Преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Sigmaringen (Германия), постъпило на 23 март 2022 г. — A. A./Bundesrepublik Deutschland
(Дело C-216/22)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Verwaltungsgericht Sigmaringen
Страни в главното производство
Жалбоподател: A. A.
Ответник: Bundesrepublik Deutschland
Преюдициални въпроси
1. a. Съвместима ли е с член 33, параграф 2, буква г) и член 40, параграф 2 от Директива 2013/32/ЕС1 национална разпоредба, съгласно която последваща молба е допустима само ако впоследствие фактическото или правното положение, на което се основава първоначалното решение за отказ, се е променило в полза на кандидата?
б. Допускат ли член 33, параграф 2, буква г) и член 40, параграф 2 от Директива 2013/32/ЕС национална разпоредба, съгласно която решение на Съда на Европейския съюз (в случая в преюдициално производство по член 267 ДФЕС) не се счита за „нов елемент“ или „нов факт“, ако не установява несъвместимост на национална разпоредба с правото на Съюза, а само тълкува това право? При какви условия решение на Съда на Европейския съюз, което само тълкува правото на Съюза, би трябвало евентуално да се вземе предвид като „нов елемент“ или „нов факт“?
2. При утвърдителен отговор на въпроси 1а и 1б: трябва ли член 33, параграф 2, буква г) и член 40, параграф 2 от Директива 2013/32/ЕС да се тълкуват в смисъл, че трябва да се счита за „нов елемент“ или „нов факт“ решение на Съда на Европейския съюз, съгласно което съществува силна презумпция отказът да бъде отбита военна служба при условията на член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2011/95/ЕС1 да е свързан с едно от петте основания по член 10 от същата директива?
3. а. Трябва ли член 46, параграф 1, буква а), точка ii) от Директива 2013/32/ЕС да се тълкува в смисъл, че правната защита срещу решение, с което решаващ орган е установил недопустимост по смисъла на член 33, параграф 2, буква г) и член 40, параграф 5 от Директива 2013/32/ЕС, е само проверка дали този орган правилно е приел за изпълнени условията за недопустимост на последващата молба за убежище по член 33, параграф 2, буква г) и член 40, параграфи 2 и 5 от Директива 2013/32/ЕС?
б. При отрицателен отговор на въпрос 3а: трябва ли член 46, параграф 1, буква а), точка ii) от Директива 2013/32/ЕС да се тълкува в смисъл, че правната защита срещу решение за недопустимост включва и проверка дали са изпълнени условията за предоставяне на международна закрила по смисъла на член 2, буква б) от Директива 2011/95/ЕС, ако съдът извърши проверка и установи, че не са изпълнени условията за отхвърляне на последващата молба за убежище като недопустима?
в. При утвърдителен отговор на въпрос 3б: изисква ли такова решение на съда кандидатът вече да се е възползвал от специалните процесуални гаранции по член 40, параграф 3, трето изречение във връзка с разпоредбите на глава II от Директива 2013/32/ЕС? Може ли съдът сам да извърши тази процедура или трябва да я делегира на решаващия орган, след като евентуално спре производството? Може ли кандидатът да се откаже от спазването на тези процесуални гаранции?
____________
1 Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 60).
1 Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, 2011 г., стр. 9).