Жалба, подадена на 12 април 2011 г. от представителите на персонала на ЕИБ и др. срещу определението, постановено на 17 март 2011 г. от председателя на втори състав на Съда на публичната служба по дело F-95/10, Bömcke/ЕИБ

(Дело T-213/11 P(I)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Представителите на персонала на Европейската инвестиционна банка (Люксембург, Люксембург), Marie-Christel Heger (Люксембург), Jean-Pierre Bodson (Люксембург), Evangelos Kourgias (Senningerberg, Люксембург), Manuel Sutil (Nondkeil, Франция) и Patrick Vanhoudt (Gonderange, Люксембург) (представители: G. J. Wilson, A. Senes и B. Entringer, avocats)

Други страни в производството: Eberhard Bömcke (Athus, Белгия) и Европейска инвестиционна банка

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

да измени определението от 17 март 2011 г. на председателя на втори състав на Съда на публичната служба,

в съответствие с членове 109 и сл. от Процедурния правилник на Съда на публичната служба на Европейския съюз да обяви за допустима и да уважи молбата за встъпване, подадена на 12 януари 2011 г. до председателя и членовете на Съда на публичната служба, както и да конституира жалбоподателите като страни по делото между Eberhard BÖMCKE и Европейската инвестиционна банка, поради прекия интерес на жалбоподателите да участват в производството.

Правни основания и основни доводи

С определение от 17 март 2011 г. председателят на втори състав на Съда на публичната служба отхвърля като недопустима поради просрочие молбата за встъпване по дело F-95/10, Bömcke/BEI, подадена, от една страна, от представителите на персонала на Европейската инвестиционна банка и, от друга, от г-жа Heger, г-н Bodson, г-н Kourgias, г-н Sutil и г-н Vanhoudt.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат три правни основания.

Първото правно основание е изведено от грешка при изчисляването на срока за подаване на молбата за встъпване, доколкото четириседмичният срок по член 109 от Процедурния правилник на СПС и десетдневният срок поради отдалеченост по член 100, параграф 3 от посочения правилник трябва да се считат за отделни и независими един от друг срокове, така че правилото на член 100, параграф 2 от посочения правилник, съгласно което ако последният ден от срока е съботен ден, неделен ден или официален празник, срокът изтича в края на първия следващ работен ден, трябва да се приложи към четириседмичния срок преди добавянето на срока поради отдалеченост, а не към целия срок, включващ срока поради отдалеченост.

Второто правно основание е изведено от неправилно позоваване на Определение на Общия съд от 20 ноември 1997 г. по дело Horeca-Wallonie/Комисия (T-85/97, Recueil, стр., II-2113, точки 25 и 26), доколкото това определение се отнася до хипотеза, различна от тази по настоящото дело.

Третото правно основание е изведено от нарушение на основните права на подалите молби за встъпване лица, доколкото направеното от председателя на втори състав на СПС тълкуване е в ущърб на правото на обжалване.

____________