РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
27 април 2012 година
Дело T‑37/10 P
Carlo De Nicola
срещу
Европейска инвестиционна банка (ЕИБ)
„Жалба — Публична служба — Персонал на ЕИБ — Оценка — Повишение — Процедура по оценяване и повишение за 2006 година — Решение на комитета по жалбите — Обхват на контрола — Здравно осигуряване — Отказ да се поемат медицински разходи — Искане за обезщетение“
Предмет: Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 30 ноември 2009 г. по дело De Nicola/ЕИБ (F‑55/08, Сборник СПС стр. I‑A‑1‑469 и II‑A‑1‑2529) за отмяна на това решение
Решение: Отменя решение на Съда на публичната служба (първи състав) от 30 ноември 2009 г. по дело De Nicola/ЕИБ (F‑55/08) в частта му, в която с него се отхвърлят, първо, исканията на г‑н Carlo De Nicola за отмяна на решението на комитета по жалбите на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), второ, неговите искания за отмяна на решението, с което му се отказва повишение за 2006 година, както и на всички свързани документи, последващи или предхождащи това решение, и трето, исканията му за установяване на отговорността на ЕИБ за наложения му тормоз и за поправяне на твърдeните на това основание вреди. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Връща делото на Съда на публичната служба. Не се произнася по съдебните разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Длъжностни лица на Европейската инвестиционна банка — Вътрешни указания, с които се определят правомощията на комитета по жалбите на Банката — Правно действие
(член 22 от Вътрешния правилник за персонала на Европейската инвестиционна банка)
2. Длъжностни лица — Длъжностни лица на Европейската инвестиционна банка — Атестиране — Годишен атестационен доклад — Оспорване пред комитета по жалбите на банката — Обхват на контрола
(член 22 от Правилника за персонала на Европейската инвестиционна банка)
3. Длъжностни лица — Длъжностни лица на Европейската инвестиционна банка — Атестиране — Годишен атестационен доклад — Оспорване
(член 90 от Правилника за длъжностните лица;член 22 от Вътрешния правилник за персонала на Европейската инвестиционна банка)
4. Длъжностни лица — Длъжностни лица на Европейската инвестиционна банка — Жалба — Жалба срещу решение на комитета по жалбите в областта на оценяването — Съдебен контрол — Обхват
(член 91 от Правилника за длъжностните лица; член 22 от Вътрешния правилник за персонала на Европейската инвестиционна банка)
5. Длъжностни лица — Длъжностни лица на Европейската инвестиционна банка — Досъдебна процедура — Факултативен характер
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица; член 41 от Вътрешния правилник за персонала на Европейската инвестиционна банка)
6. Обжалване — Основания — Контрол от страна на Общия съд на отказа на Съда на публичната служба да разпореди процесуално-организационни действия и събиране на доказателства — Обхват
(член 256, параграф 2 ДФЕС; член 11 от приложение I към Статута на Съда)
1. Като разпоредба от официално, надлежно публикувано и прилагано решение на Европейската инвестиционна банка, разпоредбата на член, с който се урежда обхватът на контрола от компетентност на комитета по жалбите на Банката, установява правно задължително вътрешно правило с общо приложение, с което се ограничава упражняването на правомощието за преценка на банката по въпросите на организацията на нейните структури и на управлението на нейния персонал — правило, на което членовете на този персонал могат да се позоват пред съда на Съюза, който осигурява неговото спазване.
(вж. точка 40)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 10 септември 2003 г., McAuley/Съвет, T‑165/01, RecFP, стр. I‑A‑193 и II‑963, точка 44; 1 март 2005 г., Mausolf/Европол, T‑258/03, RecueilFP, стр. I‑A‑45 и II‑189, точка 25 и цитираната съдебна практика
2. Възможността, с която разполага комитетът по жалбите, създаден от Европейската инвестиционна банка по въпросите на оценяването на членовете на персонала, да отменя всяко твърдение, което се съдържа във формуляра за оценяване, и по-точно в доклада за атестиране, предполага, че този комитет е оправомощен да извърши нова преценка на основателността на всяко от твърденията, преди да упражни контрол върху него. Затова обхватът на това правомощие определено надхвърля пределите на обхвата на самото правомощие за контрол за законосъобразност и за отмяна на разпоредителната част на даден акт, доколкото това правомощие включва възможността за отмяна на самите мотиви, с които се обосновава приемането на неговата разпоредителна част, независимо от тяхното значение за общото мотивиране на посочения акт. Това правомощие за пълен контрол от страна на комитета по жалбите се потвърждава и от изрично признатата му компетентност за изменение на индивидуалните оценки и на оценката за заслуги, произтичащи от общата оценка за способностите на жалбоподателя. Всъщност изменението на оценката за заслуги на заинтересованото лице предполага, че този комитет контролира по подробен начин съвкупността от преценките на заслугите, съдържащи се в оспорвания доклад, за наличието на евентуални фактически или правни грешки в преценката, и че той може, когато това се налага, да замести оценяващия и да извърши нова преценка на тези заслуги.
(вж. точка 41)
3. В случая, в който Европейската инвестиционна банка приема пълна вътрешна уредба, с която се създава комитет по жалбите, компетентен да разглежда решенията на оценяващите персонала по критерии за контрол, които не са сравними и са по-прецизни от критериите, които биха могли да бъдат използвани от Органа по назначаването в рамките на Правилника за длъжностните лица, и без възможност за провеждане на съдебно заседание или за изслушване на свидетели, тази уредба е от естество да изключи прилагането по аналогия на правилата, уреждащи процедурата на обжалване по административен ред, въведена с член 90 от Правилника. Всъщност, дори като се има предвид много широкото поле на преценка на оценяващия при комплексното оценяване, което той извършва на работата на лицата, на които той има задачата да даде оценка, изобщо не е изключено относимата вътрешна уредба да предостави на органите, пред които се обжалва, поле за преценка, аналогично на това на оценяващия, както и правомощието да заместят, макар и частично, последния.
(вж. точка 47)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 16 май 2006 г., Magone/Комисия, T‑73/05, RecFP, стр. I‑A‑2‑107 и II‑A‑2‑485, точки 25 и 29; 31 януари 2007 г., Aldershoff/Комисия, T‑236/05, RecFP, стр. I‑A‑2‑13 и II‑A‑2‑75, точка 83
4. Дори и да се предположи, че при оспорване на решението на комитета по жалбите, създаден от Европейската инвестиционна банка по въпросите на оценяването на членовете на персонала, съдът на Съюза автоматично е сезиран както с посоченото решение, така и с доклада за атестиране, това обстоятелство не оправдава само по себе си ограничаването на този съд само до изследването на насочените срещу този доклад оплаквания и дори пълния му отказ от проверка на основателността на решението на комитета по жалбите, доколкото този комитет има правомощие за пълен контрол, което му разрешава да замени със своите преценки преценките, съдържащи се в посочения доклад — правомощие, на което Съдът на публичната служба от своя страна не може да се позове. Всъщност в хипотезата на неправилен отказ от страна на комитета по жалбите да упражни подобен пълен контрол, това би било равностойно на лишаването на заинтересованото лице от една степен на контрол, предвидена в вътрешната уредба на Банката, и следователно го уврежда, така че този отказ трябва да може да подлежи на контрола на първоинстанционния съд.
Всъщност, щом като на комитета по жалбите е възложено контролно правомощие по отношение на съдържащите се преценки и до дадените оценки в доклада за атестиране, задължително за първоинстанционния съд е да провери, разбира се, в рамките на своя ограничен контрол, дали и до каква степен посоченият комитет е изпълнил това задължение за пълен контрол в съответствие с приложимите правила.
(вж. точки 49 и 54)
5. Обстоятелството, че правилникът за персонала на Европейската инвестиционна банка, който урежда административните способи за обжалване, не предвижда за разлика от членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица задължителното провеждане на досъдебна процедура, препятства обикновеното транспониране на съдържащата се в Правилника уредба на административното производство, било и изменена с гъвкаво прилагане на този режим с цел да се гарантира правната сигурност с оглед на неяснотата в условията за допустимост на жалбите на персонала на Банката. Всъщност, макар и член 41 от посочения правилник да се отнася за процедура на доброволно уреждане на спора, той веднага уточнява, че такава процедура протича независимо от подадената пред съд на Съюза жалба.
В това отношение следва, че правилникът за персонала на Банката, и по- конкретно неговият член 41, съставлява по принцип пълна вътрешна уредба на Банката, чието естество и логика са много различни от тези на Правилника за длъжностните лица, включително и от неговите членове 90 и 91. Вследствие на това самото съществуване на тази вътрешна правна уредба не допуска — освен в случаите на явен пропуск, който противоречи на върховните принципи на правото и който задължително трябва да бъде попълнен — да се правят аналогии с посочения Правилник. Затова е невъзможно да се даде тълкуване contra legem на условията, които уреждат факултативната вътрешна процедура на доброволно уреждане на спора, предвидена в член 41 от Правилника за персонала, за да бъде тя превърната в задължителна процедура. Всъщност в това отношение член 41 не страда именно от празноти, които трябва да бъдат попълвани от други правила, за да се отговори на изискванията, произтичащи от върховните принципи на правото.
(вж. точки 75—77)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 23 февруари 2001 г., De Nicola/ЕИБ, T‑7/98, T‑208/98 и T‑109/99, RecFP, стр. I‑A‑49 и II‑185, точки 96, 97—101; 17 юни 2003 г., Seiller/ЕИБ, T‑385/00 RecFP, стр. I‑A‑161 и II‑801, точки 50—52, 65 и 73
6. Съдът на публичната служба по принцип е единственият компетентен да установява фактите и да обсъжда доказателствата. На още по-силно основание, за целите на тази преценка на фактите и доказателства, задача единствено на първоинстанционния съд е да реши дали и в каква степен е необходимо да се извършат процесуално-организационни действия или да се съберат доказателства. Така Съдът на публичната служба самостоятелно преценява евентуалната необходимост от допълване на данните, с които той разполага по висящите пред него дела, и избира годните за тази цел процесуално-организационни мерки или мерки за събиране на доказателства.
В това отношение, ако Общият съд отхвърли искания за разпореждане на процесуално-организационни действия, с мотива че те не са полезни за решаването на спора, тази преценка излиза извън обхвата на правомощията по обжалване, освен ако не е налице довод, от който да може да е видно, че Съдът на публичната служба е допуснал грешка в прилагането на правото.
(вж. точки 99 и 100)
Позоваване на:
Съд — 24 септември 2009 г., Erste Group Bank и др./Комисия, C‑125/07 P, C‑133/07 P, C‑135/07 P и C‑137/07 P, Сборник, стр. I‑8681, точка 319; 10 юни 2010 г., Thomson Sales Europe/Комисия, C‑498/09 P, непубликувано в Сборника, точка 138