Дело T‑306/10
Hani El Sayyed Elsebai Yusef
срещу
Европейска комисия
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, насочени срещу физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните — Регламент (ЕО) № 881/2002 — Замразяване на средства и икономически ресурси на дадено лице поради включването му в списък, съставен от орган на Организацията на обединените нации — Комитет по санкциите — Последващо включване в приложение І към Регламент (ЕО) № 881/2002 — Отказ на Комисията да заличи това включване — Иск за установяване на неправомерно бездействие — Основни права — Право на изслушване, право на ефективен съдебен контрол и право на неприкосновеност на собствеността“
Резюме — Решение на Общия съд (втори състав) от 21 март 2014 г.
1. Съдебно производство — Иск за установяване на неправомерно бездействие — Актове, посочени в член 263 ДФЕС — Заобиколяне на последиците от изтичането на срок за подаване на жалба за отмяна — Недопустимост — Граници — Наличие на съществени нови обстоятелства — Понятие за съществено ново обстоятелство — Ограничителни мерки, приети в рамките на общата външна политика и политика на сигурност
(членове 263 ДФЕС и 265 ДФЕС; член 7в от Регламент № 881/2002 на Съвета)
2. Обща външна политика и политика на сигурност — Специфични ограничителни мерки, насочени срещу физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата Ал Кайда и талибаните — Решение за замразяване на средства — Право на адресатите да поискат преразглеждане предвид настъпилите впоследствие промени — Съдебен контрол — Непроизнасяне на Комисията по такава молба — Пропуск, съставляващ неправомерно бездействие
(членове ДФЕС и 265 ДФЕС; Регламент № 881/2002 на Съвета)
3. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Ограничителни мерки, насочени срещу физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните — Задължение за уведомяване за конкретните специфични причини за вземането на решенията — Задължение да се даде на съответното лице възможност да изложи надлежно гледната си точка по неблагоприятните за него мотиви
(членове 220, параграф 1 ДФЕС и 296 ДФЕС; Регламент № 881/2002 на Съвета; Регламент № 1629/2005 на Комисията)
1. Не е допустимо ищецът да заобикаля последиците от изтичането на срока за подаване на жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС срещу акт на институция, използвайки „процесуалната хитрост“ на иска за установяване на неправомерно бездействие на основание член 265 ДФЕС, насочен срещу отказа на тази институция да отмени или оттегли посочения акт.
В това отношение само наличието на нови обстоятелства от съществено значение може да обоснове подаването на молба за преразглеждане на дадено решение, което не е било оспорено в срок. В контекста на мярка за замразяване на средства на основание Регламент № 881/2002 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент № 467/2001 постановеното от Съда на 3 септември 2008 г. решение Kadi I (дела C‑402/05 P и C‑415/05 P), в което са посочени формалните и материалните условия, при които дадена мярка за замразяване на средства може да бъде наложена, както и процесуалните гаранции, от които трябва да могат да се ползват заинтересованите лица, представлява такова ново обстоятелство. Всъщност това решение при всяко положение води до промяна на подхода и поведението на Комисията, която сама по себе си съставлява ново съществено обстоятелство. Всъщност до постановяването на това решение Комисията счита, от една страна, че е строго обвързана от решенията на Комитета по санкциите на Организацията на обединените нации, без да има никакво самостоятелно право на преценка, а от друга страна, че обичайните гаранции за правото на защита са неприложими в контекста на приемането или оспорването на мярка за замразяване на средства на основание Регламент № 881/2002. Веднага обаче след постановяване на посоченото Решение Kadi I Комисията променя коренно своя подход и приема, че може да преразглежда, ако не по своя инициатива, то поне при изрично искане на заинтересованите лица, всички други случаи на замразяване на средства на основание Регламент № 881/2002.
Ново е освен това обстоятелството, че правителството на държава членка, която е също така постоянна членка на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, след като в контекста на национално производство е разгледало доказателствата, на които се основава включването на името на ищеца в приетия от Комитета по санкциите списък на лицата, на които се налагат ограничителни мерки, след първоначалното вземане на становище, е направило извод, че ищецът не отговаря на критериите за включване в този списък, и е обявило намерението си да се обърне към посочения комитет с оглед на това името на ищеца да бъде заличено от този списък.
(вж. точки 54, 55, 59, 60, 66, 69, 70 и 72)
2. За разлика от актовете, предназначени да породят окончателни правни последици, мярката за замразяване на средства на основание Регламент № 881/2002 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент № 467/2001 съставлява превантивна обезпечителна мярка, която не предполага лишаване на заинтересованите лица от тяхната собственост. Така валидността на подобна мярка винаги зависи от това дали все още са налице фактическите и правните обстоятелства, поради което е приета, както и от необходимостта да бъде оставена в сила с оглед осъществяването на нейните цели. Следователно мярка за замразяване на средства, приета на основание на посочения регламент, трябва във всеки един момент да може да бъде предмет на искане за преразглеждане с оглед на това да се провери дали запазването ѝ е основателно, и неуважаването от страна на Комисията на такава молба трябва да може да бъде предмет на иск за установяване на неправомерно бездействие. Възприемането на доводи в обратния смисъл би имало за последица, след изтичане на срока за подаване на жалба за отмяна на мярка за замразяване на средства, на Комисията да се предостави изключително широко правомощие за неограничено във времето замразяване на средствата на дадено лице без какъвто и да е съдебен контрол и независимо от изменението или дори отпадането на обстоятелствата, които първоначално са обосновали приемането на тази мярка.
Освен това, от една страна, в първите три параграфа на член 7в от Регламент № 881/2002, изменен с Регламент № 1286/2009, е предвидена процедура по преразглеждане, от която трябва да се ползват конкретно лицата, които преди 3 септември 2008 г. са били включени в списъка на лицата, на които се налагат ограничителни мерки. Тези лица могат да поискат от Комисията да им предостави изложението на мотивите, въз основа на което са включени в този списък, след това могат да формулират своите съображения в това отношение и тогава, в светлината на тези съображения, Комисията трябва да преразгледа решението си да ги включи в разглеждания списък. От друга страна, в параграф 4 от посочената разпоредба е предвидена процедура по преразглеждане, от която трябва да се ползва всяко включено в спорния списък лице, което направи последващо искане за заличаване въз основа на ново съществено доказателство. И в двата случая, ако Комисията не извърши предвиденото в член 7в от Регламент № 881/2002 преразглеждане, трябва да може да бъде предявен искът за установяване на неправомерно бездействие в съответствие с член 265 ДФЕС.
(вж. точки 62, 63, 65 и 68)
3. Когато взема решение да замрази средствата на дадено лице в приложение на Регламент № 881/2002 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент № 467/2001, съответната институция на Съюза е длъжна по-специално да предостави на заинтересованото лице доказателствата, които е взела предвид и които установяват неизгодни за лицето факти, или да му признае правото да се запознае с тях в разумен срок след приемането на тази мярка, както и да му даде възможност да изложи надлежно своята гледна точка в това отношение с оглед на зачитане на правото му на защита, което включва по-специално изслушване и ефективен съдебен контрол.
Освен това, когато засегнатото лице изложи съображения по повод на изложението на мотивите, компетентният орган на Съюза е задължен да разгледа грижливо и безпристрастно основателността на изложените мотиви с оглед на тези съображения и евентуалните оневиняващи доказателства, приложени към тях. На това основание посоченият орган следва да прецени, с оглед по-специално на съдържанието на евентуалните съображения, необходимостта да поиска съдействие от Комитета по санкциите, създаден от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, и чрез него — от члена на Организацията на обединените нации, предложил вписването на съответното лице в списъка на този комитет, за да получи в дух на полезно сътрудничество, от който съгласно член 220, параграф 1 ДФЕС трябва да се ръководят отношенията на Съюза с органите на Организацията на обединените нации в областта на борбата с международния тероризъм, данни или доказателства, поверителни или не, които да му позволят да изпълни грижливо и безпристрастно това задължение за извършване на преценка. Накрая, без да се стига до налагането на задължение за подробен отговор на съображенията на засегнатото лице, задължението за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС, при всички положения изисква, включително когато мотивите на акта на Съюза съответстват на мотиви, изложени от международен орган, да се посочат отделните конкретни специфични причини, поради които компетентните органи считат, че на засегнатото лице трябва да се наложат ограничителни мерки.
Накрая, зачитането на правото на защита и на правото на ефективни правни средства за защита изисква, от една страна, компетентният орган на Съюза да предостави на съответното лице изложението на мотивите, представено от Комитета по санкциите, на което се основава решението за вписване или оставянето на името на това лице в списъка на лицата, на които се налагат ограничителни мерки, да му позволи да изложи надлежно своите съображения по този повод и да разгледа грижливо и безпристрастно основателността на изложените мотиви с оглед на формулираните съображения и евентуалните оневиняващи доказателства, представени от това лице.
Следователно, когато, за да приеме такива ограничителни мерки, се е основала единствено на немотивирано прессъобщение на Комитета по санкциите и при положение че е била длъжна да предприеме действия по отношение на жалбоподателя, Комисията, дори по същество да е считала, че налагането на ищеца на тези ограничителни мерки е било и продължава да бъде основателно с оглед на личното положение на заинтересованото лице, което се установява от преписката, включително на новите фактически обстоятелства, за които е била уведомена, във всички случаи е била длъжна да отстрани в най-кратък срок очевидното нарушение на принципите, приложими в рамките на процедурата по приемане на мерките, като неотстраняването им представлява неправомерно бездействие. В това отношение е без значение, че междувременно Комисията е започнала процедурата по преразглеждане и че тази процедура не е приключила.
(вж. точки 90, 92, 93, 95, 96, 98, 99 и 101)