Решение на Съда (десети състав) от 21 март 2018 г. — Podilă и др.
(Съединени дела C‑133/17 и C‑134/17)(1)
„Преюдициално запитване — Директива 89/391/ЕИО — Безопасност и здраве на работниците на работното място — Определяне на видовете работа при особени или специфични условия — Оценка на рисковете за безопасността и здравето на работниците — Задължения на работодателя“
Социална политика — Защита на безопасността и здравето на работниците — Директива 89/391 за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място — Приложно поле — Изчисляване на пенсиите на работниците за осигурителен стаж и възраст според рисковата категория на труда им — Национална правна уредба, която предвижда стриктни срокове и процедури, при които националните съдилища нямат възможност да променят или да определят тази категория — Изключване и от гледна точка на член 114, параграф 3 ДФЕС и членове 151 ДФЕС и 153 ДФЕС
(член 114, параграф 3 ДФЕС и членове 151 ДФЕС и 153 ДФЕС; член 9, параграфи 1 и 2 и член 11, параграф 6 от Директива 89/391 на Съвета)
(вж. т. 37, 38, 42—45 и диспозитива)
Диспозитив
Член 114, параграф 3 ДФЕС и членове 151 ДФЕС и 153 ДФЕС, както и Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място трябва да се тълкуват в смисъл, че не се прилагат по отношение на национална правна уредба като обсъжданата в главното производство, установяваща стриктни срокове и процедури, при които националните съдилища нямат възможност да променят или да определят рисковата категория на полагания от работниците труд, от която зависи размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст на тези работници.