РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
15 май 2012 година
Дело T‑184/11 P
Bart Nijs
срещу
Сметна палата на Европейския съюз
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Освобождаване от длъжност при запазване на право на пенсия за осигурителен стаж — Членове 22а и 22б от Правилника — Изискване за точност на жалбата — Ново правно основание — Ефективна съдебна защита — Член 47 от Хартата на основните права — Липса на задължение да се разгледа служебно правното основание, изведено от нарушение на изискването за разумен срок“
Предмет: Жалба за отмяна на Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 13 януари 2011 г. по дело Nijs/Сметна палата (F‑77/09)
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда г‑н Bart Nijs да понесе направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Сметната палата на Европейския съюз в рамките на настоящото производство.
Резюме
1. Обжалване — Основания — Основание, насочено срещу част от мотивите на решението, която не е необходима за обосноваване на диспозитива му — Негодно основание
2. Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактите — Недопустимост — Контрол на Общия съд върху преценката на фактите — Изключване, освен в случай на изопачаване на доказателствата
(член 257 ДФЕС, член 11, параграф 1 от приложение І към Статута на Съда)
3. Обжалване — Основания — Липса на установяване на твърдяната грешка при прилагане на правото — Недопустимост
(член 138, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)
4. Обжалване — Основания — Основание, изложено за първи път в производството по обжалване пред Съда или Общия съд — Недопустимост
(член 48, параграф 2, член 139, параграф 2 и член 144 от Процедурния правилник на Общия съд)
5. Право на Съюза — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Установяване в Европейската конвенция за правата на човека — Вземане предвид на Хартата на основните права на Европейския съюз
(член 47 и член 52, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
6. Право на Съюза — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Пълен съдебен контрол на дисциплинарно наказание
(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
7. Длъжностни лица — Жалба — Основание, изведено от твърдение за неразумна продължителност на дисциплинарно производство — Задължение за служебно разглеждане на такова основание — Липса
1. След като един от изложените от Съда на публичната служба мотиви е достатъчен за обосновката на неговото решение, пороците, които би могъл да има друг от мотивите, във всички случаи не могат да се отразят на посочения диспозитив, щом като правното основание, в което те се изтъкват, е несъстоятелно и то трябва да бъде отхвърлено.
(вж. точка 24)
Позоваване на:
Съд — 29 април 2004 г., Комисия/CAS Succhi di Frutta, C‑496/99 P, Recueil, стр. I‑3801, точка 68 и цитираната съдебна практика
2. По силата на член 257 ДФЕС и на член 11, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда обжалването пред Общия съд се ограничава само до правни въпроси. Единствено първоинстанционният съд е компетентен, от една страна, да установи фактите, освен в случаите, когато неточността на фактическите му констатации следва от представените пред него материали по делото, и от друга страна, да направи преценка на тези факти. Освен в случай на изопачаване на представените доказателства обаче, преценката на фактите от първоинстанционния съд не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Общия съд. Подобно изопачаване трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата.
(вж. точка 29)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 8 септември 2008 г., Kerstens/Комисия, T‑222/07 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑37 и II‑Б‑1‑267, точки 60—62 и цитираната съдебна практика
3. Член 21 от Статута на Съда предвижда, че жалбата съдържа кратко изложение на правните аргументи. Освен това член 138, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд предвижда, че жалбата трябва да посочва изложените правни основания и доводи. От посочените разпоредби следва, че жалбата трябва точно да посочва пороците на решението, чиято отмяна се иска, както и конкретните правни доводи в подкрепа на това искане.
(вж. точка 36)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 12 март 2008 г., Rossi Ferreras/Комисия, T‑107/07 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑5 и II‑Б‑1‑31, точка 27 и цитираната съдебна практика
4. Съгласно член 139, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд с жалбата не може да се изменя предметът на спора пред Съда на публичната служба.
Всъщност да се позволи на страна да изтъкне за първи път пред второинстанционния съд правно основание, на което не се е позовала пред първоинстанционния съд, би означавало да ѝ се позволи да сезира второинстанционния съд, чиито правомощия в сферата на обжалването са ограничени, със спор с обхват, по-широк от този, който е бил разгледан от първоинстанционния съд. В рамките на обжалването правомощията на Общия съд се свеждат до преценка на правното решение, дадено във връзка с изложените пред Съда на публичната служба правни основания.
(вж. точки 58 и 66)
Позоваване на:
Съд —1 февруари 2007 г., Sison/Съвет, C‑266/05 P, Сборник, стр. I‑1233, точка 95 и цитираната съдебна практика
5. Принципът на ефективна съдебна защита е общ принцип на правото на Съюза, който понастоящем е установен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Тази разпоредба въвежда в правото на Съюза защитата, предвидена в член 6, параграф l от Европейската конвенция за защита правата на човека. Това всъщност следва от член 52, параграф 3 от Хартата на основните права, съгласно който, доколкото Хартата съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената конвенция съгласно тълкуването им от Съда по правата на човека.
(вж. точка 84)
Позоваване на:
Съд — 22 декември 2010 г., DEB, C‑279/09, Сборник, стр. I‑13849, точки 29—31; 1 март 2011 г., Chartry, C‑457/09, Сборник, стр. I‑819, точка 25; 28 юли 2011 г., Samba Diouf, C‑69/10, Сборник, стр. I‑7151, точка 49
6. От практиката Съда по правата на човека следва, че спазването на член 47 от Хартата на основните права не изключва възможността в административно производство „наказанието“ да бъде наложено първо от административен орган. Този принцип обаче изисква решението на административен орган, който сам не отговаря на изискванията на този член, да бъде подложено на последващ контрол от „съдебен орган, който разполага с неограничена компетентност“. За да може да бъде квалифициран като „съдебен орган, който разполага с неограничена компетентност“, съдебният орган трябва по-специално да има компетентността да се произнесе по всички фактически и правни въпроси, които са от значение за спора, с който е сезиран, което в случай на дисциплинарно наказание означава той да има по-специално правото да преценява пропорционалността между нарушението и наказанието.
(вж. точка 85)
Позоваване на:
ЕСПЧ — Albert и Le Compte c/у Белгия, 10 февруари 1983 г., серия A, № 58, § 29; Schmautzer, Umlauft, Gradinger, Pramstaller, Palaoro и Pfarrmeier c/у Австрия, 23 октомври 1995 г., серия A, № 328 A‑C и 329 A‑C, съответно § 34, 37, 42, 39, 41 и 38; Mérigaud c/у Франция, № 32976/04, 24 септември 2009 г., § 68
7. Съдът на Съюза не е разгледал служебно основание, изведено от твърдение за неразумна продължителност на дисциплинарното производство, тъй като никоя от страните не поддържа или не установява пред него, че такова нарушение се е отразило върху съдържанието на приетото от тази институция окончателно решение.
(вж. точка 100)
Позоваване на:
Съд — 13 декември 2000 г., SGA/Комисия, C‑39/00 P, Recueil, стр. I‑11201, точки 41—45; 20 септември 2001 г., Asia Motor Франция и др./Комисия, C‑1/01 P, Recueil, стр. I‑6349, точки 33—36