Language of document : ECLI:EU:T:2020:548

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)

18 ноември 2020 година(*)

„Обща външна политика и политика на сигурност — Национален експерт, командирован към ПМЕС в Босна и Херцеговина — Решение за преназначаване — Злоупотреба с власт — Интерес на службата — Психически тормоз — Наказателен характер на преназначаването — Отговорност — Неимуществена вреда“

По дело T‑271/10 RENV II

H, за която се явява L. Levi, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Съвет на Европейския съюз, за който се явяват A. Vitro и A. de Elera-San Miguel Hurtado, в качеството на представители,

ответник,

с предмет, на първо място, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяната, от една страна, на решението от 7 април 2010 г., подписано от ръководителя на персонала на Полицейската мисия на Европейския съюз (ПМЕС) в Босна и Херцеговина, с което жалбоподателката е била преназначена на длъжността Criminal Justice Adviser — Prosecutor в регионалното бюро в Баня Лука (Босна и Херцеговина), и от друга страна, на решението от 30 април 2010 г., подписано от ръководителя на ПМЕС по член 6 от Решение 2009/906/ОВППС на Съвета от 8 декември 2009 година относно ПМЕС в Босна и Херцеговина (ОВ L 322, 2009 г., стр. 22), в което се уточнява оперативното съображение за нейното преназначаване, и на второ място, искане на основание член 268 ДФЕС, с което се цели поправяне на вредата, която жалбоподателката твърди, че е претърпяла,

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),

състоящ се от: A. M. Collins, председател, V. Kreuschitz и Z. Csehi (докладчик), съдии,

секретар: E. Artemiou, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 1 юли 2020 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        Със Съвместно действие 2002/210/ОВППС на Съвета от 11 март 2002 година относно полицейската мисия на Европейския съюз (OВ L 70, 2002 г., стр. 1) е създадена Полицейската мисия на Европейски съюз (ПМЕС), за да осигури продължение на дейността на Международните полицейски сили на Организацията на обединените нации в Босна и Херцеговина.

2        ПМЕС, която започва на 1 януари 2003 г., е продължавана многократно, по-конкретно с Решение 2009/906/ОВППС на Съвета от 8 декември 2009 година относно ПМЕС в Босна и Херцеговина (ОВ L 322, 2009 г., стр. 22).

3        Жалбоподателката, H, е италиански магистрат, командирована към ПМЕС в Сараево (Босна и Херцеговина) с постановление на италианския министър на правосъдието от 16 октомври 2008 г., за да изпълнява там функциите на Criminal Justice Unit Adviser, считано от 14 ноември 2008 г.

4        С постановления на италианския министър на правосъдието от 7 април 2009 г. и от 9 декември 2009 г. командировката на жалбоподателката е продължена, за да изпълнява тя функциите на Chief of Legal Officer до 31 декември 2009 г., а след това до 31 декември 2010 г.

5        След преструктурирането на ПМЕС на 1 януари 2010 г. заеманата от жалбоподателката длъжност Chief of Legal Office е преименувана на Senior Legal Advisor/Legal Counsel.

6        С писмо от 17 март 2010 г. жалбоподателката, както и една от нейните колеги, A, юридически съветник на ПМЕС, уведомяват ръководителите си за твърдени нередности, допуснати в управлението на ПМЕС (наричано по-нататък „писмото от 17 март 2010 г.“). На 17 март 2010 г. това писмо е предадено на прекия ръководител на жалбоподателката — директорът на политическия отдел на ПМЕС. На 26 март 2010 г. на кабинета на ръководителя на ПМЕС е предаден списък с твърдените нередности, посочени в писмото от 17 март 2010 г., с оглед на провеждането на среща с последния.

7        С решение от 7 април 2010 г., подписано от ръководителя на личния състав на ПМЕС, жалбоподателката е преназначена по „оперативни съображения“, на длъжността Criminal Justice Adviser — Prosecutor (ROBL-04) в регионалното бюро в Баня Лука (Босна и Херцеговина), считано от 19 април 2010 г. (наричано по-нататък „решението от 7 април 2010 г.“).

8        С писмо по електронната поща от 15 април 2010 г. служител в постоянното представителство на Италианската република в Европейския съюз информира жалбоподателката, че изпълнението на решението от 7 април 2010 г. е спряно.

9        С решение от 30 април 2010 г., подписано от предвидения в член 6 от Решение 2009/906 ръководител на ПМЕС, същият потвърждава решението от 7 април 2010 г. По този повод той уточнява, че решението от 7 април 2010 г. е взето от самия него и че оперативното съображение за преназначаването на жалбоподателката е необходимостта от съвети в наказателноправната област в бюрото в Баня Лука (наричано по-нататък „решението от 30 април 2010 г.“).

10      С писмо от 26 май 2010 г. ръководителят на ПМЕС прекратява договора на A поради загуба на доверие.

11      На 4 юни 2010 г. жалбоподателката сезира Tribunale amministrativo regionale del Lazio (Районен административен съд Лацио, Италия) с жалба за отмяна на решението от 7 април 2010 г. и с искане за поправяне на вредите, които твърди, че е претърпяла. Тя сезира посочената юрисдикция и с молба за спиране на изпълнението на решението от 7 април 2010 г.

12      От август 2010 г. жалбоподателката излиза в отпуск по болест до края на командироването ѝ в ПМЕС.

13      На 31 декември 2010 г. командироването на жалбоподателката в ПМЕС е прекратено.

14      ПМЕС приключва през 2012 г.

15      В отговор на жалбата на A Европейският омбудсман приема в решението си от 4 юни 2015 г., че е налице случай на лошо администриране. Омбудсманът критикува по-специално липсата на предварително определена рамка за разглеждане на предупрежденията за нарушено функциониране от страна на подаващите сигнал лица и за осигуряване на тяхната защита.

 Производство пред Общия съд и пред Съда

16      На 16 юни 2010 г. жалбоподателката подава жалба в секретариата на Общия съд срещу Съвета на Европейския съюз, Европейската комисия и ПМЕС с цел отмяната на решенията от 7 и 30 април 2010 г. (наричани по-нататък заедно „обжалваните решения“).

17      На 17 юни 2010 г. жалбоподателката подава и молба за допускане на обезпечение, с която иска по-специално спиране на изпълнението на обжалваните решения. С определение от 22 юли 2010 г., H/Съвет и др. (T‑271/10 R, непубликувано, EU:T:2010:315), председателят на Общия съд отхвърля тази молба поради липса на неотложност и не се произнася по съдебните разноски.

18      С определение от 10 юли 2014 г., H/Съвет и др. (T‑271/10, непубликувано, наричано по-нататък „първоначалното определение“, EU:T:2014:702), Общият съд отхвърля жалбата като недопустима, считайки, че не е компетентен да я разгледа.

19      Жалбоподателката подава жалба срещу първоначалното определение, като по същество поддържа, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, като е обявил, че не е компетентен да се произнесе по жалбата.

20      С решение от 19 юли 2016 г., H/Съвет и др. (C‑455/14 P, наричано по-нататък „първото решение по жалбата“, EU:C:2016:569), Съдът отменя първоначалното определение, отхвърля като недопустима жалбата в частта ѝ срещу Комисията и ПМЕС, връща делото на Общия съд за произнасяне по съществото на жалбата в частта ѝ, насочена срещу Съвета, и не се произнася по съдебните разноски.

21      С решение от 11 април 2018 г., H/Съвет (T‑271/10 RENV, наричано по-нататък „решението след връщане на делото за ново разглеждане“, EU:T:2018:180), Общият съд отхвърля жалбата като неоснователна.

22      Жалбоподателката обжалва решението след връщането на делото за ново разглеждане. С решение от 4 декември 2019 г., H/Съвет (C‑413/18 P, непубликувано, наричано по-нататък „второто решение по жалбата“, EU:C:2019:1044), Съдът отменя решението след връщане на делото за ново разглеждане, връща делото на Общия съд, който да се произнесе по третото, четвъртото и петото основание на искането за отмяна, както и по искането за обезщетение, и не се произнася по съдебните разноски.

23      С писма от 9 декември 2019 г. секретариатът на Общия съд приканва страните да представят в съответствие с член 217, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд писмените си становища относно по-нататъшните действия във връзка с второто решение по жалбата в настоящото производство. Жалбоподателката и Съветът представят становищата си в определения срок.

24      С решение на председателя на Общия съд от 27 февруари 2020 г. настоящото дело е разпределено на трети състав.

25      По предложение на съдията докладчик и с решение на председателя на състава от 5 март 2020 г. е прието делото да бъде разгледано с предимство.

26      С писма от 9 март 2020 г. секретариатът на Общия съд приканва страните да представят допълнителни писмени становища в съответствие с член 217, параграф 3 от Процедурния правилник. Страните представят допълнителните си становища в определения срок, а именно 25 март 2020 г.

27      След приключване на писмената фаза на производството, на 8 април 2020 г. жалбоподателката подава искане за провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания.

28      По предложение на съдията докладчик Общият съд (трети състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от неговия процедурен правилник, приканва страните да отговорят писмено на някои въпроси, а Съвета — да представи определен документ. Страните изпълняват разпореденото в рамките на тези процесуално-организационни действия в определения срок.

29      В хода на проведеното на 1 юли 2020 г. съдебно заседание са изслушани устните състезания и отговорите на страните на поставените им от Общия съд въпроси.

 Искания на страните

30      В жалбата си жалбоподателката моли Общия съд:

–        да отмени решението от 7 април 2010 г. и ако е необходимо — решението от 30 април 2010 г.,

–        да осъди Съвета, Комисията и ПМЕС да ѝ заплатят обезщетение за претърпените вреди, оценени ex aequo et bono на 30 000 EUR,

–        да осъди Съвета, Комисията и ПМЕС да заплатят съдебните разноски, увеличени с лихва от 8 %.

31      В писмената си реплика жалбоподателката изменя исканията си, като добавя към общия размер на претендираното в жалбата обезщетение сумата от 8000 EUR и се отказва да насочи жалбата срещу ПМЕС.

32      В становището си след първото връщане на делото жалбоподателката изменя исканията си, така че жалбата да е насочена единствено срещу Съвета. Същевременно тя ги изменя, за да може, от една страна, с жалбата вече да не се иска отмяна на обжалваните решения, а само произнасяне по тяхната незаконосъобразност, и от друга страна, обезщетението да покрие и вредите, претърпени поради невъзможността да се отменят обжалваните решения. В хода на производството след първото връщане на делото жалбоподателката уточнява, че главното ѝ искане е за отмяна на решението от 7 април 2010 г. и ако е необходимо — на решението от 30 април 2010 г., за получаване на обезщетение за вреди, както е уточнено, и при условията на евентуалност, за обявяване на незаконосъобразността на посочените решения единствено с цел обезщетение.

33      В становището си след второто връщане на делото жалбоподателката повтаря своето главно искане за отмяна на обжалваните решения, а при условията на евентуалност — обявяване на незаконосъобразността на посочените решения единствено с цел обезщетение. Освен това тя повтаря искането си за поправяне на претърпените вреди, както и за осъждане на Съвета да заплати съдебните разноски, увеличени с лихва от 8 %.

34      Съветът моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По искането за отмяна

 По предмета на спора

35      В подкрепа на искането си за отмяна на обжалваните решения жалбоподателката изтъква в жалбата пет основания, съответно, първото, от нарушение на разпоредбите на Решение 2009/906, второто, от липса на мотиви, третото, от злоупотреба с власт, четвъртото, от явна грешка в преценката, и петото, от психически тормоз.

36      Както следва от точка 21 по-горе, искането за отмяна е отхвърлено от Общия съд като неоснователно в неговата цялост в решението след връщане на делото за ново разглеждане.

37      С второто решение по жалбата Съдът, от една страна, отменя решението след връщане на делото за ново разглеждане без допълнителни уточнения (вж. т. 1 от диспозитива). От друга страна, той връща делото за ново разглеждане от Общия съд, който да се произнесе, що се отнася до искането за отмяна, по третото, четвъртото и петото основание (вж. т. 2 от диспозитива). Като мотиви (второ решение по жалбата, т. 102—117) Съдът по същество посочва, че Общият съд е нарушил принципа на състезателност, произтичащ от свързаните с правото на справедлив съдебен процес изисквания, доколкото отговорите и документите, представени от Съвета след съдебното заседание, не са били предмет на обсъждане при условията на състезателност в производството пред Общия съд и са били от решаващо значение за съображенията на последния за отхвърлянето от негова страна на изтъкнатите в първоинстанционното производство трето, четвърто и пето основание.

38      В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 61 от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим за Общия съд по силата на член 53, първа алинея от посочения статут, когато жалбата е основателна и делото се връща на Общия съд, за да се произнесе по спора, той е обвързан от правните въпроси, разрешени с решението на Съда. Така вследствие на отмяна от Съда и връщане на делото за ново разглеждане на Общия съд последният е сезиран съгласно член 215 от неговия процедурен правилник с решението на Съда и следва да се произнесе отново по всички повдигнати от жалбоподателя основания за отмяна, с изключение на неотменените от Съда части от диспозитива, както и на съображенията, които са необходимата основа за тези неотменени части, доколкото те вече се ползват със силата на пресъдено нещо (вж. решение от 3 юли 2018 г., Keramag Keramische Werke и др./Комисия, T‑379/10 RENV и T‑381/10 RENV, непубликувано, EU:T:2018:400, т. 26 и цитираната съдебна практика).

39      При тези условия, и по-специално с оглед на текста на точка 2 от диспозитива на второто решение по жалбата, най-напред следва да се разгледат третото, четвъртото и петото основание от искането за отмяна, преди евентуално да се определи дали предметът на спора все още се отнася до първите две основания на искането за отмяна, както твърди жалбоподателката в отговор на писмен въпрос на Общия съд.

 По същество

40      В подкрепа на третото основание жалбоподателката изтъква по същество, че решението за нейното преназначаване и „понижаване в ранг“ не е било взето в интерес на службата и не е имало никаква друга цел, освен да ѝ наложи психически тормоз и да я обиди. Следователно тя твърди, че процедурата по преназначаване и понижаване в ранг е била проведена, за да се постигнат цели, различни от установените в закона. В това отношение тя уточнява, че не е имало реална необходимост от спешно назначаване на Prosecutor в Баня Лука, че е започната незабавно процедура за назначаване на нов Senior Legal Advisor/Legal Counsel (по-рано Chief of Legal Office) в Сараево, за да я замести, и че към момента на преназначаването ѝ в Баня Лука все още била валидна покана за подаване на кандидатури за длъжността Criminal Justice Expert в Баня Лука. Освен това тя твърди, че с решението от 7 април 2010 г. също е била „понижена в ранг“, тъй като предвид структурата на ПМЕС и изпълняваните задачи функциите на Criminal Justice Expert в регионално бюро били на по-ниско ниво от функциите на Senior Legal Advisor/Legal Counsel, изпълнявани в генералния щаб на ПМЕС. Тя изтъква също, че преназначаването и „понижаването в ранг“ са репресивни мерки за изпращането на писмото от 17 март 2010 г. В подкрепа на петото основание жалбоподателката изтъква, че решението от 7 април 2010 г. е било прието с цел упражняване на психически и професионален тормоз върху нея, тъй като тя не само била преназначена без никакво законно основание, но и е била „понижена в ранг“. Тя добавя, че нейното преназначаване и „понижаване в ранг“ са били придружени от редица обидни действия, сред които ограничения на телефонния достъп, „много агресивно“ електронно писмо, с което тя била приканена да изпразни офиса си, неоправдани трудности при получаването на отпуск или изключването ѝ от основните дейности на ПМЕС по време на нейното командироване. В репликата тя описва допълнителни действия, считани от нея за актове на тормоз.

41      Съветът оспорва основателността на доводите на жалбоподателката. Той отбелязва, че твърдението на жалбоподателката, че тя била „понижена в ранг“ поради преназначаването ѝ, не е основателно нито от фактическа, нито от правна гледна точка. Преназначаването ѝ през април 2010 г. от Сараево в Баня Лука не променило нито административния ѝ статут, нито плащането на възнаграждението и надбавките ѝ. Той уточнява, че жалбоподателката нямала право на конкретна длъжност в мисията и не представила никакви по-подробни фактически данни, позволяващи да се приеме, че е била понижена в ранг поради преназначаването ѝ. Освен това Съветът поддържа, че жалбоподателката не представя никакво доказателство, че решението за преназначаване е било взето с единствената или основна цел да ѝ окаже психически тормоз и да я обиди. Освен това той оспорва факта, че е нямало обективен интерес от наличието на Prosecutor в Баня Лука и че преназначаването е било извършено, въпреки че все още е била в ход процедура за подбор за длъжността Criminal Justice Expert. Той изтъква също, че Общият съд не е компетентен да се произнесе по въпроса дали назначаването на прокурор в регионалното бюро в Баня Лука е зависело от оперативни нужди. Съветът отбелязва, че няма доказателство, че жалбоподателката е била обект на психически тормоз.

42      В самото начало, от една страна, следва да се отбележи, че макар приетите от компетентните органи на ПМЕС решения относно разпределението на човешките ресурси, предоставени за тази мисия от държавите членки и от институциите на Съюза, за осъществяване на провежданите на театъра на операциите действия — да имат оперативен аспект, който е от обхвата на общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС), в самата си същност те представляват и актове за управление на личния състав, подобно на всяко сходно решение, прието от институциите на Съюза при упражняване на техните правомощия (първо решение по жалбата, т. 54).

43      Освен това обжалваните решения се вписват в контекст, в който институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка (първо решение по жалбата, т. 69).

44      От друга страна, следва да се припомни, че в съдебната практика в областта на публичната служба на Съюза е призната възможността за позоваване на наличието на психически тормоз в подкрепа на искане за отмяна, което не е насочено срещу отхвърлянето на искане за съдействие, направено от служител, с мотива че той се счита за жертва на тормоз, а е насочено срещу други решения на администрацията (вж. в този смисъл решение от 24 февруари 2010 г., Menghi/ENISA, F‑2/09, EU:F:2010:12, т. 67 и 70—72). При положение че към служителите, командировани от институциите на Съюза, чийто статут е уреден от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), и към тези, командировани от държавите членки, като жалбоподателката, се прилагат едни и същи правила, що се отнася до упражняването на техните функции на ниво „театър на операциите“ (вж. в този смисъл първото решение по жалбата, т. 50), тази съдебна практика следва да се приложи по аналогия към исканията, насочени срещу решенията на ръководителя на ПМЕС, с които се преназначава командирован от държава членка служител.

45      Освен това от съдебната практика следва, че наличието на обстановка на психически тормоз може също да се вземе предвид, когато упражняващото този психически тормоз лице е и автор на оспорваното решение, за да се установи, че това решение е било взето с цел да се навреди на служителя и че то следователно е опорочено поради злоупотреба с власт. Така при твърдение за психически тормоз, на което се прави позоваване в подкрепа на искане за отмяна на решение за преназначаване, посоченото решение може да е опорочено от злоупотреба с власт, ако е било взето с цел да се навреди на личността, достойнството или физическото или психическо здраве на служителя (вж. по аналогия решение от 24 февруари 2010 г., Menghi/ENISA, F‑2/09, EU:F:2010:12, т. 71 и 72).

46      В случая се налага изводът, че това, което жалбоподателката посочва като пето основание, изведено от психически тормоз, представлява, поне отчасти, фактическата обосновка на третото основание, изведено от злоупотреба с власт, в рамките на което тя твърди, че ръководителят на ПМЕС е извършил злоупотреба с власт с единствената цел да ѝ наложи психически тормоз и да я обиди.

47      При тези условия третото и петото основание следва да се анализират заедно.

48      Съгласно постоянната съдебна практика понятието за злоупотреба с власт има точен обхват, който се отнася до използването от административен орган на правомощията му за цел, различна от тази, с оглед на която те са му предоставени. Едно решение е опорочено поради злоупотреба с власт само ако въз основа на обективни, относими и непротиворечиви данни е видно, че е било прието с цел да постигне различни от изложените в него цели. В това отношение не е достатъчно да се изложат някои факти в подкрепа на направените искания, а трябва и да се представят достатъчно точни, обективни и непротиворечиви данни, въз основа на които да може да се установи дали те отговарят или най-малкото е вероятно да отговарят на истината, като в противен случай правилността на твърденията на съответната институция не може да бъде поставена под съмнение (вж. определение от 19 декември 2013 г., Da Silva Tenreiro/Комисия, T‑32/13 P, EU:T:2013:721, т. 31—33 и цитираната съдебна практика).

49      Следва също да се припомни, че в съдебната практика е признато на институциите на Съюза широко право на преценка при организацията на техните служби с оглед на възложените им задачи и при назначаването на персонала на тяхно разположение във връзка с изпълнението на тези задачи, при условие обаче това назначаване да се извършва в интерес на службата и при съблюдаване на еквивалентността на длъжностите (вж. решение от 25 юли 2006 г., Fries Guggenheim/Cedefop, T‑373/04, EU:T:2006:224, т. 67 и цитираната съдебна практика). При тези обстоятелства контролът на Общия съд трябва да се сведе до въпроса дали въпросната институция не е излязла извън приемливите рамки и не е използвала правомощията си по явно погрешен начин (вж. решение от 25 юли 2006 г., Fries Guggenheim/Cedefop, T‑373/04, EU:T:2006:224, т. 68 и цитираната съдебна практика).

50      Освен това не може да се счита, че е налице злоупотреба с власт при решение, за което не е съдебно установено, че противоречи на интереса на службата (вж. решение от 7 февруари 2007 г., Clotuche/Комисия, T‑339/03, EU:T:2007:36, т. 126 и цитираната съдебна практика).

51      В конкретния случай в решението от 7 април 2010 г. преназначаването на жалбоподателката, считано от 19 април 2010 г., от длъжността Senior Legal Advisor/Legal Counsel, която тя е заемала в генералния щаб на ПМЕС в Сараево, на длъжността Criminal Justice Adviser — Prosecutor в регионалното бюро на ПМЕС в Баня Лука, е било мотивирано с „оперативни съображения“. Тези мотиви са допълнени с решението от 30 април 2010 г., от което е видно, че оперативното съображение за преназначаването на жалбоподателката се основава на необходимостта от съветите на прокурор в бюрото на Баня Лука.

52      Именно с оглед на тези мотиви и на посочените по-горе принципи следва да се провери дали ръководителят на ПМЕС е злоупотребил с правомощията си, като е преназначил жалбоподателката в рамките на ПМЕС.

53      Жалбоподателката изтъква по същество три основни довода, с които цели да докаже, че обжалваните решения са опорочени от злоупотреба с власт. Преназначаването ѝ, първо, не било решено в интерес на службата, второ, било извършено с цел да се упражни тормоз върху нея, и трето, било решено в отговор на критиките, отправени към управлението на ПМЕС, и следователно имало наказателен характер.

54      Най-напред следва да се разгледа дали доводите на жалбоподателката, изведени от наказателния характер на преназначаването ѝ, позволяват да се установи наличието на злоупотреба с власт.

55      В това отношение следва да се припомни, че съгласно цитираната в точка 45 по-горе съдебна практика решението за преназначаване би било опорочено от злоупотреба с власт, ако е било прието в контекста на психически тормоз и с цел да се навреди на личността, достойнството или физическото или психическото здраве на лицето, спрямо което е наложена мярката за преназначаване. Това важи и за случая, в който преназначаването в действителност е равностойно на санкция на жалбоподателката за критиките ѝ относно управлението на ПМЕС. Подобни обстоятелства, ако бъдат установени, биха съставлявали злоупотреба с власт, доколкото ръководителят на ПМЕС е използвал правомощията си за цел, различна от тази, с която те са му предоставени, и освен това не може да се счита, че преназначаването е в интерес на службата. Ето защо следва да се провери дали решаващата причина за преназначаването на жалбоподателката са били посочените в обжалваните решения мотиви, свързани с интереса на службата, или тези решения са били приети, за да се постигнат различни от изложените, незаконосъобразни цели.

56      В случая следва да се отбележи, че целта, преследвана с преназначаването на жалбоподателката, а именно необходимостта да се разполага със съветите на прокурор в регионалното бюро на ПМЕС в Баня Лука, формално е съответствала на задачата на ПМЕС, произтичаща от член 2 от Решение 2009/906, а именно помощта, предоставена на компетентните правоприлагащи служби в Босна и Херцеговина за борба с организираната престъпност и корупцията. Следва също да се уточни, че длъжността в Баня Лука, на която жалбоподателката е била преназначена (Criminal Justice Adviser — Prosecutor), идентифицирана като длъжност ROBL-04, е била свободна към момента на приемането на решението от 7 април 2010 г. под наименованието Criminal Justice Expert и съгласно поканата за представяне на кандидатури трябвало да бъде заета „възможно най-скоро“. Освен това не се оспорва, че квалификацията и професионалният опит на жалбоподателката са съответствали на търсения профил. Също така от формуляра за кандидатстване на жалбоподателката за длъжността Chief of Legal Office изрично следва, че последната е обявила готовността си да служи на ПМЕС на длъжност, различна от тази, за която се отнася кандидатурата ѝ, както посочва Съветът.

57      При все това трябва да се констатира, че представените от жалбоподателката улики, както и съдържащите се в преписката доказателства са достатъчно точни, обективни и съгласувани, за да може да се заключи, че по всяка вероятност обжалваните решения са били приети поради други обстоятелства, различни от необходимостта да се разполага с услугите на жалбоподателката в качеството ѝ на прокурор в Баня Лука и че с преназначаването ѝ ръководителят на ПМЕС е преследвал основно цел, различна от тази да помогне на компетентните правоприлагащи служби на Босна и Херцеговина в борбата срещу организираната престъпност и корупцията.

58      В това отношение, първо, следва да се припомни, че с писмо от 17 март 2010 г. жалбоподателката, както и една от колегите ѝ, A, уведомяват прякото си ръководство си за твърдените нередности, допуснати при управлението на ПМЕС. На 17 март 2010 г. това писмо е предадено на прекия ръководител на жалбоподателката — директорът на политическия отдел на ПМЕС, което не се оспорва от Съвета. На 26 март 2010 г. административната помощничка на жалбоподателката изпраща до кабинета на ръководителя на ПМЕС списък с нередности, посочени в писмото от 17 март 2010 г., с оглед на провеждането на среща между жалбоподателката, A и последния, което също не се оспорва от Съвета. Следователно решението от 7 април 2010 г. е взето едва три седмици след предаването на писмото от 17 март 2010 г. на прекия ръководител на жалбоподателката и дванадесет дни след предаването на списъка с нередности на ръководителя на ПМЕС.

59      Второ, следва да се отбележи, че решението от 7 април 2010 г. е било взето, преди да бъде проведено разследване по въпросите, повдигнати от жалбоподателката и A в писмото от 17 март 2010 г.

60      Трето, от преписката следва, че събранието между жалбоподателката, A и ръководителя на ПМЕС е било планувано за 14 април 2010 г. Според жалбоподателката това събрание не се е състояло, което Съветът не оспорва.

61      Четвърто, следва да се отбележи, че след размяна на писма между него и A ръководителят на ПМЕС решава едва на 22 април 2010 г. да започне вътрешно разследване по твърденията, които последната е изложила в електронните си писма от 5 и 21 април 2010 г. В този контекст следва да се уточни, че в това решение, представено от жалбоподателката в приложение към становището ѝ по второто решение по жалбата, ръководителят на ПМЕС се позовава на предаден от правния отдел (Legal Office) списък. Разумно е да се приеме, че той е имал предвид списъка, предаден на 26 март 2010 г. от административната помощничка на жалбоподателката на кабинета на ръководителя на ПМЕС (вж. т. 58 по-горе). Освен това следва да се отбележи, че в това решение за започване на разследване ръководителят на ПМЕС припомня съдържанието на писмото си от 19 април 2010 г., съгласно което в електронното си писмо от 5 април 2010 г. A е изложила сериозни и недоказани твърдения срещу ръководния екип на ПМЕС. Освен това от посоченото писмо от 19 април 2010 г., представено от Съвета в отговор на процесуално-организационно действие, е видно, че електронното писмо на A от 5 април 2010 г. и липсата на управленска реакция на жалбоподателката по посоченото електронно писмо в качеството ѝ на пряк ръководител на A отново сериозно са увредили отношенията между правния отдел и отдела за администрация и поддръжка.

62      Пето, трябва да се отбележи, че с решение от 30 април 2010 г. ръководителят на ПМЕС потвърждава преназначаването на жалбоподателката в Баня Лука, преди да е станал известен резултатът от вътрешното разследване, посочено в точка 61 по-горе, и преди да се проведе специално разследване по въпросите, повдигнати от жалбоподателката и A в писмото от 17 март 2010 г.

63      Шесто, от преписката е видно, че с писмо от 26 май 2010 г. ръководителят на ПМЕС е прекратил договора на А поради загуба на доверие. В това отношение следва да се уточни, че вследствие на оплакването на A в решението си от 4 юни 2015 г. Омбудсманът прави извод за наличието на случай на лошо администриране. Омбудсманът критикува факта, че договорът на A е бил прекратен осем дни след изпращането от нея на писмо до директора на способностите за планиране и провеждане на граждански операции, изпълняващ функциите си в генералния секретариат на Съвета, в качеството му на командващ гражданските операции на ПМЕС, относно твърдените нередности, допуснати в рамките на ПМЕС. Освен това той изразява съжаление за липсата на предварително определена рамка за разглеждането на сигналите за нарушено функциониране от страна на лицата, подаващи такива сигнали, и за осигуряване на тяхната защита. В този контекст той прави критики във връзка с обстоятелството, че в разглеждания случай разследването е било проведено ad hoc.

64      Седмо, съдържащите се в преписката документи не позволяват да се заключи, че към датата на приемане на решението от 7 април 2010 г. започнатата процедура за подбор с цел заемането на длъжността Criminal Justice Expert не е била завършена, и че решението за преназначаване на жалбоподателката е било взето именно в контекст на липсата на отговарящи на условията за тази длъжност кандидати.

65      Всъщност от таблица без дата, представена от Съвета след съдебното заседание, проведено в рамките на производството, образувано след първото връщане на делото от Съда, е видно, че от двамата кандидати, кандидатствали за длъжността Criminal Justice Expert, само един кандидат, италиански гражданин, е отговарял на изискванията, но е бил отстранен с мотива, че друг кандидат отговаря в по-голяма степен на търсения профил. От посочената таблица обаче не следва, че е имало друг кандидат, който да може да се счита за отговарящ на условията за заемане на въпросната длъжност. Освен това в становището си по второто решение по жалбата Съветът посочва, че нито един от кандидатите, участвали в процедурата за подбор, не отговарял на изискванията за съответната длъжност в такава степен както жалбоподателката.

66      Освен това докладът от 23 април 2010 г., изпратен от ръководителя на ПМЕС до командващия гражданските операции на ПМЕС относно резултата от различните покани за представяне на кандидатури за ПМЕС, освен факта, че е последващ решението от 7 април 2010 г., се ограничава до това да посочи, че шест длъжности не са могли да бъдат заети, а за три длъжности са били взети решения за удължаване или „други оперативни решения“.

67      При това положение, противно на поддържаното от Съвета в писмените му изявления, не може да се приеме, че процедурата не е приключила поради липсата на подходящи кандидати. В действителност въз основа на съдържащите се в преписката данни е по-вероятно да се приеме, че посочената процедура не е приключила, тъй като е било решено жалбоподателката да бъде преназначена на разглежданата длъжност.

68      Обстоятелствата, посочени от Съвета, а именно че длъжността Criminal Justice Expert не е била приоритет на двамата кандидати за посочената длъжност и че те са били избрани за други длъжности в ПМЕС в съответствие с предпочитанията им, не могат да докажат, че процедурата за подбор за посочената длъжност вече не е била в ход към момента на приемане на решението от 7 април 2010 г. Макар въз основа на съдържащите се в преписката документи да не може да се отрече, че въпросните двама кандидати не са избрали длъжността Criminal Justice Expert като техен първи приоритет, при липсата на доказателства в подкрепа на подобна констатация не е доказано, че решението за назначаването на посочените кандидати на други длъжности е било взето преди приемането на решението от 7 април 2010 г. Освен това и при всички случаи, що се отнася до кандидата, обявен за отговарящ на условията за длъжността Criminal Justice Expert, личните му предпочитания не е трябвало да са определящи, за да се заключи, че към датата на преназначаване на жалбоподателката не е имало подходящ кандидат за заемане на посочената длъжност.

69      Освен това в съдебното заседание Съветът признава, че процедурата за подбор на длъжността Criminal Justice Expert не е била приключена към датата на приемане на решението за преназначаване на жалбоподателката в Баня Лука. Доколкото Съветът поддържа, че на 7 април 2010 г. кандидатурите за посочената длъжност вече са били известни, тъй като крайният срок за тяхното подаване е бил 23 март 2010 г., достатъчно е да се констатира, че от преписката не следва, че тези данни са били доведени до знанието на ръководителя на ПМЕС, преди той да вземе решението от 7 април 2010 г.

70      Безспорно, може да има случаи, в които се оказва необходимо преназначаване на служител на друга длъжност, преди да се изчака резултатът от процедура за подбор. При все това Съветът не е представил доказателства, позволяващи да се разберат причините, поради които в случая ръководителят на ПМЕС е действал по този начин. Освен това поканата за представяне на кандидатури за длъжността Criminal Justice Expert е била изпратена на държавите членки едва малко повече от месец преди датата на разглежданото решение за преназначаване, а именно на 2 март 2010 г., с краен срок за подаване на кандидатури, определен за 23 март 2010 г. Освен това от преписката не следва, че процедурата за подбор е била отменена преди да бъде прието решението от 7 април 2010 г.

71      Следователно в случая ръководителят на ПМЕС е трябвало да изчака формалното приключване на процедурата за подбор, обявена за длъжността Criminal Justice Expert, преди евентуално да приеме решението от 7 април 2010 г.

72      Осмо, твърдението на жалбоподателката, че ръководителят на ПМЕС е взел решение да я преназначи на която и да е друга длъжност в ПМЕС, е подкрепено, най-малкото косвено, от съдържанието на разменени електронни писма с директора на политическия отдел на ПМЕС, който е бил нейният пряк ръководител, и с началника на регионалното бюро в Баня Лука. Всъщност от отговора на посочения директор на електронното писмо на жалбоподателката от 7 април 2010 г. е видно, че свободните длъжности в Босна и Херцеговина за преназначаването са били в Баня Лука, в Мостар и в Тузла. Освен това от отговора на началника на регионалното бюро в Баня Лука на електронното писмо на жалбоподателката от 8 април 2010 г. е видно, че той не е поискал да се потърси друг прокурор и че не е имал нужда спешно от нейното присъствие в Баня Лука.

73      Девето, следва да се констатира, че преназначаването на жалбоподателката в Баня Лука е било извършено против волята ѝ. Освен това от преписката не е видно, че ѝ е била дадена възможност да представи становището си преди приемането на решението от 7 април 2010 г.

74      Десето, макар преназначаването на жалбоподателката от Сараево в Баня Лука да не променя нито административния ѝ статут, нито възнаграждението и надбавките ѝ, това не променя факта, че това преназначаване, решено на 7 април 2010 г., формално считано от 19 април 2010 г., а фактически от 26 април 2010 г., и следователно в краткосрочен план, на друго място, което впрочем предполага промяна на задачите, които трябва да се изпълняват, и без това решение да е придружено от подробни обяснения, е било възприето от жалбоподателката като санкция.

75      Това впечатление трябвало да се наложи на жалбоподателката на още по-силно основание предвид факта, че длъжността, на която е била преназначена, е равносилна на преназначаване от длъжност „senior“ на длъжност „non senior“. Противно на поддържаното от Съвета, от преписката е видно, че в рамките на ПМЕС са съществували длъжности от няколко нива, сред които, от една страна, длъжности, квалифицирани като „senior“, например „Senior Legal Advisor/Legal Counsel“, „Senior Criminal Justice Expert „или „Senior Economic Crime Expert“, и от друга страна, длъжности, които отговарят на по-ниско ниво и предполагат по-малко функции, по-конкретно за управление и координация, като например „Criminal Justice Expert“ или „Economic Crime Expert“. От това следва, че жалбоподателката действително е можела да схване преназначаването си от длъжността Senior Legal Advisor/Legal Counsel в генералния щаб на ПМЕС в Сараево, за която тя специално е кандидатствала към момента, в който е упражнявала функциите на Criminal Justice Unit Adviser също в Сараево, на длъжността Criminal Justice Adviser — Prosecutor в регионалното бюро на ПМЕС в Баня Лука като назначаване на по-нискостояща длъжност, представляваща за нея по-малък интерес в професионален план, и следователно като санкция.

76      Впрочем следва да се отбележи, че още преди влизането в сила на член 22а от Правилника всяко длъжностно лице, което по собствена инициатива подава сигнал до началника си за наличието на незаконосъобразни действия или неизпълнение на предвидени в Правилника задължения, които са му станали известни и които могат да засегнат финансовите интереси на Съюза, вече има право да се ползва от защитата на институцията, в която работи, срещу евентуални действия на отмъщение вследствие на това разкриване, както и да не търпи неблагоприятни последици от страна на посочената институция, при условие че е действало добросъвестно (решение от 4 април 2019 г., Rodriguez Prieto/Комисия, T‑61/18, EU:T:2019:217, т. 71). Това не би могло да е различно за член на персонала на ПМЕС, като жалбоподателката, към която тези принципи се прилагат mutatis mutandis (вж. съдебната практика, цитирана в т. 44 по-горе).

77      При това положение горепосочените данни, тяхната хронология, както и контекста, в който те се вписват, позволяват да се приеме, че решаващата причина за приемането на обжалваните решения не е била интересът на службата, състоящ се от необходимостта да се разполага с услугите на жалбоподателката в Баня Лука на длъжността Criminal Justice Adviser — Prosecutor, а фактът, че последната е сигнализирала, заедно с A, за твърдени нередности що се отнася до управлението на ПМЕС. Ето защо следва да се приеме, че обжалваните решения са опорочени от злоупотреба с власт, тъй като са били приети за постигане на различни от изложените в тях, незаконосъобразни цели и че следователно ръководителят на ПМЕС е използвал правомощията си за цел, различна от тази, с оглед на която тези правомощия са му били предоставени.

78      Изтъкнатото от Съвета обстоятелство, че воденото разследване по решение на директора на способностите за планиране и провеждане на граждански операции вследствие на писмо на A (вж. т. 63 по-горе) не позволило да се открие наличието на нередности, не би могло да обезсили посоченото в точка 77 по-горе заключение. Всъщност резултатът от това разследване е без значение за въпроса дали преназначаването на жалбоподателката е било свързано с писмото от 17 март 2010 г. и е имало наказателен характер, дължащ се на факта, че тя е посочила твърдени нередности в управлението на ПМЕС. Освен това Съветът в нито един момент не твърди, че жалбоподателката не е действала добросъвестно, като е предала посоченото писмо на своя пряк ръководител.

79      Освен това, доколкото Съветът твърди, че жалбоподателката е обявила готовността си да служи на ПМЕС на длъжност, различна от тази, за която се отнася кандидатурата ѝ за длъжността Chief of Legal Office, достатъчно е да се отбележи, че такава декларация, която действително следва от преписката, не може да обоснове преназначаване, което е било решено в контекста на сигнализиране за твърдени нередности, допуснати в рамките на ПМЕС. Фактът, че жалбоподателката е можела да поиска от италианските власти да прекратят командироването ѝ, също не може да потвърди законосъобразността на преназначаването. Освен факта, че такава възможност била налице едва след преназначаването, тя не може да легитимира мярка за преназначаване, която има наказателен, дори незаконен характер.

80      По-нататък, изтъкнатият от Съвета факт, че длъжността Chief of Legal Office, заемана от жалбоподателката в Сараево, е била преименувана на Senior Legal Advisor/Legal Counsel, считано от 1 януари 2010 г., вследствие на преструктурирането на ПМЕС, не позволява да се установи, че вече не е имало нужда от нейните услуги в генералния щаб на ПМЕС в Сараево или че обжалваните решения са били приети единствено в интерес на службата.

81      Освен това, доколкото Съветът изтъква по същество, че твърдените разговори между жалбоподателката и заместник-ръководителя на ПМЕС през април 2010 г., посочени в становището на жалбоподателката от 17 февруари 2020 г., представляват нови и следователно недопустими факти, достатъчно е да се отбележи, че подобни разговори вече са били изтъкнати по същество в жалбата.

82      С оглед на гореизложеното основанието, изведено от злоупотреба с власт, трябва да бъде уважено. Поради това обжалваните решения следва да се отменят, без да е необходимо произнасяне по останалите оплаквания, повдигнати в рамките на третото и петото основание, както и по другите основания на жалбоподателката.

 По искането за обезщетение

 По допустимостта

83      Без да повдига формално възражение за недопустимост Съветът поддържа в дупликата, че що се отнася до искането за обезщетение в размер на 8000 EUR, направено от жалбоподателката за първи път в репликата и целящо поправянето на имуществените вреди, които тя твърди, че е претърпяла, тъй като поради отпуска по болест не е могла да се ползва от надбавката за командировка, тя нито е поискала, нито е получила разрешение да разшири обхвата на жалбата си в това отношение.

84      В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 76, буква д) от Процедурния правилник жалбоподателят е длъжен да посочи исканията си в жалбата. Така по принцип само изложените в първоначалната жалба или искова молба искания могат да бъдат взети предвид, а основателността на иска или жалбата трябва да се преценява единствено с оглед на съдържащите се в първоначалната искова молба или жалба искания (решение от 24 октомври 2018 г., Epsilon International/Комисия, T‑477/16, непубликувано, EU:T:2018:714, т. 45; в този смисъл вж. също решения от 8 юли 1965 г., Krawczynski/Комисия, 83/63, EU:C:1965:70, стр. 785 и от 25 септември 1979 г., Комисия/Франция, 232/78, EU:C:1979:215, т. 3).

85      Член 84, параграф 1 от Процедурния правилник позволява въвеждането на нови основания, стига те да почиват на правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството. От съдебната практика следва, че това условие се отнася a fortiori до всяко изменение на исканията и че при липса на правни или фактически обстоятелства, установени в хода на писмената фаза на производството, могат да бъдат взети предвид само исканията в жалбата (решения от 13 септември 2013 г., Berliner Institut für Vergleichende Sozialforschung/Комисия, T‑73/08, непубликувано, EU:T:2013:433, т. 43 и от 24 октомври 2018 г., Epsilon International/Комисия, T‑477/16, непубликувано, EU:T:2018:714, т. 46).

86      Освен това съгласно постоянната съдебна практика основание, което представлява допълнение към основание, което е изложено преди това пряко или имплицитно в жалбата и което е в тясна връзка с последното, трябва да се обяви за допустимо (вж. решение от 8 ноември 2018 г., “Pro NGO!”/Комисия, T‑454/17, EU:T:2018:755, т. 70 и цитираната съдебна практика).

87      В случая безспорно е вярно, както твърди Съветът, че разглежданото искане за обезщетение не е било направено в жалбата. При все това имуществените вреди, които жалбоподателката твърди, че е претърпяла, са настъпили след подаването на жалбата, а именно на 16 юни 2010 г., като същевременно според жалбоподателката тези вреди имат връзка с действията на психически тормоз, които тя твърди, че е претърпяла в рамките на ПМЕС и които са посочени в жалбата. От една страна, жалбоподателката се позовава на медицински удостоверения, които са последващи спрямо датата на подаване на жалбата, за да установи, че от август 2010 г. е била в отпуск по болест до края на командироването ѝ в ПМЕС и че този отпуск по болест се дължал на епизоди на тормоз, които тя твърди, че е претърпяла там. От друга страна, тя се основава на електронни писма от февруари и март 2011 г., за да докаже, че не е могла да се ползва от една част от надбавката за командировка за 2010 г. поради отсъствието си от работа, свързано с нейния отпуск по болест. Тези обстоятелства стават ясни в писмената фаза на производството по дело T‑271/10 между подаването на жалбата и репликата и са били изтъкнати от жалбоподателката в репликата, в която е било направено и въпросното искане за обезщетение.

88      При тези условия би било в разрез с доброто правораздаване и с изискването за процесуална икономия жалбоподателката да бъде задължена да подаде нов иск, що се отнася до искането за обезщетение на имуществените вреди, които тя твърди, че е претърпяла вследствие на твърдения психически тормоз. Следователно това искане е допустимо.

89      Освен това, доколкото Съветът твърди, че някои обстоятелства, посочени в становището на жалбоподателката по второто решение по жалбата, са нови и следователно недопустими, следва да се отбележи, че в посочената от Съвета точка жалбоподателката по същество изтъква довод, изведен от определение на италиански съд от 21 януари 2020 г., и цели да докаже наличието на неимуществена вреда, причинена от обжалваните решения, по същество на професионалната ѝ репутация. За тази цел тя представя разглежданото решение, с което по повод на жалбата ѝ се разпорежда наказателно преследване срещу автора на статия, публикувана през април 2011 г. Тя представя и посочената статия, която според нея се отнася до фактите по настоящото дело и представлява клевета спрямо нея.

90      Съгласно член 85, параграф 3 от Процедурния правилник по изключение главните страни могат да представят доказателства и да правят доказателствени искания преди приключване на устната фаза на производството или преди решението на Общия съд да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството, при условие че късното им представяне и поискване бъде мотивирано. Тези принципи са приложими в настоящото производство след отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, при положение че то представлява частично продължение на същия спор, започнал с подаването на жалбата (вж. в този смисъл решение от 13 декември 2018 г., Kakol/Комисия, T‑641/16 RENV и T‑137/17, непубликувано, EU:T:2018:958, т. 70).

91      В случая е безспорно, че определението, представено от жалбоподателката в приложение към становището ѝ от 17 февруари 2020 г., не е могло да бъде представено преди това, доколкото това определение е с дата януари 2020 г. Поради това с оглед на неотдавнашния характер на това определение, неговото представяне е допустимо (вж. в този смисъл решение от 23 април 2018 г., Verein Deutsche Sprache/Комисия, T‑468/16, непубликувано, EU:T:2018:207, т. 20).

92      За сметка на това, що се отнася до публикуваната през април 2011 г. статия, жалбоподателката не се позовава на особени обстоятелства, обосноваващи представянето ѝ в приложение към нейното становище по второто решение по жалбата и следователно няколко години след публикуването на посочената статия. При тези обстоятелства това доказателство трябва да се обяви за недопустимо.

 По същество

93      Жалбоподателката твърди, че незаконосъобразното поведение на ПМЕС ѝ е причинило вреда. От една страна, тя претърпяла неимуществени вреди, произтичащи от вредите, причинени от преназначаването ѝ и „понижаването в ранг“, на нейното здраве, интегритет, достойнство и професионална репутация. От друга страна, тя претърпяла неимуществени вреди поради упражнения в рамките на ПМЕС тормоз. В този контекст тя се позовава на нанесената на здравето ѝ вреда. Тя счита, че размерът на обезщетението трябва да се определи ex aequo et bono и възлиза на сумата от 30 000 EUR. Уточнява, че присъждането на обезщетение за вреди е единственият начин да се поправи незаконосъобразността на обжалваните решения. Освен това в репликата си тя иска обезщетение за претърпяната вреда поради това, че вследствие на отпуска по болест не е могла да се ползва от надбавката за командировка. Тази вреда възлизала на 8000 EUR.

94      Съветът отбелязва, че жалбата не съдържа никакво фактическо обстоятелство относно наличието на вреда, причинена на интегритета на жалбоподателката. Що се отнася до наличието на причинена на нейното здраве вреда, той отбелязва, че жалбоподателката не доказва наличието на причинно-следствена връзка между преназначаването и здравословното ѝ състояние. Освен това той изтъква, че жалбоподателката е въвела в репликата нови обстоятелства, които се основават на събития, настъпили след преназначаването ѝ, и поради това не могат да послужат за установяване на необходимата причинно-следствена връзка с обжалваните решения. Що се отнася до искането за обезщетение в размер на 8 000 EUR, той поддържа, че жалбоподателката не е доказала пряка и сигурна причинно-следствена връзка между посочената вреда и решението за преназначаване. Той добавя, че размерът на надбавките за командировка не се е променил с преназначаването на жалбоподателката в Баня Лука. Освен това той оспорва факта, че липсата на полезно действие на евентуална отмяна на обжалваните решения би породила правото на поправяне на допълнителна вреда.

95      В самото начало следва да се отбележи, че искането за обезщетение на жалбоподателката се основава на режима на извъндоговорната отговорност на Съюза за твърдяното неправомерно поведение на неговите органи.

96      Съгласно постоянната съдебна практика Съюзът носи извъндоговорна отговорност по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС при наличието на съвкупност от условия, а именно наличието на достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправните субекти, действителното наличие на вреда и наличието на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на автора на акта и претърпяната от увредените лица вреда (вж. решение от 10 септември 2019 г., HTTS/Съвет, C‑123/18 P, EU:C:2019:694, т. 32 и цитираната съдебна практика).

97      В случая, на първо място, що се отнася до искането на жалбоподателката за поправяне на неимуществените вреди, причинени от преназначаването ѝ, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, когато искането за обезщетение се основава на незаконосъобразността на отменения акт, самото постановено от Общия съд решение за отмяна е подходящо и по принцип достатъчно обезщетение за всякакви неимуществени вреди, които жалбоподателят може да е претърпял (вж. решение от 18 септември 2015 г., Wahlström/Frontex, T‑653/13 P, EU:T:2015:652, т. 82 и цитираната съдебна практика).

98      Прието е обаче, че когато отмяната на акт няма никакво полезно действие, не може самата тя да бъде подходящо и достатъчно обезщетение на всякакви неимуществени вреди, причинени от отменения акт (решение от 18 септември 2015 г., Wahlström/Frontex, T‑653/13 P, EU:T:2015:652, т. 83).

99      В случая обаче, тъй като командироването на жалбоподателката е приключило в края на 2010 г., а срокът на мандата на ПМЕС е изтекъл през 2012 г., отмяната на обжалваните решения ще бъде лишена от всякакво полезно действие и няма да представлява подходящо и достатъчно поправяне на неимуществената вреда, претърпяна от жалбоподателката.

100    Ето защо следва да се определи дали незаконосъобразността на обжалваните решения, констатирана в точки 48—82 по-горе, представлява достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправните субекти, и дали жалбоподателката е доказала наличието на вреда, свързана с тази незаконосъобразност.

101    Що се отнася до условието, свързано с наличието на неправомерно поведение, следва да се припомни, че съгласно установената съдебна практика установяването на незаконосъобразност на правен акт не е достатъчно, колкото и нередно да е допускането на тази незаконосъобразност, за да се приеме, че е изпълнено условието за ангажиране на отговорността на Съюза, свързано с неправомерността на поведението, в което се упрекват институциите (вж. решение от 25 ноември 2014 г., Safa Nicu Sepahan/Съвет, T‑384/11, EU:T:2014:986, т. 50 и цитираната съдебна практика). Това условие изисква достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се цели да се предоставят права на частноправни субекти. Такова нарушение се констатира, когато е налице явно и значително неспазване от страна на съответната институция на ограниченията, които са наложени на нейното право на преценка, като факторите, които трябва да се вземат под внимание в това отношение, са по-конкретно степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, както и обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на органа на Съюза (вж. решение от 30 май 2017 г., Safa Nicu Sepahan/Съвет, C‑45/15 P, EU:C:2017:402, т. 29 и 30 и цитираната съдебна практика).

102    В случая е установено, че обжалваните решения са опорочени от злоупотреба с власт, тъй като са били приети, за да постигнат различни от изложените в тях, незаконосъобразни цели, а именно за да бъде санкционирана жалбоподателката за това, че е сигнализирала, с една от колегите си, за твърдени нередности по отношение на управлението на ПМЕС.

103    Подобна незаконосъобразност, допусната в контекст, в който институциите на Съюза се ползват с широка свобода на преценка, а упражняваният от Общия съд контрол е ограничен (вж. т. 43 и 49 по-горе), трябва да се счита за особено тежка и представляваща част от фактическия състав на достатъчно съществено нарушение, което е от естество да ангажира отговорността на Съюза.

104    При всички положения в случая самото установяване на незаконосъобразност е достатъчно, за да се приеме за изпълнено първото от трите условия, необходими за ангажиране на отговорността на Съюза за вредите, причинени на командирован национален служител.

105    Всъщност съдебните спорове в областта на публичната служба на основание член 270 ДФЕС и членове 90 и 91 от Правилника, включително и тези за поправяне на вреди, причинени на длъжностно лице или служител, са подчинени на конкретни и специални правила в сравнение с правилата, които произтичат от общите принципи, регулиращи извъндоговорната отговорност на Съюза в рамките на член 268 ДФЕС и на член 340, втора алинея ДФЕС. Всъщност от Правилника за длъжностните лица по-специално следва, че за разлика от всеки друг частноправен субект длъжностното лице или служителят на Съюза е свързан(о) с институцията или органа, на която/който е подчинен, чрез служебно правоотношение, съдържащо баланс от конкретни взаимни права и задължения, който се изразява чрез задължението за съдействие на институцията по отношение на заинтересованото лице (вж. решение от 16 декември 2010 г., Комисия/Petrilli, T‑143/09 P, EU:T:2010:531, т. 46 и цитираната съдебна практика). Следователно самата констатация за незаконосъобразност е достатъчна, за да се приеме за изпълнено първото от трите условия, необходими за ангажиране на отговорността на Съюза за вреди, причинени на негови длъжностни лица и служители поради нарушение на правото на публичната служба на Съюза (решение от 12 юли 2011 г., Комисия/Q, T‑80/09 P, EU:T:2011:347, т. 45). Поради причините, посочени в точка 44 по-горе, тези принципи се прилагат mutatis mutandis в случай като настоящия.

106    Вследствие на това следва на следващо място трябва да се разгледа дали констатираната незаконосъобразност е причинила на жалбоподателката действителна и сигурна вреда, като при това следва да се установи, че тази вреда е пряка последица от тази незаконосъобразност (в този смисъл вж. по-специално решение от 4 април 2017 г., Европейски омбудсман/Staelen, C‑337/15 P, EU:C:2017:256, т. 127 и цитираната съдебна практика). В това отношение следва да се уточни, че макар представянето на доказателствено искане да не се счита непременно за условие за признаването на неимуществена вреда, ищецът трябва поне да докаже, че поведението, в което се упреква съответната институция, е от естество да му причини такава вреда (решение от 16 юли 2009 г., SELEX Sistemi Integrati/Комисия, C‑481/07 P, непубликувано, EU:C:2009:461, т. 38).

107    Жалбоподателката изтъква, че е претърпяла неимуществени вреди, произтичащи от вредите, причинени от преназначаването ѝ, на нейното здраве, интегритет, достойнство и професионална репутация. Тя се позовава и на чувствата за несправедливост и тревога, породени от необходимостта да се прибегне до съдебен път за признаване на правата ѝ. Освен това припомня, че нейното преназначаване и „понижаване в ранг“ са пряка последица от сигнализирането от нейна страна на твърдените нарушения във функционирането на ПМЕС.

108    В това отношение се налага изводът, че преназначаване от длъжност „senior“ на длъжност „non senior“, извършено в контекста на сигнализиране за предполагаеми нередности във функционирането и счетено за незаконосъобразно, поради това че е опорочено от злоупотреба с власт, може да предизвика у засегнатото лице по-конкретно чувства за накърняване на интегритета и достойнството, на несправедливост, както и на тревога, което води до подлежащи обезщетяване неимуществени вреди. Освен това подобна вреда има пряка връзка с незаконосъобразността, от която са опорочени обжалваните решения, а тази незаконосъобразност представлява определящата причина за подобна вреда. Освен това тази констатация се потвърждава от представено от жалбоподателката медицинско удостоверение от 23 август 2010 г., от което по-специално е видно, че преназначаването ѝ и съпътстващите го обстоятелства са се отразили върху психическото ѝ здраве.

109    При това положение, като се вземат предвид обстоятелствата по случая, следва да се приеме, че присъждането на сума в размер на 30 000 EUR, оценена ex æquo et bono, представлява подходящо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателката поради преназначаването ѝ в Баня Лука с обжалваните решения.

110    На второ място, що се отнася до искането на жалбоподателката за поправяне на неимуществените вреди, произтичащи от психическия тормоз върху нея, тя се позовава, освен на предвидените в обжалваните решения преназначаване и „понижаване в ранг“, на други актове, които предхождат или следват посочените решения. Жалбоподателката сочи като улика за контекста на тормоз, предхождащ обжалваните решения, изключването ѝ от основните дейности на ПМЕС по време на командироването ѝ, а като последващи спрямо тях улики ограниченията на телефонния достъп до генералния щаб на ПМЕС, „много агресивно“ електронно писмо, с което тя е приканена да изпразни кабинета си, и необоснованите трудности при получаването на отпуск. В репликата тя посочва допълнителни действия, считани от нея за действия на тормоз, като частичната отмяна на командировка, намаляването на нейния остатък от отпуск, изключването ѝ от координационния съвет между мъжете и жените и непродължаването на функциите ѝ на председател на арбитражния съд.

111    Дори да се предположи, че приемането на обжалваните решения само по себе си може да се квалифицира като психически тормоз, достатъчно е да се констатира, че вече е признато подходящо обезщетение за всички неимуществени вреди, претърпени от жалбоподателката поради преназначаването ѝ в Баня Лука с обжалваните решения (вж. т. 97—109 по-горе). В този контекст са взети предвид и отрицателните последици от посочените решения върху психическото здраве на жалбоподателката. Останалите изтъкнати от жалбоподателката обстоятелства не позволяват въз основа на представените доказателства да се установи, че обжалваните решения се вписват в поредица от действия на психически тормоз. При тези условия не може да се присъди допълнително обезщетение за неимуществените вреди, причинени от психическия тормоз върху жалбоподателката.

112    На трето място, що се отнася до искането за поправяне на имуществената вреда в размер на 8000 EUR, която жалбоподателката твърди, че е претърпяла, тъй като поради отпуска по болест, произтичащ от психическия тормоз, тя не е могла да се ползва от надбавката за командировка, следва да се констатира, че извъндоговорната отговорност на Съвета не може да бъде ангажирана на това основание.

113    Всъщност представените от жалбоподателката доводи не са достатъчно точни и ясни, за да може да се установи, че в случая са изпълнени условията, от които зависи ангажирането на извъндоговорната отговорност. По-конкретно представените от жалбоподателката доказателства не позволяват да се установи наличието на причинно-следствена връзка между твърдения психически тормоз и здравословните ѝ проблеми, които са в основата на отпуска по болест, взет през периода, в който тя не е могла да се ползва от надбавката за командировка. Доколкото жалбоподателката се позовава на медицинско удостоверение, следва да се констатира, че макар да разкрива наличието на „депресивно смущение“ у жалбоподателката, причинено от психическия тормоз на работното място, то все пак не позволява да се установи, че посоченото смущение е резултат от психически тормоз, тъй като, за да направи извод за наличието на такъв тормоз, авторът на удостоверението по необходимост се е основал изключително на описанието, което жалбоподателката му е дала за условията на труд в рамките на ПМЕС (вж. в този смисъл решение от 17 септември 2014 г., CQ/Парламент, F‑12/13, EU:F:2014:214, т. 127 и цитираната съдебна практика). Освен това, както вече бе констатирано в точка 111 по-горе, жалбоподателката не е доказала наличието на обстоятелства, които могат да се считат за разкриващи контекст на психически тормоз. Освен това жалбоподателката посочва, че е отказала да подпише декларация за непрекъснатостта на упражняването на функциите по време на командироването ѝ, като по този начин се е отказала от надбавката за командировка, без да докаже, че не е могла да се ползва от въпросната надбавка по време на отпуска си по болест.

114    От всичко изложено по-горе следва, че искането за обезщетение трябва да бъде уважено в частта му относно поправянето на неимуществените вреди, причинени от обжалваните решения, и да се отхвърли в останалата му част.

 По исканията за процесуално-организационни мерки

115    Жалбоподателката иска да бъдат предприети процесуално-организационни действия на основание член 64 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г. С тези искания жалбоподателката посочва представянето на писмо, за което твърди, че е изпратено от командващия гражданските операции на ПМЕС до италианските органи относно необоснованото ѝ отсъствие от ПМЕС, както и представянето на документи, свързани с политиката на ПМЕС в областта на ваксинацията, която е била в сила през ноември 2009 г.

116    Доколкото тези искания не съдържат никакви релевантни данни, позволяващи да се прецени тяхната полезност за разрешаването на настоящия спор, те следва да се отхвърлят.

 По съдебните разноски

117    Съгласно член 219 от Процедурния правилник в съдебните актове на Общия съд, постановени след отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, той се произнася по съдебните разноски по образуваните пред него производства, от една страна, и по производството по обжалване пред Съда, от друга страна. Доколкото във второто решение по жалбата Съдът отменя решението след връщане на делото за ново разглеждане и не се произнася по съдебните разноски, с настоящото решение Общият съд следва да се произнесе по всички съдебни разноски, свързани с образуваните пред него производства, включително по производството по молбата за допускане на обезпечение и по производството след първото връщане на делото, както и по съдебните разноски, свързани с производствата по обжалване по дела C‑455/14 P и C‑413/18 P.

118    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

119    Съгласно член 134, параграф 3 от Процедурния правилник, ако страните са загубили по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Общият съд обаче може да реши една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна, ако обстоятелствата по делото оправдават това. Същевременно съгласно член 135, параграф 1 от Процедурния правилник, когато справедливостта изисква това, Общият съд може да реши страна, която е загубила делото, да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, само част от съдебните разноски на другата страна и дори да не бъде осъдена да ги заплаща.

120    В случая, с оглед на всички обстоятелства по делото, и по-специално на факта, че Съветът е загубил делото след няколко съдебни инстанции по основната част от исканията си, той следва да бъде осъден да понесе направените от жалбоподателката и от самия него съдебни разноски, свързани с настоящото производство, както и с производствата по дела T‑271/10, T‑271/10 R, T‑271/10 RENV, C‑455/14 P и C‑413/18 P. Що се отнася до искането на жалбоподателката съдебните разноски да бъдат увеличени с лихва от 8 %, достатъчно е да се констатира, че евентуално такова искане трябва да бъде решено в рамките на производство за определяне на съдебните разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)

реши:

1)      Отменя решението от 7 април 2010 г., подписано от ръководителя на персонала на Полицейската мисия на Европейския съюз (ПМЕС) в Босна и Херцеговина, с което H е била преназначена на длъжността Criminal Justice Adviser — Prosecutor в регионалното бюро в Баня Лука (Босна и Херцеговина), и решението от 30 април 2010 г., подписано от ръководителя на ПМЕС по член 6 от Решение 2009/906/ОВППС на Съвета от 8 декември 2009 година относно ПМЕС в Босна и Херцеговина, с което се уточнява оперативното съображение за нейното преназначаване.

2)      Осъжда Съвета на Европейския съюз да заплати на H сумата от 30 000 EUR.

3)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4)      Съветът понася направените от него съдебни разноски и направените от H по настоящото дело, както и по дела T271/10, T271/10 R, T271/10 RENV, C455/14 P и C413/18 P.

Collins

Kreuschitz

Csehi

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 18 ноември 2020 година.

Подписи


*      Език на производството: английски.