Дело T-152/06

NDSHT Nya Destination Stockholm Hotell & Teaterpaket AB

срещу

Комисия на Европейските общности

„Жалба за отмяна — Държавни помощи — Регламент (ЕО) № 659/1999 — Жалба от конкурент — Писма на Комисията до жалбоподател — Съществуваща помощ — Акт, който не подлежи на обжалване — Недопустимост“

Резюме на решението

1.      Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Актове, които могат да бъдат обжалвани от лицето, подало жалба, с което съобщава за държавна помощ

(член 230 ЕО; член 4, член 13 и член 20, параграф 2 от Регламент № 659/1999 на Съвета)

2.      Помощи, предоставяни от държавите — Съществуващи помощи — Задължение на Комисията да извършва разглеждане на съществуващи помощи — Липса

(член 88 ЕО; член 4, член 13, членове 17—19 и член 20 от Регламент № 659/1999 на Съвета)

3.      Помощи, предоставяни от държавите — Съществуващи помощи — Писмо от Комисията до жалбоподател, с което му съобщава, че квалифицира оспорваната помощ като съществуваща помощ — Недопустимост на жалбата за отмяна на посоченото писмо — Възможност жалбоподателят да сезира националните юрисдикции

(член 88, параграф 3, второ изречение ЕО)

1.      В рамките на контрола на Комисията върху държавните помощи, за да прецени дали писмо, изпратено на жалбоподател в отговор на жалбата му представлява обжалваем акт, Първоинстанционният съд трябва да определи с оглед на същността на обжалвания акт дали той представлява решение по смисъла на член 4 от Регламент № 659/1999 за прилагането на член 88 ЕО или само неформално съобщение като предвиденото в член 20, параграф 2, второ изречение от същия регламент. Така от процедурата, приложима спрямо жалбите в областта на държавните помощи, предвидена в Регламент № 659/1999, и по-конкретно в член 20, параграф 2 от него, следва, че макар Комисията да е задължена да разгледа незабавно информацията, която се отнася до помощ, за която се твърди, че е неправомерна, и която ѝ е изпратена от трето лице посредством жалба, за разлика от това тя не е длъжна да приема в отговор на всяка жалба решение по смисъла на член 4 от посочения регламент. Задължението на Комисията да приеме решение в отговор на жалба се отнася само до хипотезата, предвидена в член 13 от Регламент № 659/1999. Член 20, параграф 2, второ изречение от същия регламент предвижда, че Комисията може само да съобщи на жалбоподателя с писмо, че няма достатъчно основания случаят да бъде разгледан. Такава е по-конкретно хипотезата, когато е неприложим член 13 от Регламент № 659/1999, тъй като жалбата не се отнася до неправомерна помощ, а е насочена всъщност към съществуваща помощ.

Писмо на Комисията, с което се квалифицират като съществуващи помощи помощите, оспорени в жалба, подадена от предприятие, конкурентно на предприятието — бенефициер на помощта, не произвежда задължително правно действие, което може да засегне интересите на този жалбоподател. Това писмо трябва да се счита за неформално съобщение, предвидено в член 20, параграф 2, второ изречение от Регламент № 659/1999, чието съдържание не отразява решение по смисъла на член 4 от същия регламент и поради това не представлява обжалваем акт по смисъла на член 230 ЕО.

(вж. точки 42—44, 68 и 70)

2.      В рамките на предоставената на Комисията компетентност за постоянно наблюдение на съществуващите помощи жалбоподател не може посредством жалба, отправена до Комисията, да задължи последната да извърши преценка на съвместимостта на такава помощ. Ако след първоначална оценка Комисията счита, че жалбата не се отнася до неправомерни помощи, а до съществуващи помощи, тя няма задължението да изпрати на съответната държава членка решение по смисъла на член 4 от Регламент № 659/1999 за прилагането на член 88 ЕО и не може да бъде задължена да приложи процедурата по член 88, параграф 1 ЕО.

Когато в писмо до жалбоподател Комисията заключава, че оспорените в жалбата му помощи са съществуващи помощи, тъй като член 13 от Регламент № 659/1999 относно неправомерните помощи е неприложим, тя не може да приеме решение по смисъла на член 4 от същия регламент. Поради това в отговор на жалбата Комисията може само да съобщи на жалбоподателя, че няма достатъчно основания случаят да бъде разгледан съгласно член 20, параграф 2, второ изречение от Регламент № 659/1999. Всъщност би било в противоречие със структурата на процедурата по контрол на държавните помощи да се счита, че когато Комисията съобщава на жалбоподател, че жалбата му се отнася до съществуваща помощ, тя непременно приема решение по смисъла на член 4 от Регламент № 659/1999. Подобно разрешение би означавало, че когато Комисията е сезирана с жалба, отнасяща се до съществуваща помощ, тя да има задължението да провери съвместимостта ѝ с общия пазар. Съгласно член 88, параграф 1 ЕО обаче само Комисията разполага с инициативата за прилагане на процедурата по постоянен контрол на съществуващите помощи.

(вж. точки 60, 61 и 64)

3.      Недопустимостта на жалба за отмяна на писмо на Комисията до жалбоподател, в което институцията му съобщава, че оспорените в жалбата му помощи са съществуващи помощи, не води до лишаване на жалбоподателя от възможността да потърси защита в рамките на правораздавателен контрол на правомерността на разглежданите помощи. Всъщност националните юрисдикции трябва да гарантират, че ще бъдат понесени всички последици от нарушаването на член 88, параграф 3, последно изречение ЕО в съответствие с тяхното национално право както по отношение на валидността на актовете по привеждането в действие на мерките за помощта, така и на възстановяването на финансовите помощи, отпуснати в нарушение на тази разпоредба.

(вж. точки 71 и 72)