Преюдициално запитване от Fővárosi Törvényszék (Унгария), постъпило на 12 април 2024 г. — Pegazus Busz Fuvarozó Kft./Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága
(Дело C-262/24, Pegazus Busz)
Език на производството: унгарски
Запитваща юрисдикция
Fővárosi Törvényszék
Страни в главното производство
Жалбоподател: Pegazus Busz Fuvarozó Kft.
Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága
Преюдициални въпроси
Съвместима ли е с член 167, член 168, буква а) и член 178, буква а) от Директивата за ДДС1 , както и с правото на справедлив съдебен процес, закрепено като общ принцип на правото в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), във връзка с основните принципи на пропорционалност и на правна сигурност, практика на данъчния орган, според която:
въпреки констатацията, че отразената във фактурата сделка е осъществена, на данъчнозадълженото лице се отказва правото на приспадане с мотива, че от всички обстоятелства, приети за относими — като участието на подизпълнители, установените лични и организационни връзки и отношения на собственост, поведението спрямо работниците от страна на лицето, което в основния договор, сключен между клиента и жалбоподателя, е определено като отговорно за осъществяване на ежедневните контакти, както и обстоятелството, че условията на труд на работниците при последващите подизпълнители са останали непроменени — може да се направи изводът, че поведението на жалбоподателя противоречи на изискванията за законосъобразно упражняване на това право, поради което се приема, че сделката е привидна и създадена с единствената цел да бъде получено данъчно предимство в противоречие с целта на законодателството за ДДС, въпреки че в основата на спорните обстоятелства безусловно стоят правото на свободно договаряне, установено в частното право, както и в гражданското, трудовото и данъчното законодателство, уреждащи съответния вид договори, и същите не са каузално свързани с правото на приспадане на ДДС на данъчнозадълженото лице;
б) обстоятелството, че издателят на фактурата плаща със закъснение декларирания данък и социалноосигурителни вноски, се приема за опит за избягване на данъци, въпреки че данъчният орган му е предоставил възможността да разсрочи плащането с цел да се поправи това положение и в крайна сметка събира дължимия данък в рамките на производство по принудително изпълнение, образувано срещу подизпълнителя, поради което не е налице вреда за държавния бюджет, или измамно поведение представлява единствено укриването на данъка от данъчната администрация, с други думи, неизпълнението на задължението за деклариране и внасяне на данъка;
в) като се позовава на данъчната тайна, данъчният орган не информира данъчнозадълженото лице в хода на производството за поведението, за което твърди, че съставлява избягване на данъци — т.е. за характера на неизпълнението на задължението за плащане на данъци и социалноосигурителни вноски — и съответно, не посочва подизпълнителя като конкретен извършител на нарушението, нито посочва вида на данъка (или вноските), обхвата и периода на неизпълнението, ограничавайки се единствено до общи формулировки в това отношение;
г) като условие за упражняване на правото на приспадане, позовавайки се единствено на наличието на лични и организационни връзки между данъчнозадълженото лице и подизпълнителя, данъчният орган не само налага на това лице задължение за проверка (на данъчните задължения на неговия подизпълнител) — която не е негова отговорност, нито има право да извършва — но и въз основа само на това обстоятелство приема, че данъчнозадълженото лице знае за данъчните задължения на подизпълнителя, без да извърши проверка на относимите данни, свързани с неговото знание, нито дали това знание може да бъде получено физически и разумно по законен начин (с оглед на данъчната тайна)? Обстоятелството, че личните и организационни връзки са установени между частни лица, има ли някакво значение за преценката, че това знание е доказано?
д) без да провери задълбочено съответната нормативна уредба, данъчният орган определя кой е работодателят, с който работникът е в трудово правоотношение, като се позовава не на трудовия договор, установяващ това правоотношение, нито на личността на лицето, което регистрира тези договори, или на непротиворечивите изявления на работодателите и на работниците — които потвърждават документите — а на изявлението в обратен смисъл на двама работници (понастоящем само един) за условията, при които са установени трудовите правоотношения с предходните подизпълнители, за сходния характер на условията на труд и за поведението на управителя на първия работодател, който едновременно е и лице за контакт по основния договор?
е) за последващи периоди данъчният орган прилага дословно изводите си, направени за предходни периоди, без да отчете настъпилите промени в относимите обстоятелства за всеки период, по-специално преустановяването на личните и организационни връзки, и въпреки тези промени във фактите, не проверява тяхното значение за съответния период при преценката за наличието на злоупотреба с право, за фиктивния характер на сделката, за наличието на измама или на елемента, свързан със знанието на данъчнозадълженото лице в това отношение?
В зависимост от отговора, който ще бъде даден на предходния въпрос, противоречи ли на посочените разпоредби от Директивата за ДДС и по-специално, на принципа на правна сигурност, основната позиция, възприета в съдебната практика, съгласно която, когато се установи лична връзка между жалбоподателя и издателите на фактурите, която би могла да се отрази върху изпълнението на фактурираната сделка, може да се заключи, без да се извършва допълнителна преценка на относимите обстоятелства във връзка със знанието на данъчнозадължено лице, че същото е наясно с избягването на данъци, настъпило в резултат на неплащането на даден налог?
Съвместима ли е като цяло описаната практика на данъчния орган със задължението му да докаже в достатъчна степен от правна гледна точка обективните обстоятелства, що се отнася до приспадането на ДДС, или същата представлява преценка, основана на предположения и хипотези, включително с оглед на установения от Съда принцип, че разпоредбите на националното право в областта на доказването не могат да лишават от действие правото на Съюза?
Противоречат ли на член 267 ДФЕС, на принципа на предимство на правото на Съюза и на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, прогласено в член 47 от Хартата:
обстоятелството, че националният съд от последна инстанция, позовавайки се на разминаване във фактите, не прилага решение на Съда, тъй като приема, че предметът на производството, по което е постановено това решение, е доставката на стоки, докато предмет на воденото пред него производство е предоставянето на услуги, или че обективното обстоятелство, на което се прави позоваване пред него, е само едно от обективните обстоятелства, взети предвид в приложимото решение на Съда, и следователно същото е най-много само частично относимо;
обстоятелството, че националният съд от последна инстанция в рамките на касационно производство се разграничава от решението на Съда, постановено по съответното дело по преюдициално запитване, като се произнася в обратен смисъл, без той самият да отправи преюдициално запитване, въпреки противоречията във връзка с тълкуването на правото на Съюза, посочени в решението му?
С оглед на задължителното спазване на правата и принципите, посочени в предходния въпрос, както и на задължението за неприлагане на националното право, което противоречи на правото на Съюза, може ли съд на държава членка, на който съдът от последна инстанция разпорежда да разгледа повторно дадено дело, да се разграничи от указанията, дадени от последния — който не е отправил преюдициално запитване — ако счита, че същите противоречат на правото на Съюза или ако след разпореждането за повторно разглеждане на делото Съдът се е произнесъл по същия правен въпрос по дело със сходна фактическа обстановка с решение, което противоречи на тълкуването на правото, на което се основава посоченото разпореждане, или съдът, който трябва да разгледа делото повторно, може да се отклони от задължението, наложено му от последната инстанция и да приложи последващото решение на Съда, само ако отправи преюдициално запитване в рамките на повторното производство?
____________
1 Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).