Language of document :

Жалба, подадена на 29 юли 2022 г. от Tirrenia di navigazione SpA срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 18 май 2022 г. по дело T-601/20, Tirrenia di navigazione SpA/Европейска комисия

(Дело C-515/22 P)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Tirrenia di navigazione SpA (представители: B. Nascimbene, F. Rossi Dal Pozzo, A. Moriconi, адвокати)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

да отмени решението на Общия съд от 18 май 2022 г. по дело T-601/20,

да отмени член 1, параграф 3 и член 2 от Решение (ЕС) 2020/1411 на Комисията от 2 март 2020 г.,

при условията на евентуалност по предходното искане да върне делото на Общия съд за ново разглеждане от друг състав,

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят оспорва решението на Общия съд от 18 май 2022 г. по дело T-601/20, Tirrenia di navigazione SpA/Комисия, отхвърлящо искането за отмяна на член 1, параграф 3 и член 2 от Решение (ЕС) 2020/1411 от 2 март 2020 година, с което Комисията обявява „[п]омощта за Adriatica за периода от януари 1992 г. до юли 1994 г. във връзка с линията Бриндизи/Корфу/Игуменица/Патра, неправомерно приведена в действие в нарушение на член 108, параграф 3 от ДФЕС, [за] несъвместима с вътрешния пазар“.

С първото основание жалбоподателят твърди, че е била нарушена процедурата по отношение на давностния срок за възстановяване на лихвите върху помощта, за която е прието, че е незаконосъобразна и несъвместима.

Според жалбоподателя Общият съд е допуснал редица грешки: a) като е приел по отношение конкретно на оспорената липса на възстановяване на лихвите за периода 1.1.2007 г. 26.3.2007 г., че не е изтекъл десетгодишният давностен срок; б) като е приел, че неоспорването на това нарушение, изразило се в явно погазване на състезателното начало и съответно на правото на защита, не може да се предяви от жалбоподателя, тъй като се отнася до заинтересованата държава членка.

С второто основание жалбоподателя твърди, че помощта е била погрешно квалифицирана като нова, че решението за обявяване на държавната помощ за нова и несъвместима е незаконосъобразно, и че е било нарушено задължението за мотивиране и принципа на пропорционалност.

Общият съд не посочил по какъв начин с Решение (ЕС) 2020/1411 от 2 март 2020 г. Комисията е санирала порокът, който е установен с решението на Общия съд от 4 март 2009 г. по съединени дела T-265/04, T-292/04 и T-504/04, прието по отношение на Решение 2005/163/ЕО на Комисията от 2004 година.

Общият съд допуснал грешка, като приел, че Комисията е поправила установената през 2009 г. липса на мотиви и е посочил с Решение (ЕС) 2020/1411, че предоставените на Adriatica субсидии за разходи с публични средства (РПС) са нови помощи.

Според жалбоподателя Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и липса на мотиви в частта от решението, в която посочва, че Комисията е квалифицирала правилно като несъвместими с вътрешния пазар предоставените на Adriatica субсидии за РПС в периода януари 1992 г. юли 1994 г. във връзка с линията Бриндизи/Корфу/Игуменица/Патра.

Според жалбоподателя Общият съд бил длъжен да провери дали в Решение (ЕС) 2020/1411 Комисията: a) е определила конкретното състояние на пазара; б) е съпоставила правилно предмета на мярката за помощ и този на споразумението; в) е обяснила правилно по какъв начин причиненото от мярката за помощ нарушение на конкуренцията е било увеличено от съвместното въздействие на тази мярка (иначе приета за съвместима) и участието в картел, и съответно, г) е аргументирала наличието на причинно-следствена връзка по отношение на пречките за последващия обмен в Общността.

Жалбоподателят счита също така, че изводите на Общия съд противоречат на общия принцип на пропорционалност.

С третото основание жалбоподателят твърди, че са нарушени принципите на правна сигурност и на добра администрация по отношение на продължителността на производството, както и принципът на защита на оправданите правни очаквания и принципът на пропорционалност.

Според жалбоподателя Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, а решението му е засегнато от липса на мотиви в частта, в която се твърди, че като цяло процедурата по приемането на Решение (ЕС) 2020/1411 от 2 март 2020 г. не е била прекомерно продължителна, поради което не са били нарушени принципите на правна сигурност, на добра администрация и на пропорционалност.

Също така жалбоподателят твърди с оглед на принципа на защита на оправданите правни очаквания и предвид членове 16 и 17 от Хартата на основните права, че Решение (ЕС) 2020/1411 от 2 март 2020 г. не би могло да наложи възстановяването на помощта.

Според жалбоподателя Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като не е констатирал нарушаването от страна на Комисията на посочените общи принципи и на Хартата на основните права.

С четвъртото основание жалбоподателят твърди, че при проведеното от него разследване Общият съд е пропуснал да приобщи конкретно доказателство към материалите по делото.

Жалбоподателят се оплаква, че не е могъл да приложи към доказателствата по смисъла на член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд Решение на Комисията от 30 септември 2021 година относно мерките SA.32014, SA.32015, SA.32016 (2011/C) (ex 2011/NN), приведени в действие от Италия и регион Сардиния в полза на Saremar (С(2021) 6990 оконч.), което жалбоподателят получил от Комисията след подаване на молба за достъп до документи.

Предвид значението на решението Saremar жалбоподателят счита, че неприлагането на подобно допълнително доказателство към материалите по делото е опорочило решението на Общия съд както с оглед на обстоятелството, че това е станало в нарушение на Процедурния правилник на самия Общ съд и на задължението за мотивиране, което се отнася до всяка институция на ЕС, така и поради това, че то представлява явно нарушение на правото на защита на жалбоподателя.

____________