Language of document : ECLI:EU:T:2022:276

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (десети разширен състав)

4 май 2022 година(*)

„Държавни помощи — Въздушен транспорт — Взета от Румъния мярка за подпомагане — Помощ за оздравяване на TAROM — Решение да не се повдигат възражения — Жалба за отмяна — Качество на заинтересована страна — Защита на процесуалните права — Допустимост — Насоки за помощите за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение — Мерки, насочени към предотвратяване на социални трудности или справяне с пазарна неефективност — Принцип на еднократната помощ — Значение на предходна помощ, предоставена преди присъединяването на Румъния към Съюза — Сериозни затруднения — Задължение за мотивиране“

По дело T‑718/20,

Wizz Air Hungary Légiközlekedési Zrt. (Wizz Air Hungary Zrt.), установено в Будапеща (Унгария), представлявано от E. Vahida, S. Rating и I.‑G. Metaxas-Maranghidis, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, представлявана от L. Flynn, V. Bottka и I. Barcew,

ответник,

ОБЩИЯТ СЪД (десети разширен състав),

състоящ се от S. Papasavvas, председател, Ал. Корнезов, E. Buttigieg, G. Hesse и D. Petrlík (докладчик), съдии,

секретар: I. Pollalis, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

след съдебното заседание от 6 декември 2021 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си по член 263 ДФЕС жалбоподателят, Wizz Air Hungary Légiközlekedési  Zrt. (Wizz Air Hungary Zrt.), иска да бъде отменено Решение C(2020) 1160 final на Комисията от 24 февруари 2020 г. относно държавна помощ SA.56244 (2020/N) — Румъния — Помощ за оздравяване на TAROM (ОВ C 310, 2020 г., стр. 3), с което Европейската комисия, от една страна, не повдига възражения срещу мярка за помощ, предоставена от Румъния на дружеството Compania Nationala de Transporturi Aeriene Romane „TAROM SA“ (наричано по-нататък „TAROM“) и представляваща заем в размер на 175 952 000 румънски леи (RON) (около 36 660 000 EUR), подлежащ на погасяване в края на шестмесечен период, и от друга страна, обявява тази помощ за съвместима с вътрешния пазар (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

 Обстоятелствата по спора и обжалваното решение

2        TAROM е румънска авиокомпания, която оперира от единен летищен център, намиращ се на международното летище OTP Henri-Coandă в Букурещ (Румъния). То извършва дейност главно в областите на въздушен транспорт на пътници, товари и пощенски пратки. В началото на 2020 г. в TAROM работят 1795 човека и то притежава флот от 25 летателни апарата. TAROM експлоатира както национални, така и международни маршрути.

3        На 19 февруари 2020 г. Румъния уведомява Комисията за план за помощ за оздравяване на TAROM, състоящ се от заем за финансиране на нуждите му от ликвидни средства в размер на 175 952 000 RON (около 36 660 000 EUR), подлежащ на погасяване в края на шестмесечен период с възможност за предсрочно частично погасяване (наричан по-нататък „мярката за помощ“).

4        Комисията констатира, че финансовото положение на TAROM се е влошило значително през последните пет години, и подчертава, че натрупаните загуби в периода 2004—2019 г. възлизат на 3 362 130 000 RON (около 715 350 000 EUR), надхвърляйки по този начин половината от размера на капитала на TAROM.

5        Що се отнася до състоянието на транспортните мрежи в Румъния, Комисията посочва, че общото състояние и надеждността на румънските железопътна и пътна мрежа са незадоволителни, както и че въздушният транспорт продължава да е от основно значение за регионалното развитие на страната, по-специално вътрешните маршрути, експлоатирани от TAROM.

6        Комисията отбелязва, че според Румъния излизането на TAROM от пазара няма да позволи да се осъществят полетите по вече направените резервации, а конкурентите на TAROM няма да успеят в краткосрочен план да поемат засегнатите маршрути, и че то би засегнало голям брой предприятия, сред които главно са вътрешните летища.

7        При анализа си на мярката за помощ, на първо място, Комисията приема, че тя представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

8        На второ място, Комисията проверява дали мярката за помощ е съвместима с вътрешния пазар въз основа на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.

9        Първо, в съображения 52—57 от обжалваното решение Комисията приема, че TAROM е „предприятие в затруднено положение“ по смисъла на Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение (ОВ C 249, 2014 г., стр. 1, наричани по-нататък „Насоките“).

10      Второ, в съображения 58—65 от обжалваното решение Комисията посочва, че съгласно предоставената от Румъния информация мярката за помощ отговаря на условието по точки 43—52 от Насоките, а именно съответната държавна помощ да допринася за цел от общ интерес.

11      Трето, в съображения 66—77 от обжалваното решение Комисията приема, че мярката за помощ е подходяща за постигане на преследваната цел, а именно предотвратяване на неефективността на TAROM.

12      Четвърто, в съображения 78—85 от това решение Комисията приема, че мярката за помощ е пропорционална спрямо нуждите на TAROM от ликвидни средства за шестмесечен период.

13      Пето, в съображения 86—89 от обжалваното решение Комисията заключава, че условието помощите да са еднократни, чието спазване се изисква в точки 70—74 от Насоките, е изпълнено.

14      Поради това Комисията решава да не повдига възражения срещу мярката за помощ, тъй като я счита за съвместима с вътрешния пазар на основание член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.

 Искания на страните

15      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

16      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По допустимостта

17      Жалбоподателят твърди, че има процесуална легитимация и правен интерес в качеството на заинтересована страна по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС и заинтересована страна по смисъла на член 1, буква з) от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 [ДФЕС] (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9).

18      Комисията не оспорва допустимостта на жалбата.

19      В това отношение трябва да се припомни, че когато — както в разглеждания случай — на основание член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589 Комисията приеме решение да не повдига възражения, тя не само обявява съответните мерки за съвместими с вътрешния пазар, но и мълчаливо отказва да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС и член 6, параграф 1 от същия регламент (вж. по аналогия решение от 27 октомври 2011 г., Австрия/Scheucher-Fleisch и др., C‑47/10 P, EU:C:2011:698, т. 42 и цитираната съдебна практика). Ако след предварителната проверка Комисията констатира, че мярката, за която е отправено уведомление, поражда съмнения в съвместимостта ѝ с вътрешния пазар, на основание член 4, параграф 4 от Регламент 2015/1589 тя е длъжна да приеме решение за започване на официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС и член 6, параграф 1 от същия регламент. Съгласно последната разпоредба с това решение съответната държава членка и другите заинтересовани страни се приканват да представят своите становища в определен срок, който обикновено не надхвърля един месец (вж. по аналогия решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 46).

20      Когато официална процедура по разследване не е започвана, заинтересованите страни, които иначе биха могли да представят становища по време на посочената втора фаза, са лишени от тази възможност. За да се поправи това положение, им е признато правото да оспорят пред съдилищата на Европейския съюз приетото от Комисията решение да не започва официалната процедура по разследване. Жалбата за отмяна на решение, прието на основание член 108, параграф 3 ДФЕС, която е подадена от заинтересована страна по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС, съответно е допустима, ако авторът на тази жалба цели да защити процесуалните права, които черпи от последната разпоредба (решения от 18 ноември 2010 г., NDSHT/Комисия, C‑322/09 P, EU:C:2010:701, т. 56 и от 9 юни 2021 г., Ryanair/Комисия (Condor; COVID‑19), T‑665/20, EU:T:2021:344, т. 26).

21      Предвид член 1, буква з) от Регламент 2015/1589 сред тези заинтересовани страни по-специално са предприятия, които са конкуренти на бенефициера по мярка за помощ (вж. в този смисъл решения от 3 септември 2020 г., Vereniging tot Behoud van Natuurmonumenten in Nederland и др./Комисия, C‑817/18 P, EU:C:2020:637, т. 50 и от 9 юни 2021 г., Ryanair/Комисия (Condor; COVID‑19), T‑665/20, EU:T:2021:344, т. 28).

22      В разглеждания случай трябва да се отбележи, че между жалбоподателя и TAROM, което е бенефициерът по мярката за помощ, съществуват конкурентни отношения. Жалбоподателят всъщност твърди, без това да се оспорва, че е най-голямата авиокомпания в Румъния като дялове от пътническия капацитет през 2019 г. Той съответно притежавал 40,8 % от него — докато TAROM имало само 15,3 % от същия — превозвайки приблизително 9,3 милиона пътници годишно от и към Румъния, както и по вътрешните маршрути в тази страна. Той изтъква също, че неговото полетно разписание за лятото на 2020 г., изготвено преди избухването на пандемията от COVID‑19, е включвало 163 маршрута с тръгване от 11 румънски летища.

23      Следователно жалбоподателят е заинтересована страна, тъй като има интерес да осигури защитата на процесуалните права, които черпи от член 108, параграф 2 ДФЕС.

24      Поради това жалбата трябва да се обяви за допустима, доколкото в нея жалбоподателят твърди, че са нарушени неговите процесуални права.

25      Трябва всъщност да се отбележи, че в подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъкна четири основания: първото, явна грешка в преценката на приноса на мярката за помощ за точно определена цел от общ интерес, второто, грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката, свързани със спазването на условието за еднократност, третото, наличие на сериозни затруднения, които трябвало да накарат Комисията да започне официалната процедура по разследване, и четвъртото, неизпълнение на задължението за мотивиране по смисъла на член 296 ДФЕС.

26      В самото начало трябва да се констатира, че със своето трето основание жалбоподателя цели изрично да си осигури спазването на своите процесуални права. В това отношение трябва впрочем да се отбележи, че за да запази процесуалните си права, жалбоподателят може да сочи основания, позволяващи да се докаже, че преценката във фазата на предварителна проверка на мярката, за която е отправено уведомление, на информацията и доказателствата, с които Комисията разполага или е могла да разполага, е трябвало да породи съмнения в съвместимостта на мярката с вътрешния пазар (вж. в този смисъл решения от 22 декември 2008 г., Régie Networks, C‑333/07, EU:C:2008:764, т. 81, от 9 юли 2009 г., 3F/Комисия, C‑319/07 P, EU:C:2009:435, т. 35 и от 9 юни 2021 г., Ryanair/Комисия (Condor; COVID‑19), T‑665/20, EU:T:2021:344, т. 31).

27      Поради това се налага изводът, че третото основание е допустимо.

28      Що се отнася до първото и второто основание, трябва да се направи уточнението, че за да докаже нарушението на процесуалните си права с оглед на съмненията, които спорната мярка трябвало да предизвика в съвместимостта си с вътрешния пазар, жалбоподателят има право да изтъкне доводи, с които да се установи, че констатацията на Комисията за съвместимостта на тази мярка с вътрешния пазар е неправилна, което a fortiori може да докаже, че Комисията е трябвало да изпитва съмнения при преценката си на съвместимостта на мярката с вътрешния пазар. Следователно Общият съд е оправомощен да разгледа изложените от жалбоподателя доводи по същество, за да провери дали те могат да подкрепят изрично изтъкнатото от жалбоподателя основание за наличие на съмнения, обосноваващи започването на процедурата по член 108, параграф 2 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 13 юни 2013 г., Ryanair/Комисия, C‑287/12 P, непубликувано, EU:C:2013:395, т. 57—60, от 6 май 2019 г., Scor/Комисия, T‑135/17, непубликувано, EU:T:2019:287, т. 77 и от 9 юни 2021 г., Ryanair/Комисия (Condor; COVID‑19), T‑665/20, EU:T:2021:344, т. 32).

29      Що се отнася до четвъртото основание, а именно неизпълнение на задължението за мотивиране, следва да се подчертае, че неизпълнението на задължението за мотивиране спада към съществените процесуални нарушения и представлява абсолютно основание за отмяна, което трябва да бъде разгледано служебно от съда на Съюза, и не се отнася до материалната законосъобразност на обжалваното решение (решение от 19 май 2021 г., Ryanair/Комисия (TAP; COVID‑19), T‑465/20, EU:T:2021:284, т. 29; в този смисъл вж. също решение от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, EU:C:1998:154, т. 67).

 По същество

30      Предвид анализа, изложен в точки 25—29 по-горе, най-напред трябва да се разгледа третото основание.

 Третото основание: наличие на сериозни затруднения, които трябвало да накарат Комисията да започне официалната процедура по разследване

31      Жалбоподателят твърди, че Комисията е проверила недостатъчно и непълно, от една страна, спазването на условието оздравяването на TAROM да допринася за цел от общ интерес и от друга страна, спазването на условието за еднократност на помощите за оздравяване и за преструктуриране на предприятията в затруднено положение. В това отношение той препраща към съдържанието на двете първи основания от жалбата и от него заключава, че тази недостатъчност разкрива наличието на сериозни затруднения, които трябвало да накарат Комисията да започне официалната процедура по разследване.

32      Жалбоподателят също така твърди, че резултатът от процедурата по проверка на мярката за помощ щял да бъде различен, ако Комисията бе спазила неговите процесуални права, давайки му възможност да представи своето становище по тази мярка и да я снабди с информация от фактическо или друго естество.

–       Предварителни съображения

33      В самото начало трябва да се отбележи, че с оглед на доводите на жалбоподателя, при разглеждането на жалбата Общият съд трябва да провери дали две от предвидените в Насоките условия, за да може помощ за оздравяване в полза на предприятие в затруднено положение да се счете за съвместима с вътрешния пазар — а именно условието мярката за помощ да допринася за цел от общ интерес и условието за еднократност на помощите за оздравяване и за преструктуриране на предприятията в затруднено положение — са спазени от Комисията.

34      Що се отнася до първото от тези условия, предвид решение от 22 септември 2020 г., Австрия/Комисия (C‑594/18 P, EU:C:2020:742), Общият съд впрочем счита за необходимо да отбележи, че съгласно точка 43 от Насоките, за да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар въз основа на Насоките, съответната мярка за държавна помощ трябва да преследва цел от общ интерес. Според същата точка това изискване е отразено в условието такава мярка да е „насочена към предотвратяването на социални трудности или пазарна неефективност“. Това се потвърждава от точка 44 от тези насоки, съгласно която държавите членки трябва да докажат, че неплатежоспособността на бенефициера е вероятно да породи сериозни социални трудности или голяма пазарна неефективност. Съдържанието на това изискване съответно се присъединява към условието по член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, а именно мярката за помощ да има за цел да улесни икономическото развитие на някои дейности или на някои икономически региони, както страните впрочем твърдят в съдебното заседание.

35      Следователно самата същност на изискването по точки 43 и 44 от Насоките не противоречи на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, което впрочем никоя от страните не твърди, и налагайки това изискване, Насоките не ограничават неправомерно обхвата на тази разпоредба, що се отнася до проверката на съвместимостта на мярка за държавна помощ по смисъла на решение от 22 септември 2020 г., Австрия/Комисия (C‑594/18 P, EU:C:2020:742, т. 24). Освен това съгласно точки 66 и 67 от това съдебно решение обстоятелството, че предвидената помощ позволява да се отстрани пазарна неефективност, може да представлява релевантен фактор, за да се прецени съвместимостта на тази помощ въз основа на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.

–       Правилата относно тежестта за доказване, приложими при проверката на изискванията по точки 43 и 44 от Насоките

36      Жалбоподателят твърди, че Комисията е пренебрегнала изискванията, наложени с точки 8 и 43 от Насоките. Той по същество по-специално счита, че румънската държава е била длъжна да докаже действителността на отрицателните последици, които мярката за помощ трябва да отстрани. Например тази държава трябвало да докаже, че други авиокомпании няма да успеят да поемат някои маршрути, които понастоящем се експлоатират от TAROM. Комисията обаче неправилно се съгласила румънската държава да докаже само, че мярката за помощ вероятно отговаря на изискванията по точки 43 и 44 от Насоките.

37      Според Комисията доводите на жалбоподателя трябва да се отхвърлят.

38      В това отношение, най-напред, съгласно текста на точка 43 от Насоките съответната държава членка трябва да докаже, че помощта „е насочена“ към предотвратяване на социални трудности или справяне с пазарна неефективност.

39      Тази точка впрочем трябва да се разглежда заедно с точка 44, буква б) от Насоките, където се уточнява, че държавите членки трябва да докажат, че неплатежоспособността на бенефициера „е вероятно“ да породи сериозни социални трудности или голяма пазарна неефективност, по-специално като докажат, че съществува „риск“ от прекъсване на предоставянето на важна услуга, която е трудно да бъде възпроизведена и която конкурент трудно би могъл да осигурява вместо бенефициера.

40      Следователно съответната държава членка не е длъжна да доказва, че без мярката за помощ някои отрицателни последици непременно биха настъпили поради неплатежоспособността на бенефициера на помощта, а само, че съществува риск те да настъпят.

41      По-нататък, доказателствата, представени в този смисъл от държавата членка, поради самото си естество могат да се отнасят само за бъдещи събития, чието настъпване не е сигурно към момента на уведомяване на Комисията за помощта. Тези доказателства съответно трябва да позволят на Комисията да извърши анализ с поглед в бъдещето на отрицателните последици от неприемането на мярка за помощ.

42      Накрая, съгласно съдебната практика законосъобразността на решение като обжалваното да не се повдигат възражения, основаващо се на член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589, зависи от това дали в предварителната фаза на проверка на мярката, за която е отправено уведомление, преценката на информацията и доказателствата, с които Комисията е разполагала, е трябвало обективно да породи съмнения в съвместимостта на мярката с вътрешния пазар, като се има предвид, че такива съмнения трябва да доведат до започване на официална процедура по разследване, в която могат да участват заинтересованите страни, посочени в член 1, буква з) от този регламент (решения от 3 септември 2020 г., Vereniging tot Behoud van Natuurmonumenten in Nederland и др./Комисия, C‑817/18 P, EU:C:2020:637, т. 80 и от 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology, C‑57/19 P, EU:C:2021:663, т. 38).

43      Искащият отмяна на решението да не се повдигат възражения трябва да докаже наличието на съмнения в съвместимостта на съответната помощ с вътрешния пазар, като представи съвкупност от съвпадащи косвени доказателства, свързани както с обстоятелствата около приемането на това решение, така и с неговото съдържание (решения от 3 септември 2020 г., Vereniging tot Behoud van Natuurmonumenten in Nederland и др./Комисия, C‑817/18 P, EU:C:2020:637, т. 82 и от 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology, C‑57/19 P, EU:C:2021:663, т. 40).

44      При това положение, за да се прецени законосъобразността на обжалваното решение, не трябва да се проверява дали Комисията е доказала, че без мярката за помощ непременно биха настъпили социални трудности или пазарна неефективност и че тази мярка със сигурност би позволила предотвратяването им или справянето с тях. Напротив, трябва да се провери дали жалбоподателят е доказал наличието на сериозни затруднения — предвид информацията и доказателствата, с които Комисията е разполагала или е можела да разполага — които е трябвало да я накарат да се усъмни в наличието на риск, че без мярката за помощ такива социални трудности или пазарна неефективност ще настъпят, или в това, че мярката за помощ цели да предотврати тяхното настъпване или да се справи с тях.

45      Поради това доводите на жалбоподателя трябва да се отхвърлят.

–       Косвените доказателства за наличието на сериозни затруднения, що се отнася до изискванията по точки 43 и 44 от Насоките

46      С първата част от третото си основание, в рамките на която той препраща и към своето първо основание, жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешки при проверката на изискванията по точки 43 и 44 от Насоките. Първо, според него Комисията е трябвало да се усъмни във важността на TAROM на националния пазар. Второ, според него Комисията е пропуснала да прецени евентуалното заместване на TAROM при въпросните вътрешните маршрути. Трето, според него Комисията е пропуснала да прецени малкия дял на TAROM при международните маршрути, когато е проверявала съвместимостта на мярката за помощ.

47      Според Комисията доводите на жалбоподателя трябва да се отхвърлят.

48      В това отношение трябва да се подчертае, че в съображения 58—65 от обжалваното решение Комисията проверява дали мярката за помощ отговаря на изискванията по точки 43 и 44 от Насоките, приемайки, че съгласно последните трябва да се докаже, че мярката е насочена към предотвратяване на социални трудности или справяне с пазарна неефективност.

49      В съображения 59 и 60 от обжалваното решение тя приема за доказано, че TAROM има решаваща роля за осигуряване на регионалната свързаност вътре в Румъния, тъй като тази компания осигурява сама редица вътрешни въздушни маршрути. Освен това спирането на дейностите на TAROM щяло да засегне 460 000 пътници с вече резервиран полет, от които 63 000 по експлоатирани само от него маршрути. Що се отнася до последните маршрути, в съображения 61 и 62 от това решение Комисията приема, че изглежда малко вероятно конкурентни авиокомпании изцяло да осигурят експлоатацията им, а това щяло да засегне свързаността на румънските региони предвид лошото състояние на пътната и железопътната инфраструктура, които не предлагали същински действителни алтернативи за пътниците по въпросните маршрути. В съображение 63 от обжалваното решение Комисията подчертава, че спирането на дейностите на TAROM може да се окаже толкова вредно за икономическото положение на румънските региони, особено за регионалните летища, че да предизвика спад на икономическата активност, който може да доведе до намаляване на търсенето на пътнически услуги. В съображение 64 от същото решение въз основа на предоставената информация тя констатира, че съществува конкретен риск от прекъсване на предоставянето на услугите по пътнически въздушен транспорт в Румъния, а в съображение 65 от посоченото решение по същество заключава, че избягвайки предстояща и потенциално разрушителна процедура по ликвидация, мярката за помощ би предотвратила сериозни социални трудности и голяма пазарна неефективност.

50      В това отношение, първо, трябва да се отбележи, че анализът на Комисията не може да се оспори с твърдението на жалбоподателя, че е пропуснала да прецени размера на пазара и важността на TAROM при националните и международните маршрути.

51      Всъщност трябва да се отбележи, че точка 43 и точка 44, буква б) от Насоките не задължават Комисията да отчита размера на съответния пазар, когато проверява дали съответната услуга е „важна“. Поради това, дори ако съответният пазар е относително ограничен, това не е пречка услуга, предлагана на този пазар, да бъде важна по смисъла на Насоките.

52      В разглеждания случай анализът на Комисията по същество почива на констатацията, че спирането на дейността на TAROM би навредило на свързаността на румънските региони, обслужвани изключително от него, както и на икономическото положение на тези региони, и че в такъв случай съществува конкретен риск от прекъсване на предоставянето на някои услуги по пътнически въздушен транспорт в Румъния.

53      В това отношение е важно да се подчертае, че в контекста на отсъствие на действителни алтернативи поради лошото състояние на румънските пътна и железопътна инфраструктура, което жалбоподателят не оспорва, регионалната свързаност посредством вътрешни въздушни маршрути и международната свързаност на Румъния правилно е можело да бъдат счетени от Комисията за важна услуга, чието прекъсване на предоставянето може да доведе до сериозни социални трудности или да съставлява пазарна неефективност по смисъла на точка 44, буква б) от Насоките.

54      Освен това, доколкото жалбоподателят твърди, че предвид слабото присъствие на TAROM на пазара на националния въздушен транспорт, размерът на помощта за единица пътник се оказва непропорционален, той по същество оспорва пропорционалността на мярката за помощ.

55      В това отношение жалбоподателят не доказва, че въвеждането на задължения за извършване на обществена услуга, за която, както той твърди, би отговаряло TAROM, е можело да се извърши в достатъчно кратък срок, така че да се предотврати излизането на TAROM от пазара, за което не се оспорва, че е изглеждало неизбежно. Той също така не доказва, че такива задължения за извършване на обществена услуга са можели да предотвратят спирането на дейността на TAROM и произтичащите от това последици за свързаността и икономическата дейност на засегнатите румънските региони.

56      Второ, що се отнася до доводите на жалбоподателя, свързани със заместването на TAROM при вътрешните маршрути, трябва да се припомни, че законосъобразността на решение да не се повдигат възражения, взето след приключване на процедурата по предварителна проверка, трябва да се прецени от съда на Съюза в зависимост не само от информацията, с която Комисията е разполагала към момента на вземането му, но и от информацията, с която е могла да разполага (решения от 29 април 2021 г., Achemos Grupė и Achema/Комисия, C‑847/19 P, непубликувано, EU:C:2021:343, т. 41 и от 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology, C‑57/19 P, EU:C:2021:663, т. 42).

57      В това отношение, макар да е възможно при проверката на наличието и законосъобразността на държавна помощ да се наложи при необходимост Комисията да отиде по-далеч, а не само да разгледа фактическите и правните обстоятелства, доведени до знанието ѝ, от това не може да се заключи, че Комисията трябва да издирва, по своя собствена инициатива и при липса на каквото и да било косвено доказателство в този смисъл, всичката информация, която би могла да има връзка с разглеждания от нея случай, дори такава информация да е обществено достояние (вж. решение от 2 септември 2021 г., Комисия/Tempus Energy и Tempus Energy Technology, C‑57/19 P, EU:C:2021:663, т. 45 и цитираната съдебна практика).

58      В този контекст, най-напред, трябва да се отбележи, противно на твърденията на жалбоподателя, че евентуалното заместване на TAROM от неговите конкуренти при експлоатираните изключително от него вътрешни маршрути е обсъдено от Комисията в съображение 61 от обжалваното решение. Всъщност, видно от съдържанието на това съображение, препращащо в това отношение към съображение 17 от същото решение, според Комисията е малко вероятно присъстващите на румънския пазар конкурентни авиокомпании, които основно са нискотарифни, да навлязат на този пазар, за да осигуряват всички тези маршрути, тъй като се предполага, че търговският интерес на тези компании в това отношение е малък. По този повод Комисията посочва, че търсенето при тези маршрути е слабо, ако се отчитат пътници на полет, и че не е рентабилно те да се изпълняват с летателни апарати с по-голям пътнически капацитет от използваните от TAROM, каквито по принцип експлоатират нискотарифните компании. Тя отбелязва, че икономическият модел на нискотарифните компании се основава на количеството и на хомогенен флот, за да се минимизират разходите.

59      По-нататък, жалбоподателят твърди, че конкурентни на TAROM авиокомпании извършват три от седемте вътрешни маршрути, представени в това решение като експлоатирани изключително от него, но не оспорва, че при всички положения четирите други вътрешни маршрута действително се експлоатират изключително от TAROM.

60      Той освен това не представя достатъчно доказателства, които да разкриват, че към датата на приемане на обжалваното решение посочените конкурентни авиокомпании са експлоатирали тези три вътрешни маршрута.

61      Така, от една страна, представеното от жалбоподателя извлечение от интернет сайта на авиокомпания позволява единствено да се установи, че тази авиокомпания експлоатира трите въпросни вътрешни маршрута към 3 ноември 2020 г., тоест след датата на приемане на обжалваното решение. Поради това е неоспоримо, че в това решение Комисията не е можела да отчете произтичащата от този документ информация.

62      От друга страна, що се отнася до друг представен на Общия съд от жалбоподателя документ — съгласно който някои от вътрешните и международните маршрути, счетени в обжалваното решение за експлоатирани изключително от TAROM, са експлоатирани и от негови конкуренти — в съдебното заседания жалбоподателят уточнява, че това е изготвена от самия него таблица, възпроизвеждаща информацията за въздушните маршрути за определен период, предоставено от дружество, което е специализирано в събирането и обработката на данни за различните съществуващи въздушни маршрути.

63      Същевременно, дори да се допусне, че фигуриращата в тази таблица информация е надеждна, това не променя факта, че тя потвърждава самостоятелната експлоатация от TAROM на редица от въпросните въздушни маршрути към момента на приемане на обжалваното решение, което впрочем жалбоподателят признава. Освен това, що се отнася до другите въпросни въздушни маршрути, в тази информация не се уточнява, че други авиокомпании също са ги експлоатирали при определена периодичност — годишна или сезонна — и с определена честота — по-специално ежедневна или ежеседмична — които да ги поставят в състояние на конкуренция с TAROM. Всъщност нито посочената таблица, нито писмените изложения на жалбоподателя позволяват установяването на такава информация.

64      Поради това, ако се допусне, че е доказано, с експлоатирането от други авиокомпании в някакъв момент през 2019 г. на някои вътрешни и международни маршрути не може да се докаже, че тези компании биха били в състояние лесно да осигуряват извършваната от TAROM услуга, ако то се окаже неефективно, при всички маршрути, експлоатирани изключително от него.

65      Освен това, тъй като в жалбата жалбоподателят посочва, че фигуриращата в тази таблица информация е от източници, които са обществено достояние, като например интернет сайтовете на авиокомпаниите, трябва да се припомни, като следва от цитираната в точка 57 по-горе съдебна практика, че Комисията не е длъжна да издирва, по своя собствена инициатива и при липса на каквото и да било косвено доказателство в този смисъл, всичката информация, която би могла да има връзка с разглеждания от нея случай, дори такава информация да е обществено достояние.

66      Освен това — както впрочем жалбоподателят признава в съдебното заседание, що се отнася до самия него — той не представя нищо, с което може да се докаже, че конкурентни на TAROM авиокомпании са били готови да поемат всички експлоатирани изключително от него маршрути, ако то излезе от пазара.

67      Накрая, дори да се допусне, че заместването на TAROM е щяло да бъде възможно при някои от въпросните вътрешни или международни маршрути, жалбоподателят също така не доказва, че предвид вероятното и неизбежно спиране на дейността на TAROM това заместване е щяло да се извърши в краткосрочен план, за да се предотврати, доколкото е възможно, всякакво прекъсване на предоставянето на услугата, и при условия, близки до тези, при които тези маршрути са експлоатирани.

68      Това a fortiori е така, тъй като е безспорно, че TAROM разполага със звездообразна мрежа, поради което е в състояние да предложи връзка с летището на Букурещ на пътниците от регионалните летища, докато неговите конкуренти с дейност при вътрешните маршрути, различни от експлоатираните само от TAROM, имат мрежи с полети от точка до точка. Жалбоподателят впрочем не оспорва твърдението на Комисията, че връзката към национални или международни дестинации от летището на Букурещ може да осигури регионалната свързаност по особено задоволителен начин.

69      Освен това, що се отнася до твърдения свръхкапацитет, съществуващ в Румъния към датата на обжалваното решение, жалбоподателят не оспорва, нито, както посочва Комисията, че повечето от половината самолети на земята към тази дата принадлежат на TAROM, нито че по принцип конкурентните на TAROM авиокомпании, които всичките са нискотарифни, използват летателни апарати, разполагащи с по-голям капацитет за превоз на пътници от летателните апарати, използвани от TAROM, за да осигурява експлоатираните изключително от него маршрути. Жалбоподателят впрочем не обяснява доколко би било рентабилно с такива самолети да се осъществяват въпросните вътрешните маршрути, които засягат само ограничен брой пътници.

70      При всички положения, с оглед на цитираната в точка 57 по-горе съдебна практика, Комисията не е трябвало до издирва отвъд информация, която ѝ е била предоставена от държавата членка, по своя собствена инициатива и при липса на каквото и да било косвено доказателство в този смисъл, информация, която би могла да разкрие, че конкурентни на TAROM авиокомпании, въпреки посочените в точка 69 по-горе техни характеристики, са били склонни да експлоатират засегнатите вътрешни маршрути.

71      По-специално, от доказателствата, с които Общият съд разполага, не следва, че броят на летателните апарати на земята към датата на обжалваното решение, разглеждан като косвено доказателство за наличието на свръхкапацитет в Румъния към тази дата, е информация, която Комисията е трябвало да издири по своя собствена инициатива.

72      Накрая, що се отнася до твърдението, че фалитът на авиокомпания не би засегнал свързаността на държава членка, то е спекулативно и с него не може да се докаже, че последиците от спирането на дейността на TAROM за пътниците по вътрешните и международните маршрути, експлоатирани изключително от него, са щели да бъдат избегнати, тъй като жалбоподателят не е доказал, че конкурентните на TAROM авиокомпании са щели да поемат тези маршрути при неефективност на последното.

73      Трето, що се отнася до упрека на жалбоподателя, че Комисията е пропуснала да прецени малкия пазарен дял на TAROM при международните маршрути, трябва да се отбележи, че този малък пазарен дял — ако се допусне, че е доказан — не може да се отрази на констатацията, че положението на TAROM и рискът то да преустанови дейностите си в краткосрочен план са можели да засегнат свързаността на Румъния като цяло, най-вече свързаността на някои румънски региони, и да навредят на пътниците, използващи неговите услуги по въздушен транспорт, както и по-общо на икономическото положение на същите региони или на някои инфраструктури, като например регионалните летища, както следва от съображение 63 от обжалваното решение.

74      Предвид важността на TAROM за свързаността на румънските региони и предвид последиците, които би имала неефективността му за тези региони, без да изпитва съмнения, само въз основа на това Комисията е могла да заключи, че мярката за помощ отговаря на изискванията по точки 43 и 44 от Насоките.

75      От гореизложеното следва, че жалбоподателят не е посочил косвени доказателства, свързани с проверката на изискванията по точки 43 и 44 от Насоките и позволяващи да се докаже наличието на сериозни затруднения, които е трябвало да накарат Комисията да се усъмни в съвместимостта с вътрешния пазар на мярката за помощ, по-специално да се усъмни в риска без мярката за помощ да настъпят социални трудности или пазарна неефективност или във факта, че мярката за помощ цели да предотврати тяхното настъпване или да се справи с тях.

76      Поради това първото основание и първата част от третото основание трябва да се отхвърлят.

–       Косвените доказателства за наличието на сериозни затруднения, що се отнася до спазването на условието за еднократност при мярката за помощ

77      С втората част от третото си основание, в рамките на която жалбоподателят препраща към своето второ основание, той твърди, че с разрешаването на мярката за помощ Комисията е нарушила т.нар. условие за еднократност по точка 70 от Насоките. Комисията не отчела, от една страна, че TAROM се е ползвало от поредица увеличавания на капитала до 2019 г., чрез които била приведена в действие помощ за преструктуриране, получена от него преди присъединяването на Румъния към Съюза (наричана по-нататък „помощта за преструктурирането на TAROM“), и от друга страна, че свързания с това план за преструктуриране е прилаган до 2019 г., тъй като същата помощ била прилагана до тази година. Освен това възможността такава помощ да бъде счетена за съществуваща помощ, била ирелевантна за прилагането на условието за еднократност.

78      Според Комисията доводите на жалбоподателя трябва да се отхвърлят.

79      В това отношение трябва да се припомни, че съгласно точка 70 от Насоките с цел да бъдат намалени моралният риск, стимулите за прекомерно поемане на риск и потенциалните нарушения на конкуренцията, помощите следва да се отпускат на предприятията в затруднено положение само за една операция по преструктуриране.

80      В точка 71 от посочените насоки в този контекст се предвижда, че когато държавата членка уведомява Комисията за проект за помощ за оздравяване или за преструктуриране, държавата членка трябва да уточни дали в миналото съответното предприятие вече е получавало помощ за оздравяване, помощ за преструктуриране или временна подкрепа за преструктуриране, включително помощи от такова естество, получени преди влизането в сила на Насоките, и всякаква помощ, за която не е изпращано уведомление. Ако това е така и са изтекли по-малко от десет години от предоставянето на помощта, от приключването на периода на преструктуриране или от спирането на прилагането на плана за преструктуриране (според това кое събитие е настъпило последно), Комисията не разрешава нова помощ въз основа на тези насоки.

81      В съображения 87—89 от обжалваното решение Комисията заключава, че условието за еднократност по точки 70—75 от Насоките е спазено. В този контекст тя разглежда значението на поредица от увеличавания на капитала на TAROM, извършени до 2019 г. Тя приема, че с тях е приведена в изпълнение помощта за преструктурирането на TAROM, което е станало преди присъединяването на Румъния към Съюза. В това отношение тя посочва, че тази помощ, изразяваща се в заем и гаранция на Румъния по взети от TAROM заеми, е прилагана до 2019 г., като посочената държава е заместила TAROM, за да погаси въпросните заеми, и че дълговете му, произтичащи от извършените плащания в този контекст, са били преобразувани в увеличавания на капитала в полза на същата държава.

82      В разглеждания случай жалбоподателят по същество твърди, че условията за привеждане в действие на помощта за преструктурирането на TAROM не позволяват условието за еднократност да се счете за изпълнено. Всъщност в обжалваното решение не бил спазен срокът от поне десет години, каквато и да е вземаната предвид хипотеза по точка 71 от Насоките.

83      На първо място, що се отнася до първата хипотеза по точка 71 от Насоките — а именно изтичането на срок от поне десет години от датата на отпускане на помощта за преструктуриране — от съдебната практика следва, че помощта трябва да се счита за отпусната от момента, в който съгласно приложимото национално законодателства на бенефициера се дава правото да получи подкрепа, предоставена с държавни ресурси, така че действителното прехвърляне на съответните ресурси не е решаващо (вж. в този смисъл решения от 21 март 2013 г., Magdeburger Mühlenwerke, C‑129/12, EU:C:2013:200, т. 40, от 19 декември 2019 г., Arriva Italia и др., C‑385/18, EU:C:2019:1121, т. 36 и от 20 май 2021 г., Azienda Sanitaria Provinciale di Catania, C‑128/19, EU:C:2021:401, т. 45).

84      Както впрочем следва от обжалваното решение и от отговора на Комисията на разпореденото процесуално-организационно действие, помощта за преструктурирането на TAROM се изразява в предоставени от румънската държава на TAROM заем и няколко гаранции по други заеми въз основа на пет решения и постановления на румънското правителство, приети между 1997 г. и 2003 г. След това помощта за преструктурирането на TAROM е разрешена от Consiliul Concurenţei (Съвет по конкуренция, Румъния) през 2004 г.

85      Следователно предоставянето на различни съставни части от помощта за преструктурирането на TAROM е станало между 1997 г. и 2003 г., като трябва да се направи уточнението, че съгласно дадените от Комисията обяснения в съдебното заседание всички така предоставени гаранции по заеми са били задействани веднага след предоставянето им.

86      Освен това естеството на мярка за държавна помощ, изразяваща се в гарантиране на заеми, които са отпуснати на бенефициера на помощта, непременно предполага, че след като гаранцията се задейства, извършените в този контекст плащания могат да се разпределят върху целия период на заема. Това обаче не се отразява на датата на отпускане на помощта, поради което всички доводи относно извършените впоследствие плащания, свързани с гаранциите, са неотносими.

87      Освен това в съображение 88 от обжалваното решение Комисията по същество обяснява, че с извършените от румънската държава плащания по гаранциите, които са предметът на помощта за преструктурирането на TAROM, и с произтичащите от това преобразувания на дълговете на TAROM в увеличавания на капитала в полза на тази държава до 2019 г. тази помощ просто е приложена.

88      В това отношение жалбоподателят не оспорва констатацията на Комисията, че условията за задействане на гаранциите по заеми, както и преобразуването на дълговете, възникнали от извършените плащания от румънската държава по тези гаранции, в увеличавания на капитала на TAROM в полза на същата държава са били предвидени в различните решения и постановления, посочени в точка 84 по-горе, тоест още преди присъединяването на Румъния към Съюза.

89      Жалбоподателят всъщност само твърди, че Комисията е трябвало да се увери, че задействането на гаранциите, предоставени от румънската държава, е било извършено по първоначално договорените условия при предоставянето им. Пренебрегвайки правилата относно тежестта за доказване, припомнени в точка 43 по-горе, той обаче не представя никакво пряко или косвено доказателство, че тези условия са били изменени през периода на прилагане на различните разглеждани гаранции.

90      В това отношение в съдебното заседание жалбоподателят твърди, че Комисията е трябвало да се увери какви са условията, при които е извършено привеждането в действие на помощта за преструктурирането на TAROM, като провери годишните доклади, които държавите членки трябва да изготвят въз основа на член 21 от Регламент (ЕO) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) и член 26 от Регламент 2015/1589, за да разсее всякакво съмнение в спазването на условието за еднократност при мярката за помощ.

91      Пренебрегвайки правилата относно тежестта за доказване, припомнени в точка 43 по-горе, жалбоподателят впрочем не представя никакво доказателство, от една страна, че Румъния не е изпълнила задължението си да изготви годишния доклад по член 21 от Регламент № 659/1999 и член 26 от Регламент 2015/1589 през периода на прилагане на помощта за преструктурирането на TAROM и от друга страна, че съгласно тези годишни доклади въпросната помощ е прилагана при условия, които са различни от одобрените от Съвета по конкуренция.

92      Ето защо не може да се твърди, че Комисията е трябвало да се усъмни в спазването на срока от поне десет години по точка 71 от Насоките, изчисляван от датата на отпускане на помощта за преструктурирането на TAROM.

93      На второ място, що се отнася до втората и третата хипотеза по точка 71 от Насоките — а именно изтичането на период от поне десет години от приключването на периода на преструктуриране и спирането на прилагането на плана за преструктуриране — според жалбоподателя плащанията, извършени вследствие на задействането на гаранциите, предоставени в рамките на помощта за преструктурирането на TAROM, и произтичащото от това преобразуване на дълговете в увеличавания на неговия капитал до 2019 г. показват, от една страна, че периодът на преструктуриране е продължил до тази година и от друга страна, че прилагането на плана за преструктуриране е спряло през същата година.

94      По конкретно жалбоподателят по същество счита, че прилагането на помощта за преструктурирането на TAROM е било част от плана за преструктуриране, чието спиране съвпада с приключването на периода на преструктуриране.

95      Първо, що се отнася до понятието „период на преструктуриране“, трябва да се отбележи, че съгласно точка 7 от Насоките е възможно предприятие в положение на неефективност да извърши преструктуриране, каращо го да изостави определени дейности, които са структурно губещи, и позволяващо му да реорганизира останалите дейности на основа, която му предлага разумни изгледи за дългосрочна жизнеспособност.

96      Съгласно точка 45 от Насоките преструктурирането може да включва един или повече от следните елементи: реорганизация и рационализация на дейностите на бенефициера на по-ефикасна основа, което обикновено означава оттегляне от губещи дейности, преструктуриране на съществуващи дейности, които отново могат да станат конкурентоспособни, и възможна диверсификация с нови и рентабилни дейности. Преструктурирането обикновено включва и финансово преструктуриране под формата на вливане на капитал от нови или досегашни акционери и намаляване на дълга от страна на настоящите кредитори.

97      В този контекст в точка 47 от Насоките се уточнява, че „[п]ериодът на преструктуриране следва да бъде възможно най-кратък“, тъй като тези насоките се основават — включително точка 71 от тях — на разбирането, че преструктурирането е кратко.

98      От гореизложеното следва, че понятието „период на преструктуриране“ се отнася за периода, през който са взети мерките, изброени в точка 96 по-горе. Този период съответно по принцип е отделен от онзи, през който мярка за държавна помощ е прилагана.

99      Пренебрегвайки правилата относно тежестта за доказване, припомнени в точка 43 по-горе, жалбоподателят обаче не представя никакво пряко или косвено доказателство, че периодът на преструктуриране, както бе определен в точка 98 по-горе, е приключил след 2005 г., противно на произтичащото от съображение 24 от обжалваното решение, и при всички положения по-малко от десет преди предоставянето на мярката за помощ.

100    Второ, що се отнася до понятието „план за преструктуриране“, трябва да се припомни, че за да може де да бъде обявен за съвместим с вътрешния пазар на основание член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, съответният проект за помощ за преструктуриране на предприятие в затруднено положение трябва да бъде обвързан с план за преструктуриране, предвиждащ намаляване или преориентиране на неговите дейности (решения от 14 септември 1994 г., Испания/Комисия, C‑278/92—C‑280/92, EU:C:1994:325, т. 67 и от 6 април 2006 г., Schmitz-Gotha Fahrzeugwerke/Комисия, T‑17/03, EU:T:2006:109, т. 43; в този смисъл вж. също решение от 12 септември 2007 г., Olympiaki Aeroporia Ypiresies/Комисия, T‑68/03, EU:T:2007:253, т. 88).

101    Следователно обвързването на помощ за преструктуриране с план за преструктуриране не означава, че като такава помощта е част от плана за преструктуриране, тъй като наличието на последния, напротив, е съществено условие, за да може такава помощ да се счете за съвместима с вътрешния пазар (вж. в този смисъл решение от 17 юли 2014 г., Westfälisch-Lippischer Sparkassen- und Giroverband/Комисия, T‑457/09, EU:T:2014:683, т. 283).

102    Това тълкуване се подкрепя от понятието „план за преструктуриране“, съдържащо се в Насоките, където в точки 45—52 се определят целите и съдържанието му, включително връзката му с помощ за преструктуриране.

103    Така в точки 45 и 46 от Насоките в хипотезата на такава помощ се изисква съответната държава членка да представи на Комисията план за преструктуриране, тъй като отпускането на помощта трябва да бъде обусловено от прилагането на този план. В точка 45 от тези насоки се посочват елементите, които може да съдържа план за преструктуриране, като трябва да се има предвид, че никой от тези елементи не засяга помощта за преструктуриране. Що се отнася до точка 47 от Насоките, от нея е видно, че целта на такъв план е да възстанови дългосрочната жизнеспособност на бенефициера в разумен срок и въз основа на реалистични хипотези.

104    Следователно в Насоките понятието „прилагане на мярка за помощ“ се разграничава от понятието „прилагане на план за преструктуриране“.

105    Когато жалбоподателят впрочем твърди, че прилагането на помощта за преструктурирането на TAROM до 2019 г. означава, че планът за преструктуриране също е просъществувал до 2019 г., той пренебрегва както обхвата на съдебната практика, цитирана в точки 100 и 101 по-горе, така и разграничението между понятието за прилагане на мярка за държавна помощ и понятието за прилагане на план за преструктуриране.

106    Поради това трябва да се отхвърлят доводите на жалбоподателя, с които той се стреми да докаже, че Комисията е трябвало да се усъмни в датата, на която е приключил периодът на преструктуриране, или в датата, на която е спрял планът за преструктуриране.

107    На трето място, жалбоподателят критикува виждането на Комисията в съображение 88 от обжалваното решение, че помощта за преструктурирането на TAROM представлява съществуваща помощ, тъй като е била одобрена от Съвета по конкуренция преди датата на присъединяване на Румъния към Съюза. Комисията по-специално не проверила дали помощта за преструктуриране действително представлява съществуваща помощ по смисъла на глава 2, точка 4 от приложение V към Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 2005 г., стр. 203), където се изисква Комисията да бъде уведомена за помощ от такова естество в четиримесечен срок, считано от датата на присъединяване, и където действието на последиците от квалифицирането като съществуваща помощ се ограничава до края на третата година от същата дата.

108    Без обаче да е необходимо да се проверява дали квалифицирането на помощта за преструктурирането на TAROM като съществуваща помощ е релевантно за прилагането на условието за еднократност, трябва да се констатира, че Комисията не се позовава на такова квалифициране, за да провери дали в разглеждания случай мярката за помощ отговаря на посоченото условие. Ето защо доводите на жалбоподателя не могат да засегнат законосъобразността на обжалваното решение.

109    От гореизложеното следва, че жалбоподателят не е посочил косвени доказателства относно спазването на условието за еднократност, позволяващи да се докаже наличието на сериозни затруднения, които е трябвало да накарат Комисията да се усъмни в съвместимостта на мярката за помощ с вътрешния пазар.

110    Поради това второто оплакване от третото основание трябва да се отхвърли.

–       Косвените доказателства за наличието на сериозни затруднения, що се отнася до неспазването на процесуалните права на жалбоподателя

111    В рамките на третата част от третото основание жалбоподателят твърди, че резултатът от процедурата по проверка на мярката за помощ щял да бъде различен, ако Комисията бе спазила неговите процесуални права, давайки му възможност да представи своето становище по тази мярка и да я снабди с информация от фактическо или друго естество.

112    Трябва да се констатира, както посочва Комисията, че тези доводи са неотносими при оспорването на решение, с което Комисията обявява държавна помощ за съвместима с вътрешния пазар, без да започва официалната процедура по разследване.

113    Законосъобразността на решение да не се започва официалната процедура по разследване, всъщност зависи от това дали Комисията се е сблъскала със сериозни затруднения при проверката на мярката за държавна помощ, за която е уведомена.

114    Възможността жалбоподателят да представи становище по мярката за помощ и да снабди Комисията с информация от фактическо или друго естество, обаче не може да докаже наличието на сериозни затруднения, които е трябвало да накарат Комисията да се усъмни в съвместимостта на мярката за помощ с вътрешния пазар.

115    Поради това третата част от третото основание и съответно цялото посочено основание трябва да се отхвърлят.

 Четвъртото основание: неизпълнение на задължението за мотивиране по смисъла на член 296 ДФЕС

116    Според жалбоподателя Комисията не е изпълнила своето задължение за мотивиране, тъй като не е посочила нито причината, поради която трябва да се приеме, че дейността на TAROM е от особена важност за Румъния, нито притежаваните от TAROM пазарни дялове от националния и от международния сегмент на румънския пазар. Освен това обжалваното решение съдържало непълни обяснения относно възможността за възпроизвеждане на услугите, предоставяни от TAROM, и в него имало противоречия и пропуски, що се отнася до прилагането на условието за еднократност.

117    Според Комисията доводите на жалбоподателя трябва да се отхвърлят.

118    В това отношение следва да се припомни, че изискваните от член 296 ДФЕС мотиви представляват съществено процесуално изискване (решение от 18 юни 2015 г., Ipatau/Съвет, C‑535/14 P, EU:C:2015:407, т. 37) и трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите на акта или други засегнати от акта лица по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на даден акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правните норми, уреждащи съответната материя (решения от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, EU:C:1998:154, т. 63 и от 15 април 2008 г., Nuova Agricast, C‑390/06, EU:C:2008:224, т. 79).

119    Освен това, прието в края на предварителната фаза на проверка решение за обявяване на държавна помощ за съвместима с вътрешния пазар, което се взема в кратки срокове, трябва да съдържа единствено причините, поради които според Комисията не са налице сериозни затруднения при преценката на съвместимостта на съответната помощ с вътрешния пазар (решения от 22 декември 2008 г., Régie Networks, C‑333/07, EU:C:2008:764, т. 65 и от 27 октомври 2011 г., Австрия/Scheucher-Fleisch и др., C‑47/10 P, EU:C:2011:698, т. 111).

120    В разглеждания случай, най-напред, що се отнася до критиката срещу мотивите, посветени на особената важност за Румъния на предоставяните от TAROM услуги, в съображения 60—64 от обжалваното решение Комисията излага причините, поради които според нея мярката за помощ отговаря на изискванията по точки 43 и 44 от Насоките, след като дейността на TAROM, а именно извършваните от него услуги по пътнически въздушен транспорт, има особена важност за Румъния поради причините, възпроизведени в точка 49 по-горе.

121    По-нататък, що се отнася до непосочването в обжалваното решение на притежаваните от TAROM пазарни дялове от националния и от международния сегмент на румънския пазар, от точки 50—53 и 73 по-горе е видно, че такова посочване не е необходимо, за да може Комисията да извърши анализа на вредоносните последици от евентуалното спирането на дейността на TAROM за целия сектор на въздушния транспорт в Румъния, както и по-общо за румънската икономика, и за да може тя да заключи, че мярката за помощ отговаря на изискванията по точки 43 и 44 от Насоките.

122    Освен това, що се отнася до упрека към мотивите, посветени на възможността за възпроизвеждане на услугите на TAROM, трябва да се отбележи, че в съображение 61 от обжалваното решение Комисията, позовавайки се на съображения 17—19 от това решение, приема, че изглежда малко вероятно конкурентните на TAROM авиокомпании изцяло да поемат експлоатираните изключително от него вътрешни маршрути, тъй като желанието им за навлизане на този пазар вероятно е слабо. В това отношение в съображение 17 от посоченото решение се посочва, че тези вътрешни маршрути не са привлекателни за въпросните конкуренти, които са нискотарифни авиокомпании, тъй като търсенето при тези маршрути е слабо, ако се отчитат пътници на полет, и че няма да е изгодно те да се изпълняват с по-големи от използваните от TAROM летателни апарати, каквито експлоатират такива компании. В съображение 18 от същото решение се подчертава, че не съществуват действителни алтернативи за експлоатираните от TAROM маршрути, що се отнася до близост на летища, минимално време за пътуване и брои прекачвания за достигане до дестинацията, тъй като полетите, предлагани от неговите конкуренти, при международните маршрути са възможни само с едно или две прекачвания. Накрая, в съображение 19 от обжалваното решение се посочва, че конкурентите на TAROM не могат за няколко месеца да предложат допълнителен капацитет, за да поемат маршрутите, които биха се оказали изоставени, и че ако го направят, предлаганите услуги няма да бъдат на същото равнище като тези на TAROM, що се отнася до честота на полетите и качество на обслужването.

123    Накрая, що се отнася до доводите относно мотивите, посветени на прилагането на помощта за преструктурирането на TAROM до 2019 г., достатъчно е да се посочи, както следва от точки 100—106 по-горе, че това прилагане е ирелевантно за принципа на еднократност на помощите, чието спазването се изисква в точки 70—75 от Насоките, и съответно за съвместимостта на мярката за помощ в това отношение. Поради това Комисията не е била длъжна да отбелязва в обжалваното решение, че помощта за преструктурирането на TAROM е прилагана до 2019 г.

124    Поради това четвъртото основание трябва да се отхвърли.

125    От гореизложеното следва, че жалбата трябва да се отхвърли.

 По съдебните разноски

126    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски и тези на Комисията в съответствие с искането ѝ.

По изложените съображения,

ОБЩИЯТ СЪД (десети разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Wizz Air Hungary Légiközlekedési Zrt. (Wizz Air Hungary Zrt.) понася направените от него съдебни разноски и съдебните разноски, направени от Европейската комисия.

Papasavvas

Корнезов

Buttigieg

Hesse

 

      Petrlík

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 4 май 2022 година.

Подписи


*      Език на производството: английски.