Language of document :

Жалба, подадена на 9 март 2022 г. от Nemea Bank plc срещу определението, постановено от Общия съд (девети разширен състав) на 20 декември 2021 г. по дело T-321/17, Niemelä и др./ЕЦБ

(Дело C-181/22 P)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Nemea Bank plc (представител: A. Meriläinen, asianajaja)

Други страни в производството: Heikki Niemelä, Mika Lehto, Nemea plc, Nevestor SA, Европейска централна банка, Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

да отмени обжалваното определение,

да върне делото на Общия съд за ново надлежно разглеждане, но на различен състав от изцяло различни съдии, предвид пристрастността и неспазването на основните права на жалбоподателя от страна на съдебния състав, постановил посоченото определение, и

да осъди ЕЦБ да плати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Първо основание на жалбата: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като погрешно приел, че не е нужно да се произнася по дело T-321/17, погрешно не взел предвид обстоятелството, че твърдяното действие ex tunc на решението на ЕЦБ от 30 юни 2017 г. нарушава член 263 ДФЕС и погрешно приел, че жалбоподателят няма интерес от отмяната на решението на ЕЦБ за отнемане на лиценза от 23 март 2017 г.

Второ основание на жалбата: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото по отношение на множество нарушения на съществени процесуални изисквания.

Трето основание на жалбата: Общият съд не е взел предвид нарушението на правата на жалбоподателя по член 47 от Хартата преди започване на производството и обстоятелството, че жалбоподателят продължава да не е действително представляван по време на производствата.

Четвърто основание на жалбата: Общият съд не е взел предвид нарушението на правата на жалбоподателя по член 41 от Хартата, като е постановил, че искането за вреди е недопустимо.

Пето основание на жалбата: Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е взел предвид правата на жалбоподателя, предоставени с член 340 ДФЕС, когато е постановил, че искането за вреди е недопустимо.

____________