Language of document :

Преюдициално запитване от Sąd Rejonowy dla Warszawy-Woli w Warszawie (Полша), постъпило на 23 март 2021 г. — K.D./Towarzystwo Ubezpieczeń Ż S.A.

(Дело C-208/21)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Rejonowy dla Warszawy-Woli w Warszawie (Районен съд Варшава—Вола, Варшава, Полша)

Страни в главното производство

Ищец: K. D.

Ответник: Towarzystwo Ubezpieczeń [Застрахователно дружество] Ż S.A.

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 3, параграф 1 във връзка с член 2, буква г) от Директива 2005/29/ЕО1 да се тълкува в смисъл, че съсредоточава значението на понятието за нелоялна търговска практика само около обстоятелствата, свързани със сключването на договор и с представянето на продукт на потребителя, или пък в обхвата на директивата и следователно на понятието за нелоялна търговска практика попада и изготвен от търговец, създател на продукта, заблуждаващ стандартен договор, който служи за основа на предложението за продажба, изготвено от друг търговец, и следователно значението на понятието не е непосредствено свързано с пускането на продукта на пазара?

При утвърдителен отговор на първия въпрос следва ли да се приеме, че търговецът, отговорен за нелоялна търговска практика на основание Директива 2005/29/ЕО, е търговецът, който отговаря за изготвянето на заблуждаващ стандартен договор, или търговецът, който въз основа на такъв стандартен договор представя продукт на потребителя и носи пряка отговорност за пускането на продукта на пазара, или пък следва да се приеме, че на основание Директива 2005/29/ЕО отговорност носят и двамата търговци?

Допуска ли член 3, параграф 2 от Директива 2005/29/ЕО национална правна уредба (тълкуване на националното право), която дава на потребителя правото да поиска от националния съд да унищожи договор, сключен с търговец, с възстановяване на насрещните престации, когато волеизявлението на потребителя за сключване на договора е направено под въздействието на нелоялна практика на търговеца?

При утвърдителен отговор на третия въпрос трябва ли да се приеме, че Директива 93/132 е надлежното правно основание за преценка на действията на търговеца, изразяващи се в използването на неразбираем и неясен стандартен договор в правоотношението с потребител, и трябва ли с оглед на това изискването договорните условия да се съставят на прост и разбираем език, въведено с член 5 от Директива 93/13, да се тълкува в смисъл, че в договорите за застраховка, свързани с инвестиционен фонд, сключвани с потребители, отговаря на това изискване неиндивидиуално договорена клауза, която не определя пряко степента на инвестиционния риск през времетраенето на застрахователния договор, а само информира за възможна загуба на част от платената първоначална и текущите вноски, в случай на отказ от застраховката преди изтичане на срока на застрахователно покритие?

____________

1     Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, 2005 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260).

2     Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).