Преюдициално запитване от Fővárosi Ítélőtábla (Hungría), постъпило на 1 февруари 2017 г. — Teréz Ilyés и Emil Kiss/OTP Bank Nyrt. и OTP Faktoring Követeléskezelő Zrt.
(Дело C-51/17)
Език на производството: унгарски
Запитваща юрисдикция
Fővárosi Ítélőtábla
Страни в главното производство
Ищци: Teréz Ilyés, Emil Kiss
Ответници: OTP Bank Nyrt., OTP Faktoring Követeléskezelő Zrt.
Преюдициални въпроси
Следва ли да се счита за клауза, която не е индивидуално договорена по смисъла на член 3, параграф 1 от Директивата1 и следователно попада в приложното поле на същата директива, договорно условие, по силата на което валутният риск се поема от потребителя и което — в резултат на премахването на неравноправна клауза на договора, предвиждаща разлика между курс „купува“ и курс „продава“ и задължението да се поеме съответният валутен риск — е станало част от договора с действие ex tunc вследствие на законодателна намеса, осъществена с оглед на съдебните спорове за обявяване на недействителност на голям брой договори?
В случай че договорна клауза, по силата на която валутният риск се поема от потребителя, попада в приложното поле на Директивата, следва ли изключението в член 1, параграф 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че обхваща и договорна клауза, която отразява национални повелителни разпоредби по смисъла на точка 26 от решение на Съда, постановено по дело RWE Vertrieb AG (C 92/11), приети или влезли в сила след сключване на договора? Попада ли в обхвата на изключението и договорна клауза, която е станала част от договора с действие ex tunc след неговото сключване и по силата на национална повелителна разпоредба, с която се санира недействителността, породена от неравноправния характер на договорно условие, който прави невъзможно изпълнението на договора?
Ако с оглед на отговорите на предходните въпроси е възможно да се извърши преценка на неравноправния характер на договорна клауза, по силата на която валутният риск се поема от потребителя, следва ли залегналото в член 4, параграф 2 от Директивата условие клаузите да са изразени на ясен и разбираем език да се тълкува в смисъл, че е спазено, когато е изпълнено по посочения в изложението на фактите начин, задължението за предоставяне на изискваната по закон и формулирана по необходимост най-общо информация, или трябва също да бъдат съобщени данни относно риска на потребителя, които са известни на финансовата институция или до които тя може да има достъп към момента на сключване на договора?
С оглед на изискването за яснота и прозрачност и на предвиденото в точка 1, буква и) от приложението към Директивата, има ли значение за целите на тълкуването на член 4, параграф 1 от Директивата обстоятелството, че към момента на сключване на договора клаузите относно правото за едностранно изменение и разликите между курс „купува“ и курс „продава“ — които години по-късно са се оказали неравноправни — са били включени в договора наред с клаузата относно носенето на валутния риск, поради което в резултат на кумулативното действие на тези клаузи потребителят на практика изобщо не е бил в състояние да предвиди как ще се променят в бъдеще задълженията му за плащане, нито какъв е механизмът на изменение на същите? Или обявените впоследствие за неравноправни договорни клаузи не трябва да се вземат предвид при преценката на неравноправния характер на клаузата относно носенето на валутния риск?
В случай че националният съд обяви неравноправния характер на клаузата, по силата на която валутният риск се носи от потребителя, задължен ли е този съд, при определяне на правните последици в съответствие с националното право да извърши служебна преценка — при спазване на състезателното начало в исковото производство — на други клаузи, на които ищците не са се позовали в исковата си молба? Приложим ли е принципът на служебното начало в съответствие с практиката на Съюза и когато ищецът е потребител, или с оглед на мястото, което заема в хода на цялото производство правото на страните да се разпореждат с предмета на делото, както и с оглед на особеностите на производството, принципът на диспозитивното начало изключва служебната преценка на съда в случая?
____________1 Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ 1993 г., L 95, стр. 29; Специално издание на български език 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273)