Преюдициално запитване от Tribunale di Napoli (Италия), постъпило на 29 март 2022 г. — наказателно производство срещу ND

(Дело C-223/22)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale di Napoli

Страни в главното производство

ND

Преюдициални въпроси

Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-специално член 18 от Договора за Европейския съюз, член 45 от Договора за Европейския съюз, член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 492/11¹ , член 11, параграф 1, буква г) от Директива 2003/109/ЕО² , член 29 от Директива 2011/95/ЕС³ , член 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз, членове 30 и 31 от Социалната харта на Съвета на Европа, национална правна уредба като съдържащата се в разпоредбите на член 7, алинея 1 във връзка с член 2, алинея 1, буква а) от Декрет-закон № 4 от 28 януари 2019 г., изменен и преобразуван със Закон № 26 от 28 март 2019 г., в частта ѝ, с която обуславя достъпа до универсалния базов доход от изискването за пребиваване в Италия в продължение на най-малко 10 години (последните две от които непрекъснато, считано към момента на подаване на молбата, както и през целия период на изплащане на помощта), като по този начин третира италианските граждани, европейските граждани, притежаващи право на пребиваване или постоянно пребиваване, или неевропейските граждани, пребиваващи дългосрочно от по-малко от десет години или в продължение на десет години, последните две от които не непрекъснато, по-неблагоприятно от същите категории лица, които са пребивавали в продължение на десет години, последните две от които непрекъснато?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-специално член 18 от Договора за Европейския съюз, член 45 от Договора за Европейския съюз, член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 492/11, член 11, параграф 1, буква г) от Директива 2003/109/ЕО, член 29 от Директива 2011/95/ЕС, член 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз, членове 30 и 31 от Социалната харта на Съвета на Европа, национална правна уредба като съдържащата се в разпоредбите на член 7, алинея 1 във връзка с член 2, алинея 1, буква а) от Декрет-закон № 4 от 28 януари 2019 г., изменен и преобразуван със Закон № 26 от 28 март 2019 г., в частта ѝ, с която третира по различен начин дългосрочно пребиваващите, които могат да придобият право на постоянно пребиваване в държава от ЕС, след като са пребивавали в продължение на пет години в приемащата държава членка, и дългосрочно пребиваващите, които са пребивавали в продължение на десет години, последните две от които непрекъснато?

Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-конкретно член 18 от Договора за Европейския съюз, член 45 от Договора за Европейския съюз, член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 492/11, член 11, параграф 1, буква г) от Директива 2003/109/ЕО, член 29 от Директива 2011/95/ЕС, национална правна уредба като съдържащата се в разпоредбите на член 7, алинея 1 във връзка с член 2, алинея 1, буква а) от Декрет-закон № 4 от 28 януари 2019 г., която налага на италианските, европейските и неевропейските граждани задължението за десетгодишно пребиваване (и непрекъснатост в последните две години), за да получат достъп до универсалния базов доход?

Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-специално член 18 от Договора за Европейския съюз, член 45 от Договора за Европейския съюз, член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 492/11, член 11, параграф 1, буква г) от Директива 2003/109/ЕО, член 29 от Директива 2011/95/ЕС, член 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз, членове 30 и 31 от Социалната харта на Съвета на Европа, национална правна уредба като съдържащата се в разпоредбите на член 7, алинея 1 във връзка с член 2, алинея 1, буква а) от Декрет-закон № 4 от 28 януари 2019 г., в частта ѝ, с която задължава италианските, европейските и неевропейските граждани, за да получат универсален базов доход, да декларират, че са пребивавали в Италия в продължение на десет години, последните две от които непрекъснато, като от декларацията с невярно съдържание произтичат тежки наказателноправни последици?

____________

¹     Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза (ОВ L 141, 2011 г., стр. 1).

¹     Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (ОВ L 16, 2004 г., стр. 44; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 225).

¹     Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (преработен текст) (ОВ L 337, 2011 г., стр. 9).