Жалба, подадена на 23 февруари 2009 г. от Комисия на Европейските общности срещу Решение, постановено на 9 декември 2008 г. от Съда на публичната служба по дело F- 52/05, Q/Комисия

(Дело T-80/09 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Комисия на Европейските общности (представители: V. Joris и B. Eggers)

Друга страна в производството: Q (Брюксел, Белгия)

Искания на жалбоподателя

Да се отмени Решение на Съда на публичната служба от 9 декември 2008 г. по дело F-52/05 в частта, с която се уважават второто правно основание, изведено от незаконосъобразността на мълчаливия отказ по искане за мярка за дистанциране, както и исканията за обезщетение във връзка с мярката за дистанциране и неизпълнение на задължението за полагане на грижа,

да се отхвърли жалбата, подадена от Q пред Съда на публичната служба по дело F-52/05, доколкото същата е уважена от посочения Съд на публичната служба,

да бъде постановено решение в съответствие със закона относно съдебните разноски в производството пред Съда на публичната служба, както и в производството по обжалване,

при условията на евентуалност,

да се отмени Решението на Съда на публичната служба от 9 декември 2008 г. по дело F-52/05,

делото да се препрати за разглеждане от Съда на публичната служба,

да не се взема решение относно разноските.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба Комисията иска отмяна на Решение на Съда на публичната служба (СПС) от 9 декември 2008 г., постановено по дело Q/Комисия, F-52/05, с което СПС отменя решението на Комисията за отхвърлянето на искането за съдействие, отправено от Q във връзка с твърдение за психически тормоз, доколкото не са били взети привременни мерки за дистанциране, и осъжда Комисията да изплати на Q като обезщетение сумата от 18 000 EUR.

В подкрепа на жалбата си Комисията сочи две правни основания, изведени:

от грешка при прилагане на правото, тъй като се приема, че "известна степен на неизпълнение на задължението за полагане на грижа" съставлява противоправно поведение, което ангажира извъндоговорната отговорност на Комисията, доколкото i) неизпълнението на задължението за полагане на грижа не било достатъчно съществено, за да ангажира извъндоговорната отговорност на Общността и ii) СПС приел, че налице било неизпълнение на това задължение за полагане на грижа, при положение че нямало психически тормоз по смисъла на член 12а от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности,

от грешка при прилагане на правото, тъй като се приема, че мълчаливият отказ по искане за мярка за дистанциране ангажира деликатната отговорност на Комисията, доколкото СПС не проверил наличието на достатъчно съществено нарушение на правна норма, чиято цел е да се предоставят права на частноправни субекти.

____________