Дело T‑564/12

Министерство на енергетиката на Иран

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран, взети с цел да се предотврати разпространението на ядрено оръжие — Замразяване на средства — Задължение за мотивиране — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Грешка в преценката — Нарушение на основните права — Пропорционалност“

Резюме — Решение на Общия съд (първи състав) от 8 септември 2015 г.

1.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Процесуална легитимация — Жалба на организация, която не е юридическо лице, на която са наложени ограничителни мерки — Допустимост

(член 263, четвърта алинея ДФЕС; решения 2010/413/ОВППС и 2012/635/ОВППС на Съвета; регламенти № 267/2012 и № 945/2012 на Съвета)

2.      Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи във или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Минимални изисквания

(член 296 ДФЕС; решения 2010/413/ОВППС и 2012/635/ОВППС на Съвета; регламенти № 267/2012 и № 945/2012 на Съвета)

3.      Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи във или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Право на достъп до документите — Право, което може да се упражни след подаване на молба в този смисъл до Съвета

(решения 2010/413/ОВППС и 2012/635/ОВППС на Съвета; регламенти № 267/2012 и № 945/2012 на Съвета)

4.      Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи във или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Задължение за съобщаване на уличаващите доказателства едновременно с приемането на акта с неблагоприятни последици или веднага след това — Представяне на становище от заинтересованите лица след приемането на ограничителните мерки — Правна уредба, в която е предвидено задължение за Съвета да преразгледа решението си след представянето на становището — Спазване на разумен срок — Нарушение — Последици

(член 24, параграфи 2—4 от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета и Решение 2012/635/ОВППС на Съвета; член 46, параграфи 3 и 4 от регламенти № 267/2012 и № 945/2012 на Съвета)

5.      Европейски съюз — Съдебен контрол за законосъобразност на актовете на институциите — Ограничителни мерки срещу Иран — Мерки, взети във връзка с борбата за предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие — Обхват на контрола

(член 47 от Харта на основните права на Европейския съюз; решения 2010/413/ОВППС и 2012/635/ОВППС на Съвета; регламенти № 267/2012 и № 945/2012 на Съвета)

6.      Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи във или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Финансова подкрепа за иранското правителство — Понятие — Дейности по износ на електроенергия — Включване — Доставяне на загуба на услуги от обществен интерес — Липса на последици

(решения 2010/413/ОВППС и 2012/635/ОВППС на Съвета; регламенти № 267/2012 и № 945/2012 на Съвета)

7.      Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи във или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Ограничаване на правото на собственост — Нарушение на принципа на пропорционалност — Липса

(член 17 от Харта на основните права на Европейския съюз; решения 2010/413/ОВППС и 2012/635/ОВППС на Съвета; регламенти № 267/2012 и № 945/2012 на Съвета)

1.      По силата на член 263, четвърта алинея ДФЕС всяко физическо или юридическо лице може да подаде жалба за отмяна.

Ако Съветът счита, че министерство на иранското правителство, което не е отделна от правителството юридическа личност, съществува в степен, която допуска налагането на ограничителни мерки, при разглеждане на жалба за частична отмяна на някои ограничителни мерки срещу Иран, последователността и справедливостта изискват да се признае, че то съществува в степен, която му позволява да оспорва тези мерки. Всяко друго заключение би довело до положение, при което дадена организация може да бъде включена в списъка на образуванията, по отношение на които се прилагат ограничителни мерки, без да може да обжалва включването си в този списък.

Впрочем, когато в правна уредба за налагането на такива ограничителни мерки изрично се посочват не само лица, но и образувания и органи, това означава, че в нея изрично е предвидено, че ограничителните мерки могат да се отнасят до образувания, които не са юридически лица.

(вж. т. 21—24)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 32—37)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 59)

4.      Когато в правна уредба е предвидено задължение за Съвета да преразгледа вписването на лице или образувание в списъка на лицата или образуванията, за които се прилагат ограничителни мерки срещу Иран, когато то направи възражения, след като Съветът го е уведомил за решението си за вписването, когато няма точно определен срок, това преразглеждане трябва да се осъществи в разумен срок.

Като се има предвид това, когато се преценява дали изтеклият срок е разумен, следва да се отчете фактът, че въпросните възражения са първата възможност за такова лице или образувание да изложи становището си относно обосноваността на включването на името му в списъците на лицата и образуванията, за които се прилагат ограничителни мерки, което предполага, че то е имало особен интерес Съветът да осъществи преразглеждането и да го уведоми за резултата от същото. Наистина Съветът не е длъжен да съобщава предварително на съответното лице или образувание мотивите, с които тази институция възнамерява да обоснове първоначалното включване на името му в списъка на лицата и образуванията, чиито средства се замразяват, тъй като, за да не се засегне ефикасността на подобна мярка, тя трябва по самото си естество да бъде изненадваща и да може да се приложи незабавно. В такъв случай по принцип е достатъчно институцията да уведоми съответното лице или образувание за мотивите и да му даде право да бъде изслушано едновременно със или непосредствено след приемането на решението.

Когато отговор на Съвета е изпратен повече от 15 месеца след представянето от съответното лице или образувание на първите му възражения, следва да се приеме, че Съветът е отговорил на възраженията в явно неразумен срок.

Все пак, доколкото отговорът на Съвета е съобразен с целта на въпросното задължение, а именно да се гарантира, че към момента, в който са приети, ограничителните мерки, насочени срещу лице или образувание, са обосновани, това нарушение на правото на защита не може да бъде основание за отмяната на актовете, с които са приети тези ограничителни мерки, тъй като посоченото нарушение вече няма неблагоприятни последици за положението на съответното лице или образувание.

(вж. т. 64 и 70—76)

5.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 81—85)

6.      Когато става въпрос за ограничителните мерки срещу Иран, като замразяването на средствата на образуванията, оказващи подкрепа на правителството на Иран, критерият за подкрепа на това правителство. визира присъщи на съответното лице или образувание дейности, които, макар и като такива да нямат никаква пряка или косвена връзка с разпространението на ядрено оръжие, все пак може да го благоприятстват, като осигуряват на правителството на Иран материални, финансови или логистични ресурси или средства, които му позволяват да продължава дейностите по ядрено разпространение. По този начин посоченият критерий се отнася до онези форми на подпомагане, които поради количествената или качествената си значимост допринасят за продължаването на иранските ядрени дейности. Целта му е правителството на Иран да бъде лишено от източниците си на приходи, така че поради липса на достатъчно финансови ресурси да бъде принудено да прекрати изпълнението на програмата си за разпространение на ядрено оръжие.

Впрочем дейностите по износ на електроенергия на министерство на правителството на Иран, които се състоят именно в събирането на плащаните от купувачите на изнасяната електроенергия суми, са източник на доходи за иранското правителство и следователно го подпомагат чрез оказване на финансова подкрепа.

Фактът, че това министерство доставя на загуба услуги от обществен интерес, не означава обаче, че дейностите му по износ на електроенергия не могат да се квалифицират като финансова подкрепа за правителството на Иран, нито че поради това не могат да обосноват приемането на засягащите го ограничителни мерки.

Наистина дейностите на това министерство, свързани с износа на електроенергия, са различни от другите му правомощия, тъй като не представляват услуга от обществен интерес, предоставяна на иранското население. При това положение не съществува неразривна връзка между всички дейности и правомощия на това министерство, която да налага те да бъдат разгледани общо. Още повече че получените от дейностите по износ на електроенергия финансови средства не са отредени за конкретно перо в бюджета.

Освен това ограничаването на квалификацията на образувание, оказващо финансова подкрепа на правителството на Иран, само до образуванията, чиито дейности като цяло са печеливши, би позволило да се заобиколи целта на въпросните ограничителни мерки и би се отразило на тяхната ефективност. Наистина, за да се избегне прилагането на тези мерки, би било достатъчно на всяко засегнато образувание наред с правомощията и дейностите, носещи печалба, да се възложат правомощия и дейности, които водят до сходна по размери загуба.

Освен това замразяването на финансовите средства на министерството, мотивирано от дейностите му по износ на електроенергия, отговаря на посочената цел правителството на Иран да бъде лишено от източниците му на приходи, и то независимо от факта, че другите дейности на министерството са губещи. Наистина поради това замразяване правителството на Иран, от което това министерство е неразделна част, е лишено от възможността да се ползва от част от финансовите си средства, необходими за осъществяване на всичките му дейности, включително тези извън компетенциите на министерството и свързани с ядреното разпространение.

Поради това основният въпрос за преценката дали министерството оказва финансова подкрепа на правителството на Иран, не е дали като цяло то е на печалба, а дали дейностите му по износ на електроенергия са печеливши или не.

(вж. т. 88—91 и 93—97)

7.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 113, 114 и 116—118)