РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)

23 април 2015 г.

Дело T‑352/13 P

BX

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Публична служба — Назначаване — Обявление за конкурс — Конкурс на общо основание — Съставяне на списък с резерви с оглед назначаването на администратори (AD) със степен 5 в областта на правото с българско и румънско гражданство — Решение на конкурсната комисия да не вписва жалбоподателя в списъка с резерви — Тежест на доказване — Сравнителна оценка — Равно третиране — Неизменност на състава на конкурсната комисия — Член 3, пета алинея от приложение III към Правилника — Изопачаване на фактите и доказателствата — Иск за обезщетение — Решение относно съдебните разноски“

Предмет:      Жалба срещу решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 24 април 2013 г., BX/Комисия (F‑88/11, СбСПС, EU:F:2013:51), с която се иска отмяна на това решение

Решение:      Отхвърля жалбата. Г‑н BX понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Европейската комисия в настоящото производство.

Резюме

1.      Обжалване — Основания — Основание, насочено срещу част от мотивите на решението, която не е необходима за обосноваване на диспозитива му — Негодно основание

2.      Длъжностни лица — Конкурс — Оценка на способностите на кандидатите — Оценка, която задължително е сравнителна

(член 27 от Правилника за длъжностните лица и член 5 от приложение III към същия)

3.      Длъжностни лица — Конкурс — Конкурсна комисия — Състав — Балансирано представяне на жените и мъжете

(член 3, пета алинея от приложение III към Правилника за длъжностните лица)

4.      Жалба за отмяна — Основания — Негодно основание — Понятие

1.      При обжалване следва да се приемe за негодно основание, насочено срещу извършена от Съда на публичната служба обща препратка и просто изразяващо несъгласие с нея, без да е направен опит да се покаже с какво тя представлява грешка при прилагане на правото, която може да се отрази на диспозитива на обжалваното решение.

(вж. точка 17)

Позоваване на:

Съд — решение от 18 март 1993 г., Парламент/Frederiksen, Rec, EU:C:1993:104, т. 31

2.      Целта на всеки конкурс е да се подберат кандидатите, които в най-голяма степен са годни да изпълняват функциите, съответстващи на длъжностите, които трябва да заемат, поради което конкурсните комисии неизбежно преценяват съответните заслуги на кандидатите и провеждат изпитите така че да бъдат избрани само тези от тях, които най-много го заслужават.

Всъщност понятието за сравнителна оценка трябва да се тълкува в светлината на член 27 от Правилника, който задължава комисията да сравни представянето на кандидатите, за да избере такива със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти.

Ако кандидатът не отговаря на минималните изисквания във връзка с устния изпит, отпада необходимостта оценката от неговия устен изпит да бъде сравнявана с тази на останалите кандидати с оглед на класирането му в списъка с резерви от конкурса.

(вж. точки 26, 29 и 34)

Позоваване на:

Общ съд — определение от 9 септември 2003г., Vranckx/Комисия, T‑293/02, RecFP, EU:T:2003:224, т. 52 и 53 и цитираната съдебна практика

3.      Член 3, пета алинея от приложение III към Правилника, който предвижда, че конкурсна комисия, състояща се от повече от четирима членове, включва поне по двама представители на всеки пол, се прилага само когато комисията има повече от четирима титулярни члена.

При това положение, когато комисията официално включва повече от четирима титулярни членове, те следва да се подберат така, че да има по двама представители на всеки пол не само сред титулярните членове, но и сред заместниците, така че при нужда титулярен член от по-слабо представения пол винаги да бъде заместен от заместник от същия пол с цел да се гарантира полезното действие на член 3, пета алинея от приложение III към Правилника.

(вж. точки 74, 79 и 80)

4.      При обжалване съдът на Съюза може да приеме дадено основание или оплакване за негодно, ако установи, че дори изложените във връзка с него твърдения да са основателни, то не може да доведе до исканата отмяна.

(вж. точка 85)

Позоваване на:

Общ съд — решение от 19 ноември 2009 г., Michail/Комисия, T‑50/08 P, СбСПС, EU:T:2009:457, т. 59 и цитираната съдебна практика