Language of document : ECLI:EU:F:2014:216

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

18 септември 2014 година

Дело F‑54/13

CV

срещу

Европейски икономически и социален комитет (ЕИСК)

„Публична служба — Иск за обезщетение — Административни разследвания — Дисциплинарно производство — Психически тормоз“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която наред с останалото CV иска от Съда на публичната служба да осъди Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) да поправи имуществените и неимуществените вреди, нанесени с проявената от страна на членове на персонала на ЕИСК „административна упоритост“, на която станал жертва

Решение:      Отхвърля жалбата. Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Жалби на длъжностните лица — Иск за обезщетение — Самостоятелност по отношение на жалбата за отмяна — Граници — Искане за обезщетение, с което се цели заобикаляне на недопустимостта на жалба за отмяна — Недопустимост

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Срокове — Задължение на администрацията да действа в разумен срок — Преценка

(приложение IX към Правилника за длъжностните лица)

1.      Въпреки че страна може да се защити, като предяви иск за обезщетение, без при това никоя разпоредба да я принуждава да иска отмяната на увреждащия я незаконосъобразен акт, тя същевременно не може по посочения начин да заобиколи недопустимостта на искане, което се отнася до същата незаконосъобразност и цели същите имуществени резултати. Длъжностно лице, което не е подало своевременно жалба срещу актовете, за които твърди, че го увреждат, не може да поправи този пропуск и не може да си осигури нови срокове за обжалване чрез искане за обезщетение.

(вж. точка 31)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — решение Burban/Парламент, T‑59/96, EU:T:1997:75, т. 26 и 27

2.      От принципа на добра администрация следва, че дисциплинарните органи са длъжни да проведат дисциплинарното производство с дължимата грижа и да действат така, че всяко следващо процесуално действие да се извършва в разумен срок спрямо предходното. Неразумната продължителност на дисциплинарно производство може да се дължи както на воденето на предварителните административни разследвания, така и на самото дисциплинарно производство като такова, като се има предвид, че за въпроса дали, веднъж образувано, дисциплинарното производство е водено с дължимата грижа, значение има продължителността на изминалия период между извършването на твърдяното дисциплинарно нарушение и решението за образуване на дисциплинарно производство. Накрая, разумният характер на продължителността на производството трябва да се преценява с оглед на обстоятелствата по всеки случай, и по-специално предвид значението на спора за заинтересованото лице, сложността на случая, както и поведението на жалбоподателя и на компетентните органи.

(вж. точка 46)

Позоваване на:

Съд — решение Baustahlgewebe/Комисия, C‑185/95 P, EU:C:1998:608, т. 29

Съд на публичната служба — решение Andreasen/Комисия, F‑40/05, EU:F:2007:189, т. 194 и определение CX/Комисия, F‑5/14 R, EU:F:2014:21, т. 43