ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПЪРВИ СЪСТАВ
НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

12 януари 2015 година

Дело F‑49/14

DQ и др.

срещу

Европейски парламент

„Оттегляне на жалби — Заличаване — Член 103, параграф 5 от Процедурния правилник — Възлагане на съдебните разноски — Осъждане на ответника да заплати съдебните разноски“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която DQ и останалите жалбоподатели, чиито анонимизирани имена са посочени в приложението, искат от Съда на публичната служба: да отмени решение от неизвестна дата на Европейския парламент, определящо директора на дирекция „Устен превод“ в рамките на генерална дирекция (ГД) „Устен превод и конференции“ на тази институция (наричан по-нататък „директор“) като първи атестиращ във връзка с процедурата по атестиране през 2014 г., отнасяща се за 2013 г. (наричана по-нататък „процедурата по атестиране през 2014 г.“); при необходимост, да разпореди „спирането“ на процедурата по атестиране през 2014 г.; „да отстрани незабавно“ началника на унгарския отдел за устен превод в рамките на дирекция „Устен превод“ към ГД „Устен превод и конференции“ (наричан по-нататък „унгарският отдел“); да разпореди приемането на „[…] мерки, за да гарантира [тяхната] безопасност […] на работното място, като извести компетентната служба за сигурност“

Решение:      Заличава дело F‑49/14, DQ и др./Парламент от регистъра на Съда на публичната служба. Европейският парламент понася собствените си съдебни разноски и съдебните разноски, направени в настоящото производство и в производството по дело F‑49/14 R от DQ и останалите жалбоподатели, чиито анонимизирани имена са включени в приложението.

Резюме

Съдебно производство — Съдебни разноски — Оттегляне поради поведението на другата страна

(член 24 от Правилника за длъжностните лица; член 103, параграф 5 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

Както предвижда член 103, параграф 5 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, страната, която оттегли жалбата си, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако това е било поискано от насрещната страна в становището ѝ относно оттеглянето. Все пак по искане на страната, която оттегли жалбата си, посочените разноски се възлагат в тежест на другата страна, ако нейното поведение оправдава това.

Тази разпоредба следва да се приложи по повод на жалба за отмяна на решението за определяне на длъжностно лице като първи атестиращ, както и за отстраняването му поради твърдение за тормоз, когато след подаване на жалбата ответната институция по същество уважава исканията на жалбоподателя, като с това мълчаливо признава до известна степен основателността на някои от тях. Следователно посочената институция трябва да понесе собствените си съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от жалбоподателя.

Когато поради липсата на конкретни и окончателни действия на институцията за отстраняване на атестиращия и/или спиране на процедурата по атестиране жалбоподателят не е имал друга възможност освен да подаде жалба, за да защити правата си и да преодолее бездействието на органа по назначаване спрямо своите твърдения за психически и сексуален тормоз, на какъвто счита, че е подложен, е основателно съдебните разноски да се възложат в тежест на институцията, като във връзка с това обстоятелството, че производството по атестиране за въпросната година е проведено при спазване на принципите на безпристрастност и състезателност, по никакъв начин не променя тази констатация.

(вж. точки 13 и 17—19)