да пристъпи към пълна хармонизация на свързаните с тези практики национални правила, държавите членки остават при все това свободни да приемат по-строги мерки, когато става въпрос за практики при рекламирането, които замесват здравето на потребителите. В този случай националните мерки имат за цел да предпазят интереси, които далеч надхвърлят защитата единствено на икономическите интереси на потребителите, посочена в съображения 6 и 8 и в член 1 от тази директива.
37. В своите насоки за прилагане и изпълнение на Директивата за нелоялни търговски практики(16), както и в първия си доклад за прилагането ѝ(17), Европейската комисия подчертава, че ако приетите от държавите членки мерки имат за цел да защитават интереси, които не са от икономическо естество, то те не попадат в приложното поле на тази директива. Следователно според Комисията посочената директива не поставя под въпрос способността на държавите членки да приемат по-строги правила относно търговските практики с оглед да защитят здравето на потребителите(18).
38. От друга страна, член 3, параграф 8 от Директивата за нелоялни търговски практики предвижда, че „[тя] не засяга каквито и да е […] морални кодекси за поведение или други специфични правила, които уреждат регулирани професии, с цел поддържане на високи стандарти на почтеност от страна на представителите на професията, които държавите членки могат да наложат на професионалистите в съответствие с правото на Общността“.
39. Следователно държавите членки запазват също така свободата си да приемат по-строги мерки спрямо практиките, които използват членовете на регламентирана професия, каквато е тази на специалиста по дентална медицина и която упражнява заинтересованото лице в настоящото дело.
40. От това следва, че за да попада в приложното поле на Директивата за нелоялни търговски практики, съответният продукт трябва, от една страна, да отговаря на условията, предвидени в член 3, параграф 1 от нея, и от друга страна, не трябва да попада в приложното поле на нито едно от ограниченията, предвидени изрично от законодателя на Съюза в член 3, параграфи 3 и 8 от директивата.
41. Впрочем, макар да е сигурно, че разглежданите в главното производство услуги представляват търговска практика от търговец към потребител съгласно член 2, буква г) от посочената директива, доколкото става въпрос за рекламиране на дентални услуги, запитващата юрисдикция посочва, че спорните разпоредби на Закона от 1958 г. и Кралския указ от 1934 г. имат за цел да защитават съответно общественото здраве и достойнството на зъболекарската професия, поради което считам, че ограниченията, предвидени в член 3, параграфи 3 и 8 от Директивата за нелоялни търговски практики, са приложими.
42. От това следва, че абсолютната забрана за реклама на услуги в областта на денталната медицина, предвидена в член 1 от Закона от 1958 г., и изискванията за дискретност, наложени от член 8d от Кралския указ от 1934 г., имат преди всичко значение за здравето и едва след това икономическо значение. Както белгийското правителство посочва в писменото си становище, те допринасят за достойнството на професията, като не позволяват качеството на услугите, почтеността на квалифицираните лица и доверието, което трябва да съществува между доставчиците на услуги в областта на денталната медицина и техните пациенти, да бъдат увреждани от рекламни практики като разглежданите в главното производство, които имат за цел да привлекат пациенти чрез пропаганда.
43. Предвид тези съображения предлагам на Съда да се произнесе, че Директивата за нелоялни търговски практики следва да се тълкува в смисъл, че с оглед на ограниченията, изрично предвидени от законодателя на Съюза в член 3, параграфи 3 и 8 от тази директива, тя не е приложима нито спрямо национална правна уредба като установената с член 1 от Закона от 1958 г., който налага абсолютна забрана за рекламиране, свързано с услуги в областта на денталната медицина, нито спрямо национална правна уредба като предвидената в член 8d от Кралския указ от 1934 г., в който се определят изискванията за дискретност, на които трябва да отговаря табелата пред кабинет по дентална медицина.
Б – По съвместимостта на спорните разпоредби на Закона от 1958 г. с Директивата за електронната търговия
44. С четвъртия и петия си въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да установи дали национална правна уредба като установената в член 1 от Закона от 1958 г., с която се налага абсолютна забрана на рекламирането на услуги в областта на денталната медицина, в това число по електронен път, попада в приложното поле на Директивата за електронната търговия и ако е така, дали по смисъла на тази директива посочената правна уредба представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги на електронната търговия.
45. Директивата за електронната търговия цели да допринесе за развитието на „услугите на информационното общество“ и за подчертаването на възможностите, които вътрешният пазар предлага на електронната търговия, с оглед да се засили икономическият растеж и конкурентоспособността на европейските предприятия(19).
46. Посочената директива разглежда само някои правни аспекти на електронната търговия(20). Както Съдът посочва в решение от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др.(21), директивата всъщност не предвижда хармонизиране на материалноправните норми, а определя „координирана област“, която се отнася до изисквания, на които доставчикът на услуги трябва да отговаря(22).
47. Съгласно член 2, буква з) от Директивата за електронната търговия „координирана област“ е съвкупността от изисквания, предвидени в националните правни системи, на които доставчикът на услуги трябва да отговаря и които се отнасят както до достъпа до дейност за предоставяне на услуги на информационното общество, така и до извършване на такава дейност, като изисквания за поведението на доставчика на услуги, качеството или съдържанието на услугата, включително по отношение на рекламата и договорите, или изисквания за отговорността на доставчика на услуги.
48. Съгласно определението на „услуги на информационното общество“ в член 2, буква a) от тази директива те представляват „каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба от получателя на услугите“(23). От съображение 18 от Директивата за електронната търговия и от практиката на Съда(24) е видно, че тези услуги обхващат услугите, предоставяни на разстояние посредством електронно оборудване за обработка и съхраняване на данни, както и услуги, които не се заплащат от техните получатели, като тези, които предлагат онлайн информация или търговски съобщения(25).
49. В настоящия случай считам, че рекламата на услугите в областта на денталната медицина, която г‑н Vanderborght е направил посредством създаден от него уебсайт, попада в приложното поле на Директивата за електронната търговия.
50. Тази реклама не само представлява „търговско съобщение“ онлайн по смисъла на член 2, буква е) от тази директива, но и е осъществена от член на регламентирана професия, което е разрешено изрично от законодателя на Съюза в член 8, параграф 1 от посочената директива. Всъщност в тази разпоредба той въвежда принципа, съгласно който държавите членки трябва да се уверят, че членовете на регламентирани професии могат да рекламират в интернет, при условие че спазват професионалните правила.
51. Следователно национална правна уредба като разглежданата в главното производство наистина може да бъде възприемана с оглед на предвидените от законодателя на Съюза разпоредби на Директивата за електронната търговия.
52. Сега ще разгледам материалноправните разпоредби на тази директива.
53. Считам, че съвместимостта на разглежданата в главното производство правна уредба с правото на Съюза трябва да се прецени от гледна точка на член 3, параграф 1 и член 8, параграф 1 от посочената директива.
54. Член 3 от Директивата за електронната търговия, озаглавен „Вътрешен пазар“, всъщност представлява нейният крайъгълен камък(26).
55. С член 3, параграф 1, от посочената директива се установява принципът, съгласно който услугите на информационното общество са предмет на законодателството на държавата членка, в която е установен доставчикът на услугата(27).
56. По този начин посочената разпоредба задължава всяка държава членка да следи за това услугите, предоставяни от установен на нейната територия доставчик, да спазват националните разпоредби, приложими в тази държава членка и попадащи в „координираната област“. Според законодателя на Съюза такъв механизъм трябва да позволи услугите на информационното общество да се контролират при източника на дейността, за да се гарантира ефективна защита на целите от обществен интерес(28).
57. В тази връзка в решение от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др.(29) Съдът се произнася с оглед на предвидената в Директивата за електронната търговия „координирана област“, че законодателството на държавата членка, в която е установен доставчикът на услугата, включва както нормите на гражданското право, така и нормите, свързани с отговорността на доставчиците на услуги. При липсата на хармонизирани правила, приети на равнището на европейския съюз, Съдът установява императивния характер на тези материалноправни норми, които държавата членка е решила да приложи спрямо доставчиците и техните услуги(30).
58. Считам, че тези мотиви са приложими по аналогия във връзка с търговско съобщение, осъществено по интернет, доколкото предвидената в Директивата за електронната търговия „координирана област“ обхваща също така изискванията както относно поведението на доставчика на услуги, така и относно качеството и съдържанието на рекламата, както е предвидено в член 2, буква з), подточка i), второ тире от тази директива.
59. При тези условия считам, че предвиденият в член 3, параграф 1 от тази директива механизъм изисква по отношение на рекламата по интернет да се прилага материалното право, което е в сила в държавата членка, в която е установен доставчикът на услуги.
60. Следователно, изглежда, нищо не пречи по настоящото дело да бъде приложено белгийското законодателство, тъй като разглежданата в главното производство услуга не е с произход от държава членка, различна от Кралство Белгия, и г‑н Vanderborght е установен на белгийска територия.
61. От това следва, че случаят не попада в хипотезата на член 3, параграф 2 от Директивата за електронната търговия(31).
62. При все това сега трябва да се разгледат изрично предвидените от законодателя на Съюза норми в член 8, параграф 1 от посочената директива относно търговските съобщения, изпращани конкретно от членове на регламентирана професия.
63. Всъщност от първата част на тази разпоредба е видно, че държавите членки по принцип следва да разрешат на членовете на регламентираните професии да ползват търговски съобщения посредством електронната търговия. Както Комисията подчертава в първия си доклад за прилагането на Директивата за електронната търговия, това означава, че членовете на регламентирани професии могат да осведомяват клиентите си посредством уебсайтове, което според нея преди не е било възможно в определени държави членки(32).
64. Има обаче едно изключение от този принцип, свързано със спазване на правилата за професионална етика.
65. Всъщност във втората част на посочената разпоредба законодателят на Съюза разрешава на държавите членки да приемат конкретни ограничения, за да гарантират спазването на професионалните правила „по-специално“ по отношение на независимостта, достойнството и честта на професията, професионалната тайна и лоялност към клиентите и други членове на професионалната гилдия. В този смисъл е видно, че както се посочва в съображение 33 от Директивата за електронната търговия, тя „допълва“ националното право по отношение на регламентираните професии.
66. Като разрешава такива ограничения, законодателят на Съюза разграничава услугите, предоставяни от членове на регламентирана професия, от услугите, предлагани от всички останали доставчици, тъй като медицината, продажбата на лекарствени продукти, както и даването на правни съвети и нотариалната заверка не представляват търговия, подобна на обичайната. Естеството на тези дейности не позволява да се прави реклама при същите условия при каквито рекламират останалите доставчици на услуги, които са свободни да ги популяризират с всички форми на комуникация, за да подтикнат потребителя да се възползва от тях.
67. Съображенията, които дават основание за тези ограничения, не са изброени изчерпателно, както е видно от използването на наречието „по-специално“ в член 8, параграф 1 от Директивата за електронната търговия. Впрочем няма съмнение, че спазването на професионалните правила при професиите в областта на здравеопазването включва опазването на общественото здраве, и по-конкретно на здравето на пациента, което е първостепенното задължение на зъболекарите, както е видно от етичния кодекс на тази професия подобно на този на лекарската професия(33). Следователно национално законодателство като разглежданото в главното производство следва да се тълкува в смисъл, че явно допринася за спазването на етичните правила, приложими спрямо зъболекарската професия. Като забранява рекламирането под всякаква форма на услугите в областта на денталната медицина, Кралство Белгия се опитва да предотврати накърняването на доверието на пациентите в квалифицираните в областта на денталната медицина лица, което би засегнало достойнството на професията, и в крайна сметка да избегне спадане на качеството на грижите в ущърб на здравето на пациентите. Държавата се опитва също така да избегне накърняване на почтеността на квалифицираните в областта на денталната медицина лица в резултат на реклама, както и опетняване на репутацията им вследствие от действия като предприетите от г‑н Vanderborght, който разпространява чрез уебсайта си мнения на пациенти, в които се говори за разликата с лечения, предлагани от други квалифицирани лица в областта на денталната медицина.
68. Вследствие на това според мен ограниченията, които се съдържат в член 1 от Закона от 1958 г., могат да бъдат обосновани по смисъла на член 8, параграф 1 от Директивата за електронната търговия от съображения, свързани със спазването на етичните правила на зъболекарската професия.
69. Предвид горепосочените съображения считам, че Директивата относно електронната търговия, и по-специално член 3, параграф 1 и член 8, параграф 1 от нея, следва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като предвидената в член 1 от Закона от 1958 г., с която се забранява на доставчиците на услуги в областта на денталната медицина, в рамките на упражняването на свободна професия или на работа в кабинет по дентална медицина, да извършват по интернет каквато и да е реклама за услугите си, тъй като тази правна уредба има за цел да осигури спазването на професионалните правила и е приложима спрямо доставчик на услуги, установен на националната територия.
70. Сега следва да разгледам съвместимостта на посочената правна уредба с първичното право на Съюза.
В – По съвместимостта на спорните разпоредби на Закона от 1958 г. със свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги
71. С шестия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали членове 49 и 56 ДФЕС следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, което забранява на доставчиците на услуги в областта на денталната медицина, в рамките на упражняването на свободна професия или на работа в кабинет по дентална медицина, да извършват, пряко или непряко, каквато и да е предназначена за обществеността реклама за услугите си.
72. Както е видно от постоянната съдебна практика, медицинските и парамедицинските дейности, и по-специално онези, които са свързани с денталните услуги, попадат в приложното поле на разпоредбите на договора, които уреждат свободите на движение(34).
73. Впрочем съгласно постоянната съдебна практика тези разпоредби не са приложими спрямо случаи, в които всички обстоятелства се ограничават във вътрешността на една-единствена държава членка(35). Следователно приложението на разпоредбите от договора във връзка със свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги е подчинено на съществуването на международен елемент.
74. По настоящото дело г‑н Vanderborght упражнява дейността си в Белгия, където той е установен и е обект на наказателно производство. Наказателното производство е образувано не само поради факта, че заинтересованото лице е поставило табела пред кабинета си, която не отговаря на предвидените в националното законодателство изисквания за дискретност, но и поради това, че то публикува реклама за себе си в местен ежедневник и на уебсайта си.
75. Впрочем за разлика от г‑н Doulamis по делото, довело до решението от 13 март 2008 г., Doulamis (C‑446/05, EU:C:2008:157), който е публикувал рекламни обяви единствено в национален телефонен указател на хартиен носител, г‑н Vanderborght е извършил рекламна дейност със средство, което по своето естество не признава граници.
76. В решение от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др.(36), свързано с твърдение, че съдържанието на определен уебсайт води до нарушение на правата на личността, Съдът приема, че „публикуването на информация в уебсайт се различава от регионалното разпространение на медия като печатната, тъй като по принцип е насочено към повсеместното разпространение на информацията. Тази информация може да се разгледа незабавно от неограничен брой интернет потребители навсякъде по света, независимо дали лицето, което разпространява информацията, е имало намерение тя да бъде видяна извън държавата членка, в която това лице е установено“(37). В тази връзка Съдът стига до заключението, че „се оказва, че интернет намалява ползата на критерия за разпространение, доколкото по принцип обхватът на разпространение на публикуваната в интернет информация е универсален“(38).
77. В контекста на интернет считам, че търговската реклама по електронен път, до която е прибегнал г‑н Vanderborght, е достатъчна, за да бъде изпълнен критерият за международен елемент, доколкото тя може да достигне до публика, а вследствие от това да привлече и пациенти от държави членки, различни от държавата членка, в която е установено заинтересованото лице.
78. Освен това Съдът се е произнесъл, че този международен елемент може да се отнася не само до доставчика на услугата, но и до получателя ѝ. В решение от 11 юни 2015 г., Berlington Hungary и др.(39) той се произнася, че съществува трансграничен интерес, доколкото част от клиентите на търговските дружества, извършващи дейност с игрални автомати, са граждани на Съюза, които са на почивка в Унгария, като уточнява, че „[у]слугите […], които установен в държава членка доставчик предоставя, без да пътува, на получател, установен в друга държава членка, представляват трансгранично предоставяне на услуги по смисъла на член 56 ДФЕС“(40).
79. Вследствие на това с оглед на тези съображения считам, че в спора в главното производство са налице достатъчно елементи, свързващи го с правото на Съюза, поради което Съдът ще може да направи преценка на съвместимостта на разглежданата в главното производство национална правна уредба със свободите на движение, гарантирани от Договора за функционирането на Европейския съюз.
1. По приложимото първично право
80. Най-напред следва да се отговори на въпроса дали разглежданата в главното производство национална правна уредба трябва да се преценява от гледна точка на свободата на установяване, или от гледна точка на свободното предоставяне на услуги.
81. Всъщност от практиката на Съда е видно, че когато дадена национална мярка се отнася едновременно до две основни свободи, гарантирани от Договора, Съдът по принцип я преценява с оглед само на една от тези две свободи, ако предвид обстоятелствата в главното производство се окаже, че едната от тях е напълно второстепенна по отношение на другата и може да бъде свързана с нея(41).
82. Считам, че настоящият случай е такъв. Всъщност в настоящото дело съм склонен да смятам, че центърът на тежестта е по-скоро на страната на свободното предоставяне на услуги предвид целта, която г‑н Vanderborght е искал да постигне чрез рекламата не само в местни ежедневници, но и като е създал уебсайт. Той е използвал тези рекламни практики, за да привлече нови клиенти, независимо дали те са от държавата членка, в която е установен, или от друга държава членка(42).
83. Макар че свободата на установяване също може да е засегната от забрана като разглежданата в главното производство, доколкото тази забрана може да представлява сериозна пречка за квалифицираните лица, установени в друга държава членка, да проникнат на пазара на предлагане на дентални услуги, а оттам и за упражняването на техните дейности(43), в настоящия случай тази свобода изглежда второстепенна по отношение на свободното предоставяне на услуги и считам, че може да бъде свързана с него.
84. При тези условия предлагам на Съда да прецени съвместимостта на разглежданата в главното производство национална правна уредба с оглед на член 56 ДФЕС.
2. По съществуването на ограничение на свободното предоставяне на услуги
85. Съгласно практиката на Съда като ограничения на свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 56 ДФЕС трябва да се разглеждат всички мерки, които забраняват, възпрепятстват или правят по-слабо привлекателно упражняването на тази свобода(44).
86. Сред тях са мерките, които, макар да важат за всички, ограничават правото на установените на територията на държавата членка доставчици на услуги да ги предлагат на потенциални заинтересовани лица, установени в други държави членки.
87. В решение от 10 май 1995 г., Alpine Investments(45) Съдът се е произнесъл, че правна уредба на държава членка, с която на предприятие, установено на нейната територия, се забранява да се свързва по телефона с физически лица, установени в други държави членки, за да им предлага различни финансови услуги, може да представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги. Най-напред, според Съда фактът, че тези услуги представляват чисто и просто предложения, адресирани от доставчик на услуги, установен в една държава членка, към получател, установен в друга държава членка, който все още не е определен, не е пречка пред прилагането на член 56 ДФЕС. Съдът счита, че свободното предоставяне на услуги всъщност би било илюзорно, ако предлагането на услуги би могло свободно да се ограничава с национална правна уредба(46). На следващо място, Съдът се произнася, че доколкото тази забрана лишава операторите, до които се отнася, от една бърза и директна техника за реклама и за връзка с потенциални клиенти, намиращи се в други държави членки, тя ограничава свободата, гарантирана в член 56 ДФЕС, независимо от факта, че въпросната забрана е наложена от държавата членка, в която е установен доставчикът на услуги. Съдът припомня постоянната си практика. Правото на свободно предоставяне на услуги може да бъде изтъкнато от предприятие срещу държавата, в която то е установено, когато услугите се предоставят на получатели, установени в друга държава членка(47).
88. Считам, че тези мотиви са приложими и спрямо национална правна уредба като разглежданата в главното производство, с която се забранява всякакъв вид реклама за предлагане на дентални услуги.
89. Рекламата(48) в пресата или в интернет до голяма степен изглежда основен инструмент, който позволява на стопанските субекти, независимо от техните мащаби, да се представят и да осведомяват потребителите за предлаганите от тях услуги. Тя играе също така решаваща роля във възможността на доставчик на услуги да разшири клиентелата си. В това отношение рекламата в интернет понастоящем представлява изключително ефективно средство за информиране, което може да достигне до много голяма аудитория и да предизвика интерес у клиенти, установени в други държави членки. Рекламата е полезна и за конкуренцията, доколкото тя е средството, чрез което стопанските субекти се стремят да убедят потребителите да ползват техните услуги, вместо тези на конкурентите им. Накрая, както Комисията подчертава в първия си доклад за прилагането на Директивата за електронната търговия, рекламата в интернет предлага значим източник на приходи за множество доставчици на услуги на информационното общество(49).
90. Следователно предвидената в Закона от 1958 г. забрана за каквато и да било реклама в областта на денталната медицина лишава квалифицирано лице като г‑н Vanderborght от ефективно средство за информиране, чрез което да представи услугите си пред потенциални клиенти, установени в други държави членки. Вследствие от това забраната е в състояние да възпрепятства предлагането на дентални услуги на пациенти, установени в други държави членки. Освен това, както подчертавам в заключението си по дело Doulamis (C‑446/05, EU:C:2007:701), такъв рекламен режим лишава установените в държави членки, различни от Кралство Белгия, лица, предоставящи рекламни услуги, да ги предлагат на специалисти, установени в тази държава членка, и препятства и тези специалисти да се ползват от услугите на такива лица(50).
91. При тези условия считам, че тази забрана представлява ограничение на свободата, гарантирана в член 56 ДФЕС.
92. Сега следва да се провери дали разглежданото ограничение може да бъде обосновано.
3. Обосновката на ограничението
93. В делото, довело до решението от 13 март 2008 г., Doulamis (C‑446/05, EU:C:2008:157), белгийското правителство излага мотивите, довели до приемането на забраната за всяка реклама от страна на лицата, предоставящи услуги в областта на денталната медицина. Според това правителство рекламните практики, насочени към увеличаване броя на пациентите чрез пропаганда, били несъвместими с изискванията за закрила на общественото здраве и на достойнството на професията. Всъщност такива практики можели да подкопаят доверието, което трябва да съществува между лицето, предоставящо дентални услуги, и неговия пациент, както и доверието в качествата и почтеността на практикуващите специалисти.
94. Считам, че държавите членки имат право да забранят на лицата, предоставящи дентални услуги, да правят реклама сред населението на предоставяните от тях услуги, щом като тази забрана действително се свежда до насърчаването на тяхното използване. Основавам този анализ на следните съображения.
95. В съответствие с постоянната съдебна практика ограничението на свободата на движение може да бъде обосновано, ако са изпълнени четири условия, а именно ограничението да се прилага по недискриминационен начин, да отговаря на императивно изискване от обществен интерес, да е в състояние да постигне целта, която преследва, и да не надхвърля необходимото за нейното постигане, като се има предвид, че както посочва Съдът, такова национално законодателство изпълнява това условие единствено ако действително отговаря на грижата за съгласуваното и систематичното ѝ постигане(51).
96. Първото от тези условия е изпълнено, тъй като разглежданият в главното производство рекламен режим се прилага независимо от държавата членка, в която са установени доставчиците на услуги, за които той се отнася.
97. Не би могло да се оспори и че второто условие също е изпълнено.
98. Всъщност от постоянната съдебна практика е видно, че защитата на живота и здравето на хората и защитата на потребителите са сред целите, които биха могли да се разглеждат като представляващи императивни съображения от обществен интерес, обосноваващи ограничаване на свободното предоставяне на услуги(52). В това отношение Съдът добавя, че здравето и животът на хората се нареждат на първо място сред интересите, защитавани от разпоредбите на Договора(53), които предвиждат възможните дерогации от забраната за ограничения на свободите на движение.
99. Според мен третото условие, поставено в съдебната практика, също е изпълнено.
100. Всъщност, без съмнение, населението трябва да получава информация в областта на здравеопазването от обективни източници, докато рекламата от самите лица, предоставящи услуги, не отговаря непременно на това условие за обективност. При тези условия забраната лицата, предоставящи услуги, да правят каквато и да било реклама сред населението на предоставяните от тях услуги действително може им попречи да предприемат пропагандни акции, които биха могли да подкопаят доверието, което пациентите имат в своите специалисти по дентална медицина, като засегнат достойнството на тяхната професия и така компрометират качеството на медицинските грижи.
101. Централният въпрос на настоящото дело всъщност е да се установи дали такава забрана не е диспропорционална от гледна точка на тези цели, или, с други думи, дали посочените цели могат да се постигнат по също толкова ефикасен начин посредством мерки, които са по-малко ограничителни(54).
102. Наличието на това законодателство е причина да разгледам дали закрилата на общественото здраве и на достойнството на професията могат да обосноват забрана за лицата, предоставящи дентални услуги, да правят реклама при същите условия като всеки друг доставчик на услуги, т.е. да рекламират доставянето на своите услуги с всички форми на комуникация, за да подтикнат потребителя да се възползва от тях. Следва също да се установи дали тези мотиви могат да обосноват забрана за всяка форма на реклама сред населението.
103. Считам, че закрилата на общественото здраве може да обоснове забрана за всяка форма на привличащо или подтикващо съобщение сред населението поради същите съображения, които излагам в заключението си по дело Doulamis (C‑446/05, EU:C:2007:701), както следва.
104. На първо място, предоставянето на медицински грижи не представлява предоставяне на обикновени услуги. То оказва въздействие върху физическата неприкосновеност на получателя и психическото му равновесие. Освен това пациентът, който се ползва от него, има реална необходимост, свързана с възстановяването на неговото здраве и евентуално със запазването на живота му. Предвид значението на този залог, когато трябва да вземе решение дали да се ползва от медицински грижи, пациентът не разполага със същата свобода на преценка като по отношение на други услуги. Когато се ползва от медицински грижи, пациентът не удовлетворява свое желание, а задоволява потребност.
105. На второ място, денталната медицина, както всички дейности в областта на здравеопазването, е сред областите, в които по мое мнение равнището на „асиметрия на информацията“ между лицето, предоставящо медицински грижи, и получателя на услугата — съгласно израза, използван от Комисията в нейния доклад относно конкуренцията в сектора на свободните професии(55) — е най-високо. Това означава, че лицето, предоставящо медицинските грижи, разполага в своя сектор на дейност с равнище на компетентност, което е много по-високо от това на получателя, поради което последният не е в състояние реално да прецени качеството на услугата, която се предлага.
106. При това положение, като се има предвид посочената асиметрия в равнището на компетентност и на залога, който представлява за пациента решението да се ползва или не от медицински грижи, считам, че връзката на доверие между пациента и представителя на професия в областта на здравеопазването придобива значение на основна характеристика. С други думи, пациентът трябва да може да бъде убеден, че когато практикуващото лице го съветва или му препоръчва да се ползва от предоставянето на даден вид услуги, този съвет или тази препоръка са от съображения единствено за закрила на неговото здраве, а не за печалба.
107. По тази причина считам, че тази връзка на доверие неизбежно би била нарушена, ако на лицата, предоставящи дентални услуги, се разреши да правят реклама сред населението, за да го насърчават да ползва услугите им. В подобна хипотеза пациентът би могъл основателно да се опасява, че когато практикуващото лице го съветва или му препоръчва да се ползва от даден вид услуги, този съвет или тази препоръка са поне отчасти мотивирани от неговия икономически интерес. При това положение пациентът би могъл да преосмисли стойността на този съвет или на тази препоръка и така да постави в опасност своето здравословно състояние, като откаже или забави предлагания вид услуги.
108. Посочването на тарифата само по себе си също не е лишено от риск. Не може да се изключи вероятността някои специалисти да бъдат изкушени да посочат по-конкурентни цени, съответстващи на по-конкурентна услуга, в резултат на което във всички случаи би могло да се влоши най-малко качеството, ако не и техническото изпълнение, например при поставянето на протеза, за което пациентът не е технически квалифициран да направи преценка.
109. Ето защо съм на мнение, че закрилата на общественото здраве може валидно да обоснове забрана на лицата, предоставящи дентални услуги, за всяка форма на реклама сред населението с цел насърчаване ползването на предоставяните от тях услуги.
110. Доколкото законодателят на Съюза не е приел общи или хармонизирани норми относно рекламата в областта на денталната медицина, Съдът многократно се е произнасял, че всяка държава членка следва да реши какво равнище на закрила на общественото здраве иска да осигури и по какъв начин трябва да се постигне то. Тъй като тази степен може да бъде различна в различните държави членки, Съдът счита, че на последните следва да се признае свобода на преценка(56).
111. Държавите членки обаче трябва да упражняват тази свобода, като гарантират, че приетите мерки са пропорционални и наложителни(57).
112. В настоящия случай предвидената в член 1 от Закона от 1958 г. забрана според мен не противоречи на член 56 ДФЕС. Считам, че тя е напълно основателна с оглед на специфичното естество на разглежданите в главното производство услуги, на залога, който представлява за пациента решението да се ползва или не от дентални услуги, и на връзката на доверие, която е необходимо да се поддържа между доставчика на услуги в областта на денталната медицина и пациента.
113. От една страна, това равнище на взискателност в областта на медицинските грижи вече е намерило израз в особено строгата правна уредба, която регламентира професиите в областта на здравеопазването в различните държави членки. Подробното регламентиране впрочем е причина законодателят на Съюза да приеме в тази област на дейност първите секторни директиви относно необходимите за упражняването на тези професии признаване на дипломи и хармонизиране на обучението за получаването на тези дипломи(58).
114. От друга страна връзката между пациент и предоставящото му медицински грижи лице се отнася до услуги, за които изискването за качество очевидно е по-високо, отколкото в други сектори на дейност. Следователно здравеопазването представлява област, в която свободното движение на специалисти се сблъсква със големи препятствия и в която взаимното признаване поражда необходимостта от значителна степен на хармонизация от страна на законодателя на Съюза.
115. Въпреки това предвидената в член 1 от Закона от 1958 г. забрана не може да е неограничена.
116. Упражняването на дейност от лицата, предоставящи дентални услуги, както и на останалите представители на професии в областта на здравеопазването, по естеството си изисква населението да има възможност да се запознае с тяхното съществуване. Това означава населението да има възможност да идентифицира предоставящото медицински грижи физическо или юридическо лице, услугите, които то има право да извършва, мястото, където ги извършва, часовете за консултации, както и средствата за осъществяване на контакт с него, като номер на телефон, номер на факс или интернет адрес.
117. Следователно достъпът на населението до такива обективни сведения е необходим за прилагането на свободното движение на специалистите в областта на здравеопазването. Той също допринася за повишаване на закрилата на общественото здраве, като благоприятства мобилността на пациентите в рамките на Съюза. Развитието на практиката на Съда след решенията от 28 април 1998 г., Decker(59) и Kohll(60) показва, че пациентите все повече търсят възможности да се лекуват в други държави членки(61). Тази тенденция отразява най-различна мотивация. Възможно е пациентите да искат да се ползват от медицински грижи при по-ниски тарифи или от услуги, които не съществуват в държавата им на пребиваване, или пък да им бъде оказано по-бързо лечение, отколкото в нея. Тази мобилност на пациентите, доколкото им позволява да получат по-широк достъп до медицинско обслужване, отколкото в своята държава членка, също допринася за закрилата на общественото здраве.
118. Национален закон, който забранява на лицата, предоставящи дентални услуги, да правят, пряко или непряко, реклама сред населението на предоставяните от тях услуги, не би трябвало да стига до забрана за обикновено посочване, без привлекателен или насърчителен характер, от страна на тези лица в телефонен указател или с други достъпни за населението информационни средства на данните, позволяващи да се научи за съществуването им като специалисти, каквито данни например са самоличността им, дейностите, които имат право да упражняват, мястото, където ги упражняват, работното им време и средствата за осъществяване на контакт с тях.
119. Според мен случаят не е такъв, ако се вземе под внимание разпоредбата на член 1 от Закона от 1958 г. и на член 8d от Кралския указ от 1934 г.
120. Във всички случаи националният съд следва да прецени дали в настоящото дело рекламните съобщения, които г‑н Vanderborght е поместил в местни ежедневници и на уебсайта си, излизат извън тези граници, по-специално с оглед на вида на тези съобщения, поместването на снимки, показващи състоянието „преди/след“, както и възпроизвеждането на мнения на пациенти, които посочват разликата с лечения, предлагани от други специалисти в областта на денталната медицина.
121. Предвид изложените съображения предлагам на Съда да отговори на запитващата юрисдикция, че национална правна уредба като установената с член 1 от Закона от 1958 г., която забранява на лицата, предоставящи дентални услуги в рамките на упражняването на свободна професия или на работа в кабинет по дентална медицина, да правят, пряко или непряко, каквато и да било реклама сред населението на предоставяните от тях услуги, представлява ограничение на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги по смисъла на членове 49 и 56 ДФЕС.
122. Все пак това ограничение е обосновано от закрилата на общественото здраве, след като разглежданото в главното производство национално законодателство няма за последица да забрани самото посочване, без привлекателен или насърчителен характер, от страна на такива лица в телефонен указател или с други достъпни за населението информационни средства, на данните, позволяващи да се научи за съществуването им като специалисти, като например данни за самоличността им, дейностите, които имат право да упражняват, мястото, където ги упражняват, работното им време и средствата за осъществяване на контакт с тях.
V – Заключение
123. Въз основа на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на Nederlandstalige rechtbank van eerste aanleg Brussel (Първоинстанционен съд за нидерландскоговорящата част— Брюксел, Белгия) по следния начин:
1) Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) следва да се тълкува в смисъл, че поради ограниченията, изрично предвидени от законодателя на Съюза в член 3, параграфи 3 и 8 от тази директива, тя не е приложима нито спрямо национална правна уредба като установената с член 1 от Wet bettreffende de publiciteit inzake tandverzorging (Закон за рекламата в областта на денталната медицина) от 15 април 1958 г. в редакцията, приложима към момента на настъпване на обстоятелствата в главното производство, който налага абсолютна забрана за рекламиране, свързано с услуги в областта на денталната медицина, нито спрямо национална правна уредба като предвидената в член 8d от Koninklijk besluit houdende reglement op de beoefening der tandheelkunde (Кралски указ относно регулиране на упражняването на зъболекарската професия) от 1 юни 1934 г. в редакцията, приложима към момента на настъпване на обстоятелствата в главното производство, в който се определят изискванията за дискретност, на които трябва да отговаря табелата пред кабинет по дентална медицина.
2) Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“), и по-специално член 3, параграф 1 и член 8, параграф 1 от нея, следва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като предвидената в член 1 от Закона за рекламата в областта на денталната медицина от 15 април 1958 г. в редакцията, приложима към момента на настъпване на обстоятелствата в главното производство, с която се забранява на доставчиците на услуги в областта на денталната медицина, в рамките на упражняването на свободна професия или на работа в кабинет по дентална медицина, да извършват по интернет каквато и да е реклама за услугите си, тъй като тази правна уредба има за цел да осигури спазването на професионалните правила и е приложима спрямо доставчик на услуги, установен на националната територия.
3) Национална правна уредба като установената с член 1 от Закона за рекламата в областта на денталната медицина от 15 април 1958 г. в редакцията, приложима към момента на настъпване на обстоятелствата в главното производство, която забранява на лицата, предоставящи дентални услуги в рамките на упражняването на свободна професия или на работа в кабинет по дентална медицина, да правят, пряко или непряко, каквато и да било реклама сред населението на предоставяните от тях услуги, представлява ограничение на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги по смисъла на членове 49 и 56 ДФЕС.
Това ограничение е обосновано от закрилата на общественото здраве, след като разглежданото в главното производство национално законодателство няма за последица да забрани самото посочване, без привлекателен или насърчителен характер, от страна на такива лица в телефонен указател или с други достъпни за населението информационни средства, на данните, позволяващи да се научи за съществуването им като специалисти, като например данни за самоличността им, дейностите, които имат право да упражняват, мястото, където ги упражняват, работното им време и средствата за осъществяване на контакт с тях.