Жалба, подадена на 29 август 2023 г. от UG срещу решението, постановено от Общия съд (седми разширен състав) на 21 юни 2023 г. по дело T-571/17 RENV, UG/Комисия
(Дело C-546/23 P)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: UG (представител: M. Richard, адвокат)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателката моли Съда:
да отмени решението на Общия съд от 21 юни 2023 г. (седми разширен състав), постановено по дело T-571/17 RENV, между настоящите страни, доколкото в него този съд приема, че уволнението на жалбоподателката е основателно и я осъжда да поеме една трета от съдебните разноски и разходите на Комисията ;
да се произнесе по съществото на спора като присъди на жалбоподателката сумата от 68 000 евро за имуществените ѝ вреди ;
да присъди на жалбоподателката сумата от 40 000 евро за неимуществените ѝ вреди ;
да осъди Комисията да възстанови изцяло разходите и съдебните разноски, както и разноските за адвокатска защита, които жалбоподателката трябва направи в рамките на настоящата жалба, оценени временно на 10 000 евро, с изрична уговорка за евентуално увеличаване;
да осъди Комисията да възстанови изцяло разходите и съдебните разноски, както и разноските за адвокатска защита на жалбоподателката във връзка с настоящото дело, оценени на 30 000 евро.
Основания и основни доводи
На първо място, в обжалваното решение е нарушена забраната за уволнение поради родителски отпуск, произтичаща от разпоредбите на член 42а от Регламент № 31 установяващ Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Европейската икономическа общност и на Европейската общност за атомна енергия (наричан по-нататък „ Правилника “), разглеждани с оглед на минималните изисквания, съдържащи се в клауза 5, параграф 4 от Рамковото споразумение за родителския отпуск (Директива 2010/18/ЕС1 ), както и от член 33, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „ Хартата “).
Решението за уволнение на жалбоподателката било изрично основано на нейното излизане в родителски отпуск, поради което с него е допусната дискриминация и то нарушава член 14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „Европейската конценция за правата на човека“, съкратено „ЕКПЧ“) във връзка с член 8 ЕКПЧ, гарантиращ правото на семеен живот, както и член 1 от Протокол №12 към ЕКПЧ.
На второ място, в обжалваното решение е изопачен смисъла на мотивите за уволнението и материалите по делото, тъй като в него не е прието, че уволнението е било мотивирано от синдикалната дейност на жалбоподателката в качеството на избран представител на персонала в Comité Local du Personnel (Местен комитет на персонала) и в Comité central du personnel (Централен комитет на персонала).
При всички случаи решението за уволнение на представител на персонала на основания, различни от сериозни, е в разрез с минималните изисквания по член 7 от Директива 2002/14/ЕО1 , както и с член 12 от Хартата. В това решение освен това е допусната дискриминация поради упражняването на синдикални функции, каквато е забранена с член 14 във връзка с член 11 от ЕКПЧ.
На трето място, в обжалваното решение не са отбелязани всички явни грешки в преценката, допуснати от Комисията в писмото с мотивите за уволнението, което по-конкретно поставило Комисията в привилегировано процесуално положение спрямо жалбоподателката и следователно не е гарантирало равните процесуални възможности в нарушение на член 6 ЕКПЧ и на член 47 от Хартата, прогласяващи правото на ефективни правни средства за защита.
По-специално жалбоподателката твърди, че : правото ѝ на изслушване, изведено от член 51, параграф 2 от Правилника, е било потъпкано ; мотивите за уволнението не са конкретно уточнени ; тя оспорва да е допуснала неоправдани отсъствия ; не е доказана нейната твърдяна професионална некомпетентност.
На четвърто място, при условията на евентуалност, жалбоподателката оспорва пропорционалността на наложената ѝ санкция.
Накрая, жалбоподателката иска обезщетение в размер от 68 000 евро за поправяне на имуществените ѝ вреди, и 40 000 евро за неимуществените ѝ вреди, наред с осъждането на Комисията да заплати съдебните разноски.
____________
1 Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 година за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), и за отмяна на Директива 96/34/ЕО (ОВ L 68, 2010 г., стp. 13).
1 Директива 2002/14/EO на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 година за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност (ОВ L 80, 2002 г., стp. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 120).