Дело C‑251/20
Gtflix Tv
срещу
DR
(Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Касационен съд, Франция)
Решение на Съда (голям състав) от 21 декември 2021 година
„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент (ЕС) № 1215/2012 — Член 7, точка 2 — Специална компетентност по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт — Публикуване в интернет на изявления, за които се твърди, че злепоставят дадено лице — Място на настъпване на вредата — Съдилища на всяка държава членка, на чиято територия е достъпна или е била достъпна публикувана в интернет информация“
1. Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 1215/2012 — Специална компетентност — Компетентност в областта на деликтната или квазиделиктната отговорност — Място на настъпване на вредоносното събитие — Трансгранична клевета посредством пресата — Съдилища на всяка държава членка, която според твърденията на пострадалото лице трябва да съответства на мястото на засягане на репутацията му — Компетентност, ограничена до вредите, причинени в държавата членка на сезирания съд
(съображение 16 и член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 29)
2. Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 1215/2012 — Специална компетентност — Компетентност в областта на деликтната или квазиделиктната отговорност — Нарушаване на правата, свързани с личността, чрез разпространяване на злепоставящи твърдения в интернет — Място на настъпване на вредата — Засегнато лице, което иска едновременно заличаване на тези твърдения и поправяне на публикуваните данни, от една страна, и обезщетение за причинената от това публикуване вреда, от друга страна — Искане за обезщетение, предявено пред съдилищата на всяка държава членка, в която са разпространени тези твърдения, и целящо поправяне на вредата, причинена в държавата членка на сезирания съд — Компетентност за разглеждане на това искане за частично обезщетение — Липса на компетентност за разглеждане на искането за поправка и за заличаване — Ирелевантност за целите на разглеждане на посоченото искане за частично обезщетение
(член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 30—33, 35—37, 41—43 и диспозитива)
Резюме
Разпространяване в интернет на изявления, за които се твърди, че са злепоставящи: може да се поиска обезщетение за вредата, причинена в резултат на тези изявления на територията на държава членка, пред съдилищата на тази държава членка
Тази компетентност е подчинена само на условието увреждащата информация да е достъпна или да е била достъпна на тази територия
Gtflix Tv (наричано по-нататък „жалбоподателят“) е дружество, установено в Чешката република, което произвежда и разпространява аудио-визуално съдържание за възрастни. DR, с местоживеене в Унгария, е друго лице, което осъществява дейност в тази сфера.
Жалбоподателят, който упреква DR, че разпространява злепоставящи твърдения по негов адрес в няколко уебсайта, предявява иск срещу него пред френските съдилища, от една страна, за заличаване на тези твърдения и поправяне на публикуваните данни и от друга страна, за обезщетение за претърпяната в резултат на посочените твърдения вреда. Както в първоинстанционното, така и във въззивното производство френските съдилища приемат, че не са компетентни да се произнесат по тези искове.
Пред Cour de cassation (Касационен съд, Франция) жалбоподателят иска отмяна на решението, постановено от Cour d’appel (Апелативен съд), който нарушил предвиденото в член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012(1) правило за специална компетентност в полза на съдилищата „на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“, приемайки, че за да се обоснове компетентността на сезирания съд, не е достатъчно считаните за злепоставящи и публикувани в интернет твърдения да са достъпни в съдебния район на този съд, а трябва също да могат да причинят там вреда.
Тъй като счита по-специално че центърът на интересите на жалбоподателя е установен в Чешката република, и тъй като констатира, че DR има местоживеене в Унгария, запитващата юрисдикция приема, че френските съдилища не са компетентни да се произнесат по искането за заличаване на изявленията, за които се твърди, че са злепоставящи, и за поправяне на публикуваните данни. Тя обаче решава да отправи запитване до Съда дали френските съдилища са компетентни да се произнесат по искането за обезщетение за вредата, претърпяна от жалбоподателя на територията, към която принадлежат тези съдилища, макар те да не са компетентни да се произнесат по искането за поправяне и заличаване.
С решението си Съдът, голям състав, внася уточнения относно определянето на съдилищата, които са компетентни да се произнесат по иска за обезщетение въз основа на настъпването на вредата в интернет.
Съображения на Съда
Съдът постановява, че лице, което счита, че разпространяването на злепоставящи твърдения по негов адрес в интернет нарушава правата му, и същевременно претендира за поправяне на данни и за заличаване на информация, публикувани по негов адрес, от една страна, и за обезщетение за причинената от това публикуване вреда, от друга страна, може да предяви пред съдилищата на всяка държава членка, на чиято територия са достъпни или са били достъпни тези твърдения, иск за обезщетение на вредата, която му е причинена на територията на държавата членка на сезирания съд, въпреки че тези съдилища не са компетентни да се произнесат по искането за поправяне и за заличаване.
За да стигне до този извод, Съдът припомня, че съгласно практиката му правилото за специална компетентност по член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 в полза на съдилищата „на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“ се отнася едновременно до мястото на настъпване на събитието, причинило вредата, и до мястото на настъпване на вредата, тъй като всяко от тях може, в зависимост от обстоятелствата, да бъде източник на особено полезна за доказването и организацията на процеса информация.
Що се отнася до твърденията за нарушаване на правата, свързани с личността, чрез публикуване на информация в уебсайт, Съдът припомня също, че лицето, което счита, че е увредено, може да потърси по исков ред поправяне на цялата причинена вреда или пред съдилищата по мястото на установяване на лицето, публикувало информацията, което е мястото на настъпване на вредоносното събитие, или пред съдилищата на държавата членка, където се намира центърът на неговите интереси, което е мястото на настъпване на вредата. Вместо иск за поправяне на цялата причинена вреда това лице може да предяви иск пред съдилищата на всяка държава членка, на чиято територия е достъпна или е била достъпна публикуваната в интернет информация. Те обаче са компетентни да се произнесат единствено по вредата, причинена на територията на държавата членка на сезираната юрисдикция.
Следователно съгласно член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, така както се тълкува в досегашната съдебна практика, лице, което счита, че е увредено от публикуването на данни в уебсайт, може да сезира с искане за поправяне на тези данни и заличаване на публикуваната информация съдилищата, компетентни да разгледат искане за обезщетяване на цялата вреда, тоест или съда по мястото на установяване на лицето, което е публикувало информацията, което е мястото на настъпване на вредоносното събитие, или съда, в чийто съдебен район се намира центърът на интересите на това лице, което е мястото на настъпване на вредата.
В това отношение Съдът уточнява, че искане за поправяне на данни и за заличаване на публикувана в интернет информация не може да се предяви пред съд, различен от този, който е компетентен да се произнесе по искането за обезщетяване на цялата вреда, с мотива, че такова искане за поправяне и за заличаване е единно и неделимо.
За разлика от него искането за поправяне на вредата може да има за предмет или пълно, или частично обезщетение. Ето защо не може със същия мотив да се обоснове изключване на възможността ищецът да предяви иска си за частично обезщетение пред всеки друг съд, в чийто съдебен район той счита, че е претърпял вреда.
Изключването на такава възможност не се налага и по съображения за добро правораздаване, тъй като изглежда, че положението на съда, който е компетентен да се произнесе само по разглежданата вреда в държавата членка, към която принадлежи, напълно му позволява да оцени в рамките на производство, проведено в тази държава членка и с оглед на събраните в него доказателства, настъпването и размера на твърдяната вреда.
Накрая, предоставянето на съответните съдилища на компетентност да се произнасят само по вредата, причинена на територията на държавата членка, към която принадлежат, е подчинено само на условието информацията да е достъпна или да е била достъпна на тази територия, тъй като член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 не предвижда друго условие в това отношение. На практика добавянето на допълнителни условия би могло да доведе до изключване на възможността съответното лице да предяви иск за частично обезщетение пред съдилищата, в чийто съдебен район това лице счита, че е претърпяло вреди.