ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
6 май 2010 година
Дело T-100/08 P
Георги Керелов
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Публична служба — Наемане на работа — Конкурс на общо основание — Отказ на директора на Европейската служба за подбор на персонала (EPSO) да даде на кандидат свързаните с теста за достъп сведения и документи —Частично явно недопустима и частично явно неоснователна жалба“
Предмет: Жалба срещу Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 12 декември 2007 г. по дело Керелов/Комисия (F‑110/07, непубликувано в Сборника), с която се иска отмяна на това определение
Решение: Отхвърля жалбата. Г‑н Георги Керелов понася собствените си съдебни разноски, както и разноските на Европейската комисия за производството пред настоящата инстанция.
Резюме
1. Производство — Жалба — Изисквания за форма
(член 21, първа алинея от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение I към него; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)
2. Производство — Произнасяне с мотивирано определение — Оспорване — Условия — Задължение за оспорване на направената от Съда на публичната служба преценка на тези условия
(член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
3. Производство — Произнасяне с мотивирано определение — Възможност за произнасяне без провеждане на устна фаза на производството
(член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
4. Обжалване — Правни основания — Липса на установяване на твърдяната грешка при прилагане на правото — Недопустимост
(член 225А ЕО; член 11, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда; член 138, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)
1. Краткото изложение на правните основания на жалбоподателя трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви своята защита и на Общия съд да се произнесе по жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни. С оглед гарантиране на правната сигурност и доброто правораздаване, за да бъде жалбата допустима, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които тя се основава, да могат да се изведат поне обобщено, но последователно и разбираемо от текста на самата жалба.
Неспазването на условията, посочени в член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, води до недопустимост на жалбата. По дефиниция, за Съда на публичната служба не е необходимо да разглежда никакви други документи, когато преценява дали жалбата отговаря на тези условия, така че може да се счита, че той е достатъчно запознат със случая въз основа единствено на текста на жалбата.
(вж. точки 16 и 17)
Позоваване на:
Общ съд — 14 декември 2005 г., Honeywell/Комисия, T‑209/01, Recueil, стр. II‑5527, точки 55 и 56, и цитираната съдебна практика; 22 юни 2009 г., Nijs/Сметна палата, T‑371/08 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑47 и II‑Б‑1‑271, точка 22
2. Самото прилагане на процедурата, предвидена в член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, не нарушава правото на редовна и ефективна съдебна защита, след като тази разпоредба се прилага само по делата, по които Съдът на публичната служба очевидно не е компетентен да се произнесе по жалбата или по някои от исканията в нея, или когато жалбата е изцяло или отчасти явно недопустима или явно лишена от всякакво правно основание. Поради това, ако жалбоподател счита, че Съдът на публичната служба не е приложил правилно този член, той трябва да оспори направената от първата инстанция преценка на условията, от които зависи прилагането на тази разпоредба.
Когато оплакването на жалбоподател се свежда до осъждане на факта, че Съдът на публичната служба се е произнесъл с мотивирано определение, без да оспорва направената от Съда на публичната служба преценка на условията за прилагането на член 76 от неговия процедурен правилник, неговите правни основания трябва да се отхвърлят като явно неоснователни.
(вж. точки 25 и 26)
Позоваване на:
Съд — 3 юни 2005 г., Killinger/Германия и др., C‑396/03 P, Recueil, стр. II‑4967, точка 9; 19 февруари 2009 г., Gorostiaga Atxalandabaso/Парламент, C‑308/07 P, Сборник, стр. I‑1059, точка 36
3. От самия текст на член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба е видно, че провеждането на съдебно заседание изобщо не е право на жалбоподателите, от което не са възможни изключения. Прилагането на разпоредбите на Процедурния правилник на Съда на публичната служба относно отклоненията от обичайния ход на производството, сред които е и член 76, не гарантира провеждането на устна фаза на производството, тъй като съдът може да се произнесе след производство, което има само писмена фаза.
(вж. точка 31)
Позоваване на:
Съд — 8 юли 1999 г., Goldstein/Комисия, C‑199/98 P, непубликувано в Recueil, точка 18
Общ съд — 8 септември 2008 г., Kerstens/Комисия, T‑222/07 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑37 и II‑Б‑1‑267, точки 33 и 36 и цитираната съдебна практика
4. От член 225 А ЕО и член 11, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда, както и от член 138, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд следва, че жалбата трябва да посочва точно оспорваните части на решението, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които по специфичен начин се подкрепя това искане.
Жалбата, която не съдържа никакви доводи, с които се цели конкретно установяване на грешката при прилагане на правото, която опорочава съответното съдебно решение или определение, не отговаря на това изискване.
Освен това твърдения, които са прекалено общи и неточни, за да могат да бъдат подложени на правна преценка, трябва да се считат за явно недопустими.
(вж. точки 38 и 39)
Позоваване на:
Съд — 17 септември 1996 г., San Marco/Комисия, C‑19/95 P, Recueil, стр. I‑4435, точка 37; 8 юли 1999 г., Hercules Chemicals/Комисия, C‑51/92 P, Recueil, стр. I‑4235, точка 113; 1 февруари 2001 г., Area Cova и др./Съвет, C‑300/99 P и C‑388/99 P, Recueil, стр. I‑983, точка 37; 12 декември 2006 г., Autosalone Ispra/Комисия, C‑129/06 P, непубликувано в Recueil, точки 31 и 32; 29 ноември 2007 г., Weber/Комисия, C‑107/07 P, непубликувано в Сборника, точка 24
Общ съд — 12 март 2008 г., Rossi Ferreras/Комисия, T‑107/07 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑5 и II‑Б‑1‑31, точка 27