Решение на Съда (втори състав) от 20 септември 2018 г. (преюдициално запитване от Fővárosi Ítélőtábla — Унгария) — OTP Bank Nyrt., OTP Faktoring Követeléskezelő Zrt/Teréz Ilyés, Emil Kiss
(Дело C-51/17)1
(Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Неравноправни клаузи — Директива 93/13/ЕИО — Приложно поле — Член 1, параграф 2 — Задължителни законови или подзаконови разпоредби — Член 3, параграф 1 — Понятие „договорна клауза[, която] не е индивидуално договорена“ — Клауза, включена в договора след сключването му вследствие на намеса на националния законодател — Член 4, параграф 2 — Съставяне на клауза на ясен и разбираем език — Член 6, параграф 1 — Служебно разглеждане от националния съд на неравноправния характер на дадена клауза — Договор за кредит, изразен в чуждестранна валута, сключен между продавач или доставчик и потребител)
Език на производството: унгарски
Запитваща юрисдикция
Fővárosi Ítélőtábla
Страни в главното производство
Ищци: OTP Bank Nyrt., OTP Faktoring Követeléskezelő Zrt
Ответници: Teréz Ilyés, Emil Kiss
Диспозитив
Посоченото в член 3, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори понятие „договорна клауза[, която] не е индивидуално договорена“, трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща по-конкретно договорна клауза, изменена със задължителна национална законодателна разпоредба, приета след сключването на договор с потребител с цел да замени съдържаща се в посочения договор нищожна клауза.
Член 1, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че приложното поле на тази директива не обхваща клаузите, отразяващи задължителни разпоредби на националното право, които са вмъкнати след сключването с потребител на договор за заем с цел да заменят нищожна клауза в него, налагайки фиксиран от Националната банка на Унгария валутен курс. При все това клауза относно валутния риск като разглежданата в главното производство не е изключена от посоченото приложно поле по силата на тази разпоредба.
Член 4, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изискването договорната клауза да бъде съставена на ясен и разбираем език, задължава финансовите институции да предоставят на заемателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. В това отношение това изискване означава, че потребителят разбира клауза относно валутния риск едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на конкретния ѝ обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не само да установи възможното обезценяване на националната валута спрямо чуждестранната валута, в която е сключен заемът, но и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите си задължения.
Член 4 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че налага ясният и разбираем характер на договорните клаузи да се преценява чрез позоваване към момента на сключването на договора на всички обстоятелства около това сключване, също както и на всички останали клаузи на договора, независимо от обстоятелството, че в един по-късен момент националният законодател е обявил или презумирал тези клаузи за неравноправни и вследствие на това за недействителни.
Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато разполага с необходимите за това правни и фактически данни, националният съд има задачата да извърши служебна преценка, вместо потребителя в качеството му на ищец, на евентуално неравноправния характер на договорна клауза.
____________
1 ОВ C 144, 8.5.2017 г.