ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)
4 юни 2012 година(*)
„Жалба за отмяна — Обществени поръчки за доставки — Процедура за възлагане на обществени поръчки — Цифровизация на общественото радио- и телевизионно разпространение в Черна гора — Решение за възлагане на обществена поръчка, взето от Делегацията на Съюза в Черна гора — Липса на пасивна процесуална легитимация — Недопустимост“
По дело T‑395/11
Elti d.o.o., установено в Горна Радгона (Словения), за което се явява адв. N. Zidar Klemenčič,
жалбоподател,
срещу
Делегация на Европейския съюз в Черна гора, за която се явяват първоначално г‑н N. Bertolini, в качеството на представител, а впоследствие адв. J. Stuyck и адв. A.‑M. Vandromme,
ответник,
с предмет искане за отмяна на решението на ръководителя на Делегацията на Европейския съюз в Черна гора от 21 март 2011 г., с което се отхвърля офертата на жалбоподателя във връзка с обществена поръчка за доставка на оборудване, предназначено за цифровизацията на общественото радио- и телевизионно разпространение в Черна гора, и съответно тази обществена поръчка се възлага на друго дружество, а при условията на евентуалност — искане за обезщетение,
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),
състоящ се от: г‑н L. Truchot, председател, г‑жа M. E. Martins Ribeiro (докладчик) и г‑н A. Popescu, съдии,
секретар: г‑н E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 14 септември 2010 г., в приложението към Официален вестник на Европейския съюз (ОВ 2010/S 178‑270613) с референция EuropeAid/129435/C/SUP/ME е публикувано обявление за обществена поръчка относно проект с наименование „Поддръжка на цифровизацията на общественото радио- и телевизионно разпространение в Черна гора — доставка на оборудване, Черна гора“ с оглед сключването на договор за доставка на оборудване. Това обявление включва следния текст: „Възлагащ орган: Европейски съюз, представляван от Делегацията на Европейския съюз в Черна гора, от името и за сметка на държавата бенефициер, Черна гора“.
2 Финансирането на този проект е част от Решение C (2009) 6420 на Комисията на Европейските общности от 20 август 2009 г., с което се приема национална програма за Черна гора в рамките на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) относно подпомагане на прехода и институционално изграждане за 2009 година, като приложенията към това решение съдържат списък на проектите, включващ и този, който е предмет на настоящата процедура. Правното основание за това решение на Комисията е Регламент (EO) № 1085/2006 на Съвета от 17 юли 2006 година за създаване на ИПП (ОВ L 210, стр. 82; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 47, стр. 134).
3 В изпълнение на тази програма се сключва договор за финансиране, подписан от Комисията, представлявана от ръководителя на делегацията, и от правителството на Черна гора съответно на 18 октомври и на 6 ноември 2009 г.
4 На 15 ноември 2010 г. жалбоподателят Elti d.o.o., словенско дружество, представя оферта в рамките на споменатата по-горе процедура.
5 С писмо от 13 декември 2010 г. Делегацията на Съюза в Черна гора уведомява жалбоподателя, от една страна, че офертата му е отхвърлена по две причини от технически характер и от друга, че процедурата за възлагане на обществена поръчка се прекратява, защото нито един от оферентите не отговаря напълно на условията за възлагане на обществена поръчка.
6 С писмо от 26 януари 2011 г. Делегацията на Съюза в Черна гора кани жалбоподателя да участва в процедура на договаряне с референция EuropeAid/129435/C/SUP/ME‑NP относно същия проект и уточнява, че първоначалната документация за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка остава напълно валидна за нуждите на процедурата на договаряне.
7 С писмо от 22 февруари 2011 г. Делегацията на Съюза в Черна гора иска от жалбоподателя да поясни девет точки, свързани с техническата част на новата му оферта, представена на 10 февруари 2011 г., което жалбоподателят прави с писмо от 24 февруари 2011 г.
8 С писмо от 23 март 2011 г. жалбоподателят отправя запитване до Делегацията на Съюза в Черна гора, за да узнае взетото решение относно процедурата на договаряне.
9 С писмо от 11 май 2011 г. Делегацията на Съюза в Черна гора отговаря на жалбоподателя следното:
„За Ваше сведение процесът все още не е завършил и не можем да ви предоставим друга информация към този момент. Бихме желали да Ви уверим, че много скоро ще Ви уведомим за крайното решение“.
10 На 27 май 2011 г. жалбоподателят получава писмо с дата 21 март 2011 г., изхождащо от Делегацията на Съюза в Черна гора, с което тя го уведомява, че офертата му е отхвърлена, тъй като „техническият му капацитет“ не отговаря на редица критерии, посочени в документацията за обществената поръчка, и че поръчката е възложена на Eurotel SpA за сума в размер на 1 420 046 EUR.
11 С писмо от 6 юни 2011 г., адресирано до Делегацията на Съюза в Черна гора, жалбоподателят оспорва решението от 21 март 2011 г. и иска от делегацията да отмени своето „порочно“ решение и да го избере за изпълнител на разглежданата обществена поръчка.
12 С писмо от 16 юни 2011 г. Делегацията на Съюза в Черна гора отговаря на жалбоподателя следното:
„Благодарим за Вашето писмо, получено на 6 юни 2011 г. В него се повдигат няколко въпроса, които вече се разглеждат. В съответствие с раздел 2.4.15 от Практическото ръководство относно процедурите за обществени поръчки за външни дейности на [Европейската общност] можете да разчитате на отговор в рамките на 45 дни, считано от датата на получаване на вашето писмо“.
13 С писмо от 18 юли 2011 г. Делегацията на Съюза в Черна гора уведомява жалбоподателя по-специално че няма причина за преразглеждане или промяна на решението на комитета, който е преценил, че офертата е технически неиздържана и по тази причина я е отхвърлил.
Производството и исканията на страните
14 На 26 юли 2011 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалбата, по която е образувано настоящото производство по обжалване.
15 С отделна молба от същата дата жалбоподателят прави искане за допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнението на решението на Делегацията на Съюза в Черна гора, с което се отхвърля неговата оферта и обществената поръчка се възлага на друг оферент, както и на изпълнението на въпросната поръчка, в случай че договорът за нея е вече сключен.
16 С писмени становища от 22 август 2011 г. жалбоподателят и Делегацията на Съюза в Черна гора отговарят на въпрос, поставен от Общия съд, относно пасивната процесуална легитимация на делегацията в обезпечителното производство и в главното производство.
17 С определение от 30 септември 2011 г. подадената от жалбоподателя молба за допускане на обезпечение е отхвърлена, без да се присъждат съдебни разноски.
18 С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 26 октомври 2011 г., Делегацията на Съюза в Черна гора прави на основание член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд възражение за недопустимост. Жалбоподателят представя становище по това възражение на 15 декември 2011 г.
19 В жалбата си жалбоподателят моли Общия съд:
– да обяви, че Делегацията на Съюза в Черна гора е нарушила Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116 и поправка в ОВ L 182, 10.7.2008 г., стр. 282), и по-специално член 2 и член 30, параграф 3 от нея,
– да отмени процедурата на договаряне, тъй като Делегацията не е приложила принципа на равно третиране, доколкото не му е дала възможност да коригира или да обясни офертата си,
– да отмени решението за възлагане на обществена поръчка, прието след приключване на процедурата на договаряне, с което същата делегация е отхвърлила офертата му и е възложила обществената поръчка на Eurotel,
– в случай че договорът за доставка вече е сключен, да го обяви за недействителен,
– да осъди делегацията на Съюза в Черна гора да му заплати сумата от 10 000 EUR за съдебни разноски на основание член 87 от Процедурния правилник, включително съдебните разноски, направени във връзка с евентуални встъпвания;
При условията на евентуалност, ако договорът вече е изпълнен или решението повече не може да бъде отменено:
– да обяви, че споменатата делегация е нарушила Директива 2004/18, и по-специално член 2 и член 30, параграф 3 от нея,
– да осъди споменатата делегация да му заплати сума в размер на 172 541,56 EUR като обезщетение за загубите, претърпени от жалбоподателя в рамките на това производство,
– да осъди същата Делегация да му заплати на основание член 87 от Процедурния правилник сума общо в размер на 10 000 EUR за съдебни разноски, включително съдебните разноски, направени във връзка с евентуални встъпвания.
20 С възражението си за недопустимост Делегацията на Съюза в Черна гора моли Общия съд:
– да обяви за недопустима жалбата за отмяна,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
21 В становището си по възражението за недопустимост жалбоподателят иска от Общия съд да отхвърли като неоснователно и недоказано това възражение и „да приеме, че в съответствие с Решение на Съвета от 26 юли 2010 година за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност ответникът представлява Европейския съюз в Черна гора, що се отнася до обществена поръчка EuropeAid/129435/C/SUP/ME‑NP от 21 март 2011 г., и затова е надлежна страна в производството по настоящото дело“.
От правна страна
22 Съгласно член 114, параграф 3 от Процедурния правилник, когато някоя от страните моли Общия съд да се произнесе по възражение за недопустимост, без да се произнася по съществото на спора, производството по възражението за недопустимост преминава в устна фаза, освен ако Общият съд не реши друго.
23 В настоящия случай Общият съд счита, че разполага с достатъчно данни от материалите по преписката, и затова решава, че не следва да провежда устна фаза на производството.
24 Делегацията на Съюза в Черна гора поддържа, че не би могла да има качеството на ответник пред настоящата инстанция, тъй като няма статут на независим орган и не е действала като такъв в случая.
25 В това отношение следва да се припомни текстът на член 263, параграф 1 ДФЕС, който гласи:
„Съдът на Европейския съюз осъществява контрол относно законосъобразността на законодателните актове, на актовете на Съвета, на Комисията и на Европейската централна банка, с изключение на препоръките и становищата, както и на актовете на Европейския парламент и на Европейския съвет, предназначени да произведат правно действие по отношение на трети страни. Той контролира също така законосъобразността на актовете, издадени от органите, службите или агенциите на Съюза, предназначени да произвеждат правно действие по отношение на трети страни“.
26 От тази разпоредба произтича, че чрез обжалване може да се иска отмяна на актове, издадени от някоя от изброените институции, а също така и в по-широк план и на актове, приети от „органите, службите или агенциите на Съюза“, стига да става въпрос за актове, предназначени да произвеждат задължително правно действие.
27 От текста на член 263, параграф 1 ДФЕС и от практиката на съдилищата на Съюза, съдържаща се в Решение на Съда от 23 април 1986 г. по дело Verts/Парламент, наречено „Les Verts“ (294/83, Recueil, стр. 1339), не може обаче да се направи извод, какъвто прави жалбоподателят, че всяко образувание или структура, които принадлежат към или действат в рамките на организационната схема на Съюза, могат само поради този факт да се считат за негов орган, служба или агенция по смисъла на посочения по-горе член.
28 Обстоятелството, че решението обществената поръчка да не се възложи на жалбоподателя, може да се счита за акт, който засяга интересите му, като променя съществено правното му положение, не означава задължително, че авторът на това решение е процесуално легитимиран да защити като законосъобразен този акт пред съдилищата на Съюза.
29 Всъщност следва да се провери дали с оглед разпоредбите, уреждащи статута на разглежданото образувание, то разполага с необходимата правосубектност, за да се счита за независим орган на Съюза и да му бъде признато качеството на ответник.
30 Що се отнася до делегациите на Съюза, за тях става въпрос в член 221 ДФЕС, който гласи следното:
„1. Делегациите на Съюза в трети страни и в международните организации представляват Съюза.
2. Делегациите на Съюза се намират под ръководството на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. […]“.
31 Член 1 от Решение 2010/427/ЕС на Съвета от 26 юли 2010 година за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност (ОВ L 201, стр. 30, наричано по-нататък „Решението от 26 юли 2010 г.“), прието на основание член 27, параграф 3 ДЕС, гласи следното:
„[…]
2. ЕСВД, чиято централа е в Брюксел, е функционално независим орган на Европейския съюз, отделен от генералния секретариат на Съвета и от Комисията, с необходимата правоспособност, за да изпълнява задачите си и да постига целите си.
3. ЕСВД се намира под ръководството на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност […]
4. ЕСВД се състои от централна администрация и от делегациите на Съюза в трети държави и международни организации“.
32 Член 5 от Решението от 26 юли 2010 г., озаглавен „Делегации на Съюза“, включва следните разпоредби:
„1. Решението за откриване или закриване на делегация се приема от върховния представител в съгласие със Съвета и Комисията.
2. Всяка делегация на Съюза се намира под ръководството на ръководителя на делегацията.
[…]
3. Ръководителят на делегацията получава указания от върховния представител и ЕСВД и носи отговорност за тяхното изпълнение.
В областите, в които Комисията упражнява правомощията, предоставени ѝ по силата на Договорите, тя може, в съответствие с член 221, параграф 2 ДФЕС, също да дава указания на делегациите, които се изпълняват под цялостната отговорност на ръководителя на делегацията.
4. Ръководителят на делегацията усвоява оперативните бюджетни кредити във връзка с проекти на Съюза в съответната трета държава, в която са вторично делегирани от Комисията, в съответствие с Финансовия регламент.
[…]
8. Ръководителят на делегацията има правото да представлява Съюза в държавата, в която е акредитирана делегацията, по-специално при сключване на договори или като страна в съдебно производство.
[…]“.
33 На първо място, жалбоподателят изтъква, че този нов правен режим, установен с Договора от Лисабон, който влезе в сила на 1 декември 2009 г., превърна делегациите на Комисията в делегации на Съюза, притежаващи правосубектност и самостоятелност.
34 Въпреки това фактът, че занапред делегациите представляват не само Комисията, а Съюза като цяло, сам по себе си не е достатъчен, за да се признае пасивната процесуална легитимация на Делегацията на Съюза в Черна гора.
35 Първо, следва да се отбележи, че от член 221 ДФЕС и от Решението от 26 юли 2010 г. произтича, че Делегацията на Съюза в Черна гора е неразделна част от йерархичната и функционалната структура на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и е само едно нейно подразделение, докато тя е ясно определена като независим орган на Съюза, притежаващ необходимата за осъществяване на задачите си правоспособност. Впрочем тези констатации са направени и от самия жалбоподател в писмените му изложения.
36 В Определение от 30 юни 2011 г. по дело Technoprocess/Комисия и Делегация на Съюза в Мароко (T‑264/09, непубликувано в Сборника, точка 70), за да направи извод за липсата на правосубектност и за недопустимост на жалбата срещу делегация на Комисията в трета страна, Общият съд се позовава именно на обстоятелството, че делегациите на Комисията са прикрепени към нея и зависят от нея.
37 Второ, освен тази връзка на органична зависимост от ЕСВД, от Решението от 26 юли 2010 г. се вижда и, че делегациите на Съюза, и по-специално техните ръководители, са функционално подчинени на Комисията, и то при осъществяване на дейността по изпълнение на бюджета на Съюза.
38 Специфичната връзка между ръководителите на делегации на Съюза и Комисията е точно описана в Регламент (ЕС, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198, наричан по-нататък „Финансовият регламент“), а последният е трябвало да бъде изменен след създаването на ЕСВД, за да може по-специално да се осигури необходимата „непрекъснатост на функционирането на делегациите на Съюза, и по-конкретно непрекъснатост и ефективност на управлението на външната помощ от делегациите“, съгласно текста на съображение 7 от Регламент (ЕС, Евратом) № 1081/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за изменение на Финансовия регламент, по отношение на ЕСВД (ОВ L 311, стр. 9).
39 Така член 51, алинея втора от Финансовия регламент предвижда, че „[…] Комисията може да делегира на ръководителите на делегациите на Съюза правомощията си по изпълнението на бюджета по отношение на оперативните бюджетни кредити в своя раздел“ и че „[к]огато ръководителите на делегациите на Съюза действат като вторично оправомощени разпоредители с бюджетни кредити на Комисията, те прилагат правилата на Комисията за изпълнението на бюджета и подлежат на същите отговорности, задължения и отчетност като всички други вторично оправомощени разпоредители с бюджетни кредити на Комисията“.
40 Член 59 от Финансовия регламент гласи, че: [о]правомощените или вторично оправомощените разпоредители с бюджетни кредити могат да действат единствено в рамките на ограниченията, установени в акта на първично или вторично делегиране“ и че „[к]огато ръководителите на делегациите на Съюза действат като вторично оправомощени разпоредители с бюджетни кредити в съответствие с член 51, втора алинея, те са подчинени на Комисията като институцията, отговаряща за определянето, изпълнението, контрола и оценяването на техните задачи и отговорности като вторично оправомощени разпоредители с бюджетни кредити“, като същевременно Комисията информира върховния представител за това.
41 От член 60а от Финансовия регламент е видно, че ръководителите на делегациите на Съюза, действащи като вторично оправомощени разпоредители с бюджетни кредити, трябва, от една страна, да докладват на своя оправомощен разпоредител с бюджетни кредити, в частност относно управлението на вторично делегираните им операции, и от друга страна, да отговарят на всички искания на оправомощения разпоредител с бюджетни кредити на Комисията.
42 Съгласно член 85 от Финансовия регламент ръководителите на делегациите на Съюза, действащи в качеството на вторично оправомощени разпоредители с бюджетни кредити, „подлежат на правомощията за проверка на вътрешния одитор на Комисията по отношение на вторично делегираното им финансово управление“.
43 Трябва да се отбележи още, че с Регламент (ЕС, Евратом) № 1080/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и Условията за работа на другите служители на Общностите (ОВ L 311, стр. 1 и поправка в OB L 144, 5.6.2012 г., стр. 48) в посочения правилник се включва нов член 96, чиято алинея втора предвижда, че „длъжностно лице на ЕСВД, което трябва да изпълнява задачи за Комисията като част от задълженията си, получава инструкции от Комисията по отношение на тези задачи в съответствие с член 221, параграф 2 [ДФЕС]“.
44 С оглед на горепосочените разпоредби следва да се приеме, че делегациите на Съюза могат само да съдействат на Комисията при изпълнението на бюджета на Съюза на местно равнище, и по‑специално при осъществяването на проекти, финансирани в рамките на програми за външна помощ на Съюза.
45 Това съдействие, което се включва във вторичното делегиране в полза на ръководителя на делегацията, се осъществява под строгия контрол на Комисията, която съгласно членове 317 ДФЕС и 319 ДФЕС е отговорна за изпълнението на бюджета и по силата на член 51 от Финансовия регламент е овластена да оттегля делегираните правомощия.
46 Така от член 221 ДФЕС, от Решението от 26 юли 2010 г. и от посочените по-горе приложими разпоредби на Финансовия регламент следва, че правният статут на делегациите на Съюза се характеризира с двойна органична и функционална зависимост от ЕСВД и от Комисията, което не позволява тези делегации да бъдат считани за органи по смисъла на член 263 ДФЕС.
47 Този извод не се опровергава от изтъкнатия от жалбоподателя текст на член 5, параграф 8 от Решението от 26 юли 2010 г., който предвижда, че ръководителят на делегацията има право да представлява Съюза в държавата, в която е акредитирана делегацията, по-специално при сключване на договори или като страна в съдебно производство.
48 Цитираната разпоредба просто припомня, че делегацията не действа от свое име и за своя сметка, и предоставя на нейния ръководител строго ограничена от териториална гледна точка правоспособност, необходима освен това за нуждите на самата дейност на делегацията.
49 В това отношение следва да се припомни текстът на член 274 ДФЕС, съгласно който „[п]ри условията на компетенциите, които Договорите предоставят на Съда на Европейския съюз, споровете, по които Съюзът е страна, не могат на това основание да бъдат изключени от компетенциите на националните юрисдикции“, и текстът на член 335 ДФЕС, който гласи следното:
„Във всяка от държавите членки Съюзът притежава най-широката правоспособност, предоставяна на юридическите лица, съгласно националните законодателства; той може в частност да придобива или да се разпорежда с движима и недвижима собственост и да бъде страна в съдебни производства. За тази цел Съюзът се представлява от Комисията. Независимо от това, Съюзът се представлява от всяка от институциите по силата на административната им автономност, по отношение на въпросите, свързани с тяхното функциониране“.
50 Освен това член 5, параграф 8 от Решението от 26 юли 2010 г. не може да се разглежда изолирано. Той е неделима част от правния режим, установен с член 221 ДФЕС, Решението от 26 юли 2010 г. като цяло и съответните разпоредби от Финансовия регламент, и трябва да се тълкува в светлината на този режим.
51 На второ място, жалбоподателят изтъква, че Делегацията на Съюза в Черна гора винаги се е определяла като представител на Съюза, разполагащ с всички правомощия, за да действа от негово име. Той подчертава, че спорната обществена поръчка е публикувана от името на възлагащ орган на Съюза, представляван от делегацията си в Черна гора, че всички съобщения или решения относно въпросната поръчка са били приемани от един и същи орган, а именно делегацията в лицето на нейния ръководител, а Комисията и ЕСВД не са споменати в нито един от тези документи.
52 Важно е да се припомни, че главното искане на жалбоподателя е да се отмени решението на ръководителя на Делегацията на Съюза в Черна гора от 21 март 2011 г., с което се отхвърля неговата оферта във връзка с обществена поръчка за доставка на оборудване, предназначено за цифровизацията на общественото радио- и телевизионно разпространение в Черна гора, и съответно тази обществена поръчка се възлага на друго, италианско дружество.
53 Както вече бе посочено, финансирането на разглеждания проект е част от Решение C (2009) 6420.
54 В изпълнение на националната програма за Черна гора, приета с това решение, се сключва договор за финансиране, подписан от Комисията, представлявана от ръководителя на делегацията, и от правителството на Черна гора съответно на 18 октомври и на 6 ноември 2009 г.
55 Член 2 от този договор предвижда, че Комисията централизирано прилага националната програма за Черна гора в рамките на ИПП относно подпомагане на прехода и институционално изграждане за 2009 година, на основание член 53, параграф 1, буква а) от Финансовия регламент.
56 След влизането в сила на 29 ноември 2010 г. на Регламент № 1081/2010 член 53а от Финансовия регламент гласи: „[к]огато Комисията изпълнява бюджета централизирано, задачите по изпълнението се осъществяват пряко от нейните служби или от делегациите на Съюза съгласно член 51, втора алинея или непряко съгласно членове 54—57“.
57 Следва да се припомни, че съгласно член 51, втора алинея от Финансовия регламент Комисията може да делегира на ръководителите на делегациите на Съюза правомощията си по изпълнението на бюджета по отношение на оперативните бюджетни кредити в своя раздел и че в тази хипотеза ръководителите на делегации прилагат правилата на Комисията за изпълнението на бюджета и подлежат на същите отговорности, задължения и отчетност като всички други вторично оправомощени разпоредители с бюджетни кредити на Комисията.
58 Тъй като става въпрос обаче за средства по ИПП, Комисията е пристъпила към вторично делегиране на правомощия, както е видно от акта от 18 април 2011 г. за вторично делегиране на правомощия на ръководителя на Делегацията на Съюза в Черна гора, който замества този от 7 юли 2010 г., предхождащ Решението от 26 юли 2010 г.
59 Това положение е конкретен израз на посочената в съображение 7 от Регламент № 1081/2010 необходимост да се осигури непрекъснатост на функционирането на делегациите на Съюза, и по-конкретно непрекъснатост и ефективност на управлението на външната помощ от делегациите.
60 Освен това писмото, с което генерална дирекция „Разширяване“ на Комисията разрешава на ръководителя на Делегацията на Съюза в Черна гора да открие процедура на договаряне в рамките на разглежданата обществена поръчка, показва какви указания могат да бъдат давани на ръководителя на делегацията.
61 Макар да не оспорва, че решението за отхвърляне на офертата му е било взето от ръководителя на Делегацията на Съюза в Черна гора, който е действал в качеството си на вторично оправомощен разпоредител с бюджетни кредити, жалбоподателят все пак твърди, че не става въпрос за акт на Комисията или на върховния представител.
62 В това отношение следва да се припомни, че за актовете, приети по силата на делегирани правомощия, носи отговорност делегиращата институция, която следва да защити съответния акт пред съда (вж. в този смисъл Решение на Съда от 12 юли 1957 г. по дело Algera и др./Обща асамблея на ЕОВС, 7/56 и 3/57‑7/57, Recueil, стр. 81 и 113, Решение на Съда от 17 юли 1959 г. по дело Snupat/Върховен орган, 32/58 и 33/58, Recueil, стр. 275 и 298 и Решение на Общия съд от 19 февруари 1998 по дело DIR International Film и др./Комисия, T‑369/94 и T‑85/95, Recueil, стр. II‑357, точки 52 и 53). Така, Комисията отговаря, когато се оспорват актовете на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), ако се допусне, че те са обжалваеми (Решение на Общия съд от 6 април 2006 г. по дело Camós Grau/Комисия, T‑309/03, Recueil, стр. II‑1173, точка 66 и Определение на председателя на Общия съд от 15 март 2010 г. по дело GL2006 Europe/Комисия и ОЛАФ, T‑435/09 R, непубликувано в Сборника, точки 14—16).
63 Това разрешение важи a fortiori при делегирането на правомощия за подписване (Решение на Съда от 14 юли 1972 г. по дело Imperial Chemical Industries/Комисия, 48/69, Recueil, стр. 619, точки 11—14) и както е в случая, в хипотезата на вторично делегиране.
64 При тези обстоятелства трябва да се приеме, че актовете, приети от ръководителя на Делегацията на Съюза в Черна гора, действащ в качеството си на вторично оправомощен разпоредител с бюджетни средства на Комисията в рамките на процедурата по обществена поръчка за доставки EuropeAid/129435/C/SUP/ME-NP, не са основание на посочената делегация да се признае пасивна процесуална легитимация и в случая отговорност за тези актове носи Комисията.
65 Съображенията на жалбоподателя относно значимостта на персонала на Делегацията на Съюза в Черна гора, текстът на обявлението за обществената поръчка или обстоятелството, че Комисията и ЕСВД оспорват пасивната си процесуална легитимация в обезпечителното производството, не могат да поставят под съмнение горепосочения извод.
66 На трето място, жалбоподателят се позовава на Решение на Общия съд от 8 октомври 2008 г. по дело Sogelma/ЕАВ (T‑411/06, Сборник, стр. II‑2771), от което прави извод, че направеното от Делегацията на Съюза в Черна гора възражение за недопустимост следва да бъде отхвърлено.
67 В това решение Общият съд приема, че е компетентен да се произнесе по жалба срещу Европейската агенция за възстановяване (ЕАВ), с която се иска да се отменят решения относно отмяната на процедура за възлагане на обществена поръчка за строителство и организирането на нова процедура.
68 Все пак следва да се отбележи, че положението на делегациите на Съюза в никакъв случай не е сравнимо с това на ЕАВ по посоченото в точка 66 по-горе дело Sogelma/ЕАВ.
69 За да обоснове решението си, в точки 3 и 50 от него Общия съд всъщност изтъква, че ЕАВ е общностен орган, който в Регламент (ЕО) № 2667/2000 на Съвета от 5 декември 2000 година относно ЕАВ (ОВ L 306, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 22, стр. 46) изрично е посочен като юридическо лице и който е оправомощен от Комисията сам да прилага програмите за помощ от Общността, в частност в полза на Сърбия и Черна гора.
70 Положението на ЕАВ не е еднакво с това на Делегацията на Съюза в Черна гора, която е действала в рамките на прякото централизирано управление, предвидено в член 53а от Финансовия регламент, а не непряко, както ЕАВ.
71 Освен това Общият съд отчита факта, че съгласно член 13, параграф 2 и член 13а, параграф 3 от Регламент № 2667/2000 самата ЕАВ следва да се защитава пред съдилищата на Съюза в спорове, свързани с осъществяване на нейната извъндоговорна отговорност и с решенията, взети от нея на основание член 8 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).
72 С подобна процесуална правоспособност делегациите на Съюза очевидно не разполагат.
73 От изложените по-горе съображения следва, че Делегацията на Съюза в Черна гора не може да се счита за орган, служба или агенция на Съюза и да ѝ се признае пасивна процесуална легитимация.
74 Поради това жалбата против нея, подадена от жалбоподателя, е недопустима както по отношение на главното искане за отмяна, така и по отношение на предявеното при условията на евентуалност искане за обезщетение (вж. в този смисъл Решение на Съда от 2 декември 1992 г. по дело SGEEM и Etroy/ЕИБ, C‑370/89, Recueil, стр. I‑6211, точка 16).
75 Ето защо настоящата жалба следва да се отхвърли.
По съдебните разноски
76 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски, включително тези по обезпечителното производство, в съответствие с исканията на Делегацията на Съюза в Черна гора както в обезпечителното, така и в главното производство.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)
определи:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Elti d.o.o. да заплати съдебните разноски, включително тези по обезпечителното производство.
Съставено в Люксембург на 4 юни 2012 година.