Дело T‑340/17
Japan Airlines Co. Ltd
срещу
Европейска комисия
Решение на Общия съд (четвърти разширен състав) от 30 март 2022 година
„Конкуренция — Картели — Пазар на въздушния превоз на товари — Решение за установяване на нарушение на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Общността и Швейцария по въпроси на въздушния транспорт — Координиране на елементи от цената на услугите по въздушен превоз на товари (допълнителна такса за гориво, допълнителна такса за сигурност, плащане на комисиона върху допълнителните такси) — Обмен на информация — Териториална компетентност на Комисията — Член 266 ДФЕС — Погасителна давност — Право на защита — Недопускане на дискриминация — Единно продължено нарушение — Размер на глобата — Стойност на продажбите — Тежест на нарушението — Допълнителен размер — Смекчаващи обстоятелства — Насърчаване на антиконкурентното поведение от публичните органи — Крайно ограничено участие — Пропорционалност — Правомощие за пълен съдебен контрол“
1. Конкуренция — Правила на Съюза — Териториален обхват — Компетентност на Комисията — Допустимост с оглед на международното публично право — Прилагане на съставляващите злоупотреба практики в ЕИП или квалифицирани последици от тях в ЕИП — Алтернативни способи — Критерий за непосредствените, съществени и предвидими последици — Обхват, когато поведение има за цел ограничаване на конкуренцията
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП)
(вж. т. 78, 79, 93, 95—104, 116—118, 122—130, 132—134 и 143—152)
2. Жалба за отмяна — Основания — Липса на компетентност на институцията, издала обжалвания акт — Служебно разглеждане от съда на Съюза — Условие — Спазване на принципа на състезателност
(член 263 ДФЕС)
(вж. т. 166 и 167)
3. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Установяване на санкционираните нарушения — Изисквания, произтичащи от принципа на ефективна съдебна защита — Яснота и точност на разпоредителната част на решението — Преценка — Предимство на текста на диспозитива пред мотивите
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; членове 8 и 11 от Споразумението ЕО-Швейцария за въздушния транспорт; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
(вж. т. 173, 174 и 177—183)
4. Конкуренция — Административно производство — Погасителна давност във връзка с налагането на санкции — Спиране — Суспензивно действие, предвидено за висящите съдебни производства — Обхват — Действие erga omnes — Липса — Последица — Определяне в зависимост от предмета на спора
(член 23 и член 25, параграф 6 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
(вж. т. 205, 206 и 212)
5. Конкуренция — Административно производство — Правомощия на Комисията — Правомощие за приемане на решение за установяване на нарушение след изтичане на давностния срок за налагане на санкции по смисъла на Регламент № 1/2003 — Условие — Наличие на законен интерес от извършване на такова установяване
(член 101 ДФЕС; членове 7 и 25 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
(вж. т. 207 и 222)
6. Жалба за отмяна — Предмет — Решение за установяване на нарушение на правилата за конкуренция, извършено от няколко адресата — Неоспорени или оспорени след изтичане на срока елементи, засягащи различни от жалбоподателя адресати — Изключване — Последица — Вземане предвид само на засягащите жалбоподателя елементи от диспозитива на решението и на мотивите, които са необходимо за неговото обосноваване
(членове 101 ДФЕС и 263 ДФЕС и член 288, четвърта алинея ДФЕС; членове 7 и 25 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
(вж. т. 214—218)
7. Картели — Забрана — Нарушения — Споразумения и съгласувани практики, представляващи единно нарушение — Възлагане на отговорност на предприятие за цялото нарушение — Условия — Неправомерни практики и действия, вписващи се в общ план — Преценка — Необходимост от конкурентно отношение между участващите предприятия — Липса
(член 101, параграф 1, ДФЕС; член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП)
(вж. т. 250—264, 269 и 283)
8. Конкуренция — Глоби — Преценка в зависимост от индивидуалното поведение на предприятието — Значение на липсата на санкция по отношение на друг икономически оператор — Липса — Спазване на принципа на равно третиране, което трябва да се съвмести със спазването на принципа на законност — Обхват на задължението за мотивиране
(членове 101 и 296 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт; член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
(вж. т. 289—296)
9. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Определяне на основния размер — Определяне на стойността на продажбите — Продажби, с които нарушението е свързано пряко или косвено — Картел в сектора на услугите по въздушен превоз на товари — Картел, засягащ няколко елемента от цената на услугите по превоз на товари — Вземане предвид на целия размер на продажбите, свързани с услугите по превоз на товари — Допустимост — Нарушение на принципа на пропорционалност — Липса
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 6 и 13 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
(вж. т. 304—312 и 316—330)
10. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Определяне на основния размер — Тежест на нарушението — Критерии за преценка — Естество на нарушението — Хоризонтален картел в областта на цените — Присъща за такова нарушение тежест, която може да обоснове избора на висок коефициент за тежест
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 19—23 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
(вж. т. 336—341)
11. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Определяне на основния размер — Определяне на стойността на продажбите — Вземане предвид единствено на стойността на извършените продажби, с които нарушението е свързано пряко или косвено в даден географски район — Продажби, осъществени на територията на Европейското икономическо пространство — Картел в сектора на услугите по въздушен превоз на товари — Вземане предвид на стойността на продажбите на входящи услуги по превоз на товари — Допустимост
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 13 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
(вж. т. 361—373)
12. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Коригиране на основния размер — Смекчаващи обстоятелства — Свобода на преценка на Комисията при даване на обща оценка — Критерий за крайно ограниченото участие — Фактори за преценка
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 8 от Споразумението ЕО—Швейцария за въздушния транспорт; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 29 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
(вж. т. 396—399)
13. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Съдебен контрол — Правомощие на съда на Съюза за пълен съдебен контрол — Обхват — Предел — Спазване на принципа на недопускане на дискриминация — Вземане предвид на Насоките относно метода за определяне на глобите
(член 261 ДФЕС; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
(вж. т. 426—432)
Резюме
Жалбоподателят, Japan Airlines Co. Ltd, по-рано Japan Airlines International Co. Ltd, е компания за въздушен транспорт, едно от подразделенията на която, носещо наименованието JAL Cargo, предоставя услуги по въздушен превоз на товари. Към момента на настъпване на фактите жалбоподателят е дъщерно дружество на дружеството Japan Airlines Corp., което се влива в жалбоподателя и той става негов правоприемник.
Жалбоподателят е сред 19‑те адресати на Решение C(2017) 1742 final на Комисията от 17 март 2017 година относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (преписка AT.39258 — Въздушен превоз на товари) (наричано по-нататък „обжалваното решение“). С това решение Европейската комисия установява наличието на единно продължено нарушение на тези разпоредби, чрез което в периоди между 1999 г. и 2006 г. разглежданите предприятия са координирали поведението си при таксуването на доставката на услуги по превоз на товари по целия свят. Тя налага на жалбоподателя глоба в размер на 35 700 000 EUR за участието му в това нарушение.
На 7 декември 2005 г. въз основа на нейното Известие относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г.(1) Комисията получава искане за освобождаване от глоба, подадено от Lufthansa и две от неговите дъщерни дружества. Искането разкрива наличието на антиконкурентни контакти между редица предприятия с дейност на пазара на въздушния превоз на товари (наричани по-нататък „превозвачите“) относно няколко съставни елемента от цената на услугите, предоставяни на този пазар, а именно относно въвеждането на допълнителни такси „гориво“ и „сигурност“, както по същество и относно отказа да се предоставя отстъпка върху тези допълнителни такси на спедиторите. Събраните от Комисията доказателства и проведените от нея разследвания я карат на 19 декември 2007 г. да изпрати изложение на възраженията до 27 превозвачи, след което на 9 ноември 2010 г. да приеме първо решение(2) срещу 21 превозвачи, включително жалбоподателя. Последното обаче е отменено от Общия съд с решения от 16 декември 2015 г.(3) в границите на съответните искания за отмяна поради допуснати противоречия в мотивите му.
С настоящото си решение Общият съд уважава частично искането за отмяна на обжалваното решение и искането за намаляване на размера на глобата, наложена на жалбоподателя. Той установява нарушение на правилата за погасителната давност при налагане на санкции за нарушения на правилата за конкуренция, потвърждавайки същевременно анализа, чрез който Комисията установява наличието на единно продължено нарушение, засягащо няколко вида въздушни маршрути, и внасяйки уточнения по обхвата на териториалната компетентност на Комисията при практики, приложени частично извън Съюза, и по прилагането на критериите за определяне на размера на глобите при такива обстоятелства.
Съображения на Общия съд
На първо място, Общият съд разглежда основанието, в рамките на което се твърди, че Комисията не е компетентна да констатира и санкционира нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП при маршрутите към Европейското икономическо пространство (ЕИП) от трети страни. В това отношение той припомня, че Комисията е компетентна да констатира и санкционира поведение, възприето извън територията на Съюза или на ЕИП, стига то да е било следвано на тази територия или настъпването от него на непосредствена и съществена последица там да е било предвидимо. В разглеждания случай Комисията основателно се е счела за компетентна предвид квалифицираните последици от спорното нарушение. По-специално присъщата вредност на споразумение или хоризонтална практика в областта на цените — каквото е спорното нарушение, квалифицирано съответно като ограничаване на конкуренцията с оглед на „целта“ — я освобождава от задължението да издирва конкретните му последици в ЕИП. Освен това Общият съд не оспорва, че Комисията е могла да счете последиците от спорното поведение в ЕИП за предвидими, непосредствени и съществени поради начисляването — което нормалното функциониране на пазара позволява разумно да се очаква — от спедиторите, длъжни да заплащат повишения разход за услугите по въздушен превоз на товари по съответните маршрути, на съответния допълнителен разход на изпращачите, като самò по себе си това начисляване може да допринесе за повишаване на цената на стоките, внасяни в ЕИП.
На второ място, Общият съд отхвърля разгледаното по служебен ред основание, предполагащо че Комисията не разполага с компетентност да констатира и санкционира нарушение на член 53 от Споразумението за ЕИП при маршрутите между Швейцария, от една страна, и Норвегия и Исландия, от друга. Всъщност според Общия съд както от диспозитива, така и от мотивите на обжалваното решение е видно, че Комисията не констатира никакво нарушение на тази разпоредба при посочените маршрути.
На трето място, Общият съд проверява дали изтичането на давностния срок(4) е пречка Комисията да упражни санкционното си правомощие, както твърди жалбоподателят. Тъй като в обжалваното решение жалбоподателят е счетен за отговорен за спорното нарушение при маршрути, които не са посочени в диспозитива на решението от 9 ноември 2010 г., Общият съд прави разграничение между, от една страна, маршрутите, посочени в диспозитива на това решение, по отношение на които подадената от жалбоподателя жалба срещу него може да има суспензивно действие за давностния срок, и от друга страна, маршрутите, посочени само в диспозитива на обжалваното решение, а именно маршрутите „intra ЕИП“ и „ЕС—Швейцария“, за които не се прилага никакво основание за удължаване на давностния срок. Що се отнася впрочем до последните, налага се констатацията, че обжалваното решение е прието над десет години след преустановяването на разглежданите деяния, поради което жалбоподателят основателно се позовава на изтичането на давностния срок при тях, без обаче поради тази причина да може да претендира за отмяна на цялото обжалвано решение.
На четвърто място, в отговор на оплакванията на жалбоподателя, че Комисията го е счела за отговорен за спорното нарушение при маршрути, които той не обслужва или не е допуснат до обслужването им, Общият съд подчертава, че за да се счете предприятие за отговорно за антиконкурентни деяния, които съставляват единно нарушение и в които то не е участвало пряко, се изисква наличие на цялостен план, преследващ обща цел, умишлен принос на предприятието към този план и негово (доказано или презумирано) знание за тези деяния. Тъй като в случая тези условия са изпълнени, Комисията основателно е счела жалбоподателя за отговорен за единното продължено нарушение при маршрутите „ЕИП—трета страна (без Япония)“, независимо от евентуалното му качество на потенциален конкурент при тези маршрути.
На пето място, Общият съд разглежда оплакванията на жалбоподателя срещу определянето на размера на наложената му глоба, и по-специално оплакванията относно определянето на стойността на продажбите и на коефициента за тежест при условията, описани в Насоките от 2006 г.(5). В това отношение Комисията изобщо не може да бъде критикувана, че е определила стойността на продажбите според оборота, генериран от продажбата на услуги по превоз на товари, а не само според постъпленията, формирани от разглежданите допълнителни такси. Всъщност според Общия съд стойността на продажбите трябва да отразява цената, фактурирана на клиентите за услугите по превоз на товари, където допълнителните такси само един елемент. Освен това изборът на коефициент за тежест от 16 % по скàла от 0 до 30 % е счетен за безпогрешен. Всъщност, от една страна, такъв коефициент за тежест е много благоприятен за жалбоподателя предвид тежестта, присъща на спорните практики. От друга страна, жалбоподателят не е оспорил никой от трите допълнителни фактора, на които се позовава Комисията, за да определи коефициента за тежест, а именно общите пазарни дялове на уличените превозвачи, географския обхват на единното продължено нарушение и привеждането в изпълнение на спорните практики. Накрая, доколкото според жалбоподателя ползваното от него общо намаляване с 15 % поради наличието на смекчаващи обстоятелства е недостатъчно предвид спецификите на японската правна уредба, Общият съд счита доводите му за ненадлежно подкрепени.
На последно място, Общият съд упражнява правомощието си за пълен съдебен контрол, за да се произнесе по искането за намаляване на размера на наложената глоба. Без да се отклонява от метода за изчисляване, следван от Комисията в обжалваното решение, той съответно определя последиците от направените от него изводи, по-специално относно изтичането на погасителната давност по отношение на практиките при маршрутите „intra ЕИП“ и „ЕС—Швейцария“. Общият съд съответно установява, че участието на жалбоподателя в единното продължено нарушение е ограничено и че поради това трябва да се приложи допълнително намаляване. Така размерът на наложената на жалбоподателя глоба, определен на 35 700 000 EUR от Комисията, е намален на 28 875 000 EUR.