Дело T-411/07
Aer Lingus Group plc
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Концентрации — Решение за обявяване на концентрацията за несъвместима с общия пазар — Понятие за концентрация — Разпореждане с всички придобити акции, за да се възстанови положението преди извършване на концентрацията — Отказ да се наредят необходими мерки — Липса на компетентност на Комисията“
Резюме на решението
1. Конкуренция — Концентрации — Решение на Комисията, с което се отказва започването на процедурата по член 8, параграф 4 от Регламент № 139/2004 — Концентрация, обявена за несъвместима с общия пазар — Дялово участие, което не предоставя право на контрол — Неизвършена концентрация — Неприложимост на член 8, параграф 4 от Регламент № 139/2004
(член 8, параграфи 4 и 5 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
2. Конкуренция — Концентрации — Разглеждане от Комисията — Задължение за временно спиране на концентрацията — Освобождаване при публичен търг — Условия — Последици
(член 7, параграф 2 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
3. Конкуренция — Концентрации — Компетентност на Комисията — Правомощие за приемане на принудителните мерки съгласно член 21, параграф 3 от Регламент № 139/2004 — Липса
(член 21, параграф 3 от Регламент № 139/2004 на Съвета)
1. Когато операция по нотифицирана и обявена за несъвместима с общия пазар концентрация не е била вече „извършена“ и едното от двете предприятия, които участват в концентрацията, е придобило дялово участие от другото предприятие, без това да му предоставя контрол върху него, Комисията има право да отхвърли всяко искане за започване на процедурата по член 8, параграф 4 от Регламент № 139/2004 относно контрола върху концентрациите между предприятия, и да откаже да предприеме временни мерки съгласно член 8, параграф 5 от посочения регламент, дори ако в хода на преценката на съвместимостта на операцията Комисията е квалифицирала операцията и придобиването на дяловото участие като „една-единствена концентрация“.
Всъщност, за да се прецени законосъобразността на такова решение с оглед на признатото на Комисията правомощие да нареди на предприятие да развали дадена концентрация, важно е отправна точка да бъде релевантният момент, определен в член 8, параграф 4 от Регламента за концентрациите, който има предвид „концентрация“, която „е била вече извършена“ и която „е била обявена за несъвместима с общия пазар“.
Всяка операция или съвкупност от операции обаче, които осъществяват „трайна промяна в контрола“, като предоставят „възможността за упражняване на решаващо влияние по отношение на съответното предприятие“, е концентрация, която се счита за извършена по смисъла на Регламента за концентрациите. Общата характеристика за тези концентрации е следната: там където преди операцията са били налице две отделни предприятия за дадена икономическа дейност, след тази операция е налице само едно предприятие. Следователно, като се остави настрана хипотезата на сливане, при която едното от двете предприятия престава да съществува, Комисията трябва да определи дали извършването на концентрацията води до предоставяне на едното от съответните предприятия на правомощие за контрол върху другото, правомощие, което то по-рано не е притежавало. Това правомощие за контрол се изразява във възможността за упражняване на решаващо влияние по отношение на дадено предприятие, по-специално когато предприятието, притежаващо това правомощие, може да му наложи избор, свързан със стратегически решения. Придобиването на дялово участие, което не предоставя само по себе си контрол по смисъла, определен в член 3 от Регламента за концентрациите, не представлява концентрация, която се счита за „извършена“.
Нещо повече, понятието за концентрация не може да бъде разпростирано върху случаи, в които при липсата на придобиването на контрол разглежданото дялово участие не предоставя само по себе си възможността за упражняване на решаващо влияние по отношение на дадено предприятие, но в по-широк смисъл се вписва в рамките на нотифицирана концентрация, която е разгледана от Комисията и след разглеждането е обявена за несъвместима с общия пазар, без да има промяна в контрола в посочения по-горе смисъл. Всъщност такова правомощие не е предоставено на Комисията съгласно Регламента за концентрациите. Съгласно самия текст на член 8, параграф 4 от посочения регламент правомощието да се нареди прехвърляне на всички акции, придобити от едно предприятие в друго, съществува само за „да бъде възстановено положението преди извършване на концентрацията“. Без придобиването на контрол Комисията не разполага с правомощието да развали посочената концентрация.
Подобен извод не се променя от обстоятелството, че в хода на процедурата по разглеждане Комисията счита, че дяловото участие попада в обхвата на нотифицираната операция и съставлява заедно с нея „една-единствена концентрация“. Всъщност на етапа на процедурата по разглеждане проблемът на Комисията не е „да бъде възстановено положението преди извършване на концентрацията“, в случай че тя приеме решение за несъвместимост, дори когато нотифицираната концентрация е извършена. Този проблем съществува едва от момента, в който се приеме крайното решение и когато следва да се вземат предвид произтичащите от това решение последици, ако се окаже, че положението не е в съответствие с него.
(вж. точки 58, 59, 63—66, 79 и 88)
2. Задължението за спиране на извършването на една концентрация до нейното разрешаване от Комисията е предмет на автоматично освобождаване в случай на публичен търг или на придобиване на контрол чрез серия от операции с ценни книжа, в които участват няколко продавачи. За да могат да се ползват от това освобождаване, заинтересованите лица трябва да нотифицират незабавно концентрацията на Комисията и да не упражняват правото на глас, което им дават тези ценни книжа. Това освобождаване води до прехвърляне на риска от забраната на операцията върху придобиващото дружество. Ако след процедурата по разглеждане Комисията счита, че нотифицираната концентрация трябва да бъде забранена, придобитите за извършване на концентрацията ценни книжа трябва да бъдат прехвърлени.
(вж. точка 82)
3. Член 21, параграф 3 от Регламент (EO) № 139/2004 относно контрола върху концентрациите между предприятията, съгласно който „[н]ито една държава членка няма право да прилага националното си законодателство по отношение на конкуренцията спрямо концентрация с общностно измерение“, не предоставя на Комисията правомощието да приеме мярка, пораждаща задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на предприятие, участващо в операция по концентрация.
(вж. точка 90)