Language of document : ECLI:EU:T:2007:350

Дело T-149/06

Castellani SpA

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП)

„Марка на Общността — Процедура по възражение — Заявка за фигуративна марка на Общността „CASTELLANI“ — По-ранни национални словни марки „CASTELLUM“ и „CASTELLUCA“ — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94“

Резюме на решението

Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или подобна марка, регистрирана за идентични или подобни стоки или услуги

(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент №º40/94 на Съвета)

За средния германски потребител не съществува вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент №º40/94 относно марката на Общността между фигуративния знак, включващ словния елемент „castellani“, за който се иска регистрация като марка на Общността за „[а]лкохолни напитки с изключение на бира, ликьори, пенливи вина и шампанско“, спадащи към клас 33 по смисъла на Ницската спогодба, и словната марка „CASTELLUCA“, регистрирана по-рано в Германия за „вина“, спадащи към клас 33.

Всъщност макар да е вярно, че доминиращият елемент на заявената марка е нейният словен елемент, а именно терминът „castellani“, че словните елементи „castellani“ и „castelluca“ имат известна визуална прилика, тъй като са с еднаква дължина, че първите им седем букви са идентични и в еднаква поредност („c-a-s-t-e-l-l“) и че вниманието на потребителя често се привлича от началната част на думите, използването на термина „замък“ е доста често за съответните стоки и за да може дадено вино, чието наименование започва с една от посочените думи, да бъде правилно идентифицирано, свързаната с него наставка трябва внимателно да се разгледа от потребителите. В конкретния случай крайните букви на конфликтните знаци, а именно „a“, „n“ и „i“ за заявената марка и „u“, „c“ и „a“ за по-ранната марка, са различни. Следователно при визуалната преценка на съвкупността от знаците констатираната разлика между словните елементи „castellani“ и „castelluca“ е достатъчна за отхвърлянето на визуална прилика между конфликтните знаци.

По отношение на фонетичното сравнение различията между знаците, произтичащи от разликата между наставките, са достатъчни за фонетичното им разграничаване на немски език въпреки идентичността на представките.

По отношение на концептуалното сравнение следва да се напомни, първо, че използването на термина „замък“ се среща често в областта на виното и че германският потребител е свикнал да среща голям брой марки вина, чието наименование започва с „Schloss“, „castello“, „château“, „castel“ или „castle“, когато купува вино в специализиран магазин, в супермаркет, в хипермаркет за хранителни стоки или когато избира вино от карта на вината в ресторант. Той обръща следователно по-малко внимание на представката, докато наставката на марката, фигурираща върху етикета на бутилката, разглежда внимателно. Второ, заявената марка съдържа фамилно име от италиански произход, което ще се разпознае като такова от съответните потребители.

Следователно при цялостна преценка на разглежданите марки визуалните, фонетични и концептуални разлики на конфликтните знаци са достатъчни, за да предотвратят, независимо от идентичността на визираните стоки, това приликите между конфликтните знаци да породят вероятност от объркване в съзнанието на средния германски потребител.

(вж. точки 53—60)