РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (втори състав)
28 юни 2007 година(*)
„Длъжностни лица — Назначаване в степен — Длъжност директор, обявена преди 1 май 2004 г. — Изменение на Правилника — Член 2 и член 5, параграф 5 от приложение XIII към Правилника — Класиране в степен при прилагане на нови по-неблагоприятни разпоредби — Принцип, според който всяко длъжностно лице има право на кариерно развитие“
По дело F‑21/06
с предмет жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 EA,
Joao da Silva, длъжностно лице в Комисията на Европейските общности, с местожителство в Брюксел (Белгия), за който се явяват адв. G. Vandersanden и адв. L. Levi,
жалбоподател,
срещу
Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑н J. Currall, г‑н Kraemer и г‑жа K. Herrmann, в качеството на представители,
ответник,
подпомагана от
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват г‑жа M. Arpio Santacruz и г‑жа I. Sulce, в качеството на представители,
встъпила страна,
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав),
състоящ се от: г‑н S. Van Raepenbusch (докладчик), председател, г‑жа I. Boruta и г‑н H. M. Kanninen, съдии,
секретар: г‑н S. Boni, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 15 март 2007 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 2 март 2006 г. по факс (оригиналът е подаден на 6 март същата година), г‑н Da Silva иска по-конкретно:
– отмяна на решението на Комисията на Европейските общности от 18 май 2005 г. в частта, в която то го класира, в качеството на директор, в степен A*14, стъпка 2,
– класирането му в степен A*15, в съответствие с разпоредбите на обявлението за свободна длъжност COM/R/8003/03, публикувано на 7 ноември 2003 г. (ОВ C 268 A, стр. 1, наричано по-нататък „обявлението за свободна длъжност“), както и
– пълно възстановяване на кариерата му с обратно действие към датата на класирането му в така коригираните степен и стъпка, включително плащане на лихви за забава.
Правна уредба
2 Член 29 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности (наричан по-нататък „Правилникът“) в редакцията му, приложима до 30 април 2004 г., гласи:
„1. Преди заемането на свободната длъжност органът по назначаването първо разглежда:
a) възможностите длъжността да се заеме чрез повишаване или преместване в рамките на институцията;
б) възможностите за организиране на вътрешни конкурси в институцията;
в) дали са постъпили заявления за преместване от длъжностни лица от другите институции на трите Европейски общности
и след това пристъпва към процедурата за провеждане на конкурси — конкурс по документи или чрез изпит, или по документи и изпит. Процедурата за провеждане на конкурси е описана в приложение III.
Процедурата може да се проведе и с цел съставяне на списък с резерви за бъдещи назначения.
2. Органът по назначаването може да одобри процедура, различна от конкурс, за назначаването на длъжностни лица със степени A 1 и A 2 и в изключителни случаи — за назначаване на длъжности, които изискват особена квалификация.“ [неофициален превод]
3 С Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 на Съвета от 22 май 2004 година за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и условията за работа на другите служители на Европейските общности (ОВ L 124, стр. 1), в сила от 1 май 2004 г., е установена нова кариерна структура.
4 От десето съображение на този регламент следва:
„Очевидно е необходимо да се потвърди принципът на развитие на кариерата, основан на заслуги, и да се засили връзката между постижения и възнаграждение, като се предлагат по-голям брой стимули за възнаграждаване на добрите резултати, посредством структурни модификации на кариерната система, като се осигурява равностойност на средните кариерни профили между новата и старата структура, при спазване на щатното разписание и бюджетната дисциплина.“
5 Установяването на тази нова кариерна структура е придружено от преходни мерки, изложени в приложение XIII към Правилника, изменен с Регламент № 723/2004. Така член 2, параграф 1 от това приложение предвижда по-специално, че що се отнася до длъжностните лица, намиращи се в някое от административните положения по член 35 от Правилника, степените A 3 и A 2 се преименуват съответно в A*14 и A*15.
6 Член 5, параграф 5 от приложение XIII към Правилника има следния текст:
„Длъжностно лице със степен А 3 към 30 април 2004 г., което след тази дата бъде назначено за директор, се повишава в следващата по-висока степен в съответствие с член 7, параграф 5 от настоящото приложение. Последното изречение на член 46 от Правилника не се прилага.“
7 В съответствие с член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, на длъжностни лица, които са били включени в списък с подходящи кандидати преди 1 май 2006 г. и са наети между 1 май 2004 г. и 30 април 2006 г., се определя:
– ако списъкът е съставен за категория A*, B* или C* — степента, обявена за съответния конкурс,
– ако списъкът е съставен за категория A, LA, B или C — степента според следната таблица:
Степен според конкурса | Степен при назначаване |
A/LA 8 | A*5 |
A/LA 7 и A/LA 6 | A*6 |
A/LA 5 и A/LA 4 | A*9 |
A/LA 3 | A*12 |
A 2 | A*14 |
A 1 | A*15 |
B 5 и B 4 | B*3 |
B 3 и B 2 | B*4 |
C 5 и C 4 | C*1 |
C 3 и C 2 | C*2 |
8 Преминаването от старата таблица на възнагражденията към новата е предмет на член 7 от приложение XIII към Правилника, в параграф 1 от който по-специално е предвидено, че „[п]реименуването на степените по силата на член 2, параграф 1 от настоящото приложение не води до промяна на основната месечна заплата на длъжностното лице“.
9 В съответствие с член 19 от приложение XIII към Правилника:
„Ако по време на преходния период от 1 май 2004 г. до 31 декември 2008 г. нетната заплата на длъжностното лице преди прилагане на корекционен коефициент е по-ниска от това, което би получавало при същите лични предпоставки в месеца преди 1 май 2004 г., то има право на компенсаторна надбавка в размер на разликата. Тази разпоредба не се прилага, ако намаляването на нетната заплата произтича от годишното адаптиране по приложение XI към Правилника. Тази гаранция за нетния доход не обхваща последиците от специалния налог, промените в размера на пенсионните вноски или промените в режима за превеждане на част от заплатата.“
10 Обявлението за заемане на свободната длъжност директор със степен A 2 на дирекция „Нови технологии и инфраструктури, приложения“ към Генерална дирекция (ГД) „Информационно общество“, публикувано на 7 ноември 2003 г. на основание член 29, параграф 2 от Правилника, наред с условията за назначаване предвижда, че „[з]аплатата и условията на труд са като предвидените за длъжностни лица със степен A 2 на Европейските общности“. Срокът за изпращане на кандидатури е 5 декември 2003 г.
Обстоятелства в основата на спора
11 Жалбоподателят постъпва на служба в Комисията на 16 март 1991 г. в качеството на срочно нает служител със степен A 4 на служба към ГД „Телекомуникации, информационни индустрии и иновации“.
12 На 16 март 1993 г. жалбоподателят, отново в качеството му на срочно нает служител, е бил назначен за началник-отдел B 3 „Мобилни комуникации“ на същата ГД, тогава преименувана „Технологии и информационни индустрии и телекомуникации“. На 1 февруари 1997 г. той е повишен в степен A 3, стъпка 4.
13 С решение от 17 април 2002 г. жалбоподателят е назначен за длъжностно лице в срок за изпитване, считано от 16 март 2002 г., и класирането му е определено в степен A 3, стъпка 6. Той запазва длъжността, която е заемал тогава в качеството си на началник-отдел. На 16 декември 2002 г. жалбоподателят е титуляризиран на длъжността си.
14 Освен това, на два пъти той е изпълнявал длъжността директор в съответствие с член 7, параграф 2 от Правилника: за първи път през месец ноември 2002 г. до месец януари 2003 г. и за втори път — от 16 април до 16 септември 2004 г.
15 На 20 ноември 2003 г. жалбоподателят се кандидатира за посочения в обявлението за свободна длъжност пост.
16 На 1 май 2004 г., датата на влизане в сила на Регламент № 723/2004, степента A 3, стъпка 7, която е имал жалбоподателят, се преименува на A*14, стъпка 7.
17 На заседанието си от 7 юни 2004 г. Колегията на Комисията назначава жалбоподателя на длъжността директор, за която се отнася обявлението за свободна длъжност. Точка 7.11 от протокола от това заседание посочва, че датата на влизане в сила на решението ще бъде определена впоследствие.
18 На 1 януари 2005 г. жалбоподателят придобива стъпка 8 на степен A*14 .
19 С писмо от 11 януари 2005 г. г‑жа S., директор на дирекция „Персонал и кариера“ на ГД „Персонал и администрация“, уведомява жалбоподателя за срещнатите от администрацията трудности при определяне на неговото класиране, което е наложило консултация на 25 октомври 2004 г. с правната служба, чието становище се очаква.
20 С писмо от 21 февруари 2005 г., изпратено до генералния директор на ГД „Персонал и администрация“, жалбоподателят изразява по следния начин учудването си относно забавянето на приемането на формалното решение за назначаването му на длъжност директор:
„Неприемането на решение в моя случай е още по-трудно разбираемо, след като обявата за длъжността, публикувана в Официален вестник, определя ясно, че тази длъжност се отнася за степен A 2, респективно степен A*15 [от 1 май 2004 г.]. Уведомявам Ви, във всеки случай, че понастоящем притежавам степен A*14, [стъпка] 8, която е последната стъпка на степен A*14, и че е правилно най-малкото да бъда назначен в степен A*15, без заплатата ми да бъде намалена.“
21 С уведомление от 2 март 2005 г. г‑жа S. посочва на жалбоподателя, че администрацията не е в състояние да състави формалния акт за назначаване по независещи от нея причини, тъй като правната служба все още не е предоставила становището си, вследствие на проведената на 25 октомври 2004 г. консултация.
22 С писмо от 7 април 2005 г. жалбоподателят изразява недоволство от липсата на каквото и да е формално решение относно неговия случай и намерението си да отнесе случая до г‑жа Reding, член на Комисията, и до г‑н Barroso, председател на Комисията, ако в едноседмичен срок не бъде взето „правилно и справедливо“ решение.
23 С уведомление от 8 април 2005 г., г‑жа S. посочва на жалбоподателя обстоятелството, че тъй като е получила становището на правната служба, администрацията можела да подготви формалното решение за назначаване. Тя уточнява на първо място, че жалбоподателят нямал прослужено време на степента A 3 (преименувана на A*14 на 1 май 2004 г.), необходима за повишаване в по-горна степен в качеството на „вътрешен“ кандидат, и следователно нямало възможност да бъде повишен в степен A*15, а по-нататък — че назначаването му трябвало да бъде считано за ново назначаване в степен A*14, стъпка 2, без корекционен коефициент, в съответствие с обикновените критерии, и на последно място — че не било възможно жалбоподателят да запази своята степен A*14, стъпка 8.
24 С писмо от 11 април 2005 г. жалбоподателят уведомява генералния директор на ГД „Персонал и администрация“, че не може да приеме класиране, което ограничава „настоящите“ му права (на възнаграждение) и бъдещите такива (на пенсия) при неспазване на обявлението за свободна длъжност, както и на член 5, параграф 5 от приложение XIII към Правилника. Поради това, преди формалното решение за назначаване да бъде подписано от председателя на Комисията, жалбоподателят иска да му бъдат предоставени обяснения за причините, които са накарали администрацията да се отклони от обявлението за свободна длъжност и от гореспоменатата разпоредба.
25 С решение от 18 май 2005 г., получено от жалбоподателя на 27 май, подписано от председателя на Комисията, назначаването на жалбоподателя на длъжността директор е потвърдено, с действие от 16 септември 2004 г., и класирането му е определено в степен A*14, стъпка 2, като прослуженото време за стъпка има действие от 1 септември 2004 г.
26 С уведомление от 30 май 2005 г. жалбоподателят информира председателя на Комисията, че се чувства длъжен да откаже предложението за назначаване в качеството на директор, тъй като следващото от него класиране в степен A*14, стъпка 2 води до намаляване на нетната му месечна заплата с около 1 000 EUR и е равностойно по-скоро на имплицитно понижение, произтичащо от санкция, отколкото на повишаване. Той подчертава в допълнение, че обявлението за свободна длъжност изрично се е отнасяло за степен A 2, преименувана на A*15 от 1 май 2004 г., и че е нямало да подаде кандидатурата си ако е можел да предвиди, че ще бъде класиран в степен A*14, стъпка 2. Той иска председателят на Комисията да спре назначаването му до изхода на производството, предхождащо съдебното производство, което има намерение да започне срещу решението от 18 май 2005 г., като посочва, че „правилното решение е да [му] бъде предложено класиране, което не нарушава нито правата, нито възнаграждението му“. Копие от това писмо е изпратено и до генералния директор на ГД „Персонал и администрация“.
27 На 14 юли 2005 г. жалбоподателят подава жалба на основание член 90, параграф 2 от Правилника, с която от една страна иска отмяна на решението на Комисията от 18 май 2005 г. относно класирането му в качеството на директор със степен A*14, стъпка 2 (наричано по-нататък „обжалваното решение“), от друга страна — класиране в степен A*15, без намаляване на заплатата, с действие от 16 септември 2004 г., или при условията на евентуалност — назначаване в стъпка, която не променя условията относно възнаграждението му, при запазване на притежаваните от него дотогава степен и стъпка, т.е. степен A*14, стъпка 8.
28 С решение от 14 ноември 2005 г., съобщено с писмо на 21 ноември същата година, органът по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) отхвърля жалбата на жалбоподателя.
29 С уведомление на Службата за управление и плащане по индивидуални права на Комисията (наричана по-нататък „PMO”) от 12 януари 2006 г. жалбоподателят е информиран, че на основание член 85 от Правилника сума в размер на 12 615,85 EUR ще бъде възстановена под формата на разсрочени удръжки в периода февруари – юли 2006 г., за да покрие надплатените суми, получени от него, и отговаряща на разликата във възнаграждението между старата му степен A*14, стъпка 8 и степен A*14, стъпка 2, която се прилага в изпълнение на обжалваното решение.
30 С уведомление от 23 януари 2006 г., адресирано до генералния директор на ГД „Персонал и администрация”, след проведена между тях среща на 19 януари 2006 г., жалбоподателят посочва, че не може да „приеме длъжността на директор със степен A*14, стъпка 2, без мултипликационен коефициент или коефициент за номинална защита” и моли „заплатата [му] за месец януари 2006 г. да се коригира, като се повиши […] и да се отмени заповедта за възстановяване на повече от 12 600 EUR за заплати, за които се твърди, че са получени „недължимо“. Жалбоподателят подчертава още в това уведомление:
„Напомням Ви, че никога не съм приемал назначаването си в степен A*14, стъпка 2“.
31 С писмо от 13 февруари 2006 г. генералният директор на ГД „Персонал и администрация” уведомява жалбоподателя за обстоятелството, при съгласуване с кабинета на заместник-председателя на Комисията, г‑н Kallas, че няма намерение да предложи на Колегията на Комисията преразглеждане на обжалваното решение.
32 На 21 февруари 2006 г. жалбоподателят отново пише до генералния директор на ГД „Персонал и администрация” по повод отказа от поста на директор при класиране в степен A*14, стъпка 2, като поканва ОН да вземе становище по този въпрос, въпреки че дотогава още не е получил никакво обяснение или доводи от страна на ОН, и да приеме всички необходими мерки, за да коригира заплатата му като я повиши, считано от месец януари 2006 г., както и да отмени заповедта за възстановяване на сумата, за която се твърди, че е получена недължимо. Той информира също генералния директор на ГД „Персонал и администрация“ за намерението си да подаде съдебна жалба срещу отхвърлянето на административната жалба, по-специално поради императивния характер на сроковете за обжалване, като уточнява, че новата жалба не трябва да се счита като поставяща под съмнение отказа му да приеме длъжността директор. Комисията не отговаря на това писмо.
33 С уведомление от 22 февруари 2006 г., изпратено до комисар Kallas, комисар Reding посочва, че е учудена от положението, в което е поставен жалбоподателят, и приканва г‑н Kallas да се заеме лично с намирането на решение, за да не се стигне до отнасяне на случая на заинтересованото лице до знанието на Европейския парламент или до по-широка общественост.
Искания на страните и производство
34 Жалбоподателят иска от Съда на публичната служба:
– да обяви жалбата за допустима и основателна, включително съдържащото се в нея възражение за незаконосъобразност,
– да отмени обжалваното решение,
– вследствие на това да бъде възстановен в степента и стъпката, в която е трябвало да бъде класиран (или в равностойни такива според установеното класиране в Правилника в редакцията му, приложима след 1 май 2004 г.), според съдържанието на обявлението за свободна длъжност,
– да се възстанови напълно кариерата му с обратно действие към датата на класирането му в така уточнените степен и стъпка (включително остойностяване на опита му в така коригираното класиране, на правата му за повишение и пенсионните му права), включително заплащане на лихва за забава в размер на определения от Европейската централна банка лихвен процент за основните операции по рефинансиране през съответния период, увеличен с 2 пункта, върху сбора от сумите, представляващи разликата между заплатата, съответстваща на класирането му според решението за назначаване и класирането, на което е имал право до датата на постановяване на решението за коректното му класиране,
– да се осъди ответникът да понесе всички разноски.
35 Ответникът моли Съда на публичната служба:
– да отхвърли жалбата като неоснователна,
– да се произнесе по разноските в съответствие със закона.
36 С определение на Съда на публичната служба от 17 май 2006 г., Съветът на Европейския съюз е допуснат да встъпи в подкрепа на исканията на ответника.
От правна страна
37 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири правни основания, изведени от нарушение на:
– член 2, параграф 1 и член 5, параграф 5 от приложение XIII към Правилника,
– член 7, параграф 1 от Правилника и принципите за забрана на дискриминацията, за съответствие между длъжност и степен, както и за интереса на службата,
– принципите за липса на обратно действие и за правна сигурност, за защита на оправданите правни очаквания, както и на придобитите права и на правото на кариерно развитие,
– принципа за доброто управление и задължението за полагане на грижа.
38 При условията на евентуалност, ако нормативната основа на обжалваното решение е член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, жалбоподателят прави възражение за незаконосъобразност на посочената разпоредба.
39 На първо място следва да се разгледат съвместно първото, третото и четвъртото основание.
Доводи на страните
Относно изтъкнатото нарушение на член 2, параграф 1 и на член 5, параграф 5 от приложение XIII към Правилника
40 По отношение на първото правно основание жалбоподателят отбелязва, че ответникът е установил разграничение между „външен“ кандидат, който участва в производство по назначаване, открито както за лица, които вече работят за институцията, така и за такива, които не работят там, и „вътрешен“ кандидат, който участва в производство по назначаване, открито само за лица, които вече работят за дадената институция. На основание това разграничение ответникът се считал задължен да приложи член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, за да определи степента и стъпката на жалбоподателя при назначаването му, тъй като считано от 1 май 2004 г. степен A 2 повече не съществувала.
41 В това отношение жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че няма необходимото прослужено време, за да може да участва в производство за повишаване, образувано в съответствие с член 29, параграф 1 от Правилника. Тъй като обаче ответникът нямало да намери кандидат, който отговаря на изискванията за предвидената длъжност, ако беше провел предвиденото от тези разпоредби производство за повишаване, той е образувал производство по назначаване на основание член 29, параграф 2 от Правилника. В допълнение, ако обстоятелството дали притежава качеството „длъжностно лице“ към момента на започване на процедурата за подбор представлява съществена разлика в правното положение на кандидатите, обосноваващо прилагането на различни разпоредби от Правилника, то жалбоподателят има качеството „длъжностно лице“ именно към момента на започване на производството по подбор, така че неговото положение не може да се урежда на основание приложимите за новоназначени лица разпоредби.
42 Жалбоподателят добавя, че макар приложение XIII към Правилника да не урежда изрично случаите на осъществено след 1 май 2004 г. назначаване в резултат на производство, образувано преди тази дата на основание член 29, параграф 2 от Правилника, то въвежда необходимите разпоредби, за да може старите степени да бъдат превърнати в нови, които са определени в това приложение. Такъв бил предметът на член 2, параграф 1 от приложение XIII към Правилника, съгласно който степен A 2 е преименувана в A*15.
43 Въпреки че член 2, параграф 1 от приложение XIII към Правилника се отнася само за степените на длъжностните лица, които заемат някой от посочените в член 35 от Правилника към 1 май 2004 г. постове и предвид, че към тази дата жалбоподателят не е имал качеството „директор“ на някоя от посочените позиции и следователно не бил класиран в степен A 2, това не променя факта, че при липса на конкретна разпоредба прилагането по аналогия на член 2, параграф 1 от приложение XIII към Правилника може да разреши проблема, произтичащ от „изчезването“ на степента A 2, за която се отнася обявлението за свободна длъжност, като се избегне назначеният на по-горна длъжност жалбоподател да се окаже понижен.
44 В замяна на това жалбоподателят отхвърля всяко прилагане по аналогия на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника. Тази разпоредба се отнасяла само до конкурсни процедури, докато член 29, параграф 2 от Правилника, предвиждащ процедура, в резултат на която той е бил назначен за директор, уточнявала изрично, че осъщественото производство по назначаване е различно от конкурса. Освен това поради факта, че въвежда режим на изключение от нормата за превръщане на степените, която се съдържа в член 2, параграф 1 от приложение XIII, член 12, параграф 3 от посоченото приложение трябвало да бъде тълкуван стеснително. При условията на евентуалност, жалбоподателят прави възражение за незаконосъобразност на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, което е развито отделно в неговата писмена защита.
45 Жалбоподателят счита, че за да се определи класирането му, ответникът е трябвало да приложи член 5, параграф 5 от приложение XIII към Правилника, което се отнася конкретно за положението на длъжностно лице със степен A 3 към 30 април 2004 г., което ако след тази дата е назначено за директор, трябва да бъде повишено в следващата по-горна степен.
46 Жалбоподателят признава, че назначаването му не е станало вследствие на повишаване по смисъла на член 45 от Правилника. Той обаче оспорва направеното от ответника тълкуване, според което член 5, параграф 5 от приложение XIII към Правилника се прилагал само към случаите на повишаване на основание посочения член 45. В действителност, ако законодателят искал да ограничи тази разпоредба до такъв вид случаи, той щял да използва думата „повишен“ вместо „назначен“. Още повече обстоятелството, че новата структура на кариерата предвижда две степени за длъжността директор — A*14 и A*15, в сравнение с единствената степен A 2 съгласно старата уредба — не означавало, че член 5, параграф 5 от посоченото приложение се отнася само за повишаванията по смисъла на член 29, параграф 1 от Правилника.
47 Жалбоподателят прави извод, че като прилага член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, ответникът е нарушил член 2, параграф 1 и член 5, параграф 5 от същото приложение. Той добавя, че ако съществуват няколко възможности за определяне на неговото класиране, дори само поради задължението за полагане на грижа ответникът трябвало да приеме тази, която е най-благоприятна за заинтересованото лице.
48 Ответникът отбелязва, че ако спорната длъжност е била обявена на основание член 29, параграф 1 от Правилника, жалбоподателят дори е нямало да може да кандидатства за нея, тъй като не разполага с изискуемото прослужено време в качеството на длъжностно лице, титуляризирано в степен A 3, за да може да бъде повишен в степен A 2. Само поради това че спорната длъжност е била открита за „външни“ кандидати на основание член 29, параграф 2 от Правилника, жалбоподателят е отговарял на критериите да бъде избран и е можел да участва в производството по подбор. От това следвало, че приложимите норми били тези, които уреждат назначаването за длъжностни лица на „външни“ кандидати. В хода на съдебното заседание ответникът е приравнил назначаването на жалбоподателя на основание член 29, параграф 2 от Правилника на „второ назначаване“ в рамките на институцията.
49 Според ответника този извод не противоречал на принципа на равно третиране, като обстоятелството дали е налице или не качеството „длъжностно лице“ към момента на започване на процедурата за подбор представлявало основна разлика между кандидатите, която обосновавала прилагането към жалбоподателя на относимите към новонаетите длъжностни лица разпоредби на Правилника.
50 Що се отнася до приложимостта на член 2, параграф 1 от приложение XIII към Правилника, ответникът отбелязва, че този член се отнасял само за лицата, които вече притежавали качеството „длъжностно лице“ преди 1 май 2004 г. Според ответника обаче ако посоченият член 2 трябва да се приложи по аналогия към класирането в степен при назначаване, логиката налагала тази разпоредба да се прилага както за назначаването, осъществено в резултат от конкурсна процедура, така и за назначаването, осъществено в резултат от провеждането на процедура съгласно член 29, параграф 2 от Правилника. Тези две процедури, въпреки че се различават в целево отношение, не се различавали при промяна на структурата на кариерата, осъществена между публикуването на обявлението за конкурс или за свободна длъжност и назначаването.
51 Що се отнася до приложимостта на член 5, параграф 5 от приложение XIII към Правилника, ответникът поддържа, че тази разпоредба е сред разпоредбите на посоченото приложение, с които законодателят е искал да запази кариерното развитие на длъжностните лица, които преди 1 май 2004 г. вече са имали това качество, и че се отнася само до повишаването и следователно до процедурата по член 29, параграф 1 от Правилника, а не тази по член 29, параграф 2 от него. В действителност, отнасяйки се за длъжностни лица със степен A 3, кариерното им развитие преди 1 май 2004 г. съдържало възможността за повишаване в степен A 2 при назначаване на длъжността директор или главен съветник. В новата структура на кариерата длъжността директор се давала на степен A*14, с възможност за повишаване в степен A*15. Като изключение от тази норма, член 5, параграф 5 от приложение XIII към Правилника предвиждал повишаване в степен A*15 за длъжностни лица, които са имали предходната степен A 3 преди 1 май 2004 г. при назначаването им на поста директор. От това следвало, че заемането на длъжността директор на основание член 29, параграф 1 от Правилника, член 5, параграф 5 от приложение XIII на посочения правилник трябвало да се тълкува в смисъл, че назначаването на такава длъжност изисква прослужено време от две години на степента A 3. В замяна на това последната разпоредба не се прилагала при назначаване по член 29, параграф 2 от Правилника.
Относно твърдяното нарушение на принципите за липса на обратно действие и за правна сигурност, за защита на оправданите правни очаквания, както и на придобитите права и на правото на кариерно развитие
52 В рамките на третото правно основание жалбоподателят посочва, че обжалваното решение водело до неговото понижаване. В действителност той бил класиран в степен A*14, стъпка 8 преди формалното приемане на обжалваното решение, а в резултат от него е бил класиран в степен A*14, стъпка 2. Такава последица засягала придобитите от него права във връзка с класирането и имуществените му права, които са съществено ограничени, както и кариерното му развитие.
53 Жалбоподателят подчертава, че както в самия си текст, така и в предвидените от него преходни мерки Правилникът утвърждава принципа за придобитите права. В действителност поддържането на основната заплата и равнището на възнаграждението, без оглед на преименуването на степените, било гарантирано от член 7, параграф 1 и член 19 от приложение XIII към Правилника. По същия начин член 45а от Правилника гарантирал, че назначаването на длъжност във функционална група AD не изменя нито степента, нито стъпката на длъжностното лице, които то има към момента на назначаването. На последно място, член 46 от Правилника гарантирал правата, придобити поради прослужено време в дадена стъпка при назначаване в по-горна степен.
54 Ответникът бил нарушил и принципа на защита на оправданите правни очаквания, тъй като жалбоподателят имал право да очаква, че решението за назначаване, постановено вследствие на образуваното на 7 ноември 2003 г. производство по назначаване, ще бъде в съответствие с обявлението за свободна длъжност, като нищо в Правилника не допуска поставянето под въпрос на класирането на длъжностно лице поради назначаването му в по-висока степен на основание член 29, параграф 2 от Правилника.
55 Жалбоподателят упреква ответника, че в нито един момент не е взел предвид обстоятелството, че той вече е бил длъжностно лице както към датата на образуване на производството по назначаване, така и към датата на приемане на обжалваното решение. Освен това приложението на новите норми вследствие на реформата на Правилника не можели да засегнат придобитите от жалбоподателя в качеството му на длъжностно лице права преди 1 май 2004 г.
56 Ответникът отбелязва, че жалбоподателят не е бил понижен, като класирането му в степен A*14, стъпка 2 било вследствие от назначаването му в качеството на директор след проведено производство по назначаване в съответствие с член 29, параграф 2, от Правилника.
57 Що се отнася до твърдяното нарушение на придобитите имуществени права, ответникът отбелязва, че член 7, параграф 1 и член 19 от приложение XIII към Правилника са свързани с т.нар. „защита на номинала“ и се отнасят до случая на длъжностно лице, чието положение според Правилника е непроменено след влизането в сила на Регламент № 723/2004, като така се неутрализират внесените с този регламент изменения относно съществувала преди това ситуация, която продължава да съществува. В действителност приложното поле на член 19 от приложение XIII към Правилника се отнасяло до хипотезите, в които влизането в сила на посочения регламент можело да има отражение върху получените от длъжностните лица надбавки. Член 45а от Правилника се отнасял до удостоверителната процедура, сравнима по-скоро с процедура за повишаване, като предвидената в член 29, параграф 1, буква a), подточки ii) и iii) от Правилника, отколкото с такава по назначаване.
58 Колкото до твърдяното нарушение на принципа за защита на оправданите правни очаквания, жалбоподателят не бил доказал, че администрацията му е предоставила ясни, безусловни и съгласувани уверения за това, че неговото класиране ще се осъществи в степен A*15. Ответникът посочва, че съгласно съдебната практика оправдани правни очаквания може да възникнат само ако уверенията са в съответствие с приложимите норми (Решение на Първоинстанционния съд от 30 юни 1993 г. по дело Devillez и др./Парламент, T‑46/90, Recueil, стр. II‑699, точка 38, и Решение на Първоинстанционния съд от 11 юли 2002 г. по дело Wasmeier/Комисия, T‑381/00, Recueil FP, стр. I‑A‑125 и II‑677, точка 106). Според ответника член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника ясно предвиждал класирането на длъжностните лица, назначени преди 1 май 2004 г., на посочените в него степени, без на ОН да е оставена възможност за преценка.
59 Нещо повече, обявлението за определена свободна длъжност, макар да създава задължителна за ОН правна рамка по отношение на изискуемите квалификации на кандидатите, не било обвързващо по отношение на съдържанието на бъдещото решение за назначаване на назначеното на основание на това обявление длъжностно лице. Последното решение за назначаване било предмет единствено на разпоредбите на Правилника, в сила към момента на приемането му.
Относно нарушението на принципа за добро управление и на задължението за полагане на грижа
60 Що се отнася до четвъртото правно основание, жалбоподателят счита, че ответникът е нарушил принципа за добро управление и задължението за полагане на грижа, поради това че в нито един момент той не е могъл да разбере, че е бил назначен на по-ниска степен от тази, за която се отнася обявлението за свободна длъжност и от свързаната с поста му на началник-отдел степен, още повече че решението на Колегията на Комисията от 7 юли 2004 г., с което бива определен за директор, не дава никаква информация относно класирането му, и че обжалваното решение не посочвало конкретната нормативна основа за това класиране.
61 Жалбоподателят отбелязва, че въпросът за неговото класиране бил толкова неясен, че ГД „Персонал и администрация“ счела за нужно да се консултира с правната служба, която е имала нужда от значително време, за да даде становището си.
62 Ответникът посочва, че доводът на жалбоподателя, според който обжалваното решение не се позовава изрично на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, не засягал обосноваността на това решение, а съставлявал критика към неговите мотиви, които в съответствие с постоянната съдебна практика можели да бъдат допълнени със съдържащите се в отговора на жалбата. Освен това дългият срок, който е изтекъл от постъпването на работа на жалбоподателя в качеството на директор и формалното приемане на обжалваното решение, както и консултацията с правната служба, не съставлявали доказателства, които могат да поставят под въпрос законосъобразността на посоченото обжалвано решение.
Съображения на Съда на публичната служба
63 В самото начало следва да се приеме за установено, че приложение XIII към Правилника, което има за предмет да определи „преходните мерки“ вследствие влизането в сила на Регламент № 723/2004, не съдържа нито една разпоредба, която да урежда случая на длъжностно лице, назначено на по-висока длъжност след 1 май 2004 г., вследствие на образувано преди тази дата на основание член 29, параграф 2 от Правилника производство по назначаване.
64 Нито член 5, параграф 5 от приложение XIII към Правилника, на който се позовава жалбоподателят, нито член 12, параграф 3 от посоченото приложение, който ответникът в дадения случай е приложил по аналогия, при първоначален анализ могат да се приложат при такава хипотеза.
65 В действителност тези разпоредби се отнасят изключително до възможностите за заемане на свободна длъжност към дадена институция чрез повишаване на основание член 29, параграф 1, буква a), подточка iii), от Правилника в случая на член 5, параграф 5 от приложение XIII към Правилника или чрез конкурсна процедура в случая на член 12, параграф 3 от същото приложение.
66 Въпреки че член 5, параграф 5 от приложение XIII към Правилника се отнася общо за „назначаването“ на длъжностно лице със степен А 3 към 30 април 2004 г. в качеството на директор след тази дата, този член уточнява, че заинтересованото лице се „повишава“ в следващата по-висока стъпка и че последното изречение на член 46 от Правилника относно повишаването не се прилага.
67 Следва обаче да се отбележи, че производството по назначаване, предвидено в член 29, параграф 2 от Правилника, което реално е проведено в дадения случай, не се отнася нито до повишаване в прекия смисъл на думата, нито както следва от същия текст на тази разпоредба — до конкурсната процедура.
68 Това не променя факта, че случаят на жалбоподателя повдига въпроса за определяне на класирането му, който не може да остане без отговор от страна на администрацията поради липсата на конкретни разпоредби в Правилника. Дори член 5, параграф 5 или член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника да не могат да се приложат като такива, не е изключено предвиденият от едната или другата разпоредба режим да бъде приет в случая, при прилагане на някой от посочените в трето и четвърто правно основание основни правни принципи на публичната служба на Общността.
69 В това отношение следва да се посочи, че жалбоподателят, със степен A 3, стъпка 7 към 30 април 2004 г. (преименувана на A*14, стъпка 7 към 1 май 2004 г. в съответствие с член 2, параграф 1 на приложение XIII към Правилника), е бил назначен за директор в резултат на производство по назначаване на основание член 29, параграф 2 от Правилника и класиран в степен A*14, стъпка 2, т.е. в същата степен, която е имал преди това, но на по-ниска стъпка.
70 Най-напред, във връзка с принципа, според който всяко длъжностно лице има право на кариерно развитие в рамките на неговата институция, следва да се провери дали такова класиране действително може да бъде обосновано или, както поддържа жалбоподателят, ОН е задължен да го класира в следващата по-горна степен, а именно — степен A*15.
71 На първо място, принципът за правото на всяко длъжностно лице за кариерно развитие в рамките на неговата институция е изтъкнат от Съда и от Първоинстанционния съд по отношение на установения в член 29, параграф 1 от Правилника ред на предпочитание, според който ОН е длъжен преди заемането на свободна длъжност най-напред да провери възможностите длъжността да се заеме чрез повишаване или преместване в рамките на институцията и след тази проверка — възможностите за организиране на вътрешни конкурси в институцията (Решение на Съда от 13 декември 1984 г. по дело Vlachos/Съд, 20/83 и 21/83, Recueil, стр. 4149, точки 19, 23 и 24; Решение на Първоинстанционния съд от 19 февруари 1998 г. по дело Campogrande/Комисия, T‑3/97, Recueil FP, стр. I‑A‑89 и II‑215, точка 65 и Решение от 23 април 2002 г. по дело Campolargo/Комисия, T‑372/00, Recueil FP, стр. I‑A‑49 и II‑223, точки 91 и 92).
72 Това обаче не означава, че принципът, според който всяко длъжностно лице има право на кариерно развитие в рамките на неговата институция, намира единствено отражение в установения в член 29, параграф 1 от Правилника ред на предпочитание.
73 На второ място е важно да се подчертае, че член 29, параграф 2 от Правилника се тълкува като предоставящ несъмнено изключителна възможност на длъжностните лица и срочно наетите служители да се ползват от назначаване на по-висока длъжност и следователно — да имат напредък в кариерата си. В действителност предвиденото от тази разпоредба производство по назначаване се отнася не само до назначаването на лица, които все още не са служители на Общностите, а също и до длъжностни лица или служители, които вече са на служба. Както Съдът е приел в решението си от 5 декември 1974 г. (по дело Van Belle/Съвет, 176/73, Recueil, стр. 1361, точка 10), не е справедливо, нито е в съответствие с интереса на службата посочената процедура да може да се прилага само по отношение на кандидати, които не са длъжностни лица, когато замества вътрешен или общ конкурс, чиито кандидати, които са длъжностни лица, не са могли да бъдат отстранени.
74 Казано с други думи, подобно на общ конкурс (Решение по дело Van Belle/Съвет, посочено по-горе, точка 8), предвидената в член 29, параграф 2 от Правилника процедура не представлява само начин за външно назначаване, за разлика от вътрешния конкурс или от назначаването на по-висока степен чрез повишаване, след като е открита едновременно както за кандидати, които не са от общностните институции, така и за други кандидати, които вече имат качеството „длъжностно лице“ или „срочно нает служител“.
75 При тези условия, обратно на твърденията на ответника, назначаването на длъжностно лице, което е активно зает служител, на по-висока длъжност на основание член 29, параграф 2 от Правилника, не може да се счита за второ назначаване в рамките на институцията, с прекъсващ кариерата му ефект. В такъв случай по-скоро следва да се счита, че избраната от ОН процедура трябва да бъде приравнена на процедура за повишаване, както е приел Съдът в решението си Vlachos/Съд (посочено по-горе, точка 23), във връзка със заемане на длъжности чрез вътрешен за институцията конкурс.
76 Тъй като назначаването на длъжностно лице на по-висока длъжност представлява напредък на кариерата му, то не може да доведе до намаляване на степента му или на неговата стъпка и следователно до намаляване на възнаграждението му, без да бъде нарушен принципът за правото на всяко длъжностно лице на кариерно развитие в рамките на неговата институция, който е възпроизведен в Правилника.
77 В действителност от таблицата на основните месечни заплати, определени за всяка степен и всяка стъпка в член 66 от Правилника, а временно — в член 2 от приложение XIII към Правилника — следва, че всеки напредък в кариерата, включително в повишаване на степента, обикновено трябва да води до повишаване на основната месечна заплата и ако случаят не е такъв, поне до запазване на размера на получаваната заплата преди назначаването на по-висока длъжност. Впрочем такова увеличение на заплатата отговаря на изложената в десето съображение на Регламент № 723/2004 цел и обосновава член 46 от Правилника, който в случай на повишаване предвижда класирането на длъжностното лице в първата, дори във втората стъпка на по-високата степен.
78 На трето място следва да се определи и класирането, което предвид гореизложеното, е трябвало реално да бъде приложено към жалбоподателя вследствие на назначаването му в качеството на директор.
79 В това отношение следва да се отбележи, че длъжността директор може да се заеме на степени A*14 и A*15 в съответствие с приложение XIII.1 („Видове длъжности през преходния период“) към Правилника. Доколкото предвиденото в член 29, параграф 2, от Правилника особено производство по назначаване може, когато е благоприятно за активно действащo длъжностно лице или срочно нает служител, да се приравни на повишаване, както следва от точка 75 от настоящото решение, трябва да се последва приетото от самия общностен законодател решение в член 5, параграф 5 от приложение XIII към Правилника и да се предвиди класиране в „следващата по-висока степен“, която в конкретния случай е степен A*15, след като жалбоподателят е началник-отдел със степен A*14 преди назначаването му в качеството на директор, в съответствие с член 7, параграф 5 от същото приложение.
80 Такъв извод се налага в още по-голяма степен, тъй като съответства на задължението на администрацията за полагане на грижа, което според постоянната съдебна практика по-специално включва, че когато взима решение относно положението на длъжностно лице, компетентният орган следва да има предвид всички фактори, които могат да определят решението му, и с това да отчита не само интересите на службата, но и тези на съответното длъжностно лице (Решение на Съда от 29 юни 1994 г. по дело Klinke/Съд, C‑298/93 P, Recueil,стр. I‑3009, точка 38; Решение на Първоинстанционния съд от 20 юни 1990 г. по дело Burban/Парламент, T‑133/89, Recueil, стр. II‑245, точка 27 и Решение от 1 юни 1999 г. по дело Rodríguez Pérez и др./Комисия, T‑114/98 и T‑115/98, Recueil FP, стр. I‑A‑97 и II‑529, точка 32). В дадения случай обаче жалбоподателят е имал легитимен интерес, който не противоречи на нормите на действащия правилник, възнаграждението му да не се намалява след назначаването му на по-висока длъжност, при признаване на личните му заслуги.
81 На последно място, що се отнася до направените в жалбата искания за възстановяване на кариерата на жалбоподателя, трябва да се отбележи, че те се отнасят до мерки, които ответникът ще бъде приканен да вземе, за да осигури изпълнението на настоящото решение.
82 Предвид предходното следва да се направи извод, че ОН не е спазил принципа, според който всяко длъжностно лице има право на кариерно развитие в неговата институция, като към назначения след 1 май 2004 г. на по-висока длъжност жалбоподател, вследствие на производство по назначаване, започнало преди тази дата в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника, е приложил класиране в по-долна степен и стъпка, в сравнение с тези, които същият е имал преди неговото назначаване.
83 Следователно обжалваното решение следва да се отмени без да е нужно да се разглеждат другите доводи в подкрепа на първото, третото и четвъртото правно основание, нито второто правно основание и изтъкнатото срещу член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника възражение за незаконосъобразност.
По съдебните разноски
84 Както Съдът на публичната служба е приел в решението си от 26 април 2006 г. по дело Falcione/Комисия (F‑16/05, все още непубликувано в Recueil, точки 77—86), доколкото Процедурният правилник на Съда на публичната служба и по-специално особените разпоредби относно съдебните разноски не са влезли в сила, следва да се приложи единствено Процедурният правилник на Първоинстанционния съд на Европейските общности, приложим mutatis mutandis за Съда на публичната служба съгласно член 3, параграф 4 от Решение 2004/752/EО, Евратом на Съвета от 2 ноември 2004 г. за създаване на Съда на публичната служба (ОВ L 333, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 5, стр. 142), до влизане в сила на Процедурния правилник на последния.
85 В съответствие с член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Ответникът е загубил делото и следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски.
86 Освен това съгласно член 87, параграф 4, първа алинея от същия процедурен правилник, встъпилите по делото държави членки и институции понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно Съветът, който е встъпила страна, понася направените от него съдебни разноски.
По изложените съображения
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
реши:
1) Отменя решението на Комисията на Европейските общности от 18 май 2005 година в частта, в която то класира г‑н Da Silva, в качеството на директор, в степен A*14, стъпка 2.
2) Комисията на Европейските общности понася съдебните разноски на г‑н Da Silva, както и направените от нея съдебни разноски.
3) Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски.
Van Raepenbusch | Boruta | Kanninen |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 28 юни 2007 година.
W. Hakenberg | | S. Van Raepenbusch |
Текстовете на настоящото решение и на цитираните в него решения на съдилищата на Общността, които все още не са публикувани в Сборника, са достъпни на уебсайта на Съда: www.curia.europa.eu