Дело T-145/06

Omya AG

срещу

Комисия на Европейските общности

„Конкуренция — Концентрации — Искания за информация — Член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 139/2004 — Необходим характер на поисканата информация — Пропорционалност — Разумен срок — Злоупотреба с власт — Нарушение на оправданите правни очаквания“

Резюме на решението

1.      Жалба за отмяна — Компетентност на общностния съд — Искане за задължителни указания към институция — Искане за постановяване на декларативно решение — Недопустимост

(член 230 ЕО)

2.      Конкуренция — Концентрации — Разглеждане от Комисията — Решение за искане на информация, адресирано до нотифициращите страни — Искане за поправяне на съобщената информация — Условия

(членове 2 и 11 от Регламент № 139/2004 на Съвета)

3.      Конкуренция — Концентрации — Разглеждане от Комисията — Преценки от икономическо естество — Съдебен контрол — Граници

(членове 2 и 11 от Регламент № 139/2004 на Съвета)

4.      Конкуренция — Концентрации — Разглеждане от Комисията — Решение за искане на информация, адресирано до нотифициращите страни — Искане за поправяне на съобщената информация — Спиране на сроковете

(членове 10 и 11 от Регламент № 139/2004 на Съвета)

5.      Конкуренция — Концентрации — Разглеждане от Комисията — Решение за искане на информация, адресирано до нотифициращите страни — Изложение на възраженията, от което не може да се определи необходимостта от информация или нейната точност

(членове 2 и 11 и член 18, параграф 3 от Регламент № 139/2004 на Съвета)

6.      Конкуренция — Концентрации — Разглеждане от Комисията — Решение за искане на информация, адресирано до нотифициращите страни — Искане за поправяне на съобщената информация

(член 11 от Регламент № 139/2004 на Съвета)

7.      Конкуренция — Концентрации — Разглеждане от Комисията — Решение за искане на информация, адресирано до нотифициращите страни — Искане за поправяне на съобщената информация

(член 11 от Регламент № 139/2004 на Съвета)

1.      В рамките на контрола за законосъобразност по член 230 ЕО Първоинстанционният съд не е компетентен да произнася декларативни решения или да дава задължителни указания, макар те да имат връзка с условията за изпълнение на неговите решения, поради което трябва да бъде обявена за явно недопустима молбата, насочена към това той да се произнесе по последиците от отмяната на обжалвания акт.

(вж. точка 23)

2.      Комисията може да упражнява правомощията, които са ѝ предоставени с член 11 от Регламент № 139/2004 относно контрола върху концентрациите между предприятия, само доколкото счита, че не разполага с цялата необходима информация, за да се произнесе по съвместимостта на съответната операция по концентрация с общия пазар.

В това отношение с оглед на приемането на решение относно концентрация Комисията трябва да разгледа, по силата по-конкретно на член 2 от Регламент № 139/2004, последиците от съответната операция върху всички пазари, за които съществува риск ефективната конкуренция да бъде значително възпрепятствана на общия пазар или в съществена част от него.

По-нататък, обстоятелството, че изискването за необходимост трябва да бъде тълкувано с позоваване на решението за съответствието на разглежданата концентрация с общия пазар, предполага, че необходимостта от информацията, визирана в искане по член 11 от Регламент № 139/2004, трябва да се преценява, като се прави позоваване на убеждението за обхвата на необходимата за разследването на концентрацията информация, което Комисията е могла логично да си изгради към момента на формулиране на разглежданото искане. Следователно тази преценка не може да се основава на реалната необходимост от информация в последващата процедура пред Комисията, която е зависима от множество фактори и поради това не може да бъде определена със сигурност към момента на формулирането на искането за информация.

В това отношение, ако фактът на последващо използване на информацията, визирана в искане по член 11 от Регламент № 139/2004, може да бъде показател за необходимостта от нея, то липсата на използване на същата не е доказателство за противното.

Що се отнася до особения случай на решение по член 11, параграф 3 от Регламент № 139/2004, с което Комисията иска поправяне на съобщената от нотифицираща страна информация, която се окаже неточна, необходимостта от подобно поправяне се преценява според критерия за съществен характер на откритите грешки, който е подходящ с оглед на буквата и структурата на посочения регламент. Следователно Комисията може да поиска поправката на съобщената от една страна информация, за която е установено, че е погрешна, ако съществува риск отбелязаните грешки да имат значително отражение върху нейната оценка за съвместимостта на разглежданата операция по концентрация с общия пазар. Този критерий не следва да бъде тълкуван стриктно, тъй като изискването за бързина, с което се характеризира общата структура на Регламент № 139/2004, трябва да бъде съобразено с целта за ефективен контрол на съвместимостта на концентрациите с общия пазар, който Комисията е длъжна да извършва много внимателно и за който е необходимо тя да получи пълна и точна информация.

(вж. точки 24, 28—31, 33, 41, 42, 45, 60 и 61)

3.      В рамките на контрола върху концентрациите Комисията разполага с право на преценка в икономическата област и упражняваният от общностния съд контрол трябва да се сведе до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, дали фактите са установени точно, дали не е налице явна грешка в преценката или злоупотреба с власт. Това обстоятелство обаче не означава, че общностният съд трябва да се въздържа от проверка на тълкуването, което Комисията е дала на данни от икономическо естество, и по-конкретно на нейната преценка за необходимостта от поисканата по силата на член 11 от Регламент № 139/2004 относно контрола върху концентрациите между предприятия информация, както и за съществения характер на твърдените грешки в нея.

(вж. точка 32)

4.      Упражняването от Комисията на правомощията, които са ѝ предоставени с член 11 от Регламент № 139/2004 относно контрола върху концентрациите между предприятия, е обусловено от спазването на принципа на пропорционалност, който изисква актовете на общностните институции да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на преследваните цели. Важно е в частност наложеното на предприятие задължение за предоставяне на информация да не представлява за него тежест, несъразмерна на нуждите на разследването.

Що се отнася до решение по член 11, параграф 3 от Регламент № 139/2004, с което Комисията иска поправяне на съобщената от нотифицираща страна информация, която се окаже неточна, щом като продължителността на спирането на определените в член 10 от Регламент № 139/2004 срокове, до което води приемането на подобно решение, зависи от датата на съобщаване на необходимата информация, Комисията не нарушава принципа на пропорционалност, като спира производството, докато не ѝ бъде предадена подобна информация.

(вж. точка 34)

5.      В рамките на производство за контрол на операция по концентрация, довело до искане за информация, отправено с решение по член 11 от Регламент № 139/2004, изложението на възраженията не позволява да се определи по изчерпателен начин информацията, която Комисията счита за необходима към момента на приемане на подобно решение. Всъщност изложението на възраженията изброява единствено преценките на Комисията, които я карат да идентифицира потенциални проблеми за състоянието на конкуренцията, и следователно пропуска по принцип да посочи пазарите, на които не е открит никакъв риск. Вследствие на това неговият предмет е значително по-ограничен от предмета на разследването, осъществено от Комисията на по-ранен етап. Изложението на възраженията не представлява в по-голяма степен определящо доказателство за преценката на позицията на Комисията относно точността на информацията, използвана при нейното разследване на нотифицираната концентрация.

(вж. точки 46 и 77)

6.      Понятието за злоупотреба с власт се отнася до ситуация, при която административен орган използва правомощията си за цел, различна от тази, с оглед на която те са му предоставени. Дадено решение е опорочено от злоупотреба с власт само ако въз основа на обективни, относими и безпротиворечиви индиции е явно, че то е било прието с подобна цел. В хипотезата на множество преследвани цели, дори ако законните основания за приемане на дадено решение са придружени от неправомерно основание, решението не е опорочено от злоупотреба с власт, щом като основната цел не е засегната.

Липсата на доказателство за нарушение на действащата правна уредба не засяга евентуалното наличие на злоупотреба с власт на административния орган.

Решение на Комисията по член 11 от Регламент № 139/2004 относно контрола върху концентрациите между предприятия, с което се иска поправяне на съобщената от нотифицираща страна информация, която се окаже неточна, е опорочено от злоупотреба с власт, ако съществуват обективни, относими и безпротиворечиви индиции за това, че то е било прието от Комисията по-скоро с цел да се постигне спиране на срока за разследване на концентрацията, отколкото с цел да бъде поправена необходимата за същото това разследване информация. В това отношение не е показател за наличие на злоупотреба с власт обстоятелството, че Комисията търси систематично грешки при допълнителните проверки на точността на информацията, съобщена от нотифициращите страни. Не съставлява индиция за наличието на злоупотреба с власт и обстоятелството за Комисията да започне съставянето на решение за искане на допълнителна информация, преди да е направила оценка на отражението на грешките върху нейната преценка.

(вж. точки 98—100, 106 и 109)

7.      Правото да се иска защита на оправданите правни очаквания предполага наличието на три условия. Първо, администрацията на Общността трябва да е предоставила на заинтересованото лице конкретни, безусловни и безпротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. Второ, тези уверения трябва да са от естество да породят легитимно очакване в съзнанието на този, до когото са адресирани. Трето, дадените уверения трябва да бъдат съобразени с приложимите норми.

В рамките на контрола на операциите по концентрации Комисията може, без да накърни оправданите правни очаквания на нотифициращите страни, да прецени на първо време, че предоставената от тях информация е пълна и точна и по-късно да преосмисли тази оценка.

Всъщност в интерес на ефикасния контрол върху концентрациите и с оглед на задължението на Комисията да разгледа много внимателно последиците от съответната концентрация на всички потенциално засегнати пазари, тя трябва да има възможност да поиска поправянето на неточна по същество информация, която страните са предали и която е необходима на разследването, като мотивите, които са я накарали да провери отново тяхната точност, нямат значение в това отношение.

Освен това, доколкото разследването от Комисията трябва да бъде осъществено в относително стриктни срокове и доколкото страните по концентрацията са длъжни да съобщят на Комисията точна и пълна информация, процедурата за контрол върху концентрациите се основава по необходимост в голяма степен върху доверието, тъй като Комисията не е длъжна да провери веднага и подробно точността на цялата предадена от посочените страни информация.

Впрочем направените от Комисията проверки след получаването на информация не могат непременно да разкрият всички съществени неточности, които могат да засягат последната.

Нотифициращите страни не могат да се позовават на съществуването на оправдани правни очаквания, за да избегнат последиците от нарушението на задължението за предоставяне на пълна и точна информация, единствено с мотива че това нарушение не е било разкрито от Комисията в хода на горепосочените проверки.

От друга страна, самият факт, че в миналото Комисията е реагирала на съобщаването на информация в срок от няколко дни, не представлява достатъчно точно уверение, че при съобщаване на информация в бъдеще Комисията няма да отговори в по-дълъг от този срок.

Накрая, практиката на Комисията по отношение на решения, които се отнасят за пълния характер на предадената информация в рамките на разследване на нотифицирана концентрация, не може да бъде изтъкната във връзка с решение относно точността на информацията и следователно не е от естество да създаде оправдани правни очаквания.

(вж. точки 68, 117—120, 122 и 123)