РЕШЕНИЕ НА СЪДА (oсми състав)
25 февруари 2021 година(*)
„Преюдициално запитване — Конкуренция — Член 102 ДФЕС — Злоупотреба с господстващо положение — Разпределение на правомощията между Европейската комисия и националните органи по конкуренция — Регламент (ЕО) № 1/2003 — Член 11, параграф 6 — Освобождаване на националните органи по конкуренция от техните правомощия — Принцип ne bis in idem — Член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз“
По дело C‑857/19
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република) с акт от 12 ноември 2019 г., постъпил в Съда на 26 ноември 2019 г., в рамките на производство по дело
Slovak Telekom a.s.
срещу
Protimonopolný úrad Slovenskej republiky,
СЪДЪТ (осми състав),
състоящ се от: N. Wahl, председател на състава, A. Prechal (докладчик), председател на трети състав, и J. Passer, съдия,
генерален адвокат: H. Saugmandsgaard Øe,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Slovak Telekom a.s., от J. Hajdúch, advokát,
– за Protimonopolný úrad Slovenskej republiky, от T. Menyhart, в качеството на представител,
– за словашкото правителство, от B. Ricziová, в качеството на представител,
– за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от S. Fiorentino, avvocato dello Stato,
– за Европейската комисия, от M. Farley, R. Lindenthal и L. Wildpanner, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване е относно тълкуването на член 11, параграф 6, първо изречение от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 и 102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), и на член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор на Slovak Telekom a.s. (наричано по-нататък „ST“) с Protimonopolný úrad Slovenskej republiky (Антимонополна служба на Словашката република) (наричана по-нататък „словашкият орган за защита на конкуренцията“) по повод законосъобразността на решение, с което на ST се налага глоба за злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС чрез прилагането на тарифи на далекосъобщителни пазари на дребно, както и на пазара за взаимно свързване на едро, водещо до свиване на маржовете.
Правна уредба
Регламент № 1/2003
3 Съображения 6, 8 и 17 от Регламент № 1/2003 имат следното съдържание:
„(6) С цел да се гарантира, че [правото на конкуренция на Съюза] се прилага[…] ефективно, органите по конкуренция на държавите членки следва да се свържат по-тясно с тяхното прилагане. За тази цел на тях следва да се предоставят правомощия за прилагане на [правото на Съюза].
[…]
(8) С цел да се осигури ефективно прилагане на [правото на конкуренция на Съюза] и правилното функциониране на механизмите за сътрудничество, съдържащи се в настоящия регламент, е необходимо да се задължат органите по конкуренция и съдилищата на държавите членки да прилагат и членове [101 и 102 ДФЕС], когато прилагат националното право на конкуренция за споразумения и практики, които могат да засегнат търговията между държавите членки […]
[…]
(17) При положение че правилата на конкуренция ще се прилагат непротиворечиво и същевременно мрежата трябва да се управлява по възможно най-добрия начин, от съществено значение е да се запази правилото, че органите по конкуренция на държавите членки автоматично се освобождават от своите правомощия, в случай че Комисията образува свое производство. Когато органът по конкуренция на държава членка вече е предприел действия по определен казус и Комисията възнамерява да образува производство, тя следва да се постарае да направи това възможно най-скоро. Преди да образува производство, Комисията следва да се допита до съответния национален орган“.
4 Член 11, параграфи 1 и 6 от Регламент № 1/2003 предвижда:
„1. Комисията и органите по конкуренция на държавите членки прилагат [правото на конкуренция на Съюза] в тясно сътрудничество.
[…]
6. Образуването на производство от Комисията за приемане на решение по глава III освобождава органите по конкуренция на държавите членки от техните правомощия по прилагане на членове [101 и 102 ДФЕС]. В случай че орган по конкуренция на държава членка вече е предприел действия по определен случай, Комисията образува производство само след допитване до този национален орган по конкуренция“.
5 Съгласно член 35, параграфи 3 и 4 от Регламент № 1/2003:
„3. Действието на член 11, параграф 6 се прилага за органите, определени от държавите членки, включително и съдилища, които упражняват функции, свързани с подготовка и приемане на видовете решения, предвидени в член 5. Действието на член 11, параграф 6 не се отнася за съдилища, доколкото те действат в качеството на инстанции за съдебен контрол по отношение на видовете решения, предвидени в член 5.
4. Независимо от параграф 3, когато в държавите членки за приемането на определени видове решения, предвидени в член 5, орган завежда дело пред съдебен орган, който е отделен и различен от органа, поддържащ обвинението, и при положение че условията на настоящия параграф са изпълнени, действието на член 11, параграф 6 се ограничава до органа, който поддържа обвинението по случая и който оттегля своето искане, предявено пред съдебния орган, когато Комисията открие производство, като това оттегляне бележи действителния край на националното производство“.
Регламент № 773/2004
6 Член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове [101 и 102 ДФЕС] (ОВ L 123 г., 2004 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242), изменен с Регламент (ЕО) № 622/2008 на Комисията от 30 юни 2008 г. (ОВ L 171, 2008 г., стр. 3) (наричан по-нататък „Регламент № 773/2004“), гласи:
„Комисията може по всяко време да вземе решение за образуване на производство с оглед приемане на решение по глава III от Регламент (ЕО) № 1/2003, но не по-късно от датата, на която е издала предварителна оценка по член 9, параграф 1 от същия регламент, изложение на възраженията си или искане страните да заявят своя интерес за започване на разговори за постигане на споразумение, или датата, на която е публикувано известие по член 27, параграф 4 от посочения регламент, която от тези дати е по-ранна“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
7 На 26 септември 2005 г. словашкият орган за защита на конкуренцията образува срещу ST производство за злоупотреба с господстващо положение на основание член 102 ДФЕС. През октомври 2005 г. за започването на това производство са уведомени Европейската комисия и органите по конкуренция на държавите членки. През октомври 2007 г. словашкият орган за защита на конкуренцията представя на Комисията проект за решение, в което се приема, че ST е злоупотребило с господстващото си положение.
8 На 21 декември 2007 г. словашкият орган за защита на конкуренцията приема решение, с което констатира, че ST е злоупотребило с господстващото си положение.
9 На 13 юни 2008 г. Комисията отправя искания за информация до конкуренти на ST във връзка с някои негови търговски практики.
10 От 13 до 15 януари 2009 г. Комисията извършва внезапна проверка в помещенията на ST в сътрудничество със словашкия орган за защита на конкуренцията.
11 На 8 април 2009 г. Комисията решава да образува производство, по смисъла на член 11, параграф 6 от Регламент № 1/2003 и на член 2, параграф 1 от Регламент № 773/2004 (наричано по-нататък „решението на Комисията от 8 април 2009 г.“), срещу ST. В това решение Комисията уточнява, че производството се отнася по-специално до евентуалния отказ на ST да предостави необвързан достъп до абонатните си линии и до други услуги за широколентов достъп на едро, както и до практика на свиване на маржовете по отношение на достъпа на едро до абонатните линии, на други услуги за широколентов достъп на едро и на услуги за достъп на дребно в Словакия.
12 На 9 април 2009 г. Rada Protimonopolnho úradu Slovenskej republiky (съветът на Антимонополната службата на Словашката република) изменя решението от 21 декември 2007 г. на словашкия орган за защита на конкуренцията (наричано по-нататък „решението от 9 април 2009 г.“). С това решение той налага на ST глоба в размер на 525 800 000 словашки крони (SKK) (17 453 362,54 EUR), поради това че ST е злоупотребило с господстващото си положение, като е приело стратегия за свиване на маржовете си между цените на телекомуникационните услуги на дребно и тези за взаимосвързаност на едро. Според този съвет по отношение на съответните услуги на дребно посочените нарушения са извършени през различни периоди, най-дългият от които е от 1 май 2001 г. до 9 април 2009 г., датата на приемане на решението му.
13 ST обжалва решението от 9 април 2009 г. пред Krajský súd v Bratislave (Окръжен съд Братислава, Словашка република), като последният се позовава по-специално на това, че органът, компетентен да приеме посоченото решение, е Telekomunikačný úrad Slovenskej republiky (Службата за далекосъобщения на Словашката република), а не словашкият орган за защита на конкуренцията. С решение от 11 януари 2012 г. Krajský súd v Bratislave (Окръжен съд Братислава) отменя решението от 9 април 2009 г. Словашкият орган за защита на конкуренцията подава касационна жалба пред Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република). С определение от 11 февруари 2014 г. запитващата юрисдикция отменя решението на Krajský súd v Bratislave (Окръжен съд Братислава) от 11 януари 2012 г. и му връща делото за ново разглеждане.
14 На 7 май 2012 г. Комисията приема и изпраща на ST изложение на възраженията.
15 На 15 октомври 2014 г. Комисията приема Решение C(2014) 7465 окончателен относно производство по член 102 ДФЕС и член 54 от Споразумението за ЕИП (Дело AT.39523 — Slovak Telekom). В Решение C(2014) 7465 Комисията приема, че от 12 август 2005 г. до 31 декември 2010 г. предприятието, образувано от Deutsche Telekom AG и ST, е извършило единно продължено нарушение на член 102 ДФЕС, състоящо се по същество в свиване на маржовете и в приемането на стратегия за отказ да предостави достъп до абонатните си линии.
16 На 21 юни 2017 г. след определението за преюдициално запитване от 11 февруари 2014 г. Krajský súd v Bratislave (Окръжен съд Братислава) постановява второ решение, с което отхвърля жалбата на ST. ST обжалва това решение пред запитващата юрисдикция.
17 Запитващата юрисдикция приканва ST и словашкия орган за защита на конкуренцията да представят становищата си относно спазването на принципа ne bis in idem предвид санкционирането на ST от посочения орган и от Комисията за злоупотреба с господстващо положение, състояща се в свиване на маржовете за периода от 12 август 2005 г. до 21 декември 2007 г.
18 Тези становища разкриват разминаване в позициите на ST и словашкия орган за защита на конкуренцията относно наличието на нарушение на принципа ne bis in idem, както и факта, че Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република) не споделя мнението, че в съответните си решения словашкият орган за защита на конкуренцията и Комисията са разгледали различни продукти, и факта, че според тази юрисдикция разглежданото дело се различава от това, по което е постановено решение от 3 април 2019 г., Powszechny Zakład Ubezpieczeń na Życie (C‑617/17, EU:C:2019:283).
19 При тези условия Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Означава ли изразът „освобождава органите по конкуренция на държавите членки от техните правомощия по прилагане на членове [101 и 102 ДФЕС“, съдържащ се в член 11, параграф 6, първо изречение от Регламент № 1/2003], че органите на държавите членки губят правомощията си по прилагане на членове [101 и 102 ДФЕС]?
2) Отнася ли се член 50 (право на всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление) от Хартата и до случаите на административни нарушения, изразяващи се в злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС, за които Комисията и органът на държава членка са наложили санкции отделно и независимо един от друг при изпълнение на правомощията си на основание член 11, параграф 6 от Регламент № 1/2003?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
20 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 11, параграф 6, първо изречение от Регламент № 1/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че органите по конкуренция на държавите членки се освобождават от правомощията си по прилагане на членове 101 и 102 ДФЕС, когато Комисията образува производство за приемане на решение, с което се установява нарушение на тези разпоредби.
21 В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се има предвид не само съдържанието ѝ, но и контекстът и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 3 октомври 2019 г., Wasserleitungsverband Nördliches Burgenland и др., C‑197/18, EU:C:2019:824, т. 48 и цитираната съдебна практика).
22 Съгласно член 11, параграф 6, първо изречение от Регламент № 1/2003 органите по конкуренция на държавите членки губят компетентността си да прилагат членове 101 и 102 ДФЕС, когато Комисията образува производство за приемане на някое от решенията, определени в глава III от този регламент, чиято цел е да се установи нарушение на членове 101 и 102 ДФЕС, да се задължат съответните предприятия да прекратят посочените нарушения, да се наложат временни мерки след установяване prima facie на такива нарушения, да се превърнат в задължителни ангажименти, поети от предприятия, или да се установи неприложимостта на членове 101 и 102 ДФЕС.
23 Съгласно член 35 от Регламент № 1/2003 изразът „органи по конкуренция на държавите членки“, съдържащ се в член 11, параграф 6, първо изречение от Регламент № 1/2003, се отнася за административните или съдебните органи, определени от държавите членки, които подготвят и приемат решения за прилагане на членове 101 и 102 ДФЕС, с които се изисква прекратяване на нарушението или се постановяват временни мерки, приемат се поети ангажименти или се налагат глоби, периодични имуществени или всякакви други, предвидени в тяхното национално законодателство санкции.
24 Предвидената в член 11, параграф 6 от Регламент № 1/2003 загуба на компетентност обаче не се прилага за съдилищата на държавите членки, когато действат в качеството на инстанции за съдебен контрол по отношение на посочените решения. Тя обаче се прилага в случаите, когато по силата на приложимото национално право орган заведе дело пред съдебен орган, който е отделен от органа, поддържащ обвинението. В такъв случай и когато са изпълнени условията по член 11, параграф 6 от Регламент № 1/2003, посоченият орган трябва да оттегли своето искане, предявено пред съдебния орган, и да прекрати националното производство.
25 Изразът „образуване на производство от Комисията“, съдържащ се в член 11, параграф 6, първо изречение от Регламент № 1/2003, от своя страна не е дефиниран нито в този регламент, нито в Регламент № 773/2004.
26 Съдът обаче вече е постановил във връзка с понятието „започване на производство“, съдържащо се в член 9 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 г., Първи регламент за прилагане на членове [101 ДФЕС и 102 ДФЕС] (ОВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3), заменен от Регламент № 1/2003, че това понятие означава властнически акт на Комисията, който изразява волята ѝ да вземе решение съгласно първия от тези регламенти (вж. в този смисъл решение от 6 февруари 1973 г., Brasserie de Haecht, 48/72, EU:C:1973:11, т. 16).
27 По аналогия с това понятие изразът „образуване на производство от Комисията“, съдържащ се в член 11, параграф 6, първо изречение от Регламент № 1/2003, трябва да се тълкува в смисъл, че от формална гледна точка се отнася до акт на Комисията, с който тя уведомява предприятие за намерението си да започне производство за приемане на някое от решенията, посочени в глава III от този регламент. Този акт трябва да бъде приет в срока, посочен в член 2, параграф 1 от Регламент № 773/2004.
28 Освен това от практиката на Съда следва, че изразът „образуване на производство от Комисията“ от материалноправна гледна точка очертава обхвата, в който Комисията освобождава органите по конкуренция на държавите членки от техните правомощия. Всъщност вече е постановено, че освобождаването от правомощия по член 11, параграф 6 от Регламент № 1/2003 е относно деянията, които са предмет на образуваното от Комисията производство (вж. в този смисъл определение от 29 януари 2020 г., Silgan Closures и Silgan Holdings/Комисия, C‑418/19 P, непубликувано, EU:C:2020:43, т. 73 и 75).
29 Така актът, с който Комисията прави волеизявление пред предприятие за откриване на производство за приемане на някое от решенията, посочени в глава III от този регламент, трябва да уточнява предполагаемите нарушения на членове 101 и 102 ДФЕС, извършени от едно или няколко предприятия през един или няколко периода на един или няколко продуктови пазара и на един или няколко географски пазари, до които се отнася този акт.
30 От това следва, че след като в съответствие с член 11, параграф 6, първо изречение от Регламент № 1/2003 Комисията образува производство срещу едно или няколко предприятия заради предполагаемо нарушение на членове 101 или 102 ДФЕС, органите по конкуренция на държавите членки се освобождават от техните правомощия да преследват едни и същи предприятия за едни и същи действия, за които се твърди, че нарушават конкуренцията, извършени на същия или същите продуктови и географски пазари през същия или същите периоди.
31 Това тълкуване на член 11, параграф 6, първо изречение от Регламент № 1/2003 се подкрепя от контекста, в който се вписва тази разпоредба. Всъщност тя попада в глава IV от този регламент, отнасяща се до сътрудничеството между Комисията и органите по конкуренция на държавите членки. В тази глава член 11, параграф 1 от посочения регламент предвижда, че Комисията и органите по конкуренция на държавите членки прилагат правото на конкуренция на Съюза в тясно сътрудничество. Именно поради това член 11, параграф 6 от същия регламент предвижда не само че образуването на производство от Комисията за приемане на решение по глава III от Регламент № 1/2003 освобождава органите по конкуренция на държавите членки от техните правомощия по прилагане на членове 101 и 102 ДФЕС, но и когато национален орган вече е предприел действия по определен случай, Комисията образува производството само след допитване до този национален орган по конкуренция.
32 Накрая, посоченото тълкуване на член 11, параграф 6, първо изречение от Регламент № 1/2003 се потвърждава от преследваната с този регламент цел. Всъщност, както следва от съображения 6 и 8 от посочения регламент, той има за цел да гарантира ефективното прилагане на правото на конкуренция на Съюза, като оправомощава органите по конкуренция на държавите членки да прилагат това право успоредно с Комисията. Успоредното прилагане на това право обаче трябва да се осъществява последователно и като се гарантира оптимално управление на мрежата от публични органи, отговарящи за прилагането му. Както е посочено в съображение 17 от същия регламент, освобождаването на националните органи по конкуренция от техните правомощия в полза на Комисията, когато последната образува производство, е предвидено именно за да се гарантират последните цели. Освен това успоредното прилагане на това право не може да се прави за сметка на предприятията. Поради това освобождаването на националните органи по конкуренция от техните правомощия позволява да се предпазят предприятията от едновременно преследване от страна на тези органи и на Комисията (вж. в този смисъл решение от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 18 и определение от 29 януари 2020 г., Silgan Closures и Silgan Holdings/Комисия, C‑418/19 P, непубликувано, EU:C:2020:43, т. 73).
33 В случая от това следва, че след като производството, образувано от словашкия орган за защита на конкуренцията на 26 септември 2005 г. срещу ST, е образувано от орган по конкуренция на държава членка по смисъла на член 35 от Регламент № 1/2003, решението на Комисията от 8 април 2009 г. за започване на производство срещу ST по смисъла на член 2, параграф 1 от Регламент № 773/2004, освобождава този орган, в съответствие с член 11, параграф 6, първо изречение от Регламент № 1/2003, от правомощията му да прилага член 102 ДФЕС само доколкото споменатото решение се отнася до същите антиконкурентни практики, за които се твърди, че са осъществени от ST на същия или същите продуктови пазари и на същия или същите географски пазари през същия или същите периоди като тези, които са предмет на висящото пред този орган производство.
34 За да се определи дали това е така, следва да се припомни, че докато тълкуването на обхвата на решението на Комисията от 8 април 2009 г. е от компетентността на Съда (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2018 г., Western Sahara Campaign UK, C‑266/16, EU:C:2018:118, т. 44 и цитираната съдебна практика), запитващата юрисдикция следва да прецени обхвата на решение на национален орган по конкуренция като оспорваното от жалбоподателя в главното производство. При все това Съдът, от който в рамките на преюдициалното производство се изисква да предостави полезни отговори на националния съд, е компетентен да даде указания, изведени от преписката по главното производство, както и от представените пред него писмени и устни становища, така че да позволи на националния съд да се произнесе по спора, с който е сезиран (вж. в този смисъл решение от 24 септември 2020 г., YS (Професионални пенсии на ръководители), C‑223/19, EU:C:2020:753, т. 58).
35 Видно от решението на Комисията от 8 април 2009 г., тя образува производство срещу ST във връзка с твърдени злоупотреби с господстващо положение на пазара на услуги за широколентов достъп на едро като предоставянето на едро на необвързан достъп до абонатни линии. В него Комисията посочва по-специално, че подлежащите на разглеждане практики, за които се твърди, че представляват злоупотреба, са свързани със свиването на маржове при необвързания достъп на едро до абонатни линии, други услуги за широколентов достъп и съответстващите им услуги на дребно в Словакия.
36 От друга страна, въз основа на предоставената на Съда преписка е видно, че производството пред словашкия орган за защита на конкуренцията е относно твърдени злоупотреби с господстващо положение, извършени от ST на пазарите на едро и дребно на телефонни услуги и на услуги за комутируем достъп до интернет с ниска скорост.
37 Предвид тези обстоятелства и при условие че запитващата юрисдикция потвърди това, се установява, че производствата, водени от Комисията и от словашкия орган за защита на конкуренцията срещу ST, са имали за предмет твърдени злоупотреби с неговото господстващо положение на различни продуктови пазари.
38 С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 11, параграф 6, първо изречение от Регламент № 1/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че органите по конкуренция на държавите членки се освобождават от техните правомощия по прилагане на членове 101 и 102 ДФЕС, когато Комисията образува производство за приемане на решение, с което се установява нарушение на тези разпоредби, доколкото този формален акт обхваща същите предполагаеми нарушения на членове 101 и 102 ДФЕС, извършени от същото или същите предприятия на същия или същите продуктови и на същия или същите географски пазари през същия или същите периоди като тези, които са предмет на производството или производствата, предварително образувани от тези органи.
По втория въпрос
39 С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали принципът ne bis in idem, закрепен в член 50 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага за нарушения на конкурентното право като злоупотребата с господстващо положение, уредена в член 102 ДФЕС, при положение че тези нарушения се санкционират отделно и независимо от Комисията и от орган по конкуренция на държава членка при упражняването на техните правомощия в съответствие с член 11, параграф 6 от Регламент № 1/2003.
40 В това отношение следва да се отбележи, че принципът ne bis in idem е основен принцип на правото на Съюза (решение от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 59). Този принцип е закрепен и в член 50 от Хартата, що се отнася до наказателните производства и санкции.
41 От постоянната практика на Съда следва, че принципът ne bis in idem трябва да бъде зачитан в рамките на производства за налагане на глоби съгласно правото на конкуренцията. Посоченият принцип забранява предприятие да бъде наказвано или преследвано отново за антиконкурентни действия, за които с предходно влязло в сила решение то вече е било наказано или е било установено, че не носи отговорност (решение от 14 февруари 2012 г., Toshiba Corporation и др., C‑17/10, EU:C:2012:72, т. 94 и цитираната съдебна практика).
42 От това следва, че прилагането на принципа ne bis in idem в производствата, свързани с правото на конкуренция, е подчинено на две условия, а именно, от една страна, да има предходно окончателно решение (условието „bis“) и от друга страна, едно и също антиконкурентно поведение да е било предмет на предходно решение и на последващи производства или решения (условието „idem“).
43 Както Съдът вече е постановил, осъществяването на условието „idem“ на свой ред зависи от три подусловия, а именно идентичност на деянията, един и същ извършител на нарушението и един и същ защитен правен интерес (вж. в този смисъл решение от 14 февруари 2012 г., Toshiba Corporation и др., C‑17/10, EU:C:2012:72, т. 97). Следователно принципът ne bis in idem забранява едно и също лице да бъде санкционирано повече от веднъж за едно и също неправомерно поведение, за да се защити едно и също правно благо (решение от 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, EU:C:2004:6, т. 338).
44 В случая обаче принципът ne bis in idem не намира приложение.
45 Всъщност, макар, както следва от точка 37 от настоящото решение, провежданите от словашкия орган за защита на конкуренцията и от Комисията производства, както и приетите вследствие на тях решения да се отнасят до антиконкурентни практики, осъществени на различни продуктови пазари, принципът ne bis in idem не намира приложение, тъй като подусловието за идентичност на деянията не е изпълнено и следователно липсва условието „idem“.
46 В това отношение следва да се отбележи, че в решението от 15 октомври 2014 г. Комисията установява по-специално злоупотреба с господстващо положение от страна на ST, състояща се в свиване на маржовете на пазара на едро за необвързан достъп до абонатни линии и на масовия пазар на дребно на услуги за фиксиран широколентов достъп в Словакия, докато, под условие за потвърждаване от страна на запитващата юрисдикция, от преписката, предоставена на Съда, е видно, че словашкият орган за защита на конкуренцията е установил наличието на злоупотреби с господстващо положение от страна на ST, изразяващи се в свиване на маржовете, от една страна, на пазари за предоставяне на услуги за гласова телефония и на пазара за взаимосвързаност на едро на пазарите, на които се генерират и терминират повиквания в обществената фиксирана мрежа на ST, и от друга страна, на пазара на услуги за достъп до интернет с ниска скорост и на съответния пазар за взаимосвързаност на едро, а именно за предоставяне на едро, посредством фиксираната обществена телефонна мрежа на ST, на комутируем достъп по аналогова линия и по цифрова линия от дигитална мрежа с интегрирани услуги. С оглед на това се установява, че посочените злоупотреби не се отнасят до едни и същи продуктови пазари.
47 При това положение, ако в резултат от проверката, която трябва да извърши запитващата юрисдикция, се окаже, че провежданото от словашкия орган за защита на конкуренцията производство и последващото решение имат за предмет същите антиконкурентни практики, осъществявани от ST на същите продуктови и географски пазари в рамките на един и същ период като тези, които са предмет на решението на Комисията, така че условието „idem“ да бъде изпълнено, принципът ne bis in idem отново не би се прилагал, тъй като би отсъствало условие „bis“. Всъщност в подобна хипотеза, както бе отбелязано в точка 30 от настоящото решение, би трябвало да се приеме, че словашкият орган за защита на конкуренцията е бил освободен в съответствие с член 11, параграф 6, първо изречение от Регламент № 1/2003 от правомощията си да приложи, в случая, член 102 ДФЕС.
48 Ето защо на втория въпрос следва да се отговори, че принципът ne bis in idem, закрепен в член 50 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага за нарушения на конкурентното право като злоупотребата с господстващо положение, уредена в член 102 ДФЕС, и забранява дадено предприятие да бъде наказвано или преследвано отново за антиконкурентни действия, за които с предходно влязло в сила решение то вече е било санкционирано или е било установено, че не носи отговорност. За сметка на това този принцип не намира приложение, когато дадено предприятие се преследва и санкционира отделно и независимо от орган по конкуренция на държава членка и от Комисията за нарушения на член 102 ДФЕС, обхващащи отделни продуктови или географски пазари, или когато орган по конкуренция на държава членка е освободен от правомощията си в съответствие с член 11, параграф 6, първо изречение от Регламент № 1/2003.
По съдебните разноски
49 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:
1) Член 11, параграф 6, първо изречение от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 и 102 ДФЕС], трябва да се тълкува в смисъл, че органите по конкуренция на държавите членки се освобождават от техните правомощия по прилагане на членове 101 и 102 ДФЕС, когато Европейската комисия образува производство за приемане на решение, с което се установява нарушение на тези разпоредби, доколкото този формален акт обхваща същите предполагаеми нарушения на членове 101 и 102 ДФЕС, извършени от същото или същите предприятия на същия или същите продуктови и на същия или същите географски пазари през същия или същите периоди като тези, които са предмет на производството или производствата, предварително образувани от тези органи.
2) Принципът ne bis in idem, закрепен в член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага за нарушения на конкурентното право като злоупотребата с господстващо положение, уредена в член 102 ДФЕС, и забранява дадено предприятие да бъде наказвано или преследвано отново за антиконкурентни действия, за които с предходно влязло в сила решение то вече е било санкционирано или е било установено, че не носи отговорност. За сметка на това този принцип не намира приложение, когато дадено предприятие се преследва и санкционира отделно и независимо от орган по конкуренция на държава членка и от Европейската комисия за нарушения на член 102 ДФЕС, обхващащи отделни продуктови или географски пазари, или когато орган по конкуренция на държава членка е освободен от правомощията си в съответствие с член 11, параграф 6, първо изречение от Регламент № 1/2003.
Подписи