Жалба, подадена на 8 март 2010 г. - Испания/Комисия
(Дело T-113/10)
Език на производството: испански
Страни
Жалбоподател: Кралство Испания (представител: J. Rodríguez Cárcamo)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
да се отмени Решение № С (2009) 10678 окончателен на Комисията от 23 декември 2009 г., с което се намалява помощта от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за оперативната програма за страната на баските Цел 2 (1997-1999 г.) в Испания по силата на Решение C (98) 121 от 5 февруари 1998 г., ЕФРР № 97.11.09.007 и
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В основата на настоящия спор се споменава Решение C (98) 121 от 5 февруари 1998 г., с което Комисията предоставя помощ от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и от Европейския социален фонд (ЕСФ) за оперативна програма за региона на страната на баските, включена в общностната рамка за подкрепа на структурните помощи в регионите в Испания на основание Цел № 2 през периода 1997-1999 г., за максимално финансиране със средства на ЕФРР в размер на 291 862 367 EUR.
В обжалваното по настоящото производство решение е прието, че при изпълнението на посочената оперативна програма са допуснати нередности в 24 от 37-те одитирани проекта, което се отнася до общо 4 844 712 820 песети и предполага финансова корекция в размер на 27 794 540,77 EUR.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят привежда следните доводи:
Нарушение на член 24 от Регламент (ЕИО) № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година
1 поради това, че в обжалваното решение е използван методът на екстраполирането, като се има предвид, че посоченият член не предвижда възможността да се екстраполират нередностите, установени в конкретни дейности, към съвкупността от дейности, включени във финансираните със средства на ЕФРР оперативни програми. Извършената от Комисията в обжалваното решение корекция е лишена от правно основание, тъй като Насоките на Комисията от 15 октомври 1997 година относно нетните финансови корекции в рамките на прилагането на член 24 от Регламент (ЕИО) № 4253/88 не могат да породят правни последици спрямо държавите членки в съответствие с Решение на Съда от 6 април 2000 г. по дело Кралство Испания/Комисия
2 и тъй като посоченият член 24 предвижда единствено намаляването на помощите, чиято проверка потвърждава наличието на нередност - принцип, който контрастира с прилагането на корекции вследствие на екстраполиране.
При условията на евентуалност, нарушение на член 24 от Регламент (ЕИО) № 4253/88 във връзка с настоящия член 4, параграф 3 от ДЕС (принцип на лоялното сътрудничество), доколкото корекцията посредством екстраполиране е била приложена, въпреки че не е била констатирана негодност на системата за управление, контрол или одитиране във връзка с изменените договори, тъй като управленските органи са прилагали испанското законодателство, което Съдът не е обявил за намиращо се в несъответствие с правото на Европейския съюз. Кралство Испания счита, че спазването от управленските органи на националното право, дори ако може да доведе до това Комисията да констатира наличието на конкретни нередности или нарушения на правото на Европейския съюз, не може да служи за основа на екстраполиране, отнасящо се до неефикасност в системата за управление, когато законът, който посочените органи прилагат, не е бил обявен от Съда за намиращ се в несъответствие с правото на Европейския съюз, нито Комисията е започнала производство по смисъла на член 258 ДФЕС срещу държавата членка.
При условията на евентуалност, нарушение на член 24 от Регламент (ЕИО) № 4253/88 поради липсата на представителност на модела, използван за прилагането на финансовата корекция чрез екстраполиране. В това отношение се твърди, че Комисията е използвала модел за прилагането на екстраполирането със силно редуциран брой проекти (37 от 3 348), без да вземе предвид всички насоки на оперативната програма, като се включват предварително отклонени от испанските власти разходи, изхожда се от декларирания разход, а не от отпуснатата помощ, и то чрез прилагането на компютърна програма, предлагаща ниво на достоверност, което е по-ниско от 85 %. Ето защо Кралство Испания счита, че моделът не съдържа необходимите условия за представителност, за да служи като основа за екстраполиране.
На последно място, Кралство Испания счита, че уведомяването на испанските органи за наличието на нередности (което е направено през август 2005 г. и се отнася в повечето случаи за нередности, допуснати през 1998 г. и 1999 г.), трябва да обуслови давността за същите, като се приложи предвиденият в член 3 от Регламент 2988/95
3 4-годишен срок.