Жалба, подадена на 5 май 2021 г. от Universität Koblenz-Landau срещу решението, постановено от Общия съд (десети разширен състав) на 24 февруари 2021 г. по дело T-108/18, Universität Koblenz-Landau/Европейска изпълнителна агенция за образование и култура

(Дело C-288/21 P)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Universität Koblenz-Landau (представител: C. von der Lühe, Rechtsanwalt, и R. Di Prato, Rechtsanwältin)

Друга страна в производството: Европейска изпълнителна агенция за образование и култура

Искания на жалбоподателя

да се отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 24 февруари 2021 г. по дело T-108/18 и да се установи, че не съществуват предявените спрямо жалбоподателя вземания за възстановяване на изплатени суми, посочени в решенията на ответника от 21 декември 2017 г. (Az. OF/2016/0720) и от 7 февруари 2018 г. (Az. OF/2016/0720),

при условията на евентуалност — да се отмени посоченото решение на Общия съд на Европейския съюз и делото да бъде върнато на Общия съд за ново разглеждане,

ответникът да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата жалбоподателят изтъква три основания.

1.    Първо основание: нарушение на процесуалните правила поради невъзобновяване на устната фаза на производството

Жалбоподателят твърди, че от посочените от него нови фактически обстоятелства, които са му станали известни едва след приключването на устната фаза на производството и които до този момент не е можел да изтъкне по делото, личи, че по основни въпроси мотивите на спорното решение са неправилни, тъй като се опират на факти, които не се потвърждават от констатациите на националните органи на досъдебното наказателно производство.

Освен това искането на жалбоподателя за възобновяване на устната фаза на производството поради наличието на неизвестни до този момент нови фактически обстоятелства, които имат правно значение за изхода на спора, доколкото биха могли да го променят в полза на тази страна, било отхвърлено при неправилно упражняване на правото на преценка.

2.    Второ основание: несъобразяване на обхвата на правото на изслушване

Общият съд не съобразил, че неблагоприятната за жалбоподателя констатация на ответника за ненадлежно изразходване на средствата се дължи на това, че към момента на приемане на спорното решение на ответника жалбоподателят не по своя вина се е намирал в обективна невъзможност да представи документи, с които да докаже надлежното изразходване на средствата.

3.    Трето основание: неспазване на принципа за защита на оправданите правни очаквания и несъобразяване на обхвата на принципа на пропорционалност

Общият съд не преценил или не преценил правилно оправданите правни очаквания на жалбоподателя, породени от писменото потвърждение на ответника за надлежното изпълнение на спорните подпомагани проекти.

Общият съд не установил никаква съществена разлика, която да е станала явна впоследствие, спрямо фактическата обстановка, въз основа на която ответникът заявил, че средствата са изразходвани коректно, а само такава разлика можела да постави под съмнение първоначално положителната оценка за механизмите на изпълнение и тяхната адекватност.

Накрая, в разрез с принципа на пропорционалност данните за наличието на евентуално различна фактическа обстановка не били напълно изяснени при изчерпване на наличните за ответника и Общия съд източници на информация, преди да се вземе най-тежката от всички възможни мерки, налагани от ответника (в случая пълно възстановяване на всички отпуснати и изплатени средства).

____________