РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

21 януари 2014 година

Дело F‑102/12

Marc Van Asbroeck

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Класиране в степен — Кандидати, включени в списъка с резерви от конкурс за преминаване в категория преди влизането в сила на реформата на Правилника от 2004 г. — Компенсаторна надбавка — Решение за прекласиране на длъжностните лица, получаващи тази компенсаторна надбавка“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Van Asbroeck иска да се отмени решението от 15 ноември 2011 г., с което Европейският парламент го прекласира в степен AST 5, стъпка 3 след прехвърлянето му от Европейската комисия и определя 1 септември 2011 г. за датата, от която ще се изчислява прослуженото му време, както и, доколкото е необходимо, да се отмени решението от 15 юни 2012 г., с което се отхвърля подадената по административен ред жалба

Решение:      Отхвърля жалбата. Осъжда Европейския парламент да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати съдебните разноски на г‑н Van Asbroeck.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Правилник — Регламент № 723/2004 за изменение на Правилника — Преходен режим — Право на преценка на администрацията — Обхват — Самостоятелност на институциите

(член 110 от Правилника за длъжностните лица; съображение 37 от Регламент № 723/2004 на Съвета)

2.      Длъжностни лица — Равно третиране — Граници — Неправомерно предоставено предимство

1.      При приемането на Регламент № 723/2004 за изменение на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители законодателят на Съюза не е предвидил единен преходен режим за всички институции и органи и затова всеки орган по назначаването е трябвало да приеме вътрешни правила за съответната институция или съответния орган, така че да гарантира придобитите права на длъжностните лица и да се съобрази с оправданите им правни очаквания. Неизбежната последица от това решение на законодателя е, че при прекласирането на длъжностни лица, които преди това са преминали в по-горна категория, същите се третират еднакво в рамките на отделната институция, но това може да не е така при прехвърляне в друга институция, стига, разбира се, да са спазени съответните разпоредби на Правилника.

Макар съгласно принципа за единство на европейската публична администрация за всички длъжностни лица от всички институции на Съюза да се прилага единен правилник, това не означава, че институциите трябва да си служат по идентичен начин с предоставеното им от Правилника право на преценка, при положение че, напротив, за целите на управлението на персонала важи принцип за самостоятелност на институциите.

(вж. точки 28 и 29)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 16 септември 1997 г., Gimenez/Комитет на регионите, T‑220/95, точка 72

Съд на публичната служба — 18 септември 2013 г., Scheidemann/Комисия, F‑76/12, точка 26

2.      Спазването на принципа за равно третиране на длъжностните лица трябва да се съвместява със спазването на принципа за законност, съгласно който никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго.

(вж. точка 38)

Позоваване на:

Съд — 4 юли 1985 г., Williams/Сметна палата, 134/84, точка 14; 2 юни 1994 г., De Compte/Парламент, C‑326/91 P, точки 51 и 52

Съд на публичната служба — 1 юли 2010 г., Časta/Комисия, F‑40/09, точка 88