Дело T‑214/13
Rainer Typke
срещу
Европейска комисия
„Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Документи относно конкурс EPSO/AD/230‑231/12 — Мълчалив отказ на достъп — Отказ на достъп — Молба за изменение на исканията, представена в рамките на репликата — Срок — Оттегляне на мълчаливо решение — Липса на основание за произнасяне — Понятие за документ — Извлечение и организиране на информация, съдържаща се в електронни бази данни“
Резюме — Решение на Общия съд (трети състав) от 2 юли 2015 г.
1. Съдебно производство — Решение или регламент, което/който заменя обжалвания акт в хода на производството — Ново обстоятелство — Молба за допълване на първоначалните искания и основания — Срок за представяне на такава молба — Начален момент — Дата на съобщаване на новия акт на заинтересованите лица
(член 263, шеста алинея ДФЕС; член 102 от Процедурния правилник на Общия съд)
2. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Правен интерес — Жалба срещу мълчалив отказ на Комисията по заявление за достъп до документи — Мълчалив отказ, заменен в хода на производството с изрично решение — Жалбоподател, подал отделна жалба срещу последното решение — Отпадане на правния интерес
(член 263 ДФЕС; членове 7 и 8 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
3. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Задължение на институцията да извърши конкретна и индивидуална проверка на документите — Проверка, оказваща се особено обременителна и неразумна — Дерогация от задължението за извършване на проверка — Ограничен обхват — Задължение на институцията да съгласува действията си със заявителя
(член 6, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
4. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Разлика между документ и информация — Задължение на институцията да отговори на всяко заявление от частно лице за получаване на сведения — Липса
(член 2, параграф 1 и член 3, буква а) от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
5. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Приложно поле — Заявление за достъп, с което се иска да се извърши търсене в бази данни — Включване — Граници — Съобщаване на данните от посочените бази данни по схема, която не е предвидена в съответната база данни — Изключване
(член 2, параграф 3, член 3, буква а) и член 4 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
6. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Отказ на достъп до документ с мотива, че последният не съществува или не е притежание на съответната институция — Презумпция за несъществуване, основаваща се на твърдение в този смисъл на съответната институция — Приложение в случай на заявление за достъп до бази данни
(Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точки 27—29)
2. Вж. текста на решението.
(вж. точки 33—37)
3. В рамките на заявление за достъп, основано на Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, квалификацията като документ не е свързана със значителната работна натовареност за съответната администрация, която евентуално предполага това заявление. Следователно, дори ако заявлението създава опасност от парализиране на доброто функциониране на администрацията, това не го прави недопустимо. В този изключителен случай правото на институцията да потърси „справедливо решение“ със заявителя в приложение на член 6, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 отразява възможността, макар и особено ограничена, да се отчете необходимостта от съгласуване на интересите на заявителя с тези на добрата администрация.
(вж. точка 51)
4. Необходимо е да се запази разграничението между понятието за документ и това за информация за целите на прилагането на Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията.
Информацията се отличава от документа по-специално по това, че се определя като данни, които могат да се съдържат в един или няколко документа. В това отношение, доколкото нито една от разпоредбите на Регламент № 1049/2001 не се отнася до правото на достъп до информация в тесен смисъл, не може да се направи извод, че правото на публичен достъп до документ на институция, закрепено в член 2, параграф 1 от този регламент, предполага задължение за последната да отговаря на всяко заявление от частно лице за получаване на сведения.
(вж. точки 53 и 54)
5. По принцип правото на достъп до документи на институциите по смисъла на член 2, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията се отнася само до документи, които съществуват и са в притежание на съответната институция. Заявление за достъп, което би довело до създаването на нов документ от страна на институцията, макар и въз основа на данни, които вече фигурират в съществуващите и съхранявани от последната документи, не представлява заявление за частичен достъп и излиза извън приложното поле на Регламент № 1049/2001.
Когато с дадено заявление от институцията се иска да потърси информация в една или няколко от своите бази данни съгласно определените от заявителя параметри, тя е длъжна, освен ако не се прилага някое от предвидените в член 4 от Регламент № 1049/2001 изключения, да уважи това заявление, ако исканото търсене може да бъде извършено посредством инструментите за търсене, с които разполага за тази база данни.
Може да се предположи, че поради сложните връзки, които в рамките на дадена база данни свързват всяка една от данните с други данни, е възможно съвкупността от данни, които се съдържат в такава база, да бъде представена по различни начини. Възможно е също да бъде избрана само част от включените в такова представяне данни, а останалите данни да бъдат скрити.
Посредством подадено на основание Регламент № 1049/2001 заявление за достъп до документи обаче от институцията не може да се изисква да съобщи на заявителя част или всички данни, които се съдържат в притежаваните от нея база или дори бази данни, като ги класира съгласно схема, която не е предвидена в съответната база данни. Такова заявление е насочено към създаването на нов документ и следователно излиза извън приложното поле на Регламент № 1049/2001. Това, което се иска чрез подобно заявление, не е частичен достъп до документ, съдържащ данни, обработени по съществуваща схема на класиране, за която могат да се използват инструментите, с които разполага институцията към съответния момент за съответната или съответните база или бази данни, а създаването на документ, съдържащ данни, които са третирани и свързани помежду си съгласно нова схема на класиране, за която не могат да се ползват посочените инструменти, и следователно представлява нов документ по смисъла на член 3, буква а) от този регламент. От това следва, че по отношение на базите данни възможният предмет на заявление за достъп, подадено на основание Регламент № 1049/2001, обхваща всичко, което може да бъде извлечено от база данни посредством нормално или обичайно търсене.
(вж. точки 55—59)
6. Всяко изявление на институциите относно несъществуването на поисканите документи на основание Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията се ползва с оборима презумпция за законосъобразност. Тази презумпция се прилага и когато институция заяви, че комбинацията от данни, която е предмет на адресирано до нея заявление за достъп, не е предвидена от базата или базите данни, в които са записани посочените данни, и че поради това тази комбинация не може да се получи чрез нормално или обичайно търсене.
(вж. точка 66)