Жалба, подадена на 11 август 2009 г. от A2A SpA, по-рано ASM Brescia SpA срещу Решение на Първоинстанционния съд (осми разширен състав) от 11 юни 2009 г. по дело T-301/02, AEM/Комисия

(Дело C-320/09 P)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: A2A SpA, по-рано ASM Brescia SpA (представители: A. Giardina, A. Santa Maria, C. Croff и G. Pizzonia, avvocati)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

да се отмени Решение по Дело T-301/02 поради нарушение на общностното право и по-специално на член 87 от Договора за ЕО, както и поради липсата на мотиви, в частта, в която квалифицира тригодишното освобождаване от корпоративен данък като държавна помощ,

да се отмени Решение по Дело T-301/02 поради неправилно и противоречиво прилагане на общностното право, в частта в която не квалифицира тригодишното освобождаване от корпоративен данък като съществуваща помощ,

да се отмени Решение по Дело T-301/02 поради нарушение на общностното право, в частта, в която потвърждава правомерността на разпореждането за възстановяване по Решение 2003/193/ЕО¹ и следователно

да обяви недействителността на Решение 2003/193/ЕО в частта, в която потвърждава, че преходният режим, осигуряващ данъчна приемственост, по отношение на предприятията за местни обществени услуги с преобладаващо публично участие (член 2 от Решението) представлява неправомерна и несъвместима с общностния пазар държавна помощ и/или в частта, в която задължава Италия да иска възстановяване на посочените помощи от получателите (член 3 от Решението),

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С първото правно основание A2A SpA изтъква нарушаването от страна на Първоинстанционния съд на член 87, параграф 1 ЕО, както и липсата на мотиви, в частта, в която съдебното решение квалифицира тригодишното освобождаване от корпоративен данък като държавна помощ. По-специално според жалбоподателя в Решение 2003/193/ЕО Комисията не е доказала наличието в конкретния случай на две от предвидените в член 87, параграф 1 ЕО изисквания, а именно нарушение на конкуренцията и засягане на търговията между държавите-членки. Първоинстанционният съд не е проверил правилно предпоставките, въз основа на които Комисията е дала квалификацията "помощ", въпреки че е трябвало да го направи в съответствие с наложеното от общностната съдебна практика изискване за "пълен" съдебен контрол.

С второто правно основание, при условията на евентуалност, жалбоподателят оспорва нарушението от Първоинстанционния съд на член 88 ЕО и на задължението за мотивиране и едновременно с това иска отмяна на съдебното решение в частта, в която квалифицира тригодишното освобождаване от корпоративен данък като "нова" помощ. По-специално Първоинстанционният съд, като възпроизвежда буквално твърденията на Комисията отрича, че мерките за тригодишен мораториум в полза на контролираните от общините предприятия, преобразувани в акционерни дружества могат да се считат за "съществуващи помощи". Би се достигнало до обратното разрешение обаче ако се приеме, че схемата за освобождаване от въпросния данък, която предхожда влизането в сила на Договора за ЕО, се е прилагала и по отношение на контролираните от общините предприятия, които, както признава самата Комисия, представляват същата икономическа структура като дружествата по Закон № 142/90.

Накрая с третото правно основание, и при условията на евентуалност спрямо предходното, A2A иска отмяната на съдебното решение поради нарушение на общностното право и на съдържащите се в него принципи, в частта, в която потвърждава правомерността на разпореждането за възстановяване по Решение 2003/193/ЕО. Според жалбоподателя съдебното решение следва да бъде отменено, доколкото в противоречие с общностната съдебна практика потвърждава правомерността на съдържащото се в Решение 2003/193/ЕО общо разпореждане и по същество потвърждава пълната липса на свобода на преценка на националните органи.

____________

¹ - Решение 2003/193/ЕО на Комисията от 5 юни 2002 година относно държавна помощ чрез освобождаване от данъци и заеми при преференциални условия, предоставена от Италия на предприятия за обществени услуги, чийто акционерен състав е с мажоритарно публично участие (ОВ L 77, 2003 г., стp. 21).