Дело T‑825/16
Република Кипър
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост
„Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „Pallas Halloumi“ — По-ранна словна сертификатна марка на Обединеното кралство „HALLOUMI“ — Относително основание за отказ — Липса на вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (впоследствие член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)“
Резюме — Решение на Общия съд (втори състав) от 13 юли 2018 г.
1. Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка — Критерии за преценка — Отличителен характер или репутация на по-ранната марка — Последици
(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
2. Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка — Преценка на вероятността от объркване — Определяне на съответните потребители — Степен на внимание на потребителите
(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
3. Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Сходство между разглежданите марки — Критерии за преценка
(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
4. Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка — Едновременно съществуване на по-ранни марки — Признаване на определена степен на отличителен характер на национална марка
(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
5. Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка — Фигуративна марка Pallas Halloumi и словна марка HALLOUMI
(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
6. Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Сходство между разглежданите марки — Критерии за преценка — Комбинирана марка
(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
7. Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Сходство между разглежданите марки — Визуално сходство между фигуративна и словна марка
(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
8. Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка — Слаб отличителен характер на по-ранната марка — Последици
(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
1. Съгласно постоянната съдебна практика вероятност от объркване означава вероятността потребителите да повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия. Съгласно същата съдебна практика вероятността от объркване трябва да се преценява общо според възприемането на разглежданите знаци и на стоките или услугите от съответните потребители, като се вземат предвид всички релевантни в конкретния случай фактори, и по-конкретно взаимната зависимост между сходството на знаците и сходството на обозначените с тях стоки или услуги.
Общата преценка на вероятността от объркване предполага известна взаимозависимост между взетите предвид фактори, и по-специално сходството на марките и на обозначените стоки или услуги. Следователно ниска степен на сходство между обозначените стоки или услуги може да се компенсира с висока степен на сходство между марките и обратно.
Както следва от съображение 8 от Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския съюз (впоследствие съображение 11 от Регламент 2017/1001), преценката на вероятността от объркване зависи от множество фактори, и по-специално от познаването на потребителите на марката на съответния пазар. Тъй като вероятността от объркване е толкова по-голяма, колкото по-съществен е отличителният характер на марката, марките с повишен отличителен характер — бил той присъщ или поради познаването на марката от потребителите — се ползват с по-разширена защита в сравнение с марките, чийто отличителен характер е по-слаб.
(вж. т. 23, 75 и 76)
2. Вероятността от объркване между две конфликтни марки по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския съюз не трябва да се преценява въз основа на абстрактно сравнение на конфликтните знаци и на обозначените с тях стоки и услуги. Преценката на тази вероятност трябва по-скоро да се основава на възприемането на тези знаци, стоки и услуги от съответните потребители.
Освен това съгласно съдебната практика в рамките на общата преценка на вероятността от объркване следва да се вземе предвид средният потребител на съответната категория стоки, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен. Следва също така да се вземе предвид фактът, че степента на внимание на средния потребител може да е различна в зависимост от въпросната категория стоки или услуги.
(вж. т. 24 и 25)
3. Общата преценка на вероятността от объркване, що се отнася до визуалното, фонетичното или концептуалното сходство между конфликтните знаци, трябва да се основава върху създаденото от тях общо впечатление, като по-специално се държи сметка за техните отличителни и доминиращи елементи. Възприемането на марките, което средният потребител има за съответните стоки или услуги, играе решаваща роля в общата преценка на тази вероятност от объркване. В това отношение средният потребител обикновено възприема дадена марка като едно цяло и не се впуска в изследване на различните ѝ детайли.
Преценката на сходството между две марки не може да се ограничи до отчитане само на един компонент от комбинирана марка и до сравняването му с друга марка. Напротив, сравнението следва да се осъществява, като всяка от конфликтните марки се разглежда в нейната цялост, което не означава, че общото впечатление, създадено в паметта на съответните потребители от дадена комбинирана марка, не може при определени обстоятелства да бъде доминирано от един или няколко от нейните компоненти. Само ако всички други компоненти на марката са незначителни, преценката на сходството би могла да се направи единствено въз основа на доминиращия елемент. Такъв може да бъде по-специално случаят, когато този компонент може сам да доминира в представата за тази марка в паметта на потребителите, така че всички останали компоненти на марката са незначителни в цялостното впечатление, което тя създава.
(вж. т. 27 и 28)
4. Преценката на отличителния характер на марка има особено значение, тъй като преценката на вероятността от объркване се извършва цялостно и предполага известна взаимна зависимост между взетите предвид фактори, поради което тази вероятност е толкова по-висока, колкото е по-силен отличителният характер на по-ранната марка. Следователно ниска степен на отличителен характер предполага по-значителна степен на сходство между конфликтните знаци или между съответните стоки и услуги, за да се направи извод за наличието на вероятност от объркване.
Когато възражението се основава на съществуването на по-ранна национална марка, проверките относно степента на отличителния характер на марката обаче имат граници, тъй като те не могат да доведат до констатация за наличие на абсолютни основания за отказ, предвидени по-специално в член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския съюз, а именно липсата на отличителен характер или чисто описателен характер на тази марка. Следователно, за да не бъде нарушен член 8, параграф 1, буква б) във връзка с член 8, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 207/2009, трябва да се признае известна степен на отличителен характер на националната марка, на която се прави позоваване в подкрепа на възражение срещу регистрацията на марка на Европейския съюз.
(вж. т. 36 и 37)
5. Вж. текста на решението.
(вж. т. 41—43, 47, 51—53, 59—68, 83 и 84)
6. Вж. текста на решението.
(вж. т. 50)
7. Вж. текста на решението.
(вж. т. 58)
8. Всъщност признаването на слабо отличителен характер на по-ранната марка не пречи да се заключи, че в случая съществува вероятност от объркване. В действителност, въпреки че отличителният характер на по-ранната марка трябва да се вземе предвид, за да се прецени вероятността от объркване, той е само един от елементите, включени в тази преценка. Така, дори при наличие на по-ранна марка със слабо отличителен характер може да съществува вероятност от объркване по-специално поради прилика между обхванатите стоки или услуги.
(вж. т. 77)