ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ОБЩИЯ СЪД

15 юли 2011 година

Дело T-213/11 P(І)

Представителите на персонала на Европейската инвестиционна банка и др.

срещу

Eberhard Bömcke

„Обжалване — Публична служба — Молба за встъпване пред Съда на публичната служба — Изчисляване на срока — Просрочие“

Предмет:      Жалба за отмяна на Определението на председателя на втори състав на Съда на публичната служба на Европейския съюз от 17 март 2011 г. по дело Bömcke/ЕИБ (F‑95/10 INT, непубликувано в Сборника)

Решение:      Отхвърля жалбата. Представителите на персонала на Европейската инвестиционна банка, г‑н Jean-Pierre Bodson, г‑н Evangelos Kourgias, г‑н Manuel Sutil, г‑н Patrick Vanhoudt и г‑жа Marie-Christel Heger понасят направените от тях съдебни разноски.

Резюме

Длъжностни лица — Средство за правна защита — Срокове — Молба за встъпване пред Съда на публичната служба — Начин на изчисляване на срока

(член 100, параграфи 2 и 3 и член 109, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

Член 109, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба гласи, че всяка молба за встъпване трябва да бъде подадена преди изтичането на срок от четири седмици, считано от публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на известието, посочено в член 37, параграф 2 от посочения процедурен правилник. Наред с това член 100 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба гласи в параграфи 2 и 3, че ако срокът изтича в съботен ден, неделен ден или на официален празник, той изтича в края на първия следващ работен ден и че процесуалните срокове се считат удължени еднократно със срок от десет дни поради отдалеченост.

Според постоянната практика на Съда и на Общия съд срокът поради отдалеченост следва да се счита не за отделен от съответния процесуален срок, а само за негово продължение. По този начин, когато пълният срок, в който е включен еднократно удължения срок поради отдалеченост, изтича в съботен ден, неделен ден или на официален празник, той изтича в края на първия следващ работен ден. Няма никаква разлика между текстовете на релевантните разпоредби от процедурните правилници на Съда и на Съда на публичната служба, която да дава основание да се приеме, че член 100, параграфи 2 и 3 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба трябва да се тълкува по друг начин.

Това тълкуване освен това не противоречи на основните права, тъй като не ограничава правото на средство за правна защита, и по-конкретно правото на встъпване в процеса. Наистина, срокът за сезиране на съда е императивен, тъй като е въведен, за да се гарантира яснотата и стабилността на правните положения и да се избегне всяка дискриминация или произволно третиране в процеса на правораздаването. Освен това член 100, параграфи 2 и 3 и член 109 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба не биха могли да представляват нарушение на правото на средство за правна защита, доколкото тези разпоредби не ограничават до такава степен правото на индивидуално средство за правна защита, и по-конкретно правото на встъпване в процеса, че то да се окаже засегнато в самата си същност в резултат на прилагането им. Предвиденият в Процедурния правилник на Съда на публичната служба срок за подаване на молба за встъпване дава възможност да се гарантира точното съотношение между основното право на встъпване в процеса и доброто правораздаване.

(вж. точки 9, 10, 17, 20 и 22)

Позоваване на: Съд — 15 май 1991 г., Emsland-Stärke/Комисия, C‑122/90, непубликувано в Recueil, точка 9; 23 януари 1997 г., Coen, C‑246/95, Сборник, стр. І‑403, точка 21; Общ съд — 18 септември 1997 г., Mutual Aid Administration Services/Комисия, T‑121/96 и T‑151/96, Recueil, стр. II‑1355, точки 38 и 39; 20 ноември 1997 г., Horeca-Wallonie/Комисия, T‑85/97, Recueil FP, стр. I‑2113, точки 25 и 26; 13 януари 2009 г., SGAE/Комисия, T‑456/08, непубликувано в Сборника, точка 12