ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДА
21 май 2021 година(*)
„Обезпечително производство — Член 279 ДФЕС — Молба за постановяване на временни мерки — Околна среда — Директива 2011/92/ЕС — Оценка на въздействието на някои проекти върху околната среда — Дейности по добив на лигнитни въглища в открит рудник — Рудник за лигнитни въглища Туров (Полша)“
По дело C‑121/21 R
с предмет молба за постановяване на временни мерки на основание член 279 ДФЕС, подадена на 26 февруари 2021 г.,
Чешка република, представлявана от M. Smolek, J. Vláčila и L. Dvořáková,
ищец,
срещу
Република Полша, представлявана от B. Majczyna,
ответник,
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДА,
след изслушване на генералния адвокат P. Pikamäe,
постанови настоящото
Определение
1 С молбата си за допускане на обезпечителни мерки Чешката република иска от Съда да разпореди на Република Полша до постановяване на решението на Съда по съществото на спора да прекрати незабавно дейностите по добив на лигнитни въглища в рудника Туров (Полша).
2 Молбата е подадена във връзка с иск за установяване на неизпълнение на задължения, който Чешката република е предявила на основание член 259 ДФЕС на 26 февруари 2021 г. с цел да се установи, че Република Полша не е изпълнила задълженията си, произтичащи:
– от член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 26, 2012 г., стр. 1), изменена с Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. (ОВ L 124, 2014 г., стр. 1) (наричана по-нататък „Директивата за ОВОС“) във връзка с член 4, параграфи 4—6, член 5, параграфи 1 и 2 и членове 6—9 от тази директива, като е позволила добивът на лигнитни въглища да бъде продължен за срок от шест години без извършване на оценка на въздействието върху околната среда,
– от член 6, параграфи 2—7, член 7, параграф 5, членове 8 и 9 и член 11, параграф 1 от Директивата за ОВОС, като е позволила заинтересованата общественост да бъде изключена от процедурата за издаване на разрешение за миннодобивна дейност,
– от член 11, параграф 1 от Директивата за ОВОС, като е допуснала предварително изпълнение на решението на директора на Регионална дирекция по опазване на околната среда Вроцлав (Полша) от 21 януари 2020 г. относно екологичните условия за проекта за продължаване на добива на лигнитни въглища от рудника Туров до 2044 г. (наричано по-нататък „решението за ОВОС“),
– от член 4, параграф 1, буква а), подточка ii) и буква б), подточка ii) от Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 6, стр. 193), като в решението за ОВОС не е предвидила евентуална процедура в случай на неразрешаване на дерогации за съответните водни обекти съгласно член 4, параграф 5 от тази директива,
– от член 6, параграфи 2—7, член 7, параграфи 1, 2 и 5 и член 8 от Директивата за ОВОС, като не е дала възможност за участие на заинтересованата общественост и на Чешката република в процедурата, приключила с решението на министъра по въпросите на климата на Република Полша от 20 март 2020 г. за изменение на разрешение № 65/94 за добив на лигнитни въглища от находището Туров, с което разрешението за добив на лигнитни въглища в този рудник е удължено с шест години (наричано по-нататък „разрешението за добив на лигнитни въглища до 2026 г.“),
– от член 9, параграфи 1 и 2 от Директивата за ОВОС, като не е публикувала разрешението за добив на лигнитни въглища до 2026 г. и не го е съобщила на Чешката република в разбираем вид,
– от член 11, параграф 1 от Директивата за ОВОС, като не е дала възможност за обжалване по съдебен ред на разрешението за добив на лигнитни въглища до 2026 г.,
– от член 7 от Директива 2003/4/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (ОВ L 41, 2003 г., стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 9, стр. 200), като не е публикувала разрешението за добив на лигнитни въглища до 2026 г.,
– от принципа за лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС, като не е предоставила пълната информация за процедурата за издаване на разрешението за добив на лигнитни въглища до 2026 г.,
– от член 2, параграф 1 във връзка с член 4, параграф 1 от Директивата за ОВОС, като не е взела предвид в достатъчна степен решението за ОВОС при издаването на разрешението за добив на лигнитни въглища до 2026 г., и
– от член 8a, параграф 1, буква б) от Директивата за ОВОС, като не е взела предвид в достатъчна степен всички екологични условия при издаването на разрешението за добив на лигнитни въглища до 2026 г.
3 На 6 април 2021 г. Република Полша представя писменото си становище по молбата за постановяване на временни мерки.
4 С процесуално-организационно действие от 19 април 2021 г. заместник-председателят на Съда поставя на Република Полша въпроси, изискващи писмен отговор, на които тази държава членка отговаря с писмо от 26 април 2021 г.
Правна уредба
Правото на Съюза
5 Член 1 от Директивата за ОВОС предвижда:
„1. Настоящата директива се прилага за оценката на въздействието върху околната среда на такива публични и частни проекти, за които се предполага, че биха оказали значително въздействие върху околната среда.
2. За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
а) „проект“ означава:
– извършването на строителни работи или изграждане на инсталации или схеми,
– друга намеса в естествената околна среда и ландшафта, включително добив на полезни изкопаеми;
[…]
в) „разрешение за осъществяване“ означава решението на компетентния орган или органи, което дава право на възложителя да развива проекта;
[…]“.
6 Член 2, параграф 1 от тази директива гласи:
„Държавите членки приемат всички необходими мерки, за да гарантират, че преди да бъде дадено разрешение за осъществяване, проектите, които биха могли да окажат значително въздействие върху околната среда, наред с другото, поради своя характер, мащаби или местоположение, са предмет на изискването за получаване на разрешение за осъществяване и на оценка относно тяхното въздействие върху околната среда. Тези проекти са дефинирани в член 4“.
7 Член 4, параграфи 1—3 от посочената директива гласи:
„1. При спазването на член 2, параграф 4 проектите, изброени в приложение I, подлежат на оценка в съответствие с членове 5—10.
2. При спазването на член 2, параграф 4 за проектите, изброени в приложение II[,] държавите членки вземат решение относно това, дали проектът да бъде предмет на оценка в съответствие с разпоредбите на членове 5—10. Държавите членки определят това чрез:
а) разглеждане на всеки отделен случай,
или
б) прагове или критерии, определени от държавата членка.
Държавите членки могат да решат да прилагат и двете процедури, посочени в букви а) и б).
3. Когато се разглежда всеки отделен случай или се въвеждат прагове или критерии за целите на параграф 2, се вземат под внимание съответните критерии за подбор, посочени в приложение III. […]“.
8 Приложение I към Директивата за ОВОС е озаглавено „Проекти, посочени в член 4, параграф 1“ и в точки 19 и 24 съответно гласи „[к]ариери и рудници за открит добив на суровини с площ над 25 хектара или за добив на торф с площ над 150 хектара“ и „[в]сяка промяна или разширяване на проекти, включени в настоящото приложение, когато такава промяна или разширяване сами по себе си достигат праговете, ако такива съществуват, посочени в настоящото приложение“.
9 Приложение II към тази директива е озаглавено „Проекти, посочени в член 4, параграф 2“ и в точка 2, буква а), точка 2, буква д) и точка 13, буква а) съответно гласи „[к]ариери, открити рудници и добив на торф (проекти, невключени в приложение I)“, „[д]обив на въглища, нефт, природен газ, руди и битуминозни шисти“ и „[в]сяка промяна или разширяване на проектите, изброени в приложение I или в настоящото приложение, които вече имат разрешение или които са изпълнени или са в процес на изпълнение, ако тази промяна или разширяване може да има значително отрицателно въздействие върху околната среда (промяна или разширяване, които не са включени в приложение I)“.
Полското право
10 Член 72, параграф 2 от Ustawa o udostępnianiu informacji o środowisku i jego ochronie, udziale społeczeństwa w ochronie środowiska oraz o ocenach oddziaływania na środowisko (Закон за достъпа до информация относно околната среда и нейното опазване, за участието на обществеността в опазването на околната среда и за оценките на въздействието върху околната среда) от 3 октомври 2008 г. (Dz. U. бр. 199, позиция 1227, наричан по-нататък „Законът за информацията относно околната среда“) гласи:
„Не се изисква решение относно екологичните условия в случай на изменения:
[…]
2) на концесия или решение по раздел 1, точки 4 и 5, включително:
[…]
k) еднократното удължаване с до 6 години на срока на действие на концесия за добив на лигнитни въглища, ако удължаването на концесията е обосновано с рационалното управление на находището без разширяване на обхвата на концесията;
[…]“.
Обстоятелствата по спора и досъдебната процедура
11 Рудникът за открит добив на лигнитни въглища Туров е разположен на територията на Република Полша в близост до границите с Чешката република и Федерална република Германия.
12 На 27 април 1994 г. компетентните полски власти предоставят на PGE Elektrownia Bełchatów S.A., понастоящем PGE Górnictwo i Energetyka Konwencjonalna S.A. (наричано по-нататък „операторът“), концесия за миннодобивна дейност в този рудник за срок от 26 години, т.е. до 30 април 2020 г.
13 На 24 октомври 2019 г. операторът подава молба за удължаване на срока на тази концесия с шест години съгласно член 72, параграф 2 от Закона за информацията относно околната среда.
14 На 21 януари 2020 г. директорът на Регионална дирекция по опазване на околната среда Вроцлав приема решението за ОВОС, а на 23 януари 2020 г. допуска предварителното му изпълнение. На 24 януари 2020 г. операторът прилага решението за ОВОС към подадената на 24 октомври 2019 г. молба за удължаване на концесията за миннодобивна дейност.
15 С решение от 20 март 2020 г. министърът по въпросите на климата на Република Полша издава разрешението за добив на лигнитни въглища до 2026 г. на основание член 72, параграф 2 от Закона за информацията относно околната среда.
16 Като счита, че с издаването на това разрешение Република Полша е нарушила правото на Съюза в няколко отношения, на 30 септември 2020 г. Чешката република сезира Европейската комисия в съответствие с член 259 ДФЕС.
17 На 30 октомври 2020 г. Република Полша представя съображенията си. На 13 ноември 2020 г. по време на организирано от Комисията изслушване двете държави членки излагат устно съображенията си.
18 На 17 декември 2020 г. Комисията издава мотивирано становище, в което упреква Република Полша, че е допуснала множество нарушения на правото на Съюза. Комисията счита по-специално, че като е приела разпоредба, която позволява удължаване с до шест години на разрешение за добив на лигнитни въглища без извършване на оценка на въздействието върху околната среда, тази държава членка е нарушила член 4, параграфи 1 и 2 от Директивата за ОВОС.
19 На 26 февруари 2021 г. Чешката република предявява посочения в точка 2 от настоящото определение иск за установяване на неизпълнение на задължения.
Искания на страните
20 Чешката република иска от Съда:
– да разпореди на Република Полша да преустанови незабавно миннодобивните дейности в рудника Туров, и
– да осъди Република Полша да заплати съдебните разноски.
21 Република Полша иска от Съда:
– да отхвърли молбата за допускане на обезпечителни мерки като явно недопустима,
– при условията на евентуалност да отхвърли молбата за допускане на обезпечителни мерки като неоснователна, и
– да осъди Чешката република да заплати съдебните разноски.
По молбата за допускане на обезпечителни мерки
По допустимостта на молбата
22 Република Полша твърди, че подадената от Чешката република молба за допускане на обезпечителни мерки е явно недопустима, тъй като тази държава членка не е доказала наличието на пряка и тясна връзка между исканите временни мерки и нарушенията на правото на Съюза, твърдени в исковата ѝ молба по главното производство.
23 В това отношение Република Полша поддържа по същество, че ако искът по главното производство бъде уважен, това обстоятелство не означавало непременно прекратяване на миннодобивните дейности в рудника Туров. Всъщност тя била длъжна в рамките на мерките за изпълнение само да отстрани пороците и непълнотите на решението за ОВОС и на разрешението за добив на лигнитни въглища до 2026 г.
24 Република Полша обаче припомня, че в делото, по което е постановено решение от 29 юли 2019 г., Inter-Environnement Wallonie и Bond Beter Leefmilieu Vlaanderen (C‑411/17, EU:C:2019:622, т. 173—175), Съдът е постановил, че при определени условия правото на Съюза допуска националните норми да позволяват узаконяване на дейности или действия, които не са правомерни от гледна точка на правото на Съюза относно задължението за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Следователно в съответствие с изведената от това дело съдебна практика Република Полша можела да измени оспорваните от Чешката република административни решения, без да е длъжна да преустанови дейностите по добив на лигнитни въглища в рудника Туров.
25 Поради това Република Полша счита, че поисканите от Чешката република временни мерки нямат за цел да гарантират пълното действие на съдебното решение по съществото на спора и че постановяването на тези мерки би породило последици, които значително надхвърлят произтичащите от него задължения.
26 Тези доводи не могат да се приемат.
27 Всъщност, на първо място, следва да се констатира, че посочените доводи произтичат от смесване на целта на обезпечителното производство и обхвата на мерките за изпълнение на решение, установяващо неизпълнение на задължения съгласно член 259 ДФЕС.
28 В това отношение следва да се посочи, от една страна, че целта на обезпечителното производство е да се гарантира пълното действие на съдебния акт, който ще бъде постановен в главното производство, във връзка с което е подадена молбата за обезпечение — в случая производство по иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 259 ДФЕС с цел да се установи, че Република Полша не е изпълнила задълженията си, произтичащи от правото на Съюза.
29 От друга страна, вярно е, че ако Съдът приеме, че държава членка не е изпълнила свое задължение, произтичащо от Договорите, по силата на член 260, параграф 1 ДФЕС тази държава е длъжна да предприеме необходимите мерки с оглед на изпълнението на решението на Съда. Въпросът кои са мерките за изпълнение на решението, установяващо неизпълнение на задължения, обаче не е предмет на решението, постановено на основание член 259 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 8 април 2014 г., Комисия/Унгария, C‑288/12, EU:C:2014:237, т. 33).
30 Ако доводите на Република Полша бъдат приети, това би означавало обезпечителното производство във връзка с иск за установяване на неизпълнение на задължения съгласно член 259 ДФЕС да бъде напълно изпразнено от съдържание, доколкото в решението, установяващо неизпълнението на задължения, Съдът не може да разпореди на съответната държава членка да приеме определени мерки, за да изпълни това решение. При всички положения не е изключено, ако искът по същество бъде уважен, Република Полша да бъде задължена да приеме мерки за изпълнение, които да доведат до прекратяване на дейностите по добив на лигнитни въглища в рудника Туров.
31 На второ място, достатъчно е да се констатира, че макар да е вярно, че в точка 173 от решение от 29 юли 2019 г., Inter-Environnement Wallonie и Bond Beter Leefmilieu Vlaanderen (C‑411/17, EU:C:2019:622) Съдът е постановил, че правото на Съюза допуска националните разпоредби в определени случаи да позволяват узаконяване на дейности или действия, които не са правомерни от гледна точка на правото на Съюза, това не променя факта, че тази възможност е само изключение и че държавата членка по принцип трябва да вземе мерки за спиране на действието или отмяна на разрешение на проект, приет при неспазване на правото на Съюза (вж. в този смисъл решения от 29 юли 2019 г., Inter-Environnement Wallonie и Bond Beter Leefmilieu Vlaanderen, C‑411/17, EU:C:2019:622, т. 172 и 174 и от 12 ноември 2019 г., Комисия/Ирландия (Вятърни генератори в Деррибрин), C‑261/18, EU:C:2019:955, т. 75 и 76).
32 При това положение молбата за постановяване на временни мерки е допустима.
По съществото на молбата
33 Съгласно член 160, параграф 3 от Процедурния правилник в молбите за допускане на обезпечителни мерки се излага „предметът на спора, обстоятелствата, установяващи неотложността, както и фактическите и правните основания, които обосновават вероятната основателност на иска или жалбата“.
34 Така съдията по обезпечителното производство може да допусне временна мярка само ако установи, че на пръв поглед постановяването ѝ е фактически и правно обосновано (fumus boni juris) и че тя е неотложна, в смисъл че е необходимо да бъде разпоредена и да породи действието си преди решението по съществото на спора, за да се избегне значително и непоправимо увреждане на интересите на молителя. При необходимост съдията по обезпечителното производство също така претегля съответните интереси. Тези условия са кумулативни, поради което молбата за постановяване на временни мерки трябва да се отхвърли, ако едно от тях не е изпълнено (определение от 8 април 2020 г., Комисия/Полша, C‑791/19 R, EU:C:2020:277, т. 51 и цитираната съдебна практика).
По fumus boni juris
35 Съгласно постоянната съдебна практика условието за fumus boni juris е изпълнено, когато поне едно от твърденията, на които е основала иска или жалбата си страната, поискала временните мерки, на пръв поглед не изглежда напълно лишено от основание. Това е така в частност когато някое от тези твърдения сочи наличието на сложни правни въпроси, чието решение не е очевидно от самото начало и следователно предполага задълбочен анализ, който не може да се извърши от съдията по обезпечителното производство, а трябва да бъде предмет на производството по съществото на спора, или когато пренията между страните разкриват наличието на съществено противоречие по правен въпрос, чието решение не е категорично ясно (определения от 17 декември 2018 г., Комисия/Полша, C‑619/18 R, EU:C:2018:1021, т. 30 и от 8 април 2020 г., Комисия/Полша, C‑791/19 R, EU:C:2020:277, т. 52).
36 В настоящия случай, за да докаже наличието на fumus boni juris, Чешката република се основава по-специално на едно твърдение, което съответства на първото ѝ твърдение за нарушение в рамките на първото основание на иска по същество, а именно че като е приела член 72, параграф 2 от Закона за информацията относно околната среда, съгласно който срокът на действие на концесия за добив на лигнитни въглища може да бъде удължен еднократно с до шест години без оценка на въздействието върху околната среда, Република Полша е нарушила в частност член 4, параграфи 1 и 2 от Директивата за ОВОС.
37 Според Чешката република проектите във връзка с рудници за открит добив на суровини с площ над 25 хектара трябва да подлежат на оценка на въздействието върху околната среда съгласно член 4, параграф 1 от Директивата за ОВОС и точка 19 от приложение I към нея. Освен това съгласно точка 24 от това приложение всяка промяна или разширяване на такива проекти също трябва да подлежи на оценка на въздействието върху околната среда.
38 Освен това Чешката република припомня, че съгласно разпоредбите на член 4, параграф 2 от Директивата за ОВОС във връзка с точка 2, буква а) от приложение II към тази директива проектите във връзка с рудници за открит добив на суровини без ограничение в мащаба подлежат на оценка на въздействието върху околната среда.
39 Доколкото обаче „концесията“ по смисъла на член 72, параграф 2 от Закона за информацията относно околната среда представлявала „разрешение за осъществяване“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директивата за ОВОС, било необходимо при процедурата, водеща до предоставянето на такава концесия, да са спазени произтичащите от тази директива задължения, по специално посочените в член 4, параграфи 1 и 2 от нея. Според Чешката република, като е предвидила в член 72, параграф 2 от Закона за информацията относно околната среда, че срокът на действие на концесия за добив на лигнитни въглища може да бъде удължен еднократно с до шест години без оценка на въздействието върху околната среда, Република Полша не е изпълнила тези задълженията.
40 Република Полша не оспорва доводите на Чешката република относно наличието в случая на fumus boni juris.
41 В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 1, параграф 2, буква а) от Директивата за ОВОС понятието „проект“ по смисъла на тази директива означава всяка намеса в естествената околна среда и ландшафта, включително добив на полезни изкопаеми. От своя страна член 1, параграф 2, буква в) от посочената директива определя понятието „разрешение за осъществяване“ по смисъла на същата директива като решението на компетентния орган или органи, което дава право на възложителя да развива проекта.
42 Преди да бъдат одобрени, проектите по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от Директивата за ОВОС трябва да бъдат подложени на оценка на въздействието им върху околната среда по силата на член 2, параграф 1 от тази директива, когато например поради своя характер, мащаби или местоположение биха могли да окажат значително въздействие върху околната среда (решение от 29 юли 2019 г., Inter-Environnement Wallonie и Bond Beter Leefmilieu Vlaanderen, C‑411/17, EU:C:2019:622, т. 73).
43 Поради това последната разпоредба не изисква предвидената в Директивата за ОВОС процедура за оценка да се прилага по отношение на всеки проект, който може да окаже значително въздействие върху околната среда, а изисква прилагането ѝ само към проектите, упоменати в член 4 от тази директива, който в зависимост от това дали се прилага параграф 1 или параграф 2 от него, препраща към проектите, изброени в приложения I и II към нея (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2019 г., Inter-Environnement Wallonie и Bond Beter Leefmilieu Vlaanderen, C‑411/17, EU:C:2019:622, т. 74).
44 Що се отнася, първо, до проектите по приложение I към Директивата за ОВОС, към които препраща член 4, параграф 1 от тази директива, поради естеството си те могат да имат значително въздействие върху околната среда и задължително подлежат на оценка на въздействието им върху околната среда (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2019 г., Inter-Environnement Wallonie и Bond Beter Leefmilieu Vlaanderen, C‑411/17, EU:C:2019:622, т. 75).
45 Видно от точки 19 и 24 от приложение I към Директивата за ОВОС сред тези проекти са съответно рудниците за открит добив на суровини с площ над 25 хектара и всяка промяна или разширяване на такива проекти, когато достигат този праг.
46 Що се отнася, второ, до проектите по приложение II от Директивата за ОВОС, към които препраща член 4, параграф 2 от нея, държавите членки определят или чрез разглеждане на всеки отделен случай, или въз основа на прагове или критерии, определени от тях, или чрез прилагане и на двете процедури дали за тези проекти трябва оценка на въздействието им върху околната среда.
47 Видно от точка 2, буква а) и точка 13, буква а) от приложение II към Директивата за ОВОС сред проектите по това приложение са съответно рудниците за открит добив на суровини, невключени в приложение I към тази директива, и всяка промяна или разширяване на такива проекти, ако тази промяна или разширяване може да има значително отрицателно въздействие върху околната среда.
48 Съдът е постановил, че компетентните национални органи, които са сезирани със заявление за разрешаване на проект, спадащ към приложение II към Директивата за ОВОС, трябва да разгледат специално въпроса дали с оглед на посочените в приложение III към същата директива критерии трябва да бъде извършена оценка на въздействието върху околната среда (решение от 14 януари 2016 г., Комисия/България, C‑141/14, EU:C:2016:8, т. 94 и цитираната съдебна практика).
49 В настоящия случай от член 72, параграф 2 от Закона за информацията относно околната среда следва, че еднократното удължаване с до шест години на срока на действие на концесия за добив на лигнитни въглища не е обвързано с предварителна оценка на въздействието върху околната среда, когато това удължаване е обосновано с рационалното управление на находището без разширяване на обхвата на концесията. Освен това от представената на Съда преписка е видно, че разрешението за добив на лигнитни въглища до 2026 г. е издадено на основание на тази разпоредба.
50 При това положение на пръв поглед не е изключено член 72, параграф 2 от Закона за информацията относно околната среда да е в разрез с изискванията, произтичащи от член 4, параграфи 1 и 2 от Директивата за ОВОС, съгласно които по същество разширяването на рудник за открит добив на суровини трябва да бъде предмет на оценка на въздействието върху околната среда или най-малкото основание за предварителна проверка на необходимостта от извършване на такава оценка.
51 Следователно, без на този етап да се прави извод за основателността на доводите на страните в главното производство, който е от компетентността на съда по съществото на спора, следва да се констатира, че доводите, изтъкнати от Чешката република в подкрепа на първото твърдение за нарушение в рамките на първото основание на иска по същество, които са в основата на настоящата молба за допускане на обезпечителни мерки и са изведени от нарушение на член 4, параграфи 1 и 2 от Директивата за ОВОС, на пръв поглед не изглеждат напълно лишени от основание по смисъла на цитираната в точка 35 от настоящото определение съдебна практика.
52 От това следва, че в настоящия случай условието за fumus boni juris е изпълнено.
По неотложността
53 Следва да се припомни, че целта на обезпечителното производство е да гарантира пълното действие на бъдещия окончателен съдебен акт, за да се предотврати рискът от непълнота на осигуряваната от Съда правна защита. За да се постигне тази цел, неотложността трябва да се преценява с оглед на необходимостта от постановяване на временни мерки, за да се избегне настъпването на значителна и непоправима вреда за страната, която иска временна защита. Именно тази страна трябва да докаже, че не би могла да изчака приключването на производството по съществото на спора, без да претърпи вреда от такова естество. За да се установи наличието на значителна и непоправима вреда, не е необходимо да се изисква настъпването на вредата да бъде установено с абсолютна сигурност. Достатъчно е то да може да се предвиди с достатъчна степен на вероятност (определение от 8 април 2020 г., Комисия/Полша, C‑791/19 R, EU:C:2020:277, т. 82 и цитираната съдебна практика).
54 В настоящия случай Чешката република поддържа, че продължаването на миннодобивните дейности в рудника Туров до постановяването на решението на Съда по съществото на спора (наричано по-нататък „окончателното съдебно решение“) ще доведе до значително понижаване на нивото на подземните води на нейната територия в близост до границата с Република Полша, което от своя страна може да застраши снабдяването с питейна вода на около 10 000 души на нейната територия и да предизвика слягане на почвата, което може да причини щети на сгради.
55 По-конкретно Чешката република твърди, на първо място, че поради дренажната система на този рудник тези миннодобивни дейности вече предизвикват значително и непрекъснато оттичане на подземните води от нейната територия към територията на Република Полша в обем от 3,10 m3 на минута. Това явление, което продължава от десетилетия, водело до бързо понижаване на нивото на подземните води, по-специално в терциерните и кватернерните наслаги, както и до пресушаване на повърхностните течащи води. Чешката република добавя, че след издаването на разрешението за добив на лигнитни въглища до 2026 г. се забелязва значително ускоряване на понижаването на нивото но подземните води, като това понижаване е достигнало 9,45 метра за десет месеца. Въз основа на тези данни Чешката република изтъква, че продължаването на добива от рудника Туров до обявяването на окончателното съдебно решение може да доведе само до още по-голямо понижаване на нивото на подземните води, което ще засегне по-специално терциерните и кватернерните наслаги.
56 На второ място, тази държава членка подчертава, че понижаването на нивото на подземните води се отразява пряко на снабдяването с питейна вода на засегнатата зона, тъй като това явление засяга, от една страна, извора Ухелна (Чешка република), който понастоящем вече не може да се използва напълно за разрешените водочерпения, и от друга страна, повърхностните кладенци, за които има риск от пресушаване. Продължаването на миннодобивните дейности в рудника Туров до обявяването на окончателното съдебно решение би влошило хидроложкото състояние на извора Ухелна и би направило невъзможно използването на тези кладенци, така че снабдяването с питейна вода на около 10 000 души в съответната зона би било застрашено.
57 На трето място, Чешката република твърди, че понижаването на нивото на подземните води в засегнатата понастоящем зона може да доведе и до внезапно оттичане на подземните води от територия, която преди това не е била засегната.
58 На четвърто и последно място, Чешката република поддържа, че продължаването на миннодобивните дейности в рудника Туров до обявяването на окончателното съдебно решение би предизвикало слягания на почвата в зоните в близост до този рудник от най-малко 5 до 10 милиметра, което би се отразило неблагоприятно върху статиката на сградите и би причинило щети по тях.
59 В това отношение следва да се припомни, че целта на обезпечително производство не е да се установи истинността на сложни и силно оспорвани фактически обстоятелства. Съдията по обезпечителното производство не разполага с необходимите способи, за да извърши необходимите проверки, и в много случаи трудно би могъл да направи това своевременно (определение от 20 ноември 2017 г., Комисия/Полша, C‑441/17 R, EU:C:2017:877, т. 54).
60 Освен това съдията по обезпечителното производство трябва да заключи — само за целите на преценката на неотложността и без това да означава, че той изразява каквото и да е становище по основателността на изтъкнатите от молителя твърдения по съществото на спора — че е възможно тези твърдения да бъдат приети. Всъщност значителната и непоправима вреда, чието вероятно настъпване трябва да се докаже, е тази, която евентуално би произтекла от отказа да бъдат постановени исканите временни мерки, в случай че впоследствие бъде уважен/а искът или жалбата (определение от 8 април 2020 г., Комисия/Полша, C‑791/19 R, EU:C:2020:277, т. 83 и цитираната съдебна практика).
61 За да докаже неотложността, Чешката република твърди по същество, че продължаването дейностите по добив на лигнитни въглища в рудника Туров до обявяването на окончателното съдебно решение може да доведе до значително понижаване на нивото на подземните води на нейна територия, което би застрашило снабдяването с питейна вода на около 10 000 души и би предизвикало слягания на почвата, които да причинят щети на сгради.
62 Така интересите, на които се позовава Чешката република, се отнасят до съображения, свързани с опазването на околната среда, човешкото здраве и собствеността.
63 В този контекст следва първо да се констатира, че твърдяната от Чешката република вреда в резултат от настъпването на щети по сгради поради слягане на почвата по същество представлява имуществена вреда. Освен при изключителни обстоятелства обаче, такава вреда не може да се счита за непоправима, тъй като паричното обезщетение по правило може да възстанови положението на увреденото лице отпреди настъпването на вредата (определение на председателя на Съда от 18 април 2012 г., Обединено кралство/Съвет, C‑656/11 R, непубликувано, EU:C:2012:211, т. 42).
64 Тъй като Чешката република не е посочила такива изключителни обстоятелства, следва да се приеме, че тази държава членка не е доказала наличието на непоправима вреда във връзка с настъпването на щети по сгради, причинени от слягане на почвата вследствие на продължаването на дейностите по добив на лигнитни въглища в рудника Туров.
65 За сметка на това вредата, свързана с понижаването на нивото на подземните води, и вредата, свързана със снабдяването с питейна вода на населението, зависещо от тези водни обекти, могат да представляват значителни и непоправими вреди за околната среда и човешкото здраве.
66 С оглед на представената на Съда преписка изглежда достатъчно вероятно продължаването на дейностите по добив на лигнитни въглища в рудника Туров до обявяването на окончателното съдебно решение да има отрицателни последици за нивото на подземните води на територията на Чешката република. Всъщност от тази преписка е видно, че тези дейности водят до непрекъснатото оттичане на значителен обем вода от територията на Чешката република към територията на Република Полша, което със сигурност предизвиква понижаване на нивото на подземните води на територията на Чешката република, което може да застраши снабдяването с питейна вода на населението, зависещо от засегнатите водни обекти.
67 Опасността от прекомерно водочерпене на подземни води на територията на Чешката република вследствие на продължаването на посочените дейности освен това се потвърждава и от обстоятелството, че Република Полша е предприела мащабна коригираща мярка, а именно изграждането на противофилтрационна завеса, която има за цел по-специално да намали отрицателните последици за околната среда вследствие на същите тези дейности. От писменото становище на Република Полша по молбата за допускане на обезпечителни мерки обаче е видно, че изграждането на тази завеса ще бъде завършено едва през 2023 г.
68 В това отношение, първо, следва да се припомни, че както е видно от член 191, параграф 1 ДФЕС, политиката на Европейския съюз в областта на околната среда допринася в частност за опазването, защитата и подобряването на качеството на околната среда и за защитата на здравето на хората. Освен това от съображение 1 от Директива 2006/118/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване на състоянието им (ОВ L 372, 2006 г., стр. 19; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 18, стр. 209) следва, че подземните води на Съюза са ценни природни ресурси, които следва да бъдат опазени от влошаване на състоянието им, особено когато от тях зависят определени екосистеми и водоснабдяването за консумация от човека.
69 Както обаче е видно от точка 66 от настоящото определение, поради непрекъснатото оттичане на значителен обем вода от територията на Чешката република към територията на Република Полша продължаването на дейностите по добив на лигнитни въглища в рудника Туров може да доведе със сигурност до понижаване на нивото на подземните води, както и до невъзможност на населението, зависещо от засегнатите водни обекти, да се снабдява с питейна вода. При това положение следва да се приеме, че такива вреди са значителни.
70 На второ място, увреждането на околната среда и човешкото здраве по принцип е необратимо, тъй като най-често съответните неблагоприятни последици не могат поради своето естество да бъдат заличени с обратна сила (определение на председателя на Съда от 2 октомври 2003 г., Комисия/Австрия, C‑320/03 R, EU:C:2003:543, т. 92). Такъв, изглежда, е настоящият случай, доколкото веднъж настъпили, понижаването на нивото на подземните води и многобройните последици, произтичащи от липсата на снабдяване с питейна вода на съответното население, впоследствие не могат да бъдат поправени, включително и ако искът по същество на Чешката република бъде уважен.
71 Освен това следва да се има предвид и принципът на предпазните мерки, който е един от стълбовете на политиката на високо равнище на защита, провеждана от Съюза в областта на околната среда съгласно член 191, параграф 2, първа алинея ДФЕС, и в светлината на който трябва да се тълкува законодателството на Съюза относно защитата на околната среда (вж. в този смисъл определение от 20 ноември 2017 г., Комисия/Полша, C‑441/17 R, EU:C:2017:877, т. 42 и цитираната съдебна практика).
72 От изложеното по-горе следва, че продължаването на дейностите по добив на лигнитни въглища в рудника Туров би могло да нанесе значителна и непоправима вреда на околната среда и човешкото здраве.
73 Доводите на Република Полша, изложени в нейното писмено становище по молбата за допускане на обезпечителни мерки, не поставят под въпрос тази преценка.
74 Всъщност, що се отнася до довода, че Чешката република не била доказала, че миннодобивните дейности в рудника Туров са основната причина за понижаването на нивото на подземните води, достатъчно е да се посочи, че е безспорно, че тези дейности действително са една от причините за понижаването на това ниво, поради което самата Република Полша е счела за необходимо да изгради противофилтрационна завеса с цел предотвратяване на последиците от посочените дейности. Следователно изтъкнатата от Чешката република вреда е пряко свързана с дейностите по добив на лигнитни въглища в рудника Туров, така че този довод не може да бъде приет.
75 Що се отнася до довода на Република Полша, че поради текущото изграждане на противофилтрационна завеса последиците от дренажната система на открития рудник Туров за нивото на подземните води на територията на Чешката република били временни и обратими, следва да се отбележи, че съгласно информацията от Република Полша изграждането на тази завеса няма да приключи преди м. февруари 2023 г. Следователно тази мярка не би могла да окаже влияние върху последиците от продължаването на дейностите по добив на лигнитни въглища в рудника Туров до обявяването на окончателното съдебно решение.
76 Не може да бъде приет и доводът на Република Полша, че твърдяната от Чешката република вреда се дължи на ситуацията, предхождаща приемането на решенията, с които се разрешава продължаването на дейностите по добив на лигнитни въглища в рудника Туров. Всъщност, въпреки че отрицателното въздействие върху подземните води, произтичащо от тези миннодобивни дейности, изглежда, е започнало преди приемането на тези решения, това не променя факта, че непрекъснатото оттичане на подземните води вследствие на продължаването на посочените дейности до обявяването на окончателното съдебно решение може да понижи допълнително нивото на подземните води на територията на Чешката република и по този начин да увреди значително и необратимо околната среда и човешкото здраве.
77 По същия начин не може да бъде приет доводът на Република Полша, че преустановяването на дейностите по добив на лигнитни въглища в рудника Туров до обявяването на окончателното съдебно решение не би могло да предотврати понижаването на нивото на подземните води, нито да намали отрицателното въздействие. Всъщност, налага се изводът, че дори да не позволи възстановяването на това ниво в достатъчна степен, преустановяването на тези дейности е в състояние да предотврати необратимото му понижаване до обявяването на окончателното съдебно решение.
78 Освен това, както следва от точка 70 от настоящото определение и противно на поддържаното от Република Полша, твърдените от Чешката република вреди, произтичащи от понижаването на нивото на подземните води, както и от липсата на снабдяване с питейна вода на съответното население, не могат да бъдат оценени и поправени впоследствие.
79 По изложените съображения следва да се приеме, че условието за неотложност в случая е изпълнено.
По претеглянето на интересите
80 Накрая, в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 34 от настоящото определение, трябва също така да се определи накъде се накланят везните при претеглянето на интересите — към постановяването на исканите временни мерки или към отхвърлянето на молбата за допускане на обезпечителни мерки.
81 Според Чешката република интересът от предотвратяване на значителна и непоправима вреда за околната среда и човешкото здраве, която би възникнала в резултат на продължаването на миннодобивните дейности в рудника Туров, има превес над социално-икономическите и енергийните интереси на Република Полша от продължаването на тези дейности.
82 Всъщност, най-напред, твърдените от Република Полша социално-икономически последици можело да бъдат избегнати или компенсирани, като се използват наличните инструменти като фондовете на Съюза, които позволяват създаването на нови работни места. По-нататък, според Чешката република прекратяването на дейностите по добив на лигнитни въглища в рудника Туров нямало да доведе непременно до преустановяването на дейността на електроцентралата Туров, тъй като други рудници за лигнитни въглища, разположени на територията на Република Полша, могат да захранват посочената централа. Накрая, като се има предвид принципът на предпазните мерки, интересът на Чешката република да защити нивото на подземните води, имал превес над интереса на Република Полша да предотврати чисто икономическите последици от прекратяването на тези дейности.
83 Република Полша твърди, че прекратяването на дейностите по добив на лигнитни въглища в рудника Туров до обявяването на окончателното съдебно решение щяло да предизвика значителни екологични, икономически и социални последици. Освен това постановяването на исканите от Чешката република временни мерки щяло да създаде заплаха за енергийната сигурност на Република Полша.
84 Що се отнася до екологичните последици, Република Полша подчертава, че внезапното прекратяване на дейностите по добив на лигнитни въглища в рудника Туров щяло да засегне съществуващото в този рудник екологично равновесие и да възпрепятства обезопасяването на обекта с цел неговото извеждане от експлоатация или саниране. По-конкретно, първо, липсата на дренаж на рудника щяло да доведе до неконтролируемото му наводняване, което щяло да предизвика отрицателни физико-химични процеси. Второ, спирането на работите по обезопасяване на рудника можело да предизвика земни свлачища. Накрая, трето, внезапното спиране на миннодобивните дейности щяло да доведе до опасност от трусове в рудника, както и до повишен риск от пожари и неконтролируемо изпускане на газове в атмосферата.
85 Що се отнася до заплахата за енергийната сигурност, Република Полша отбелязва, че прекратяването на миннодобивните дейности в рудника Туров неизбежно щяло да доведе до спирането на електроцентралата Туров. Според тази държава членка технологичната конфигурация на тази централа нямало да позволи работата на същата да бъде възобновена след спирането на всичките ѝ производствени единици. Това щяло да доведе до драстично влошаване на енергийния баланс на полската електроенергийна система, изразяващо се в загуба на електрогенерираща мощност, която може да достигне 50 милиона kWh годишно, и в големи финансови вреди. При положение че за 2021 г. е било предвидено тази централа да покрие приблизително 4,5 % от потреблението на електроенергия на територията на Република Полша, спирането на посочената централа щяло да създаде заплаха за сигурността на електроснабдяването на около 3,7 милиона домакинства.
86 Освен това спирането на електрическата централа Туров щяло да изложи голяма част от територията на Република Полша на риск от системен недостатък, което би лишило полски потребители от електроснабдяване. При спиране на тази централа повреда в югозападната част на Република Полша щяла да застраши пряко трансграничните междусистемни връзки между Република Полша, Федерална Република Германия и Чешката република. Експлоатацията на посочената централа щяла да позволи да се отговори на предвидените в правото на Съюза изисквания за поддържане на оперативната сигурност на електроенергийната система. Накрая, спирането на електроцентралата Туров щяло да възпрепятства изпълнението на важни енергийни проекти и инвестиции.
87 Що се отнася до отрицателните социални последици, Република Полша отбелязва, че постановяването на исканите временни мерки щяло да доведе до уволнението на работниците от рудника Туров и на тези от електроцентралата Туров. Освен това прекратяването на миннодобивните дейности в рудника Туров щяло да засегне и работниците на предприятията подизпълнители. Поради това затварянето на този рудник щяло да доведе до загубата на около 5000 преки и 10 000 непреки работни места. Накрая, обратно на твърдяното от Чешката република, тези социални щети не можели да се покрият от фондовете на Съюза.
88 В това отношение от изводите, направени при разглеждането на условието за неотложност, е видно, че продължаването на дейностите по добив на лигнитни въглища в рудника Туров до обявяването на окончателното съдебно решение може да причини значителна и непоправима вреда за околната среда и човешкото здраве.
89 За сметка на това следва да се констатира, първо, че Република Полша излага само общи твърдения, че прекратяването на тези дейности би нарушило „екологичното равновесие“ на рудника. Освен това и при положение че твърдяната от тази държава членка екологична вреда щяла да произтече от невъзможността при прекратяване на посочените дейности обектът да бъде обезопасен и подготвен за окончателното му извеждане от експлоатация, следва да се отбележи, че постановяването на исканите временни мерки не би довело до окончателното извеждане от експлоатация на рудника Туров или до спиране на работите по обезопасяването му, а единствено до временното преустановяване на дейностите по добив на лигнитни въглища до обявяването на окончателното съдебно решение. Впрочем следва да се посочи, че с решение с днешна дата председателят на Съда е уважил искането на Чешката република дело C‑121/21 да бъде разгледано с предимство в съответствие с член 53 от Процедурния правилник.
90 На второ място, що се отнася до доводите на Република Полша, изведени от заплахата за нейната енергийна сигурност, за електроснабдяването на полските потребители и за трансграничния обмен на електроенергия, следва да се отбележи, от една страна, че тази държава членка не е обосновала твърдението, че постановяването на исканите временни мерки би довело до необратимото спиране на електроцентралата Туров поради нейната технологична конфигурация.
91 От друга страна, от писмените отговори на Република Полша на въпросите на Съда личи, че електроцентралите на територията на тази държава членка са присъединени към националната електроенергийна мрежа и че произведената от всяка една от тях електроенергия се пренася към мрежата за ниско напрежение, а след това към крайните потребители. Освен това от тези отговори става ясно също, че операторите на електроенергийната мрежа трябва да гарантират баланса между производството и потреблението на електроенергия на територията на Република Полша и че в тази връзка следва да дават указания на електроцентралите, които в зависимост от нуждите на посочената мрежа да намаляват или увеличават собственото си производство на електроенергия.
92 Следователно макар внезапното спиране на работата на дадена електроцентрала да може да има отрицателни последици, електроенергийните оператори са в състояние да балансират електроенергийната мрежа, за да компенсират това спиране. Република Полша съответно не е доказала в достатъчна степен, че прекратяването на дейностите по добив на лигнитни въглища в рудника Туров може да доведе до реална заплаха за енергийната сигурност, за електроснабдяването на полските потребители или пък за трансграничния обмен на електроенергия. Освен това твърдяната от Република Полша вреда, произтичаща от невъзможността за осъществяване на важни енергийни проекти и инвестиции, не може в никакъв случай да има превес над съображения, свързани с околната среда и човешкото здраве.
93 На трето и последно място, следва да се констатира, че твърдяната от Република Полша социално-икономическа вреда, свързана със съкращаването на работниците на рудника и електроцентралата Туров, както и на работниците на предприятията подизпълнители, по същество представлява имуществена вреда, която, освен при изключителни обстоятелства, не може да се счита за непоправима, тъй като паричното обезщетение по правило може да възстанови положението на увреденото лице отпреди настъпването на тази вреда (определение на председателя на Съда от 28 февруари 2008 г., Франция/Съвет, C‑479/07 R, непубликувано, EU:C:2008:137, т. 24 и цитираната съдебна практика).
94 Макар Република Полша да поддържа, че поради необратимия характер на прекратяването на работата на рудника и на електроцентралата Туров тези работници ще бъдат принудени да се откажат окончателно от занятието си, от точка 90 от настоящото определение е видно, че тази държава членка не е доказала, че постановяването на исканите временни мерки ще доведе до необратимото спиране на работата на този рудник и на тази централа.
95 При тези обстоятелства претеглянето на наличните интереси дава основание за постановяването на исканите от Чешката република временни мерки.
96 С оглед на всички изложени по-горе съображения молбата на Чешката република за постановяване на временни мерки, посочена в точка 1 от настоящото определение, следва да бъде уважена.
По изложените съображения заместник-председателят на Съда определи:
1) Задължава Република Полша незабавно и до обявяването на съдебното решение, с което ще се сложи край на производството по дело C‑121/21, да спре дейностите по добив на лигнитни въглища в рудника Туров (Полша).
2) Не се произнася по съдебните разноски.
Подписи