РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми разширен състав)
3 юли 2014 година(*)
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран, взети с цел да се предотврати разпространението на ядрено оръжие — Замразяване на средства — Задължение за мотивиране — Грешка в преценката —Адаптиране на действието на отмяната във времето“
По дело T‑565/12
National Iranian Tanker Company, установено в Техеран (Иран), за което се явяват R. Chandrasekera, S. Ashley, C. Murphy, solicitors, M. Lester, barrister, и D. Wyatt, QC,
жалбоподател,
срещу
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват S. Boelaert и M. Bishop, в качеството на представители,
ответник,
с предмет жалба за отмяна, от една страна, на Решение 2012/635/ОВППС на Съвета от 15 октомври 2012 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 282, стр. 58), доколкото наименованието на жалбоподателя е включено в списъка, съдържащ се в приложение ІІ към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39), и от друга страна, на Регламент за изпълнение (ЕС) № 945/2012 на Съвета от 15 октомври 2012 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 282, стр. 16), доколкото този регламент се отнася до жалбоподателя,
ОБЩИЯТ СЪД (седми разширен състав),
състоящ се от: M. van der Woude (докладчик), председател, I. Wiszniewska-Białecka, M. Кънчева, C. Wetter и I. Ulloa Rubio, съдии,
секретар: N. Rosner, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 31 януари 2014 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Жалбоподателят, National Iranian Tanker Company, е иранско дружество, специализирано в превоза на товари от суров петрол и газ. Той притежава флот от двукорпусни петролни танкери, който е един от най-големите в света.
2 Настоящото дело е свързано с ограничителните мерки, въведени с цел да се окаже натиск върху Ислямска република Иран, за да преустанови ядрените си дейности, които създават опасност от разпространение и разработване на носители на ядрено оръжие.
3 На 9 юни 2010 г. Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации (наричан по-нататък „Съветът за сигурност“) приема Резолюция 1929 (2010) (наричана по-нататък „Резолюция 1929“), която е предназначена да разшири обхвата на ограничителните мерки, наложени с резолюции 1737 (2006), 1747 (2007) и 1803 (2008) на Съвета за сигурност, и да въведе допълнителни ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран.
4 На 17 юни 2010 г. Европейският съвет подчертава все по-дълбоката си загриженост относно иранската ядрена програма и приветства приемането на Резолюция 1929. Като припомня декларацията си от 11 декември 2009 г., Европейският съвет приканва Съвета на Европейския съюз да приеме мерки за изпълнение на мерките, предвидени в Резолюция 1929, както и съпътстващи мерки, за да подпомогне разрешаването чрез преговори на всички нерешени въпроси, свързани с разработването от Ислямска република Иран на чувствителни технологии за неговата ядрена и ракетна програма. Тези мерки следва да бъдат насочени към областите на търговията, финансовия сектор, иранския транспортен сектор, ключовите сектори на петролната и газовата промишленост и към допълнителни цели, по-специално Ислямската революционна гвардия.
5 На 26 юли 2010 г. Съветът приема Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39), в чието приложение ІІ са изброени лицата и образуванията — различни от посочените от Съвета за сигурност или от създадения с Резолюция 1737 (2006) комитет по санкциите, които са споменати в приложение І — активите на които се замразяват. В съображение 22 от решението се прави позоваване на Резолюция 1929 и се отбелязва потенциалната връзка между доходите на Иран от неговия енергиен сектор и финансирането на неговите чувствителни ядрени дейности, свързани с разпространението на ядрени оръжия.
6 На 23 януари 2012 г. Съветът приема Решение 2012/35/ОВППС за изменение на Решение 2010/413/ОВППС (ОВ L 19, стр. 22). В съображение 8 от него се припомня потенциалната връзка между доходите на Иран от неговия енергиен сектор и финансирането на неговите чувствителни ядрени дейности, свързани с разпространението на ядрени оръжия, и освен това се отбелязва, че оборудването и материалите за химическа обработка, необходими в нефтохимическата промишленост, имат много общо с оборудването и материалите, необходими за определени чувствителни дейности, свързани с ядрения горивен цикъл, както се подчертава в Резолюция 1929.
7 С член 1, параграф 7, буква а), подточка ii) от Решение 2012/35 в член 20, параграф 1 от Решение 2010/413 се добавя следната точка, която предвижда замразяване на финансовите средства на посочените по-долу лица и образувания:
„в) други лица и образувания, които не са обхванати от приложение I, предоставящи подкрепа на правителството на Иран, както и свързани с тях лица и образувания, изброени в приложение II“.
8 Вследствие на това в рамките на Договора за функционирането на ЕС на 23 март 2010 г. Съветът приема Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1). С оглед на прилагането на член 1, параграф 7, буква а), подточка ii) от Решение 2012/35, в член 23, параграф 2 от този регламент се предвижда замразяване на финансовите средства на включените в списъка в приложение ІХ лица, образувания и органи, които са определени като:
„г) други лица, образувания или структури, които предоставят подкрепа, например материална, логистична или финансова подкрепа, на правителството на Иран, както и лица и образувания, свързани с тях“.
9 С писма от 10 август, 14 септември и 10 октомври 2010 г. до върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност жалбоподателят споделя по-специално притесненията си относно последиците за неговия флот от забраната за предоставяне на услуги по застраховане и презастраховане на правителството на Иран, предвидена в член 12 от Решение 2010/413. В посоченото по-горе писмо от 10 август 2010 г. той уточнява, че е бил приватизиран през 2010 г.
10 Освен това в писмо от 19 януари 2012 г. до върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност жалбоподателят оспорва данните, представени в статия на специализирания в областта на морската промишленост ежедневник Lloyd’s List, разпространена в интернет предишния ден, която е озаглавена „NITC to be targeted by sanctions“ (National Iranian Tanker Company ще бъде обект на санкции). В това отношение жалбоподателят отрича всякаква връзка с иранската ядрена програма. Неговите петролни танкери не се използвали за превоз на забранено във връзка с тази програма оборудване. Освен това нито жалбоподателят, нито неговият президент, нито неговите акционери не поддържали връзки с Ислямската революционна гвардия.
11 На 15 октомври 2012 г. Съветът приема Решение 2012/635/ОВППС за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 282, стр. 58, наричано по-нататък „обжалваното решение“). Съгласно съображение 16 от това решение в съдържащия се в приложение II към Решение 2010/413 списък на лицата и образуванията, които подлежат на ограничителни мерки, следва да бъдат включени допълнителни лица и образувания, по-специално ирански държавни образувания, ангажирани в петролния и газовия сектор, тъй като те осигуряват значителни доходи за иранското правителство.
12 С член 1, параграф 8, буква а) от Решение 2012/635 се изменя член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413, който вече предвижда, че обект на ограничителни мерки са:
в) други лица и образувания, които не са обхванати от приложение I, които оказват подкрепа на правителството на Иран и образувания, притежавани или контролирани от тях или лица и образувания, свързани с тях, както са посочени в приложение II.
13 С член 2 от Решение 2012/635 наименованието на жалбоподателя е вписано в таблицата в приложение ІІ към Решение 2010/413, съдържаща списъка с имената на „Лица и образувания, участващи в дейности, свързани с ядрени или балистични ракети, и лица и образувания, подкрепящи правителството на Иран“.
14 В резултат на това същия ден Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 945/2012 за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 (ОВ L 282, стр. 16, наричан по-нататък „обжалваният регламент“). В съответствие с член 1 от този регламент наименованието на жалбоподателя е включено в таблицата в приложение ІХ, съдържаща списъка с имената на „Лица и образувания, участващи в дейности, свързани с ядрени или балистични ракети, и лица и образувания, подкрепящи правителството на Иран“.
15 Наименованието на жалбоподателя е включено в списъците на следното основание: „Ефективно контролирано от правителството на Иран. Предоставя финансова подкрепа на правителството на Иран посредством акционерите си, които поддържат тесни връзки с правителството“.
16 Жалбоподателят е уведомен за обжалваното решение и за обжалвания регламент с писмо от 16 октомври 2012 г., в което Съветът му обръща внимание на възможността да представи становище и да поиска от него да преразгледа позицията си.
17 С писмо от 13 декември 2012 г. жалбоподателят оспорва включването на своето наименование в списъците с обжалваното решение и обжалвания регламент и иска от Съвета да му предостави по-точна информация относно основанията за това, както и относно доказателствата, на които се е основал.
18 Съветът отговаря с писмо от 12 март 2013 г., към което са приложени копия от документите в неговата преписка. В това писмо Съветът уточнява, че не разполага с други документи или данни, отнасящи се до жалбоподателя.
Производство и искания на страните
19 На 27 декември 2012 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
20 След като разпределението на съдиите в съставите на Общия съд е променено, съдията докладчик е включен в седми състав, на който вследствие на това е разпределено настоящото дело. По предложение на седми състав Общият съд решава да препрати делото на разширен състав.
21 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени незабавно обжалваното решение и обжалвания регламент, доколкото те го засягат,
– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
22 Съветът моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата като недопустима или, при условията на евентуалност, като неоснователна,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
23 На 23 юли 2013 г. жалбоподателите подават в секретариата на Общия съд искане за извършване на процесуално-организационни действия и за събиране на доказателства. Съветът представя становището си по това искане, което постъпва в секретариата на Общия съд на 19 септември 2013 г.
От правна страна
По допустимостта
24 Без формално да повдига възражение за недопустимост, Съветът се позовава на недопустимостта на настоящата жалба. Той твърди, че доколкото жалбоподателят е изцяло контролиран от иранската държава, той трябва да се счита за публичноправно образувание. Тъй като е само проявление на иранската държава, жалбоподателят не е способен да подаде жалба, в която да се позове на нарушение на правото на собственост или на други основни права. В това отношение Съветът прави разграничение между, от една страна, някои признати на държавите процесуални права и от друга страна, основните права, от които държавите не могат да се ползват.
25 Това възражение за недопустимост се прилагало към всички изложени правни основания, тъй като настоящата жалба целяла на практика да се отмени замразяването на финансови средства, което представлявало — оправдано — засягане на правото на собственост. Поради това нямало значение, че не всички правни основания се отнасяли специално до това право.
26 В подкрепа на това възражение за недопустимост Съветът се позовава по-специално на член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), който определя лицата, които могат да подават жалба до Европейския съд по правата на човека, и който изключва правителствените организации от правораздавателната дейност на тази юрисдикция. Според Съвета ratio legis на член 34 от ЕКПЧ се състои в самото естество на основните права, чието спазване трябва да се гарантира от държавата по отношение на физическите и юридическите лица, които се намират под нейната юрисдикция по смисъла на ЕКПЧ. Поради това държавите или техните проявления не можели да се ползват от основните права, тъй като суверенните държави не се намирали под юрисдикцията на друга държава.
27 Жалбоподателят счита, че неговата жалба и всички изложени от него правни основания са допустими.
28 В това отношение следва да се отбележи, че доводът на Съвета, че в качеството си на проявление на иранската държава жалбоподателят не може да се позовава на правото на собственост, попада в рамките на разглеждането на основателността на четвъртото правно основание, което е изведено по-специално от нарушението на правото на собственост, а не в рамките на разглеждането на допустимостта на настоящата жалба или на допустимостта на това правно основание (вж. в този смисъл Решение на Съда от 28 ноември 2013 г. по дело Съвет/Manufacturing Support & Procurement Kala Naft, C‑348/12 P, точка 51).
29 Ето защо настоящата жалба трябва да се обяви за допустима.
По съществото на спора
30 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири правни основания. Първото правно основание е изведено от явна грешка в преценката. Второто правно основание е изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране. Третото правно основание е изведено от нарушение на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита. Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност, както и на основните права на жалбоподателя, и по-специално на неговото право на защита на собствеността, на стопанската дейност и на доброто му име.
31 Общият съд счита за уместно да разгледа най-напред второто правно основание.
По второто правно основание, изведено от неспазване на задължението за мотивиране
32 Жалбоподателят счита, че включването му в списъка не е достатъчно мотивирано. Той твърди, че основанията, посочени в обжалваното решение и обжалвания регламент, са неясни и не отговарят на изискването мотивите да бъдат специфични и конкретни. Освен това жалбоподателят упреква Съвета, че в писмената защита изтъква нови основания за включване, които нямали връзка с правния критерий за предоставяне на финансова подкрепа.
33 От своя страна Съветът твърди, че в добре познатия на жалбоподателя общ контекст посочените в обжалваното решение и обжалвания регламент основания са му позволили да разбере специфичните и конкретни причини за неговото включване и поради това отговарят на изискванията, свързани със задължението за мотивиране. От 1 юли 2012 г. било общоизвестно, че органите на Европейския съюз наблюдавали дейността на жалбоподателя вследствие на въведената с Решение 2012/35 забрана за внос на ирански петрол в държавите — членки на Съюза, и за предоставяне на услуги по морско застраховане, по-специално във връзка с превоза на ирански суров петрол. През месеците, предхождащи включването на наименованието на жалбоподателя в списъка, поредица от статии в печата извадили наяве връзките между иранското правителство и жалбоподателя, както и действията на жалбоподателя за заобикаляне на ограничителните мерки, по-специално чрез получаването на застрахователни услуги от дружества на трети държави въз основа на регистрацията на петролните му танкери под флага на трети държави.
34 Писмата, които жалбоподателят изпратил до върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност преди включването на неговото наименование в списъците, и в частност писмото от 19 януари 2012 г. (вж. точка 10 по-горе), потвърждавали, че заинтересованото лице познавало този общ контекст.
35 Най-напред следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика задължението за мотивиране на увреждащ акт, което е следствие от принципа на зачитане на правото на защита, има за цел, от една страна, да предостави на заинтересованото лице достатъчно данни, за да установи дали актът е обоснован, или евентуално страда от порок, който позволява да се оспори валидността му пред съда на Съюза, и от друга страна, да позволи на последния да упражни контрол за законосъобразността на този акт (вж. Решение на Съда от 15 ноември 2012 г. по дело Съвет/Bamba, C‑417/11 P, точка 49 и цитираната съдебна практика).
36 Изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която е издала акта, така че да дадат възможност на заинтересованото лице да се запознае с основанията за взетите мерки, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (Решение по дело Съвет/Bamba, посочено по-горе, точка 50).
37 На следващо място, що се отнася до ограничителните мерки, приети в рамките на общата външна политика и политика за сигурност, следва да се подчертае, че спазването на задължението за мотивиране в случай на първоначално решение за включване в списъка е още по-важно, тъй като е единствената гаранция, която позволява на засегнатото лице, поне след приемането на това решение, да се възползва ефективно от способите за обжалване, с които разполага, за да оспори законосъобразността на разглежданото решение, доколкото това лице не разполага с право на изслушване преди приемане на споменатото решение (Решение по дело Съвет/Bamba, посочено по-горе, точка 51 и Решение на Общия съд от 12 декември 2006 г. по дело Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет, наречено „OMPI I“, T‑228/02, Recueil, стр. II‑4665, точка 140).
38 Мотивите към акт на Съвета, с който се налага ограничителна мярка, трябва обаче да разкриват не само правното основание на тази мярка, но и специфичните и конкретни причини, поради които при упражняване на оперативната си самостоятелност Съветът приема, че спрямо заинтересованото лице следва да се вземе такава мярка (вж. в този смисъл Решение по дело Съвет /Bamba, посочено по-горе, точка 52, Решение по дело OMPI I, посочено по-горе, точка 146 и Решение на Общия съд от 14 октомври 2009 г. по дело Bank Melli Iran/Съвет, T‑390/08, Сборник, стр. II‑3967, точка 83).
39 Мотивите обаче трябва да са съобразени с естеството на разглеждания акт и с контекста на приемането му. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. По-специално, увреждащият акт е достатъчно мотивиран, ако е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (Решение по дело Съвет /Bamba, посочено по-горе, точки 53 и 54, Решение по дело OMPI I, посочено по-горе, точка 141 и Решение по дело Bank Melli Iran/Съвет, посочено по-горе, точка 82).
40 В настоящия случай наименованието на жалбоподателя е включено в списъците на следните две основания. Жалбоподателят бил „[е]фективно контролиран[…] от правителството на Иран“. Той „[п]редоставя[л] финансова подкрепа на правителството на Иран посредством акционерите си, които поддържат тесни връзки с правителството“.
41 Що се отнася до въпроса дали в съответствие с цитираната в точка 38 по-горе съдебна практика тези мотиви разкриват правното основание на мярката, взета от Съвета спрямо жалбоподателя, от второто от двете изтъкнати от Съвета основания следва, че то се основава на правния критерий, свързан с предоставянето на финансова подкрепа на иранското правителство, определена в член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 и уточнена в член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012 (вж. точки 7 и 8 по-горе). Освен това в споменатото основание се посочва ясно, че според Съвета тази финансова подкрепа произтича от връзките, които акционерите на жалбоподателя поддържали с иранското правителство.
42 За сметка на това, както изтъква жалбоподателят, разглеждано изолирано, първото основание, според което той е ефективно контролиран от иранското правителство, не дава възможност да се установи правният критерий, на който то се основава. Ето защо то следва да се разглежда заедно с второто основание.
43 Що се отнася до въпроса дали съвместното разглеждане на двете основания разкрива в достатъчна степен съображенията на Съвета, на първо място, следва да се посочи, че тези основания трябва да се преценяват в общия контекст на мерките, взети от Съвета срещу Ислямска република Иран (вж. точка 39 по-горе). В това отношение както от съображение 22 от Решение 2010/413 (точка 5 по-горе), така и от съображение 16 от Решение 2012/635 (точка 11 по-горе) е видно, че Съветът е установил връзка между приходите от газовия и петролния сектор, от една страна, и финансирането на дейностите по разпространението на ядрено оръжие, от друга страна. Доколкото жалбоподателят извършва дейност в този сектор, като превозва петрол и газ, той е могъл да разбере, че финансовата подкрепа, посочена в мотивите на обжалваното решение и обжалвания регламент, се отнася до тази специална връзка.
44 Както правилно отбелязва Съветът, жалбоподателят е осъзнавал напълно намерението на Съвета да включи неговото наименование в списъка със санкционираните лица и образувания. В действителност преди приемането на обжалваното решение и на обжалвания регламент жалбоподателят се обръща към Съвета, за да сподели притесненията си относно последиците от евентуалното включване (вж. точки 9 и 10 по-горе). Оттук следва, че жалбоподателят е следил отблизо политиката, прилагана от Съвета спрямо Ислямска република Иран, и че следователно той би трябвало да е разполагал с информация за връзката, която Съветът е установил между приходите от газовия и петролния сектор, от една страна, и финансирането на иранската ядрена програма, от друга.
45 На второ място, макар наистина специфичните причини, посочени от Съвета, за да обоснове включването на наименованието на жалбоподателя, да са представени сбито, доколкото в тях не се уточнява нито видът финансова подкрепа, която се счита, че жалбоподателят е предоставил на иранското правителство, нито естеството на връзките, които са съществували между него и неговите акционери, при все това тези обяснения са позволили на жалбоподателя да разбере, че става въпрос за подкрепа, осъществявана посредством неговите акционери.
46 Наистина жалбоподателят твърди, че поради приватизацията през 2000 г. неговите акционери вече не поддържат връзки с иранското правителство. Този довод обаче засяга преценката на основателността на посочените от Съвета мотиви, а не въпроса дали те отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС. Всъщност въпросът за мотивите, който е свързан със съществено процесуално изискване, е различен от въпроса за доказването на твърдяното поведение, който се отнася до материалната законосъобразност на разглеждания акт и налага да се проверят както верността на споменатите в същия акт факти, така и квалификацията на тези факти като такива, които обосновават прилагането на ограничителни мерки спрямо съответното лице (Решение по дело Съвет/Bamba, посочено по-горе, точка 60).
47 Ето защо се налага изводът, че с оглед на общия контекст, в който са приети обжалваното решение и обжалваният регламент, основанията, посочени от Съвета, за да обоснове включването на наименованието на жалбоподателя в списъците със санкционираните лица и образувания, отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС, поради което второто правно основание следва да се отхвърли.
По първото правно основание, изведено от явна грешка в преценката
48 Жалбоподателят твърди, че той не е контролиран от иранското правителство и че не му предоставя финансова подкрепа. Той посочва, че, доколкото му е известно, неговите акционери — частни пенсионни фондове, чиито наименования впрочем не са включени в списъците към момента на неговото собствено включване, нямат никаква връзка с иранското правителство. Жалбоподателят бил приватизиран през 2000 г. и неговите действителни собственици (beneficial owners) били пет милиона ирански пенсионери. Във всички случаи той бил на загуба и не бил разпределял дивиденти на своите акционери от 2010 г.
49 Що се отнасяло до статиите от печата, които Съветът посочва като „информация от свободно достъпни източници“, те не можело да се вземат предвид от Общия съд, доколкото според жалбоподателя от писмото на Съвета от 12 март 2013 г. следва, че те не са били взети под внимание от Съвета при включването на неговото наименование в списъците.
50 От своя страна Съветът счита, че жалбоподателят отговаря на критерия, свързан с предоставянето на подкрепа на иранското правителство. На първо място, той припомня, че решението на Съюза да забрани вноса на ирански петрол, има за цел да лиши Ислямска република Иран от приходите от петрол, които представляват 70 % от приходите на тази държава, за да ѝ окаже натиск, така че тя да спре своята ядрена програма. Жалбоподателят обаче бил превозил почти половината от произведения през 2011 г. в Иран суров петрол, както се удостоверявало по-специално от статия на Institute for the Study of War (Институт за изследване на войната) от 16 април 2012 г. и от доклад на службата за проучвания на Конгреса на Съединените американски щати от 10 януари 2013 г. (приложения 3 и 18 към писмената защита).
51 На второ място, що се отнася до структурата на капитала на жалбоподателя, Съветът обяснява, че се е основал на информация, предоставена от държавите членки, която е подкрепена с данни от свободно достъпни източници, според които 33 % от този капитал се държи от State Pension Fund, 33 % от Social Security Retirement Fund и 33 % от NIOC Pension and Savings Fund. Обясненията, представени от жалбоподателя в частност в експертното становище, приложено към жалбата (приложение 3), не давали възможност да се обори тезата, че жалбоподателят е ефективно контролиран от иранската държава. Всъщност в това становище се посочвало само, че 66 % от капитала на жалбоподателя са прехвърлени на две частни образувания през 2000 г. и че оттогава жалбоподателят е изцяло приватизиран, без да се споменава кои са приобретателите. Така истинската структура на собствеността на жалбоподателя умишлено била непрозрачна. Във всички случаи акционерите на жалбоподателя били пенсионни фондове, собственост на държавата, която по този начин контролирала жалбоподателя и получавала облаги от това дружество чрез неговите акционери.
52 Освен това през януари 2012 г. президентът на жалбоподателя, г‑н S., внезапно бил заменен с г‑н В., бивш ирански министър на пътищата и транспорта, който поддържал тесни връзки с иранския президент. В допълнение жалбоподателят бил опитал да прикрие собствеността на корабите от своя флот, променяйки техните имена и флагове.
53 Що се отнася до доказателствата, Съветът подчертава, че твърденията му са подкрепени в достатъчна степен от съдържащите се в неговата преписка документи, които са изпратени на жалбоподателя по негово искане, и от познатата на жалбоподателя информация, произхождаща от свободно достъпни източници, състояща се от доклади и статии от печата, които са приложени към писмената защита.
54 В това отношение, на първо място, следва да се припомни, че съгласно съдебната практика Съветът разполага с известно право на преценка, за да определи във всеки отделен случай дали са изпълнени правните критерии, на които се основават разглежданите ограничителни мерки (вж. в този смисъл Решение на Съда от 13 март 2012 г. по дело Melli Bank/Съвет, C‑380/09 P, точка 41 и Решение на Общия съд от 6 септември 2013 г. по дело Bateni/Съвет, T‑42/12 и T‑181/12, точка 45).
55 Юрисдикциите на Съюза обаче са длъжни да осигурят контрол, който по принцип трябва да е пълен, за законосъобразността на всички актове на Съюза с оглед на основните права, които са неделима част от общите принципи на правото на Съюза, включително когато такива актове имат за цел прилагането на резолюции, приети от Съвета за сигурност на основание глава VII от Устава на ООН (Решение на Съда от 18 юли 2013 г. по дело Комисия/Kadi, наричано „Kadi II“, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, точка 97).
56 Ефикасността на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, изисква по-специално в рамките на контрола за законосъобразност на съображенията, на които се основава решението за включването или запазването на определено лице в списъците, съдът на Съюза да се увери, че това решение почива на достатъчно солидна фактическа база. Това предполага проверка на твърдените фактически обстоятелства, съдържащи се в изложението на мотивите, което е в основата на това решение, така че съдебният контрол да не се свежда до преценка на абстрактната вероятност на посочените мотиви, а да разгледа въпроса дали тези мотиви, или поне онзи от тях, считан сам по себе си за достатъчен да обоснове същото това решение, са обосновани (вж. Решение по дело Kadi II, посочено по-горе, точка 119).
57 Именно компетентният орган на Съюза следва в случай на оспорване да установи основателността на мотивите, приети срещу засегнатото лице, а не това лице да представя отрицателни доказателства относно липсата на основателност на тези мотиви. Важно е представените данни или доказателства да подкрепят приетите срещу засегнатото лице мотиви (вж. Решение по дело Kadi II, посочено по-горе, точки 121 и 122).
58 На второ място, що се отнася до изложения в съдебното заседание довод на Съвета, че участието на жалбоподателя в иранския петролен и газов сектор посредством дейността му по превоз на произведен в Иран суров петрол и газ само по себе си позволявало да се докаже, че жалбоподателят предоставя финансова подкрепа на иранското правителство, следва да се припомни, че включването на наименованието на жалбоподателя в списъците се основава на предоставянето на финансова подкрепа на иранското правителство благодарение на връзките, поддържани от акционерите на жалбоподателя с иранското правителство. Превозът на петрол обаче няма никакво отношение към твърдяното наличие на връзки между акционерите на жалбоподателя и правителството. Според съдебната практика законосъобразността на обжалваните актове може да се преценява само на базата на фактическите и правните елементи, въз основа на които тези актове са приети. В действителност Общият съд не може да приеме направеното от Съвета предложение в крайна сметка да замени мотивите, на които се основават посочените актове (вж. Решение на Общия съд от 12 ноември 2013 г. по дело North Drilling/Съвет, T‑552/12, точка 25 и цитираната съдебна практика).
59 Следва да се изключат и изложените от Съвета в съдебното заседание обяснения, че жалбоподателят — бивше дъщерно дружество на National Iranian Oil Company (наричано по-нататък „NIOC“), е останало след приватизацията му под контрола на това публично предприятие, което е изцяло притежавано от иранската държава и чието наименование е включено в списъка със санкционираните образувания поради предоставената на иранското правителство финансова подкрепа. Всъщност тези доводи, които се състоят в твърдение, че предоставената от жалбоподателя на иранското правителство финансова подкрепа се осъществявала посредством трето дружество, а именно NIOC, не може да се приемат. Основанията за включването на наименованието на жалбоподателя не се позовават на непряка финансова подкрепа в резултат на връзките между жалбоподателя и NIOC, а на финансова подкрепа от страна на жалбоподателя за иранското правителство посредством връзките между неговите акционери и иранското правителство.
60 Освен това при всички положения, доколкото целта на посочените доводи на Съвета е да се докаже, че жалбоподателят оказва непряка финансова подкрепа на иранското правителство посредством своята дейност по превоз на газ и петрол по море, следва да се посочи, че приложимата правна уредба предвижда критерий, свързан с предоставянето на финансова подкрепа на иранското правителство, а не критерий, свързан с предоставянето на непряка финансова подкрепа. Противно на твърденията на Съвета обаче единствено обстоятелството, че въз основа на своята транспортна дейност жалбоподателят е участник в иранския петролен и газов сектор, който представлява един от основните източници на доходи на иранското правителство, не може да се счита за покрито от правния критерий, свързан с предоставянето на финансова подкрепа на това правителство.
61 На трето място, що се отнася до структурата на неговия капитал, жалбоподателят правилно изтъква, че преписката на Съвета не съдържа никакви доказателства. По-специално нито представените от три държави членки предложения от 19, 24 и 28 септември 2012 г. за включване на неговото наименование в списъка, нито другите документи в тази преписка не посочват акционерите на жалбоподателя и не съдържат ни най-малката индикация в подкрепа на твърденията, че жалбоподателят е контролиран от иранското правителство или му предоставя финансова подкрепа посредством своите акционери, които поддържат връзки с правителството. Единствените материали в преписката, отнасящи се до жалбоподателя, се състоят от твърденията, които са повторени по същество в обжалваното решение и обжалвания регламент.
62 Поради това, за да докаже тези твърдения, повторени в основанията за включването на наименованието на жалбоподателя, Съветът не може с основание да се позове пред Общия съд на фактическите доводи, обобщени в точки 51 и 52 по-горе, доколкото тези доводи не са се съдържали в неговата преписка и следователно не са и били съобщени на жалбоподателя в отговора на Съвета от 12 март 2013 г. на неговото искане. Всъщност отчитането на тези доводи би засегнало, от една страна, принципа, според който законосъобразността на обжалваните актове може да се преценява само на базата на фактическите и правните елементи, въз основа на които тези актове са приети, и от друга страна, правото на защита на жалбоподателя (Решение по дело Bateni/Съвет, посочено по-горе, точка 57). Всъщност, тъй като жалбоподателят не е бил уведомен своевременно за новите основания, от една страна, той би бил лишен от възможността да изложи надлежно своята гледна точка относно тях в рамките на административното производство. От друга страна, жалбоподателят не би бил в състояние да прецени основателността на своето включване, както и дали е уместно да обжалва. По този начин би бил засегнат принципът на равенство на страните пред съда на Съюза (вж. Решение по дело North Drilling/Съвет, посочено по-горе, точка 26 и цитираната съдебна практика).
63 Също така доводът на Съвета, че неотдавнашната замяна през март 2013 г. на президента на жалбоподателя потвърждавала тесните връзки между акционерите на последния и иранското правителство, е неоснователен, доколкото се базира на факти, последващи приемането на обжалваното решение и обжалвания регламент.
64 Следователно обстоятелствата, които могат да бъдат взети предвид от Общия съд, не съдържат никаква индикация в подкрепа на твърденията на Съвета, че жалбоподателят е контролиран от иранското правителство и му предоставя финансова подкрепа.
65 Оттук следва, че включването на наименованието на жалбоподателя в списъците е лишено от основание.
66 Поради това първото правно основание следва да се приеме.
67 Поради всички тези причини обжалваното решение и обжалваният регламент следва да се отменят, доколкото се отнасят до жалбоподателя, без да е необходимо да се разглеждат третото и четвъртото правно основание.
По действието във времето на отмяната на обжалваното решение и обжалвания регламент
68 Жалбоподателят иска отмяната на обжалваното решение и на обжалвания регламент да породи действие незабавно. Той твърди, че решението на Съвета да включи неговото наименование в списъците, има характера на индивидуален акт, а не на регламент, както се потвърждавало от задължението на Съвета да уведоми поотделно засегнатите лица или образувания за ограничителните мерки. Жалбоподателят се позовава на Решение по дело Bank Melli Iran/Съвет, посочено по-горе (точки 86 и 87), в което Общият съд е приел, че решението за прилагане на член 7 от Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 103, стр. 1) не е само с общ характер, а има характера на индивидуален акт по отношение на лицата или образуванията, чиито имена са включени с посоченото решение в приложение V към този регламент.
69 Според жалбоподателя член 60, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз предвижда единствено оставането в сила на регламентите, но не и на решенията след отмяната им от Общия съд до изтичането на срока за обжалване или, ако в този срок е била подадена жалба — до отхвърлянето ѝ от Съда, за да се ограничи дестабилизиращото действие на отмяната от страна на Общия съд на общи правила, приложими в целия Съюз, когато в крайна сметка тези правила могат да бъдат потвърдени при обжалване.
70 Съветът посочва, че член 60 от Статута на Съда не допуска отмяната с незабавно действие на обжалвания регламент. Поради това той счита, че Общият съд трябва да разпореди и спиране на действието на евентуалната отмяна на обжалваното решение за същия период от време.
71 Така Съветът се основава на постоянната съдебна практика, според която член 60, втора алинея от Статута на Съда се прилага по отношение на действието във времето на отмяната от Общия съд на регламент като Регламент № 267/2012, с който се налагат ограничителни мерки. Всъщност до този момент съдът на Съюза е приемал, че Регламент № 267/2012, включително приложение ІХ към него, по характер е регламент, след като член 51, втора алинея от него предвижда, че този регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки, което отговаря на разпоредбата на член 288 ДФЕС относно действието на регламентите (Решение на Общия съд по дело Bateni/Съвет, посочено по-горе, точка 83 и Решение на Съвета по дело Iranian Offshore Engineering & Constructions/Съвет, T‑110/12, точка 74; вж. също така по аналогия Решение на Съда от 16 ноември 2011 г. по дело Bank Melli Iran/Съвет, C‑548/09 P, Сборник, стр. I‑11381, точка 45).
72 Доводът на жалбоподателя не може да се приеме.
73 Всъщност, без да е необходимо да се разглежда въпросът дали решението за включване на наименованието на жалбоподателя в спорните списъци има характера на регламент по смисъла на член 60, втора алинея от Статута, следва да се посочи, че във всички случаи член 264, втора алинея ДФЕС дава възможност на съда на Съюза, ако счете за необходимо, да посочи последиците на отменения акт, които трябва да се считат за окончателни. В това отношение от съдебната практика следва, че въз основа на тази разпоредба Общият съд може да определи датата, от която неговите решения за отмяна пораждат действие (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 12 декември 2013 г. по дело Nabipour и др./Съвет, T‑58/12, точки 250 и 251).
74 Предвид обстоятелствата в разглеждания случай и поради изложените по-долу причини Общият съд счита, че е необходимо да се отложи влизането в сила на настоящото решение до изтичането на срока за обжалване, посочен в член 56, първа алинея от Статута на Съда, или, ако в този срок е била подадена жалба — до отхвърлянето ѝ.
75 Развиваната от Ислямска република Иран ядрена програма поражда сериозни опасения както в международен, така и в европейски план. Именно на този фон Съветът постепенно увеличава броя на ограничителните мерки срещу тази държава с цел в контекста на прилагането на резолюциите на Съвета за сигурност да попречи на развиването на дейности, които застрашават мира и международната сигурност.
76 Ето защо интересът на жалбоподателят от незабавното влизане в сила на настоящото решение за отмяна трябва да се претегли спрямо целите от общ интерес, преследвани с политиката на Съюза в областта на ограничителните мерки срещу Ислямска република Иран. Така адаптирането на действието във времето на отмяната на ограничителна мярка може да се обоснове с необходимостта да се осигури ефикасност на ограничителните мерки и в крайна сметка с императивни съображения, свързани със сигурността или с международните отношения на Съюза и на неговите държави членки (вж. по аналогия с липсата на задължение за предварително уведомяване на заинтересованото лице за основанията за неговото първоначално включване в списъците Решение на Съда от 21 декември 2011 г. по дело Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran, C‑27/09 P, Сборник, стр. І‑13427, точка 67).
77 Отмяната с незабавно действие на обжалваните актове по отношение на жалбоподателя обаче би му позволила да прехвърли всичките или част от своите активи извън Съюза, без Съветът евентуално да има възможност своевременно да приложи член 266 ДФЕС, за да отстрани установените в настоящото решение нередности, така че има опасност да се засегне сериозно и необратимо ефикасността на всякакво замразяване на активи, което в бъдеще Съветът може да постанови по отношение на жалбоподателя. Всъщност, що се отнася до приложението на член 266 ДФЕС към настоящия случай, следва да се отбележи, че отмяната с настоящото решение на включването на наименованието на жалбоподателя в списъците се дължи на обстоятелството, че основанията за това не са подкрепени с достатъчно доказателства (вж. точка 65 по-горе). Макар че Съветът следва да реши какви да бъдат мерките за изпълнение на съдебното решение, поначало не може да се изключи повторното включване на наименованието на жалбоподателя в списъците. Всъщност в рамките на това ново разглеждане Съветът има възможност да включи отново наименованието на жалбоподателя, посочвайки основания, които са надлежно подкрепени с доказателства.
78 Оттук следва, че действието на обжалваното решение и на обжалвания регламент следва да се запази по отношение на жалбоподателя до изтичането на срока за обжалване или, ако в този срок е била подадена жалба — до отхвърлянето ѝ.
По съдебните разноски
79 Член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд предвижда, че загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Съветът е загубил делото по основната част от своите искания, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски, направени в производството пред настоящата инстанция, в съответствие с исканията на жалбоподателя.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (седми разширен състав)
реши:
1) Отменя Решение 2012/635/ОВППС на Съвета от 15 октомври 2012 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран, доколкото с него National Iranian Tanker Company се включва в приложение ІІ към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС.
2) Отменя Регламент за изпълнение (ЕС) № 945/2012 на Съвета от 15 октомври 2012 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран, доколкото с него National Iranian Tanker Company се включва в приложение ІХ към Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 201 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 961/2010.
3) Действието на Решение 2012/635 и на Регламент за изпълнение № 945/2012 се запазва по отношение на National Iranian Tanker Company до изтичането на срока за обжалване, посочен в член 56, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, или, ако в този срок е била подадена жалба — до отхвърлянето ѝ.
4) Съветът на Европейския съюз понася освен направените от него съдебни разноски и тези на National Iranian Tanker Company.
Van der Woude | Wiszniewska-Białecka | Кънчева |
Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на 3 юли 2014 година.
Подписи